Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от Местна коалиция "БНД" /Българска нова демокрация и Обединени земеделци/, чрез представляващия Б. И. М. против определение № 3509 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 3225/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което поради просрочие е оставена без разглеждане жалба на Местна коалиция "БНД" /Българска нова демокрация и Обединени земеделци/, чрез представляващия Б. И. М., против решение № 4617- МИ/20.03.2026г. на Централната избирателна (ЦИК) и производството по делото е прекратено.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение с оглед представените доказателства, че жалбата е била подадена в срок. Иска се отмяната му и връщане на делото същия тричленен състав на Върховния административен съд за разглеждане на жалбата по същество.
Ответникът – Централната избирателна комисия, чрез председателя К. Нейкова, депозира отговор на частната жалба, с който представя копие на пощенски плик, от който да е видно, че жалбата против решението на ЦИК е била подадена на 23.03.2026 г. пред ЦИК в срок, но е допуснат „неволен пропуск при окомплектоването на преписката … който се дължи на подготовката на преписката в условията на кратки процесуални срокове и значителен обем документи в активен избирателен процес“.
Настоящият петчленен състав от Първа колегия на Върховния административен съд, намира че частната жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, предвид следното:
Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС по жалба входирана в ЦИК с вх. № МИ-09-179/2/26.03.2026 г. от Местна коалиция "БНД" /Българска нова демокрация и Обединени земеделци/, чрез представляващия Б. И. М., е било решение № 4617- МИ/20.03.2026г. на Централната избирателна комисия, с което е оставена без разглеждане жалбата на коалицията срещу решение № 177-МИ/ 17.03.2026 г. на Общинска избирателна комисия- Кубрат, с което е отхвърлено предложение за подаване на молба до ВАС за допускане на предварително изпълнение на решение № 172- МИ/26.01.2026г. на ОИК- Кубрат, като недопустма.
При преценка допустимостта на жалбата, тричленният състав е преценил от доказателствата, които са приложени към административната преписка, че обжалваното решение на ЦИК е обявено на 20.03.2026 г. в 18.46 ч. на интернет-страницата на ЦИК и в бюлетина на БТА в 18.43 ч., а жалбата е подадена на 26.03.2026 г., т.е. след преклузивния тридневен срок за обжалване по чл. 58, ал. 1 ИК, поради което същата се явява просрочена и в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Изрично е посочено, че определението не подлежи на обжалване.
Към момента на постановяването му, обжалваното понастоящем определение на тричленен състав, с оглед релевантните по спора доказателства представени тогава, е било правилно.
Обжалваемостта на решенията на ЦИК е уредена в чл. 58 ИК, като съгласно ал. 3 решението на ЦИК може да бъде обжалвано в тридневен срок от съобщаването му пред ВАС, който от своя страна се произнася с решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
Действително, в чл. 58, ал. 3 ИК не е посочено, че и определенията на ВАС за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата срещу решения на ЦИК са окончателни. Същевременно обаче в чл. 58 ИК липсва препращане към АПК относно реда на обжалване. Напротив – с разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ИК изрично се изключва приложението на някои процесуални правила от общия процесуален ред по АПК. Така изрично е посочено, че при обжалване на решенията на ЦИК сроковете по АПК не се прилагат и тези сроковете се изчисляват в календарни дни, като изтичат в последния им ден.
В досегашната си практика множество петчленни състави на Върховен административен съд са приемали, че обжалването на актовете на Централната избирателна комисия не е идентично с издаването и обжалването на индивидуалните и общите административни актове по реда и начина, предвиден в АПК, поради което липсата на изрично препращане към реда по АПК при разглеждане на жалби срещу актове на ЦИК и законодателното решение за окончателност на съдебното решение, досегашната съдебна практика е приемала безпротиворечиво, че разпоредбата чл. 58, ал. 3 ИК за необжалваемост се отнася и за останалите актове на съда, каквито са определенията. Принципно тези изводи на петчленните състави са били правилни, но за всеки конкретен казус, специфика на фактите, конкретните доказателствата спрямо приложимото право, поради което първо - не са задължителни за настоящия петчленен състав, и второ- не може да бъдат привнесени автоматично за настоящия казус, без да се отчете неговата изключителност като се съобразят новите обстоятелствата, представени от ЦИК за спорното просрочие на жалбата.
В случая, поради неизпълнение на административния орган – ЦИК задължението си по чл. 152 АПК да окомплектова и изпрати до съда в пълнота цялата административна преписка, съдът е съобразил тези доказателства по нея, които са му били изпратени и се е произнесъл с оглед обстоятелствата и приложимото право.
Вярно е, че за производствата по Изборния кодекс не се прилагат сроковете по АПК и че решенията на тричленните състави на ВАС не подлежат на обжалване – чл.58, ал.3 и ал.5 ИК. Други изключения от общите правила на АПК в частност обжалване на определенията на съда във връзка с тях, които преграждат по-нататъшното развитие на производството по см. на чл.229, ал.1, т. 1 АПК, не са посочени.
Поради това конкретиката на настоящия случай изисква да се приложат общите правила по чл.229 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс и частната жалба, срещу обжалваното определение на съда следва да бъде приета за допустима. За този извод петчленния състав съобразява и чл.142, ал.2 във вр.чл.236 във вр.чл. 228 АПК тъй като се установяват нови факти от значение за делото, съществували след издаване на административния акт и преди произнасянето на тричленния състав, а именно пощенски плик с клеймо, удостоверяващо, че жалбата против административния акт е подадена в срок.
Това обстоятелство няма как да не бъде съобразено в хипотезата на 229, ал.1, т. 1 АПК, тъй като поради „неволен пропуск“ на административния орган е нарушено субективното потестативно право на жалба на участник в изборния процес с правен интерес да оспорва административния акт, което само по себе си позволява и е достатъчно да преодолее дори и само в този случай императивната норма на чл.58, ал.3 ИК. По този начин се защитава основния принцип по чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия намира, че частната жалба срещу определението на тричленния състав на ВАС е допустима, с оглед новоустановените релевантни факти жалбата против административния акт е била допустима и пред тричленния състав, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия тричленен състав за ново произнасяне по жалба, подадена от Местна коалиция "БНД" /Българска нова демокрация и Обединени земеделци/, чрез представляващия Б. И. М., против решение № 4617- МИ/20.03.2026г. на Централната избирателна комисия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3509 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 3225/2026 г. по описа на Върховния административен съд.
ВРЪЩА адм. дело № 3225/2026 г. по описа на Върховния административен съд на същия тричленен състав на продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивите в настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.