Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Социално подпомагане (ДСП) – Тервел, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Вълков, срещу решение № 939 от 29.05.2025 г., постановено по административно дело № 108/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е обявена нищожността на заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-002 от 27.02.2025 г. на директора на ДСП – Тервел, с която е наредено вписване на детето Е. С. И., роден на [дата]., в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) – Добрич. Наведени са доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Формулирана е и теза за законосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отменената с него заповед, а в условията на евентуалност, делото да се върне за разглеждане от друг състав на Административен съд - Добрич.
Ответникът С. И. И., действащ чрез пълномощника адвокат Шабанова, обосновава теза за правилност на оспорения съдебен акт и моли същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, оказал безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция.
Ответницата Р. Ж. И., редовно призована, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище.
Назначеният особен представител на друг от ответниците – малолетния Е. С. И. – адвокат Далакманска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
За да уважи сезиралата го жалба от С. И. И., баща на малолетния Е. С. И., срещу процесната заповед от 27.02.2024 г. първоинстанционният съд е формулирал решаващ извод, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, понеже директорът на ДСП – Тервел не е компетентен да разпореди вписване на дете в цитирания регистър, за производство по глава VІІІ от Семейния кодекс, започнало на 04.07.2023 г. Съдът е посочил, че административният орган се е мотивирал с нормата на чл. 84, ал. 2 от СК, която в последната си редакция (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), предвижда, че когато дете, чиито родители не са дали съгласие за пълно осиновяване, е настанено по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа в приемно семейство и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 от СК издава заповед за вписване на детето в информационната система по чл. 83, ал. 1 от същия кодекс. Съгласно разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) обаче всички процедури по глава осма, започнали преди 31.12.2024 г. (каквато е и процесната, започнала на 04.07.2023 г., което не е спорно между страните), се разглеждат и довършват по досегашния ред (предишната редакция на чл. 84, ал. 2 от СК – ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.).
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Подложеният на касация пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
Първоинстанционният съд подробно и коректно е установил фактическата обстановка по казуса, която се възприема изцяло от касационната инстанция, а и не е спорна и между страните, поради което е излишно дословно да бъде преповтаряна и в настоящото изложение.
Касационният съдебен състав споделя и крайният правен извод на Добричкия административен съд за нищожност на процесната заповед и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221 ,ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение.
За пълнота във връзка с касаторовите доводи, че посочената разпоредба на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК (ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), има още една промяна (изм. ДВ, бр. 26 от 27.03.2025 г., в сила от 01.01.2025 г.), с която срокът от 31.12.2024 г. се променя на 31.12.2026 г., но заповедта на директора на ДСП – Тервел е издадена през февруари 2025 г. и той не е можел да съобрази поведението си с тази промяна, трябва да изрично да се отбележи, че Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО) към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) по чл. 83 от СК не е създадена и досега, и децата, подлежащи на пълно осиновяване, продължават са водят в регистрите в РДСП при Агенцията за социално подпомагане (АСП). Същественото в този контекст е, че директорите на дирекциите „Социално подпомагане“ никога (вкл. и през февруари 2025 г.) не са разполагали с материална компетентност да вписват деца в регионалните регистри за пълно осиновяване. Правомощие в заварените случаи да издават заповеди, с което да разпореждат вписване на дете за осиновяване(при наличието на цитираните в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от СК материалноправни предпоставки за целта) продължават да имат директорите на съответните регионалните дирекции за социално подпомагане във водените от тях регистри. В унисон с горното е и фактът, че законодателят, макар и през март 2025 г., ретроагирайки по отношение на началния момент на изменението, със Закона за бюджета на Република България за 2025 г. даже е удължил с две години – до 31.12.2026 г., и то считано от 01.01.2025 г. (т.е. със задна дата), уредения с преходната разпоредба на визирания по-горе § 36 от ПЗР на ЗИД на СК срок, висящите преди изтичането на който административни производства следва да се довършат по стария ред.
Изложеното води до категоричен извод, че съдът е постановил проверяваното решение при наличие на приложното поле на чл. 168, ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК и липса на касационни основания за неговата отмяна, поради което то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора адвокат Ф. Т. Шабанова, представлявала безплатно в касационното производство С. И. И. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон има право на адвокатско възнаграждение, платимо от Агенцията за социално подпомагане (по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК). Размерът му, съобразен с критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. и определен в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, се равнява на 1000 лв. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 511,29 евро.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 939 от 29.05.2025 г., постановено по административно дело № 108/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на адвокат Ф. Т. Шабанова от Адвокатска колегия – Добрич сумата от 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.