Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Вияна ЕООД чрез адв. Трифонова против решение № 10445 / 25.11.2025 г. по адм. дело № 972/ 2024 г. на Административен съд – Бургас,в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1040-02-69/20.05.2024г на Директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-02-01574953/05.04.2024г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за сумата от 37136,44 лв задължения. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 115, ал.1 и чл. 114, ал.2 и ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Бургас изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище, в което развива доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд.Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 10445 / 25.11.2025 г. по адм. дело № 972/ 2024 г. на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Вияна ЕООД срещу в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1040-02-69/20.05.2024г на Директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-02-01574953/05.04.2024г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за сумата от 37136,44 лв задължения.За разликата над 37136,44 лв е приложил института на давността по чл.115 от КСО и е отменил административния акт/ в тази част решението на АС-Бургас не е предмет на касационен контрол/. Присъдил е разноски.
Решението е правилно.
По делото е установено, че на 06.12.2023 г. възложената пълна ревизия на дружеството касатор е приключила с издаване на ревизионен акт за начет/РАН/ № РА - 5 - 02 - 01471337.
В хода на ревизията, след проверка на данните за всички лица, ползвали неплатен отпуск над 30/60/90 работни дни за една календарна година за периода 2019 г. - 2023 г., са установени нарушения на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО по отношение на конкретно посочени работници, сред които Ш. А. Ш., [ЕГН]. За Ш. е отразено, че за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. данните следва да се подадат с прекъсване в осигуряването за периода на неплатения отпуск, надвишаващ 30 работни дни, при спазване информацията, подадена в т. 16.1 /отработени и др. дни…/ и т. 21 /осигурителен доход.
Установено е въз основа на подадените данни с декларация образец № 1 за Ш. А. Ш. за 2016 г., че за лицето са посочени общо 44 работни дни в т. 16.4 /неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж/, като първите 20 работни дни са при осигурителя „2В Билд“ ЕООД, ЕИК/Булстат 203740602 за месец 02.2016 г., а при осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат 102004176 са били посочени общо 24 работни дни в т. 16.4 /неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж/, а именно 05 дни в месец 10.2016 г., 01 ден в месец 11.2016 г. и 18 дни в месец 12.2016 г. или общо за годината при двамата осигурители дните надвишават 30 - те работни дни, регламентирани в чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО.
На 06.12.2023 г. контролните органи са дали на осигурителя „Вияна“ ЕООД задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522, в които по т. 2 е указана корекция в регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация образец № 1 в ТД НАП Бургас за лица ползвали неплатен отпуск над 30/60/90 работни дни по чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО по отношение на няколко лица, включително и Ш. А. Ш., [ЕГН], като за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. данните следва се подадат с прекъсване в осигуряването за периода на неплатения отпуск, надвишаващ 30 работни дни, при запазване на информацията подадена в т. 16.1 /отработени и др. дни .../ и т. 21 /осигурителен доход.
Задължителните предписания не са обжалвани от осигурителя и са влезли в сила на 21.12.2023 г.
На 22.03.2024 г., със заповед № ЗР - 5 - 02 - 01558471 ръководителят на ТП НОИ Бургас е възложил извършване на частична ревизия по разходите на ДОО на осигурителя „Вияна“ ЕООД за периода от 01.07.2017 г. до 22.03.2024 г..
В хода на частичната ревизия, е установено, че влезлите в сила задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522/06.12.2023 г. са изпълнени некоректно по отношение данните за Ш. за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. Констатирано е въз основа на справка в персоналния регистър, че след извършената корекция от осигурителя, липсва въобще отразяване на данни за ползван неплатен отпуск от Ш. за посочените месеци, като така лицето още повече е ощетено със стаж за период на неплатен отпуск дори и с полагаемия му се до 30 дни.
На 22.03.2024 г. на „Вияна“ЕООД са дадени задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721 за нова корекция на данните за Ш. А. Ш., съдържащи следните указания: 1. Да се коригират данните за Ш. А. Ш., [ЕГН] за 10.2016 г. с вид осигурен 01, като в позиция 14 се посочи 3 - ти, 16 дни в т.16.1 и 5 дни в т.16.4, осигурителен доход 536.53 лева; 2. Да се коригират данните за Ш. А. Ш., [ЕГН] за 11.2016 г. с вид осигурен 01, 21 дни в т.16.1 и 1 дни в т.16.4, осигурителен доход 672.19 лева; 3. Да се коригират данните за Ш. А. Ш., [ЕГН] за 12.2016 г. с вид осигурен 01, като в позиция 14 се посочи 01 - ви и 16 - ти, в позиция 15 се посочи 08 - ми и 16 - ти, 03 дни в т.16.1 и 04 дни в т.16.4 и осигурителен доход 100.60 лева. Като мотив за издаването им са посочени грешни данни по реда на чл.5, ал. 4, т. 1, вр. чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО.
В хода на частичната ревизия е установено още, че некоректното подаване на данните в РОЛ от осигурителя „Вияна“ООД за Ш. А. Ш., е довело до неоснователно зачетен осигурителен стаж за лицето по реда на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО. Във връзка с тези констатации и първоначално издадените на 06.12.2023 г. и влезли в сила задължителни предписания, е била направена нова преценка на правото на полученото от Ш. А. Ш. обезщетение за безработица за периода 26.07.2017 г. - 25.05.2018 г. Прието е, че тъй като осигуряването на лицето е било прекъснато през месец 12.2016 г., то е нямало право на парично обезщетение за безработица за периода 26.07.2017 г. - 25.05.2018 г., който е участвал и при определяне правото и размера на отпусната на Ш. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № 028 - 00 - 428 - 2/23.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменено разпореждане № 028 - 00 - 428 -1/29.08.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Ш. по чл. 54а КСО.
С разпореждане, изх. № 2136 - 02 - 8#1/14.02.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас, е отменено и разпореждане № 4 от 30.10.2018 г. за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ш. по чл. 68, ал. 1, 2 КСО, тъй като промяната в общата продължителност на осигурителния стаж на Ш. А. Ш. сочи, че към 06.07.2018 г. - датата, от която му е отпусната пенсията, лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1, 2 КСО за наличие на минимум 38 години и 06 месеца осигурителен стаж. Общият размер на недължимо изплатеното обезщетение на лицето за безработица е в размер на 2 927.26 лева, а общият размер на недължимо изплатената пенсия на лицето е в размер на 31 277.74 лева за периода 06.07.2018 г. - 28.02.2024 г. Тези суми са включени в справка към ревизионен акт за начет /РАН/ № РА - 5 - 02 - 01558476/22.03.2024 г., съставен от инспектори по осигуряването, ТП НОИ Бургас, с който е финализирана частичната ревизия по разходите на държавното осигуряване на „Вияна“ЕООД.
В изготвения анализ към РАН е посочено, че тези суми подлежат на възстановяване от осигурителя, съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, заедно с лихвата по чл. 113 КСО/.
Ревизионния акт е за начет в размер общо на 45 154.77 лева, в това число неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица по КСО в размер на 2 927.26 лева и лихва върху тази сума в размер на 1 925.45 лева и неправомерно изплатени пенсии за осигурителен стаж и възраст в размер на 31 277.74 лева и лихва върху тази сума в размер на 9 024.32 лева.
С решение № 2443 от 14.03.2025 г. по адм. дело № 805/ 2024 г. по описа на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на „Вияна“ ЕООД, против решение № 1040 - 02 - 58 от 24.04.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което по т. 1 са потвърдени задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721/ 22.03.2024 г. на инспектори по осигуряването, ТП НОИ Бургас, на осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат 102004176, с които е указано да се коригират данните на Ш. А. Ш., [ЕГН], за месеците октомври, ноември и декември 2016 г.; по т. 2 - е оставено без разглеждане и е прекратено административното производство в частта относно обжалване на заповед № ЗР - 5 - 02 - 01558471/22.03.2024 г. и по т. 3 - е оставено без разглеждане и е прекратено административното производство в частта относно обжалване на ревизионен акт за начет № РА - 5 - 02 - 01558476/22.03.2024 г., ведно с анализ към ревизионен акт. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 04.04.2025 г.
Данните по делото сочат, че от касатора е била извършена корекция на подадените данни за Ш. А. Ш., но с нея не са изпълнени коректно издадените и влезли в сила задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522/06.12.2023 г. от инспектори по осигуряването, ТП НОИ Бургас, на осигурителя „Вияна“ ЕООД, с които по т. 2 е указано да се коригира информацията в регистъра на осигурените лица, подадена с декларация образец № 1 в ТД НАП Бургас като по отношение на Ш. А. Ш. с [ЕГН] данните за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. се подадат с прекъсване в осигуряването за периода на неплатения отпуск, надвишаващ 30 работни дни, при запазване на информацията подадена в т. 16.1 /отработени и др. дни .../ и т. 21 /осигурителен доход/. Видно от представената по делото справка в Персоналния регистър, след извършената корекция от осигурителя, липсва отразяване на данни за ползван неплатен отпуск от Ш. за посочените месеци, като по този начин лицето още повече е ощетено със стаж за период на неплатен отпуск, дори и с полагаемия му се до 30 дни. Такива данни въобще не са подавани от „Вияна“ ЕООД при извършената корекция, независимо от доказателствата за ползване на неплатен отпуск от Ш., представени от самото дружество на административния орган, което наложило издаването на задължителните предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721/22.03.2024 г. за нова корекция на данните за Ш. А. Ш., съответни на приложимите материалноправни норми.
В конкретния случай, поради некоректно подадените данни в Регистъра на осигурените лица от осигурителя „Вияна“ ЕООД за Ш. А. Ш., е довело до неоснователно зачетен осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО при определяне правото и размера на осигурителни плащания, до неправилно извършвани осигурителни плащания, а оттук до щета на фондовете на ДОО. Неправомерно извършените осигурителни плащания, неоснователно изплатените парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се установяват с ревизионен акт за начет и се събират по реда на чл. 110, ал. 3 КСО чрез издаване на разпореждане, което като индивидуален административен акт, подлежи на самостоятелно обжалване по реда, установен в чл. 117 и чл. 118 КСО.
С решението си първоинстанционният съд е приложил института на давността по чл.115 ал.1 от КСО за 2017 и 2018г и е редуцирал сумите по издадения ревизионен акт за начет.
Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Имуществената отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО е обективна (безвиновна) и намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. За прилагане на нормата законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да изследва дали приложима е разпоредбата на чл.114 ал.2 от КСО или не.В случая безспорно е ,че спрямо дружеството касатор е издаден ревизионен акт за начет по реда на чл.110 ал.3 от КСО,поради което и разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас ,разпореждащо събиране на сумите по ревизионния акт за начет е издадено на основание чл.110 ал.3 КСО,а не на основание чл.114 ал.1 или 2 от КСО,поради което и не следва да се изследва приложимостта на чл.114 от КСО в настоящата хипотеза,нито добросъвестността или не на осигурителя.
Това изключва постановяване на оспорения административен акт в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, както и твърдяното от касатора процесуално бездействие на Административен съд Бургас, който единствено е компетентен по установяване на фактите по аргумент от чл.220 от АПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на осн. чл.143 ал.1 АПК и при своевременно направено искане за това,на юридическото лице,към което се числи ответника по касация/ § 1 т.6 ДР на АПК/ ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.24 и сл. НзПрПщ в размер на 52,26 евро,които да се заплатят от касатора.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10445 / 25.11.2025 г. по адм. дело № 972/ 2024 г. на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Вияна ЕООД,ЕИК 102004176 със седалище гр.Бургас,ул.Хан Аспарух № 3,ет.2 да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 52,26 евро разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.