Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д., против Решение №11120/15.10.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №601/2025 г., с което съдът е отхвърлил оспорването по жалба на В. И. Д., [ЕГН], против Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025 г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023 г., в частта с която на Д. е отказано да му бъде призната военна инвалидност и го е осъдил да заплати разноски в размер на 200 /двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на административния съд, поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и се иска съдът да отмени порочното съдебно решение, както и обжалвания административен акт.
Ответниците - Национална експертна лекарска комисия - Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания, Териториално поделение на НОИ гр. Варна, Районна здравноосигурителна каса гр. Варна, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, Агенция за хората с увреждания, ТЕЛК при МБАЛ "Света Марина" ЕАД, не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно, поради което да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил оспорването по жалба на В. И. Д., против Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025 г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, потвърждаващо ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023 г., в частта с която на Д. е отказано да му бъде призната военна инвалидност.
За да се произнесе в този смисъл административният съд е приел за установено от фактическа страна, че В. И. Д. е бил на редовна военна служба от 07.10.1998 г. до 16.03.1999 г. Съгласно Епикриза № 6049, издадена от Военномедицинска академия - София той е постъпил на 30.12.1998 г. и е бил изписан на 02.02.1999 г. с окончателна диагноза [заличен текст]. Здравословното му състояние е описано и в Експертно решение № 1/23.02.1999 г. на общоболничната военномедицинска комисия, според което на жалбоподателя е поставена диагноза [заличен текст] - заболял на детска възраст. Органите на медицинската експертиза са достигнали до извод, че това е общо заболяване на лицето. Изводите им са потвърдени с Решение на Централната военномедицинска комисия, взето с Протокол № 54/09.03.1999 г.
С Експертно решение на ТЕЛК № 1185 от 092/ 01.07.1999 г. гр. Варна на лицето е била поставена диагноза [заличен текст], като в т.16 е било отбелязано, че състоянието няма причинна връзка с военна инвалидност.
През 2007 г. на Д. е поставена и неврологична диагноза – [заличен текст]. С Експертно решение ТЕЛК № 1169/22.03.2022 г. на жалбоподателя е била определена 85% трайно намалена работоспособност, за срок от 3 години; при установените общи заболявания [заличен текст] и [заличен текст], като водеща диагноза е определена [заличен текст].
По делото е приложена молба, видно, от която същият е поискал през 2022 г. да бъде определен процент военна инвалидност, като бъде освидетелстван. С Експертно решение № 93142/20.09.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД на жалбоподателя е бил определени 85% ТНР, пожизнено, с водеща диагноза [заличен текст] и придружаващи заболявания [заличен текст].
Това решение е било обжалвано, като със свое Експертно решение /ЕР/ № 90663 от зас. №061/27.05.2024 г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, е отменил решението на ТЕЛК и е върнал преписката за ново освидетелстване, по мотиви да се уточни актуалното състояние на лицето по отношение на неврологичните страдания в университетска болница. С експертното си решение НЕЛК е приел, че се касае за [заличен текст], като е посочил, че се касае за общо заболяване.
Жалбоподателят обжалвал ЕР № 90663 от зас.№061/27.05.2024 г. на специализиран състав на НЕЛК, като било образувано адм. дело № 1627/2024 г. на Адм. съд – Варна. С молба от 23.08.2024 г. по цитираното дело административният орган е оттеглил оспорения административен акт, поради което производството е било прекратено.
След оттеглянето на ЕР № 90663 от зас.№061/27.05.2024 г. е било издадено ЕР № 90265 от зас.№018/31.01.2025 г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, обжалвано в настоящото производство в частта на отказаната военна инвалидност. С ЕР на НЕЛК е било потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023 г., като в мотивите си по отношение на психичното състояние на Д. съставът е приел, че се касае за [заличен текст].
Първоинстанционният административен съд е допуснал изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която е кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена, и въз основа на констатациите на вещото лице, преценени в съвкупност с останалите по делото доказателства, е достигнал до извод, че двете заболявания на Д. - [заличен текст], нямат етиологична връзка и причинно следствена връзка с постъпването му в казармата.
Решението на Административен съд Варна е постановено при правилно прилагане на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е налице причинна връзка между отслужената от Д. редовна военна служба и настоящото му психично състояние или наличието на т. нар. военна инвалидност.
Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената в чл. 49, ал. 1, изречение първо от ПУОРОМЕРКМЕ форма – мотивирано експертно решение, и при спазване на административнопроизводствените правила. Обоснован е изводът на съда относно липсата на нарушение при анализа на представената медицинска документация по реда на чл.50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, и заключението на органа за недоказаност на причинна връзка между отбитата редовната военна служба на лицето и психическото му състояние. Съгласно последноцитираната правна норма правомощията на Националната експертна лекарска комисия се състоят в това, че тя се произнася само въз основа на медицинската и друга документация, като фактическото установяване на здравословното състояние на лицата, е в правомощията само на органите на медицинската експертиза – ТЕЛК.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 от Наредбата за медицинската експертиза сочи, че ТЕЛК и НЕЛК са компетентни да се произнасят по причинната връзка при определяне на военна инвалидност въз основа на решение на ведомствената медицинска комисия или документ от командването на военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение. По делото е било прието като писмено доказателство Експертно решение № 1/23.02.1999 г. на общоболничната военномедицинска комисия, видно от което на Д. е поставена диагноза [заличен текст] - заболял на детска възраст; по причинната връзка между заболяването и службата /т.18/ комисията приема, че е налице общо заболяване. Цитираното ЕР е утвърдено с Решение на Централната военномедицинска комисия, взето с Протокол № 54/09.03.1999 г., което идва да покаже, че няма доказателства, от които да се приеме, че за лицето е налице военна инвалидност.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е поставил своето решение при точно издирване и прилагане на материалния закон, не се доказват допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила при неговото постановяване, като същото е и обосновано.
По тези съображения първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11120/15.10.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №601/2025 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.