Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“, чрез адв. А. Георгиева като процесуален представител, против решение № 11551 от 24.10.2025г., постановено по адм. дело № 908/2025г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу отказ на старши експерт при СГКК-Варна по заявление № 01-221587/19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г., в частта по т.1 - за нанасяне на промени в КРНИ за ПИ 32278.38.371. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърденията са, че обжалваният отказ е нищожен административен акт като издаден от некомпетентен орган. Оспорват се изводите на съда за надлежно делегиране на правомощия в полза на длъжностното лице – старши експерт в СГКК, предвид характера на издадения административен акт. Налице са и оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на процесния отказ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решения и за произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски.
Ответникът – старши експерт при Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“ срещу отказ на старши експерт при СГКК-Варна по заявление на кооперацията с № 01-221587/19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г., за вписване на изменения в КРНИ за ПИ 32278.38.371 и за издаване на скица за имота. С постановеното решение, съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа в частта по т.1 - за нанасяне на промени в КРНИ за ПИ 32278.38.371 и е отменил отказа в частта по т.2 - за издаване на скица за имота. Предмет на оспорване в настоящото производство е съдебният акт само в частта, с която е отхвърлена предявената жалба.
За да постанови горния резултат съдът е приел, че оспореният отказ е за извършване на административна услуга – изменение на КРНИ без издаване на заповед в хипотезата на чл.53а, т.1 ЗКИР и е издаден от компетентен орган на основание оправомощаване със заповед № РД13-7/24.01.2025г. на изпълнителния директор на АГКК, при спазване на изисквания за форма и съдържане, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочено е, че с подаденото до АГКК заявление във връзка с производство по чл.587 ГПК за издаване на нотариален акт за собственост, кооперацията е заявила нанасяне на настъпили промени в КРНИ за ПИ с [идентификатор], с вписан в КР собственик М. Б. Б., като е приложила решение от 22.06.2016 г. по гр. дело № 535/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл.124 ГПК е прието за установено, че „Провадинвест“ ООД и М. Б. Б. не са собственици на недвижими имоти – реална част от имот пл. № 353 и имот пл. № 354, находящи се в местността „Узун мера“ в землището на [населено място], Варненска област. Установено е, че по заявлението е издадено писмо от 04.04.2025г., в електронна форма, от инж. Т. К., съдържащо отказ за нанасяне на настъпили промени в КРНИ /за вписване на настъпили изменение в КРНИ/, мотивиран с наличието на съдебно решение № 6768/28.06.2024г. по адм. дело № 1264/2024 г. на Административен съд – Варна и на издадени скици-проекти за имота на Областна дирекция "Земеделие" – Варна. При горните данни, съдът обосновава изводи за съответствие на отказа с материалния закон, поради отсъствие на предпоставките по чл.53, ал.1 и чл.53а, т.1 ЗКИР, тъй като заявителят в административното производство не представя доказателства за право на собственост върху процесния имот. Счита, че приложеното решение от 22.06.2016 г. по гр. дело № 535/2016 г. на Варненския окръжен съд не легитимира кооперацията като собственик на имота, тъй като не решава спор за собственост /за материално право/, а е постановено по предявен отрицателен установителен иск и е с предмет имоти, за които не е доказано, че са идентични със имота, по отношение на който са заявените промени в КР.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, но в противоречие със същите и с приложимите материалноправни норми, са формираните изводи за законосъобразност на процесния отказ. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 АПК, а именно:
Неправилни са констатациите на съда, че оспореният отказ е валиден административен акт. Противно на приетото в обжалваното решение, настоящият състав на касационната инстанция счита, че същият е издаден от некомпетентен административен орган. В случая издателят на отказа черпи права от заповед № РД-13-7/24.01.2025 г. на изп. директор на АГКК, с която на осн. чл.11, ал.1, чл.13, ал.2 и чл.55, ал.3 от ЗКИР във вр. с §1, т.1 и т.2, букви „а-в“ от Закона за администрацията, чл.4, ал.1, т.1, т.2 и т.6 и ал.3 от Устройствения правилник на АГКК и чл.14, ал.1 от Наредба № Н-1/2020г. за условията и реда за осъществяване на двустранна връзка и обмена на данни между кадастъра и имотния регистър, е наредено с т.2, на служителите на АГКК, които в Информационната система на кадастъра имат роля „изпълнител“, да извършват изменения в кадастралния регистър на недвижимите имоти, за обекти на територията на цялата страна, за заявления, разпределени им за изпълнение на случаен принцип. В приложеното по делото извлечение от Информационната система на кадастъра за служителите, издателят на акта - инж. Т. К. – старши експерт в СГКК – Варна, е с роля „изпълнител“.
Видно от изложеното, заповедта за делегиране на правомощия е с правно основание чл.55, ал.3 ЗКИР, която разпоредба е в глава седма на ЗКИР „Предоставяне на кадастрални данни“ /заглавие преди изм., обн. ДВ бр.95/2025г., в сила от 09.02.2026г./, а според цитираната правна норма, началникът на СГКК, изпълнителният директор на АГКК или оправомощени от него служители издават официалните документи по ал. 2 на чл.55 от ЗКИР, които са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали, т.е. възможността за оправомощаване на служители на АГКК от страна на изп. директор на АГКК на основание чл.55, ал.3 ЗКИР е ограничено само за издаване на посочените официални документи. От подаденото заявление и приложените към него документи обаче е видно, че в случая е инициирано производство за изменение на кадастралния регистър при изпълнение на влязло в сила съдебно решение в хипотезата на чл.53а, т.1 ЗКИР. Касае се за производство по глава шеста на ЗКИР, при което във връзка със задължението за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние, ако се установят изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗКИР /ред. ДВ бр. 44/2019г./, се извършва изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота, т.е. производството приключва с постановяване на индивидуален административен акт и компетентността за издаването му е на началника на СГКК като ръководител на същата.
В случая, в проведената по постъпилото заявление, специална процедура по чл.53а, т.1 ЗКИР, чието систематично място е в глава шеста на ЗКИР, е постановен отказ за вписване на изменение в КР, който има белезите на индивидуален административен акт по см. на чл.21 АПК. Действително, предоставянето на данни от КККР, вкл. във вид на официални документи, е услуга на АГКК по чл.55, ал.1 ЗКИР, която също е индивидуален административен акт, както правилно е приел административния съд, но извън неговата преценка е останало съдържанието и разпоредителната част на обжалвания акт. Видно е, че същият няма характеристиките на официален документ по см. на чл.55, ал.3 ЗКИР и служителят на АГКК с роля на „изпълнител“ в СГКК, не е бил компетентен да го издаде по силата на оправомощаването със заповедта на изп. директор на АГКК.
Без значение в случая е обстоятелството, че с приложената заповед № РД-13-7/24.01.2025 г. на изп. директор на АГКК е наредено на служителите на АГКК, които в Информационната система на кадастъра имат роля „изпълнител“, да извършват изменения в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Налице е делегиране на правомощия в нарушение на посоченото в заповедта правно основание по чл.55, ал.3 ЗКИР, тъй като компетентният орган е предоставил на подчинените му органи, правомощия, за които не е предвидена такава възможност в приложимия закон. Налице е незаконосъобразно овластяване, което не поражда правни последици, поради което оспореният акт е издаден от некомпетентен орган.
От изложеното следва, че обжалваният отказ е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя, а решението на административния съд, с което е отхвърлена предявената срещу него жалба е неправилно и следва да бъде отменено. Дължимо е произнасяне по реда на чл.222, ал.1 АПК с решение за обявяване нищожността на отказа на старши експерт при СГКК-Варна по заявление № 01-221587/19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г., в частта по т.1 за нанасяне на промени в КРНИ за ПИ 32278.38.371, а преписката следва да се изпрати на началника на СГКК-Варна, който е компетентният административен орган да се произнесе по заявлението на кооперацията. Същият следва да извърши самостоятелна преценка на представените от заявителя документи и за наличие на материалноправното основание за изменение на КР по чл.53а, т.1 ЗКИР.
С оглед изхода по делото и искането на касационния жалбоподател, съдът присъжда в негова полза разноски в общ размер на 2445,00лв. от които 1075,00лв. – разноски за производството пред административния съд /с обжалваното решение са присъдени направените разноски от 2150,00лв. в половин размер, съобразно уважената част на жалбата/ и 1370,00лв. – разноски за настоящото производство, равняващи се общо на 1250,11 евро, платими от Агенцията за геодезия, картография и кадастър.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11551 от 24.10.2025г., постановено по адм. дело № 908/2025г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“ срещу отказ на старши експерт при СГКК-Варна по заявление № 01-221587/19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г., в частта по т.1, с която е отказано нанасяне на промени в КРНИ за ПИ 32278.38.371, и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА за нищожен отказа на старши експерт при СГКК-Варна по заявление № 01-221587/19.03.2025г. на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“, обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г., в частта по т.1 за нанасяне на промени в КРНИ за ПИ 32278.38.371 и изпраща преписката на началника на СГКК-Варна за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Агенцията за геодезия, картография и кадастър да заплати на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“ с ЕИК 813141311, разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1250,11 евро.
Решението не подлежи на обжалване.