Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Политическа партия (ПП) "Величие", представлявана от председателя А. Пекова. Жалбата е предявена против писмо изх. № ЦИК-НС-06-1195 от 09.04.2026г. на Централната избирателна комисия (ЦИК) до всички кметове на общини и до всички РИК, в частта на т. 3 от писмото. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на визираното писмо в обжалваната му част и се претендира неговата отмяна.
Ответникът - Централната избирателна комисия оспорва жалбата с придружително писмо от 21.04.2026г., подписано от председателя и секретаря на комисията, в което са изложени възражения за недопустимост и неоснователност на оспорването, като се твърди, че оспореното писмо допълва Методическите указания, приети с решение № 4623-НС от 23.03.2026г. на ЦИК.
При извършената служебна проверка настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, установи, че жалбата не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материално-правен спор. Оспореният от жалбоподателя документ е оформен като писмо, но има съдържание на методическо указание, изпратено до избирателните комисии за работата им по прилагане на ИК. Това е така, защото с процесната част - т. 3 от него е постановено следното: „В случай, че в избирателната кутия за машинно гласуване се намери бюлетина от машинно гласуване, на гърба на която не е поставен печат на СИК, тази бюлетина се преброява по правилата за отчитане на действителни гласове.“. Безспорно така формулираното указание се отнася до работата на всички избирателни комисии и с него се дава принципно разпореждане как следва да бъдат преброени бюлетини от машинно гласуване, които са с липсващ печат от СИК на гърба на тези бюлетини. От текста на приложения към преписката препис – извлечение от Протокол 803 от 09.04.2026г. е видно, че при докладване на адм. преписка е посочено, че се прави предложение за указания, които се изпращат до РИК относно наличието на предпоставките по чл. 269 ИК и указания как да действат СИК в различните случаи. В този смисъл е и становището на ЦИК, изразено в горепосоченото придружително писмо, в което ясно е заявено, че обжалваното писмо допълва Методическите указания, приети с решение № 4623-НС от 23.03.2026г. на ЦИК. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че предмет на обжалване в случая е методическо указание по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ИК, което ЦИК е изпратила до всички РИК за работата им по прилагане на ИК. Следва да се има предвид, че към обжалваната т. 3 от процесното писмо не е приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 29 ИК, защото последната се отнася до решения на ЦИК, с които се определят условията и реда за машинното гласуване. В случая обаче оспореното методическо указание касае дейност на избирателните комисии, която се извършва след като е приключило машинното гласуване, тоест визира последващи правомощия на комисиите, които те следва да изпълняват след като е преустановено машинното гласуване и вече се осъществява преброяването и отчитането на бюлетините.
Разпоредбата на чл. 132 АПК разпределя родовата подсъдност и посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. В ал. 2, точка 8 на чл. 132 АПК е предвидено на ВАС да са подсъдни оспорванията срещу други актове, посочени в закон. Нормата на чл. 58, ал. 1 ИК регламентира изрично и изчерпателно, че решенията на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 5, 6, 10, 11, 12, 12а, 14, 15, 17, 22, 23, 25, 26, 26а, 29, 30, 33 и 45 може да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им. Обжалваното указание, което е предмет на настоящия правен спор, е по чл. 57, ал. 1, т. 3 ИК и за него законодателят не е предвидил спорът да е родово подсъден пред Върховния административен съд. Няма и друга разпоредба, която по силата на препращащата норма на чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК да определя родова подсъдност на настоящия спор пред Върховния административен съд. В този случай според чл. 58, ал. 4 ИК спорът е подсъден пред съответния административен съд.
По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че депозираната от ПП "Величие" жалба не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, а компетентен да разгледа спора е съответният административен съд.
Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в чл. 133, ал. 2 АПК, спорът в случая е подсъден на Административен съд - София – град, който е компетентният съд, който следва да се произнесе по допустимостта, съответно по основателността на оспорването.
Съгласно чл. 135, ал. 2 АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. Това обстоятелство налага прекратяване на настоящото съдебно производство с определение и изпращане на делото по подсъдност на Административен съд - София – град, който да се произнесе по предявената жалба от ПП "Величие".
На основание на горното и на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 58, ал. 4 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 4034/2026г. по описа на Върховния административен съд.
ИЗПРАЩА жалбата на Политическа партия "Величие", подадена срещу т. 3 от писмо изх. № ЦИК-НС-06-1195 от 09.04.2026г, издадено от Централната избирателна комисия, за разглеждане по подсъдност на Административен съд - София – град.
Определението не подлежи на обжалване.