Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД, чрез адв. Петров, против Решение № 3516/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 607/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материални закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че мотивите на първоинстанционния съд са в разрез с материалния закон и неговото прилагане, поради което иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № РД-08-1254/04.07.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен (РЗОК – Плевен), в частта по т. 2, с която на дружеството съгласно чл. 24б, т. 8, б. “а“ от Индивидуален договор (ИД) № 151345/29.06.2022 г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 13, ал. 1 от договора и е постановено възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 749 лв. ведно със законната лихва. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса - Плевен, чрез гл. юриск. Ненова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-08-1254/04.07.2025 г. на директора на РЗОК - Плевен, в частта по т. 2, с която за нарушение чл. 13, ал. 1 от ИД № 151345/29.06.2022 г. на основание чл. 24б, т. 8, б. „а“ от договора на „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лв., за това, че по повод заявление на Л. Д. И. от [населено място] изпълнителят не е предоставил, но е отчел ПСПСМИ, определени индивидуално за лице с увреждане с медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК и одобрени за предоставяне от управителя на НЗОК/директора на РЗОК, в резултат на което е получена сума без правно основание в размер на 749 лв.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че между НЗОК, в качеството й на възложител и „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ в качеството на изпълнител е сключен договор за предоставяне на помощни средства, приспособения, съоръжения и медицински изделия в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 151345/29.06.2022 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/16.11.2022 г. и допълнително споразумение № 2/17.07.2023 г., като оспорващият, е приел да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на ПСПСМИ при спазване разпоредбите на ЗЗО, ЗХУ, ЗМИ, Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени средства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, и на ПСПСМИ за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и № 7/31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която се заплащат и Наредба за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на ПСПСМИ за хора с увреждания. Изпълнителят, чрез посочения в договора търговски обект, се задължил да предоставя (отпуска) ПСПСМИ в това число изработване или ремонт, посочени в утвърдената от НЗОК спецификация и спецификация – списък по чл. 63 от Наредба № 7/31.03.2021 г. (чл. 2, ал. 1).
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел за обосновани изводите на административния орган, че търговецът не е спазил нормативно установените условия и ред за предоставяне и заплащане на ПСПСМИ, тъй като е отчел, но не е предоставил ПСПСМИ, определени индивидуално за лицето с увреждания Л. Д. И.. Обосновал е извод, че констатираното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 13, ал. 1 от горепосочения договор, за което в чл. 24б, т. 8, б. „а“ от същия, изрично е предвидено налагането на „финансова неустойка“ в размер на 1000 лв. и възстановяване на неоснователно получени суми.
За да постанови решението си, съдът е заключил, че оспорената Заповед № РД-08-1254/04.07.2025 г. е издадена от материално компетентен орган като съдържа в достатъчна степен и в пълнота фактическите и правни основания за нейното издаване, а в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на адресата. По отношение съответствието на акта с материалния закон, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел за доказани по делото фактическите установявания на органа, обективирани в административния акт.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Оспореният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Административният съд изчерпателно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.
Съгласно чл. 43 от Наредба № 10 от 2009 г. НЗОК сключва договори по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО с търговци, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства за хора с увреждания, като в тези договори се уреждат условията и реда за извършване на дейността, правата и задълженията на страните, отчетността, контролът и санкциите при неизпълнение. В този смисъл индивидуалният договор, сключен между страните по настоящия казус – договор № 151345/29.06.2022 г., изменен с допълнително споразумение № 1/16.11.2022 г. и допълнително споразумение № 2/17.07.2023 г., има характер на административен договор по чл. 19а от АПК, а уредбата на АПК относно административните договори е приложима към него.
В чл. 70, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) изрично е регламентирано, че помощните средства се предоставят на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицата по чл. 21, ал. 2, т. 2- 4 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). По този начин е уреден изчерпателно редът за предаване на вече одобрените помощни средства, в съответствие с целите на ЗХУ по чл. 2 и гаранциите по чл. 3 от същия закон.
Между страните не е спорно, че помощните средства за Л. Д. И. са предоставени от „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД на С. Д. Я. на основание приемно- предавателен протокол от 07.09.2024 г., приложен по делото. Видно от представеното пред РЗОК - Плевен пълномощно на С. Д. Я. последният бил оправомощен от Л. Д. И. от [населено място], да го представлява пред ЛКК и РЗОК/НЗОК, да подава и получава документи за технически средства, както и да попълва необходимите документи и да се подписва вместо И. при необходимост, но не и да получава самите ПСПСМИ. В тази връзка правилно административният съд е приел, че предаването на ПСПСМИ е станало в нарушение на уговореното между „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД и НЗОК в чл. 2, ал. 7, изр. 2 от договора, а именно при предоставянето на вещите, макар и да е бил изготвен приемно- предавателен протокол, не е било представено изрично писмено пълномощно от Л. Д. И..
На следващо място, първостепенният съд закономерно не е кредитирал изцяло показанията на двамата свидетели С. Д. Я. и Л. Д. И. като противоречащи на писмените доказателства по делото - приобщената прокурорска преписка № 4568/25 г. по описа на РП – Плевен, вкл. докладна записка рег. № 270р-7490/05.09.2025 г. и експертна справка № 48/03.09.2025 г. на експерт при РУ - Гулянци, от които се установява, че подписът в графата „Упълномощител“ в пълномощно на Л. Д. И. не е положен от лицето. Изричното упълномощаване изисква в пълномощното да бъдат посочени отделни правни действия или правните последици, които следва да се породят. Този вид пълномощно е специално и в конкретната хипотеза следва да са индивидуализирани включително движимите вещи, които са предмет на предаване между страните. Такова индивидуализиране в случая не е налице.
След като в хода на първоинстанционното производство, при разпита на лицето с увреждания и неговия пълномощник, безспорно се установява, че и двамата не знаят какви точно ПСПСМИ са предоставени от „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД, на коя конкретно дата, кои месец или дори година, нито са наясно какво е съдържанието на пълномощното и предвид факта, че в РЗОК – Плевен е получена собственоръчно попълнена и подписана от Л. Д. И. анкета, в която декларира, че е получил протокол, но не и индивидуално определените за него ПСПСМИ, одобрени и финансирани от НЗОК, то отчитането на процесните ПСПСМИ се явява в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Договор № 151345/29.06.2022 г., в който случай за административния орган е налице правната възможност по чл. чл. 24б, т. 8, б. „а“ от договора да санкционира търговеца с предвидената финансова неустойка, както и да поиска възстановяване на неоснователно получената сума за ПСПСМИ, ведно със законната лихва.
В подкрепа на горното са и данните по пр. пр. № 4568/25 г. по описа на РП – Плевен и по- конкретно, обективираното в докладна записка рег. № 270р-7490/05.09.2025 г., пред служители на МВР, заявление на Л. Д. И., че през есента на 2024 г. същият е получил дюшек и възглавница, а едва през юни 2025 г. – инвалидната количка, след като попълнил анкетата и изписал „не“ в графа № 6. Следователно, дори да се приеме, че лицето с увреждания е получило предназначените за него помощни средства, същите са му предадени със значително закъснение и то от неуправомощено лице.
В този смисъл, изложеното в касационната жалба възражение, че след като средствата са предоставени на правоимащото лице, не се установява злоупотреба, по същество не променя факта, че нарушение е извършено. Категорично установено е, че „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД не е предал ПСПСМИ лично на Л. Д. И. или на упълномощено от него лице, а ги е предоставило във владение на трето лице - С. Д. Я., което от своя страна е държало едно от помощните средства до средата на 2025 г. и го е предало на Л. Д. И. с 10 месеца закъснение. Доколкото „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД е отчел ПСПСМИ, които, видно от приемо- предавателния протокол, реално не са предоставени на правоимащото лице, нито на изрично упълномощено от него лице, то нарушение на чл. 13, ал. 1 от Договор № 151345/29.06.2022 г. действително е допуснато и на основание чл. 24б, т. 8, б. “а“ от същия договор дружеството дължи „финансова неустойка“ и възстановяване на неоснователно получените суми.
Неоснователни са и възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.
Предвид установеното, касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална законосъобразност на оспорения административен акт. Безспорно установените юридически факти, се субсумират към хипотезата на нормите на чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 24б, т. 8, б. „а“ от Договор № 151345/29.06.2022 г., възприети като правно основание за издаване на заповедта за налагане на санкция „финансова неустойка“.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3516/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 607/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „МЕДИКАЛ ХОУП – 2019“ ЕООД да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.