Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител Ю. Томова, срещу Решение №3305/28.03.2025г. по административно дело №9519/2024 г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 82, ал. 1 /обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г./ и ал. 3 /нова - ДВ, бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г./ от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката /наричана по-долу Наредбата/. С подробни доводи касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като претендира отмяната му.

Ответникът по касационна жалба – К. К. Л., чрез адв. П. Менков, в писмен отговор и в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, досежно прогласената нищожност на процесните разпоредби. Изложените, само в мотивите на съдебното решение, правни изводи за незаконосъобразност на тези разпоредби, се споделят от настоящия петчленен състав на ВАС.

За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС, второ отделение, е изложил мотиви, че процесните разпоредби от Наредбата, са оспорени от лице с правен интерес, тъй като жалбоподателят притежава качеството „зрелостник“ в съответствие с разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и е придобил право да се явява на държавни зрелостни изпити, с което е разполагал както към момента на подаване на жалбата, така и към момента на постановяване на съдебния акт, с оглед на получения от него резултат на ДЗИ по „Биология и здравно образование“ през сесия август – септември на учебната 2023/2024 година – 28 точки, на които съответства оценка „слаб 2“, поради което оспорените разпоредби засягат негов личен интерес.

При извършване на преценка, относно наличието на материална компетентност на министъра на образованието и науката да приеме оспорените разпоредби на чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, съдът е направил извод за допуснато от административния орган нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, както и на чл. 76, ал. 1 от АПК, което е довело до приемането им извън рамките на законовата делегация по чл. 22, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 9 от ЗПУО. Тези разпоредби от ЗПУО изрично делегирали на министъра на образованието и науката компетентност да уреди с наредба държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата, държавният образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците, определя: 1. основните компоненти, видовете и формите на оценяване на резултатите от обучението на учениците; 2. условията и реда за организацията и провеждането на оценяването на резултатите от обучението на учениците; 3. учебните предмети, формата, условията и реда за организацията и провеждането на националните външни оценявания; 4. условията и реда за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити; 5. формирането на общия успех в дипломата за средно образование. При тези констатации, тричленният състав на ВАС, направил извод, че с оспорените разпоредби, министъра на образованието и науката, извън рамките на предоставената му материална компетентност, е регламентирал реда и условията за запознаване на зрелостниците с оценките от ДЗИ, както и възможността за оспорване на тези оценки, както и е вменил правомощия на директора на съответното училище, свързани с възможността за проверка на резултатите на индивидуалните работи и то в определен от директора срок, който може да бъде различен за всяко едно училище. По този начин, с процесните разпоредби, е създал подзаконова регулация извън предмета, определен в чл. 22, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 9 от ЗПУП, както и в чл. 146, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, и установените с тези разпоредби рамки. Според съда, обхватът на законовата делегация на министъра на образованието и науката е точно определен и той не позволява създаване на регламентация, която касае отношения, развиващи се след оценяването на резултатите на учениците, както и възможността поставена на зрелостника оценка, при спазване условията и реда на организацията за провеждане на оценяването, да бъде предмет на проверка. Ето защо приел, че в конкретния случай е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 12 от ЗНА. В допълнение посочил, че с наредба, която по естеството си е подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат първични отношения извън уредените такива в закона и по този начин да се дописва закона. При тези изводи, счел, че оспорените разпоредби са приети без надлежно овластяване на министъра на образованието и науката по силата на нормативен акт от по-висока степен и поради липсата на материална компетентност на издателя им на акта са нищожни.

Независимо, че стигнал до извод за нищожност на процесните разпоредби, съдът извършил проверка и за съответствието им с материалния закон. По отношение разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Наредбата приел, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което посочил като самостоятелно основание за отмяната на тази разпоредба, като незаконосъобразна, на основание чл. 196 във вр. чл. 146, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНА изрично предвижда, че проектът за нормативен акт се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган заедно с мотивите, съответно доклада към него. Спазването на цитираните разпоредби е от съществено значение, което е видно от императивната разпоредба на чл. 28, ал. 3 от ЗНА, съгласно която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган. В представения по делото доклад № 80893-783/31.08.2016 г. на заместник – министъра на образованието и науката не се съдържат каквито и да било мотиви, в това число и относно разпоредбата на чл.82, ал.1 от Наредбата, същият като съдържание не отговаря на нито едно от изискванията, разписани в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В приложената административна преписка не се съдържат и мотиви относно разпоредбата на чл.82, ал.1 от Наредбата, които да са с изискуемото по закон съдържание. По делото е представен доклад на заместник – министъра на образованието и науката №80 – 657 от 11.07.2019г. към приетия на по-късен етап проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11/2016 г., който не е приложим по отношение на чл.82, ал.1 от Наредбата, обнародвана в ДВ бр. 74/2016 г., а следва да се преценя само по отношение на оспорената разпоредба на чл.82, ал.3 от Наредбата. В този доклад, а и в материалите по административната преписка, липсват напълно мотиви, от които да е видно какво налага създаването на нова ал.3 на чл.82 от Наредбата. Посочените в него цели, описани от т.1 до т.5, не са относими към нея.

Решението е валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно.

Не е налице твърдяната от съда нищожност на процесните разпоредби, поради нарушаване на чл. 2, ал. 1 от ЗНА и чл. 12 от ЗНА, както и на чл. 76, ал. 1 от АПК, довело до приемането им извън рамките на законовата делегация по чл. 22, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 9 от ЗПУО. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗНА – „Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от конституцията или от закон.“. Същият е и текста на чл.76, ал. 1 от АПК. Процесните разпоредби са издадени с Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците и с Наредба за изменението й, от компетентния за това орган – министър на образованието и науката, овластен изрично с нормата на чл. 22, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 9 от ЗПУО.

Не може да бъде споделен и извода на съда за нищожност на процесните разпоредби, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 12 от ЗНА. Тази норма гласи – „Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.“. Противно на твърдяното от съда, процесните разпоредби не са извън предмета, определен в чл. 22, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 9 от ЗПУП, както и в чл. 146, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, и установените с тези разпоредби рамки. Те касаят отношения, развиващи се в рамките на процеса по оценяване резултатите на учениците. Този процес включва и поставянето на оценка, която компетентния административен орган е прогласил за окончателна. Не излиза извън рамките на процеса по оценяване и е логичен негов завършек евентуална процедурна възможност, зрелостникът да се запознае с индивидуалния си резултат от държавния зрелостен изпит. Друг е въпросът, че като процедура, такава възможност следва да е еднакво уредена за всички учебни заведения, съответно за всички зрелостници.

С оглед гореизложеното, изводите на тричленния състав на ВАС, че оспорените разпоредби са нищожни, като приети без надлежно овластяване на Министъра на образованието и науката по силата на нормативен акт от по-висока степен и поради липсата на материална компетентност на издателя им, са неправилни. Обжалваното съдебно решение, като противоречащо на материалния закон, следва да бъде отменено.

Напълно се споделят от настоящият касационен състав изводите на съда, развити само в мотивите на решението му и възпроизведени по-горе, досежно приемането на процесните разпоредби от наредбата в нарушение на императивните изисквания на чл.28, ал.1 от ЗАН. По отношение и на двете разпоредби липсват доклад и съответните мотиви, обосноваващи нуждата от появата им в правния мир като нормативно закрепени правила. Това нарушение на императивните правила на специалния закон – ЗАН, е достатъчно и самостоятелно основание за отмяната им. Ето защо, оспорването на процесните разпоредби, като незаконосъобразни, е основателно, и следва да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отменени.

С оглед изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №3305/28.03.2025г. по административно дело №9519/2024 г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 82, ал. 1 /обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г./ и ал. 3 /нова - ДВ, бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г./ от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ разпоредбите на чл. 82, ал. 1 /обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г./ и ал. 3 /нова - ДВ, бр. 71 от 10.09.2019 г., в сила от 10.09.2019 г./ от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от министъра на образованието и науката.

Решението е окончателно.