Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ (БФАС) ЕИК 121886981 срещу Решение № 23434 от 08.07.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1303/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на БФАС срещу Заповед № РД-10-2/15.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта за отнемане на безсрочния спортен лиценз на БФАС като спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) за вида спорт „автомобилен спорт“.
Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел наличието на основание за отнемане на лиценза, като този извод не съответства на представените по делото доказателства. Моли за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След приключване на устните състезания на 06.03.2026 г. е постъпила молба на заместник-министъра на младежта и спорта, с която представя заверено копие на Заповед № РД-09-50/06.03.2026 г. на заместник-министъра на младежта и спорта за оттегляне на процесния административен акт и доказателства във връзка с компетентността на издателя й – Заповед № КВ-132 от 20.02.2026 г. на министър-председателя на Република България за назначаване на Д. Дашева на длъжността заместник-министър на младежта и спорта и Заповед № РД-09-475/25.02.2026 г. на министъра на младежта и спорта, с която е наредено на заместник-министъра на младежта и спорта проф. Д. Дашева да утвърждава и подписва всички документи и кореспонденция, в т. ч. но не само докладни записки, заповеди, доклади, договори, отнасящи се до и във връзка с дейността на сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ ЕИК 121886981 и сдружение „Автомобилна федерация на България“ ЕИК 205392048.
На същата дата по делото е постъпила молба от председателя на управителния съвет на федерацията, с която се изразява съгласие с оттеглянето на процесния административен акт.
На 09.03.2026 г. от трето неучастващо в съдебното производство лице - сдружение „Автомобилна федерация на България“ ЕИК 205392048, е подадена молба, с която се противопоставя на оттеглянето на административния акт. В нея се твърди, че тази федерация е титуляр на спортен лиценз № 113 за вида спорт „автомобилен спорт“, издаден със Заповед № РД-10-4 от 19.06.2025 г. Изложени са аргументи, че нея процесният административен акт е благоприятен, тъй като с него се отнема лицензът на другата федерация. Следователно за валидното му оттегляне е задължително съгласието на титуляря на действащия лиценз.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 25.03.2026 г., от ответника е представена Заповед № РД-09-578/01.04.2026 г. на министъра на младежта и спорта. С т. 1 на посочената заповед е допълнена Заповед № РД-09-475/25.02.2026 г. на министъра на младежта и спорта със следното съдържание: „На основание чл. 22, ал. 1, 6 и 7, чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 и 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) оправомощавам заместник-министъра на младежта и спорта проф. Д. Дашева да издава всички индивидуални административни актове по ЗФВС, включително да оттегля, изменя или отменя такива, както и да извършва нормативноустановените фактически и правни действия, в производствата, свързани с издаване, отказ, отнемане или прекратяване на спортен лиценз по ЗФВС за вида спорт „автомобилен спорт“. С т. 2 на същата заповед министърът на младежта и спорта е потвърдил всички извършени до момента действия и издадени индивидуални административни актове на заместник-министъра на младежта и спорта проф. Д. Дашева във връзка с лицензионните производства по чл. 19 - 26 ЗФВС.
На 05.05.2026 г. от сдружение „Автомобилна федерация на България“ ЕИК 205392048 е подадена молба, с която се иска присъединяване на адм. дело № 4052/2026 г. по описа на Административен съд София-град към настоящото дело. Твърди се, че между двете дела има връзка, тъй като адм. дело № 4052/2026 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба на сдружение „Автомобилна федерация на България“ срещу заповедта за оттегляне на процесния административен акт.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
І. По оттеглянето на административния акт.
1. Преди да разгледа валидността на оттеглянето, касационната инстанция трябва да вземе отношение дали има основание за разглеждане в едно производство на настоящото дело и адм. дело № 4052/2026 г. по описа на Административен съд София-град.
Касационната инстанция приема, че няма основание за разглеждане на двете дела в едно производство, тъй като те са на различен етап от своето развитие – настоящото е висящо пред касационната инстанция, а образуваното по жалба на сдружение „Автомобилна федерация на България“ е висящо пред първоинстанционния съд. По-важното обаче в случая е, че актът за оттегляне не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като проверката на валидността на оттеглянето се извършва от съда, пред който има висящо производство по оспорване на оттегления административен акт. В случая тази проверка следва да бъде извършена от настоящата касационна инстанция, поради което е без правно значение, че пред друг съд е образувано дело по оспорване на акта за оттегляне.
2. По съществото на оттеглянето касационната инстанция приема, че не е налице валидно оттегляне на административния акт, тъй като заповедта за оттегляне е издадена от административен орган, който не разполага с компетентност за това. Със Заповед № РД-09-475/25.02.2026 г. на министъра на младежта и спорта се нарежда на заместник-министъра да „утвърждава и подписва всички документи и кореспонденция, в т. ч. но не само докладни записки, заповеди, доклади, договори, отнасящи се до и във връзка с дейността на сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ ЕИК 121886981 и сдружение „Автомобилна федерация на България“ ЕИК 205392048“. Видно от съдържанието на заповедта в нея липсва оправомощаване за издаване и отнемане на лиценз с посочване на точните законови основания. Представената по-късно заповед, с която се допълва Заповед № РД-09-475/25.02.2026 г. на министъра на младежта и спорта, има действие за напред и не може да санира липсата на компетентност към момента на оттегляне на акта. Липсата на компетентност не може да бъде санирана и чрез потвърждаване на акта за оттеглянето от министъра на спорта, тъй като в случая не става въпрос за упълномощаване, което е частноправен институт, а за оправомощаване с властнически правомощия, което е публичноправен институт. Когато административният акт се издава при условия на оправомощаване, оправомощаването следва да е налице към момента на издаване на административния акт.
ІІ. По касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
По делото е установено, че Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ има издаден безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „автомобилен спорт“ със Заповед № РД-10-2 от 13.07.2022 г. на министъра на младежта и спорта. Лицензът е издаден по заявление вх. № 09-002274 от 30.06.2022 г. В заявлението са посочени следните спортни обекти: картинг писта – Спортен комплекс „Христо Ботев“ в гр. Враца и картинг писта в гр. Варна. Във връзка с картинг пистата в гр. Враца са представени десет договора за наем със сдружение „Спортен клуб БС Рейсинг Тийм“, сключени в периода м. февруари – м. май 2022 г. Наематели по договорите са федерацията и нейни членове. Договорите са сключени за срок от една година.
На 03.12.2024 г. в Министерството на младежта и спорта е получен сигнал вх. № 26-00-106 с твърдения относно неправомерно преотдаване под наем на спортен обект – общинска собственост, представляващ картинг писта, находящ се в спортен комплекс „Христо Ботев“, гр. Враца. В тази връзка от министерството е изпратено писмо изх. № 26-00-106/04.12.2024 г. до кмета на община Враца, с което била изискана информация и документи относно изложените в сигнала обстоятелства. С писмо от 11.12.2024 г. кметът на община Враца уведомява министерството, че в общинската администрация не е постъпвало искане от наемателя по договор № 1322/24.11.2021 г. – сдружение „Спортен клуб БС Рейсинг Тийм“, за преотдаване или съвместно ползване на картинг пистата. Към писмото на кмета на община Враца е приложено копие на договора за наем на пистата, сключен между община Враца и сдружение „Спортен клуб БС Рейсинг Тийм“. В чл. 6 от договора изрично е посочено, че преотдаването или съвместното ползване на картинг пистата с трети лица може да се извършва само със съгласието на общината.
С писмо вх. № 09-00-73/14.01.2025 г. сдружение „Спортен клуб БС Рейсинг Тийм“ уведомява Министерството на младежта и спорта, че след изтичането на първоначалния едногодишен срок на договорите с „Българска федерация по автомобилен спорт“ и нейните членове същите не са подновявани и през 2023 г. са прекратени поради изтичане срока им на действие на основание чл. 3.3 от договорите.
В резултат от извършената проверка административният орган приема, че единственият спортен обект за развитие на тренировъчната и състезателна дейност за този вид спорт е картинг пистата в гр. Варна със собственик „Делта Мотор Спорт“ ЕООД, с когото БФАС има сключен договор.
По искане на Комисията по регистриране и лицензиране към Министерството на младежта и спорта била извършена служебна справка за наличието на публични задължения на БФАС. В справката се съдържат данни, че федерацията има неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси към Столична община.
На 15.01.2025 г. е проведено заседание на Комисията по лицензиране и регистриране, назначена със Заповед № РД-09-277/19.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, която единодушно взема решение да се предложи на министъра да издаде заповед за отнемане на спортен лиценз № 106 на сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“.
Административното производство приключило с издаването на Заповед № РД-10-2 от 15.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 20, т. 3 и 9 ЗФВС е отнет безсрочният спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „автомобилен спорт“ на сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“. В мотивите на заповедта е посочено, че при подаване на заявлението за издаване на спортен лиценз федерацията е представила неверни данни, че разполага с обекта в гр. Враца, поради което е налице основанието за отнемане на лиценза по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗФВС. Според органа обектът е преотдаден без съгласието на общината, поради което в действителност федерацията и нейните членове не разполагат с него към момента на подаване на заявлението. На следващо място, към момента на отнемането на лиценза: БФАС и спортните клубове – нейни членове не разполагат с повече от един спортен обект за развитие на тренировъчна и състезателна дейност, поради което не е изпълнено изискването по чл. 20, т. 9 ЗФВС; федерацията има неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси, поради което не е изпълнено изискването по чл. 20, т. 3 ЗФВС. Несъответствието с изискванията на чл. 20, т. 3 и 9 ЗФВС е квалифицирано като основание за отнемане на лиценза по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗФВС.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК, поради което е законосъобразен. По приложението на материалния закон съдът е приел, че в подаденото заявление за издаване на спортен лиценз БФАС е посочила като спортни обекти, в които ще развива своята дейност - картинг писта – Спортен комплекс „Христо Ботев“, гр. Враца и картинг писта в гр. Варна. Приложени са договори за наем на пистата в гр. Враца между БФАС и нейните членове от една страна и СК „БС Рейсинг Тийм“ от друга, сключени през 2022 г. със срок от 1 година. Съдът е посочил, че не следва да се произнася относно валидността на сключените договори за пренаемане, тъй като обстоятелството дали наемодателят е имал правото да преотдава спортното съоръжение на трето лице следва да се преценява от компетентния граждански съд при евентуално повдигнат спор. Въпреки това, към датата на постановяване на оспорената заповед – 15.01.2025 г., с оглед изтеклия срок на договорите, е вярно заключението на административния орган, че БФАС и неговите членове не са разполагали с конкретния спортен обект в гр. Враца. Федерацията следва да отговаря на изискването на чл. 20, т. 9 ЗФВС не само към момента на подаване на заявлението, но и през целия период, за който има издаден спортен лиценз. Според съда представеният от жалбоподателя с молба от 07.05.2025 г. договор за наем между СК „БС Рейсинг Тийм“ и БФАС с дата 06.02.2024 г. с предмет картинг писта в спортен комплекс „Христо Ботев“, гр. Враца и със срок на договора – 3 години, не следва да бъде кредитиран като писмено доказателство при проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Съдът е отбелязал, че в горецитираното писмо на СК „БС Рейсинг Тийм“ до Министерството на младежта и спорта от 14.01.2025 г. изрично се заявява, че всички договори между БФАС и неговите членове от една страна и спортния клуб от друга са прекратени през 2023 г. и не са подновявани. Поради това според съда представеният впоследствие и то непосредствено преди приключване на делото договор от 06.02.2024 г. не опровергава установеното от органа несъответствие на спортната федерация с изискването на чл. 20, т. 9 ЗФВС, което предвижда федерацията да разполага със спортни обекти, т.е. повече от един.
Съдът е посочил, че несъответствието на спортната федерация дори и само с едно от изискванията по чл. 20 ЗФВС е достатъчно основание да бъде отнет нейният лиценз на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗФВС. За пълнота на изложението съдът е посочил, че административният орган неправилно е констатирал неизпълнение на изискването по чл. 20, т. 3 ЗФВС от страна на БФАС. Посочената разпоредба предвижда, че спортните федерации не следва да имат „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към държавата или общината, както и просрочени задължения към Министерството на младежта и спорта, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията“. Фактът, че БФАС има неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси, не означава, че същите са подлежали на принудително изпълнение. Това обаче според съда не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед поради наличието на основанието за отнемане на лиценза по чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. чл. 20, т. 9 ЗФВС.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че не следва да се произнася относно валидността на сключените договори за пренаемане на пистата в гр. Враца, тъй като правото на наемателя СК „БС Рейсинг Тийм“ да преотдава спортното съоръжение на трето лице следва да се преценява при евентуално повдигнат спор от гражданския съд. При липса на повдигнат спор, който да е решен с влязъл в сила съдебен акт на гражданския съд, констатацията на административния орган за представяне на неверни данни в производството по издаване на лиценза е недоказана. Следователно не е доказано посоченото от органа основание по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗФВС за отнемане на лиценза.
Правилно също така съдът е приел, че не е доказано и основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. чл. 20, т. 3 ЗФВС. В преписката се съдържа единствено разпечатка без подпис и печат, че федерацията „има неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси към Столична община“. Няма доказателства относно размера, основанието за възникване на задълженията и че същите подлежат на принудително изпълнение. Такива не са представени от ответника и в съдебното производство.
Неправилен е обаче изводът на съда, че административният орган е доказал основанието за отнемане на лиценза по чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. чл. 20, т. 9 ЗФВС. Съгласно чл. 20, т. 9 ЗФВС спортната федерация или нейни членове трябва да разполагат със спортни обекти на територията на страната за развитие на тренировъчната и състезателната дейност за вида спорт. В цитираната разпоредба не са фиксирани броят на спортните обекти и техните видове, тъй като преценката на материалната обезпеченост на федерацията изисква във всеки отделен случай да се отчетат спецификата на организация и провеждане на тренировъчната и състезателната дейност за конкретния спорт, както и необходимите инвестиции за създаване и управление на спортните обекти. Такъв анализ в административния акт липсва. В съдебното производство са представени множество писмени доказателства (договори за наем на пистата във Враца, сключени поотделно от федерацията и нейните членове), с които се цели да се докаже обезпечеността на федерацията и нейните членове със спортни обекти. Тези доказателства са представени за първи път в съдебното производство именно защото адресатът на административния акт не е уведомен за започване на производството по отнемане на лиценза и не е участвал в него. В договорите е посочена дата на сключване 06.02.2024 г. и срок на действие 3 години от датата на сключване. Договорът за наемане на пистата от федерацията е представен пред първоинстанционния съд, останалите договори за наемане на пистата от членове на федерацията са представени пред касационната инстанция. В тези договори действително се съдържат данни (относно датата на подписването и срока им), които не съответстват на заявеното от С. И. – председател на „Спортен клуб „БС Рейсинг Тийм“, в писмо, входирано под № 09-00-73 от 14.01.2025 г. в Министерството на младежта и спорта. Но договорите са подписани от същото лице С. И.. Ако е била осигурена възможност на титуляря на лиценза да участва в административното производство, това противоречие е щяло да бъде установено още тогава и административният орган би бил длъжен да извърши допълнителна проверка за изясняване на спорните въпроси във връзка с наемането и на процесния спортен обект. Ето защо е неправилен изводът на съда за липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Според правната теория и съдебната практика такова нарушение има, когато липсата му хипотетично би могла да доведе до различен правен резултат по съществото на спора. В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че федерацията не е била уведомена за започналото административно производство по отнемане на притежавания от нея спортен лиценз. Федерацията не е била запозната и с констатациите от извършените проверки, въз основа на които е издаден крайният неблагоприятен административен акт. По аргумент от чл. 25, ал. 3 АПК, когато производството не е започнало по искане на заинтересованото лице, какъвто е настоящият случай, доколкото законът не предвижда подаването на сигнал като елемент от фактическия състав на проверката за наличие на предпоставките по чл. 24 ЗФВС, обуславящи отнемането на предоставения спортен лиценз, датата на започване на производството е тази, на която е извършено първото процесуално действие по него. Законът не само задължава административния орган да уведоми известните заинтересовани граждани и организации за започналото производство (чл. 26, ал. 1 АПК), но и регламентира изрично правото на тези субекти да участват в производството, като преглеждат документите по преписката, вкл. си правят бележки или извадки, съответно копия от тях, и изразяват становища по събраните доказателства и направените искания, и самите те правят искания и представят доказателствата, с които разполагат (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК). Естествено продължение на тези правила, доразвиващи конституционното право на защита, е императивната разпоредба на чл. 35 АПК, съгласно която актът се издава едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени или направени. Дали правоимащите лица ще се възползват от възможността да се включат активно в изясняването на спорните въпроси, обуславящи крайния резултат, или ще предпочетат да не вземат участие във воденото производство, е въпрос, предоставен на тяхната лична преценка. Но за да имат право на избор измежду посочените законови възможности, е необходимо тези лица да са били уведомени за това, че по отношение на тях са предприети съответните процесуални действия, респ. че е започнало производство, изходът от което може да рефлектира върху тях, а по-нататък – и да са запознати с фактите и обстоятелствата, установени в хода на извършените проверки и станали повод за упражняване на съответното правомощие.
Нарушението на процесуалните разпоредби на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 3 АПК е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като информирането на титуляря на лиценза за висящото производство по отнемане му и предявяване на документите, събрани в административното производство би позволило на федерацията да се запознае с извършените констатации, както и евентуално да изложи противостоящата си теза, като представи доказателства за застъпеното становище, както е сторила това в съдебното производство.
В заключение касационната инстанция приема, че административният акт е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяната на административния акт.
При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 384,75 евро с левова равностойност 6 620 лв., включващи: 50 лв. държавна такса и 2 500 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 1 200 лв. адвокатско възнаграждение по искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт; 370 лв. държавна такса и 2 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Платеният размер отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на вида и обема на предоставената правна помощ. Предвид лишаването от право на участие на федерацията в административното производство цялата защита във връзка с проучване на административната преписка и представянето на допълнителни доказателства от страна на федерацията е концентрирана в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23434 от 08.07.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1303/2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-10-2/15.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта за отнемане на безсрочния спортен лиценз на БФАС като спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта за вида спорт „автомобилен спорт“.
ОСЪЖДА Министерството на младежта и спорта да заплати на Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ ЕИК 121886981 разноски в размер на 3 384,75 евро (три хиляди триста осемдесет и четири евро и седемдесет и пет евроцента).
Решението е окончателно.