Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба от Б. М. И. и от В. Н. В., чрез процесуалния им представител адв. А. Ангелов, против чл.6, ал. 4; чл. 7, ал. 1, т. 5; чл.7, ал. 2; чл.7, ал. 3, т. 4; глава втора „а“; чл.10, ал. 1, т. 3; чл. 10, ал. 1, т. 8, чл. 10, ал. 4, т. 5; чл.11; чл.12, ал. 6; чл.12, ал. 7; чл. 16, ал.1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл.19, ал.1 по отношение на израза „включително и когато е служител на МВР или служител на Прокуратурата на Република България, назначен на експертна длъжност; чл.21; чл.22; чл.23, ал. 3; чл.27, ал. 1, изр. 2; чл. 38, ал. 3, т. 6; чл. 38, ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103 от 06.12.2024 г./, както и срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-I от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица / обн. ДВ, бр.89/2025 г., в сила от 01.11.2025 г./, издадена от министъра на правосъдието.

Установява се, че от инж. К. С. Н. е подадена жалба срещу глава втора и глава втора „а“ от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп., бр. 103 от 06.12.2024 г., изм. и доп. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г., по която е образувано адм. дело №704/2026 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. С определение № 834 от 27.01.2026 г. посоченото дело № 704/2026 г. по описа на ВАС, седмо отделение е присъединено към настоящото дело.

С определение от 25.03.2026 г. настоящото дело е насрочено в открито съдебно заседание, като са конституирани страните.

Образувано е адм. дело № 2806/2026 г. по описа на ВАС, четвърто отделение по жалбата на А. Б., чрез адв. Б. Б. Д. срещу Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г./ и всички изменени с нея разпоредби на: чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал. 1, т. 2а; чл. 7; чл.7, ал. 1; чл. 7, ал. 2; глава 2а; чл. 9, ал. 5; чл. 10; чл. 10, ал. 1; чл. 10, ал. 1, т. 4; чл. 10, ал. 1, т. 6; чл. 10, ал. 2; чл.10, ал. 3; чл. 11, ал. 1; чл. 12; чл. 12, ал. 3; чл. 12, ал. 4; чл. 12, ал. 5; чл.12, ал. 6; чл. 12, ал. 7; чл. 14; чл. 14, ал. 1; чл. 14, ал. 3; чл. 14, ал. 4; чл. 15, ал. 2; чл. 16; чл.16, ал. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2; чл.16, ал. 1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл.38; чл. 38, ал. 3; чл.38, ал. 3, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.103 от 06.12.2024 г./. В жалбата е направено искане за спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт.

С определение №3496 от 26.03.2026 г. адм.дело № 2806/2026 г. по описа на ВАС, четвърто отделение към настоящото дело е присъединено адм. дело № 2806/2026 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че жалбоподателкаата А. Б. е вписана в публикувания списък на вещите лица към Окръжен съд – Добрич за извършване на автотехнически експертизи. Следователно, същата разполага с пряк, личен правен интерес да оспорва горепосочените разпоредби от цитираната Наредба и следва да бъде конституирана като жалбоподател по адм. дело № 523/2026 г.

Искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт, съдържащо се в молбата на А.  Б. е обосновано с твърдение, че правото на жалбоподателката да упражнява свободно професията си е поставено под условието да е утвърдена за вещо лице от министъра на правосъдието и да разполага с удостоверение за правоспособност, във връзка с което са създадени редица задължения, които съществено засягат нейните права и интереси. Посочва, че се е явила на обявения извънреден изпит за правоспособност, проведен на 22.02.2026 г. и не е сред кандидатите, издържали същия, видно от приложения списък. Поддържа, че на 04.03.2026 г. й е прочетено писмо от Министерство на правосъдието, отправено до органите, възлагащи автотехнически експертизи, според което на кандидатите, които не са издържали изпита за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, проведен на 22.02.2026 г., не следва да се възлага изготвянето на автотехнически експертизи. В обобщение заявява, че за нея ще настъпят значителни и трудно поправими вреди поради невъзможност на осъществява дейността си като вещо лице по автотехнически експертизи.

Така заявеното искане за спиране се явява неоснователно.

По силата на чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и чл. 196 АПК, действието на оспорен подзаконов нормативен акт може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, при условие, че то би могло да причини за оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му да донесе вредоносни последици за обжалващия. Нормотворецът apriori приема, че е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита следва да бъде осигурена с незабавното изпълнение на акта. Следователно, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен негов интерес, който да бъде противопоставим на значимите права, които законът охранява.

Измененията в нормативната уредба относно реда за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи се съдържат в Закона за съдебната власт съгласно Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс /обн. ДВ, бр. 61/2025 г./. Извършените в Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица изменения и допълнения, предмет на оспорване в настоящото производство, предвиждат провеждането на извънреден изпит за правоспособност за вещите лица в областта на автотехническите експертизи съгласно § 14 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата.

Съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс /обн. ДВ, бр. 61 от 2025 г./, в едногодишен срок от влизането в сила на закона специалистите, утвърдени за вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи до влизането в сила на закона, полагат изпит за правоспособност. Съгласно § 3, ал. 3 от ПЗР на същия закон, в срока по ал. 2 вещите лице в областта на съдебните автотехнически експертизи може да бъдат назначавани за вещи лица от органа, който възлага експертизата, да извършват експертизи и да изготвят експертни заключения. От друга страна, § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на НПК, предвижда, че лицата по ал. 2, които не положат или не положат успешно изпит за признаване на правоспособност, се отписват от списъците на вещите лица.

В процесния случай жалбоподателката твърди, че не е издържала така определения извънреден изпит за правоспособност, за който факт е представила и писмен документ. Към настоящия момент не е възпрепятствана работата й да бъде определяна за вещо лице за извършване на съдебни автотехнически експертизи, тъй като по аргумент от §3, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на НПК същата разполага с тази компетентност до изтичане на едногодишен срок от влизане в сила на закона, който не е изтекъл. Следователно, за нея не са настъпили значителни и трудно поправими вреди от действието на оспорените разпоредби на Наредбата, като до същия извод би се достигнало и при наличието на така описаното по-горе от жалбоподателката писмо. Писмо, съдържащо определени указания до органите, компетентни да възлагат автотехнически експертизи, а именно да не се назначават лицата, които не са издържали извънредния изпит за признаване на правоспособност, проведен през м.02.2026 г., не би могло да преодолее предвидения в закона период от една година, в който лицата, вписани в списъците за вещи лица по съдебни автотехнически експертизи до влизането в сила на закона, могат да осъществяват съответна дейност по изготвяне на експертизи в посочената област. След като този едногодишен период към момента не е изтекъл,за жалбоподателката не са настъпили твърдените значителни и трудно поправими вреди, поради което искането за спиране действието на оспорените разпоредби на Наредбата се явява неоснователно. Отделно от това, в Наредбата се предвижда ред за провеждане на изпит за правоспособност, които правила се оспорват в настоящото съдебно производство, и съответно, няма пречка лицето да се яви и на такъв изпит.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Конституира като жалбоподател по адм. дело № 523/2026 г. А. Б., чрез адв. Б. Димов, която да се призове за откритото съдебно заседание.

УКАЗВА на А. Б., чрез адв. Б. Димов, че носи доказателствена тежест за установяване на обстоятелствата в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. за спиране действието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица / обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г. и всички изменени с нея разпоредби на: чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал. 1, т. 2а; чл. 7; чл.7, ал. 1; чл. 7, ал. 2; глава 2а; чл. 9, ал. 5; чл. 10; чл. 10, ал. 1; чл. 10, ал. 1, т. 4; чл. 10, ал. 1, т. 6; чл. 10, ал. 2; чл.10, ал. 3; чл. 11, ал. 1; чл. 12; чл. 12, ал. 3; чл. 12, ал. 4; чл. 12, ал. 5; чл.12, ал. 6; чл. 12, ал. 7; чл. 14; чл. 14, ал. 1; чл. 14, ал. 3; чл. 14, ал. 4; чл. 15, ал. 2; чл. 16; чл.16, ал. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2; чл.16, ал. 1, т. 8; чл.16, ал. 2; чл.38; чл.38, ал. 3; чл.38, ал. 3, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.103 от 06.12.2024 г./.

Определението в частта, в която е оставено без уважение искането на А.  Б. за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до нея пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата част не подлежи на обжалване.