Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници, чрез юрк. Димитрова, против решение № 2039/20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2380/2024 г. по описа на Административен съд - Варна.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на решаващия съд по приложението на методите за определяне на митническата стойност на стоките съгласно чл. 70 и чл. 74 Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета. Твърди че при осъществения последващ контрол от митническите органи са събрани доказателства относно занижаването на декларираните митнически стойности при вноса на стоките. В тази връзка открива конкретни пропуски при обсъждането на писмените доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и получената информация от канадската митническа администрация. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което при условията на евентуалност оспорването срещу административния акт да бъде отхвърлено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, без да излага съображения.
Ответникът - „Еврометал България“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна с аргументи в писмени становища и бележки по делото, с молба съдебното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025 г.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба с позиция за наличието на релевираните в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Варна е било решение № 32-1010561/18.09.2024 г. на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ във вр. чл. 70, § 1 и чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 140 и чл. 144, § 2 Регламент (ЕС) № 2015/2447, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1 МК, чл. 101, § 1 и чл. 102 Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, е отказано да бъде приета декларираната и е определена нова митническа стойност за четири употребявани автомобила по митнически декларации (МД) с MRN 21BG002002058748R6/12.10.2021 г., MRN 21BG002002059890R7/27.10.2021 г., MRN 21BG002002060280R8/05.11.2021 г. и MRN 21BG002002062439R9/13.12.2021 г., като за досъбиране са определени мита (А00) в общ размер на 1 564,88 лв. и за ДДС (В00) в общ размер на 3 492,71 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС.
Административният съд е установил по фактите, че „Еврометал България“ ЕООД е декларирало за режим „Едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление“ стоки, описани като „употребяван пътнически автомобил“, внос от Канада: по MRN 21BG002002058748R6 с марка „Форд“, модел „Ескейп“ и цена от 3 284,28 лв.; по MRN 21BG002002059890R7 с марка „Мерцедес“, модел „С300“ и цена от 6 284,21 лв.; по MRN 21BG002002060280R8 с марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ и цена от 6 771,58 лв; по MRN 21BG002002062439R9 с „Фолксваген“, модел „Туарег“ и цена от 6 289,04 лв. Приложените документи към МД са посочени в решението.
Получено е писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти (Canada Border Services Agency) с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурират и процесните. При извършен последващ контрол по реда на чл. 48 Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ са констатирани несъответствията в декларираните стойности по МД. От дружеството-жалбоподател са изискани допълнителни доказателства, като от предоставения отговор става ясно, че са били приложени всички документи, с които разполага.
На 24.01.2023 г. „Еврометал България“ ЕООД е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган, в изпълнение на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В указания срок не е представено становище.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена ССЕ. Заключението на вещото лице е приобщено към доказателствата в с.з. на 25.11.2024 г. и е кредитирано от съда като компетентно и обективно.
От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и е потвърдил валидността на митническото решение като издадено от компетентен орган по предвидените от закона ред и форма, при липса на пороци, водещи до неговата нищожност или допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По същество административният съд е формирал заключение за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно мотивите за това, по МД с MRN 21BG002002059890R7 и MRN 21BG002002058748R6 са определени задължения на основание чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а по МД с MRN 21BG002002060280R8 и MRN 21BG002002062439R9 на основание чл. 70, § 1 от регламента. Изводите в митническото решение са приети за опровергани и в двата случая. По отношение на първите две МД е посочено, че дори възникналите съмнения да са основателни, то не е изпълнено изискването органът да изчерпи установените в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а) до г), преди да прибегне към определяне на митническата стойност по реда на 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Полученият отговор от канадските митнически власти не е годен да докаже, че стоката е с друга договорена, платена или подлежаща на плащане цена, различна от декларираната от жалбоподателя. Митническата администрация неправилно е отхвърлила изцяло декларираната от дружеството цена на автомобилите по МД с MRN 21BG002002060280R8 и MRN 21BG002002062439R9, приемайки че действителната или подлежаща на плащане цена е установената в хода на проверката. В случая това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели. От адресата на акта е оказано необходимото съдействие, тъй като е предоставил допълнителна информация, но същата не е анализирана коректно. От ССЕ съдът е установил съответствие между фактурите за доставка и декларираните фактури № по ЕАД, цената на стоките по фактурата и общата фактурна стойност в ЕАД, като в заключението е подчертано, че салдото може да бъде засечено само в края на годината, когато има официално изготвен отчет на дружеството.
Така постановеното решение от Административен съд – Варна е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК.
В противоречие с доказателствата по делото съдът е отрекъл законосъобразното определяне на митническата стойност за процесните два автомобила по МД с MRN 21BG002002060280R8/05.11.2021 г. и MRN 21BG002002062439R9/13.12.2021 г. на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. От представените в рамките на последващия контрол банкови извлечения от Банка ДСК и Пощенска банка се установяват плащания на 25.08.2021 г. в размер на 7 236,10 лв. (CAD 5 485,63) във връзка с фактура RA-E21082402/24.08.2021 г., респективно на 06.10.2021 г. в размер на 14 783,65 лв. (CAD 10 738) във връзка с фактура RA-E21092801/28.09.2021 г. Заключението на ССЕ не е съпоставено с останалите доказателства съгласно изискването на чл. 202 ГПК. Необосновани и неотносими към фактите в случая се явяват изводите за допустимо определяне на митническата стойност единствено чрез прилагане вторичните методи и резервният метод съгласно чл. 74 § 2 и § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 г.
С определение от 27.06.2025 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на съединени дела С-72/24 и С-34/24 на Съда на ЕС. Преди производството да бъде възобновено с определение от 30.03.2026 г., е постановено решение от 25.03.2026 г. на Общия съд по дело Т-296/25, образувано по преюдициално запитване от ВАС по адм. д. № 8222/2024 г. Тълкуването на разпоредбите от Митническия кодекс на Съюза (МКС) е от значение за разрешаване на правния спор по настоящото дело и точното приложение на правото на ЕС. В двете цитирани решения се подчертава ролята на резервния метод (или методът „fall back“), предвиден в чл. 74, § 3 МКС, като крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в чл. 70, § 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в чл. 74, § 2 от същия кодекс – вж. решение по C-72/24 и C-73/24, Keladis-I и Keladis-II, т. 75 и сл., както и решение по дело Т-296/25, т. 25 и сл. Съгласно диспозитива на последното:
1) Чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока.
2) Чл. 74, § 3 Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока.
Между страните по делото не е спорно, че при определянето на митническата стойност с решение № 32-1010561/18.09.2024 г. за процесните стоки по МД с MRN 21BG002002058748R6/12.10.2021 г. и MRN 21BG002002059890R7/27.10.2021 г., са взети предвид както информацията, предоставена от канадската митническа администрация по линия на международния обмен, така и данните от движението по сметката в Пощенска банка от 19.08.2021 г., сочещо плащане в размер на 22 691,10 лв. (CAD 16 766) с основание фактури RA-E21080501/05.08.2021 г. и RA-E21081102/11.08.2021 г. В обжалваното съдебно решение отсъстват релевантни изводи във връзка с констатацията, засягаща корекцията на данъчната основа по МД с MRN 21BG002002058748R6/12.10.2021 г., с невключени вътрешни разходи за внос в размер на 250 лв.
Касационната инстанция споделя оплакванията на касатора да не приеме декларираните договорни стойности от „Еврометал България“ ЕООД поради наличието на основателни съмнения, които не са опровергани в хода на съдебното производство. Резервният метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 е приложен правилно с оглед на изяснените факти в случая и насоките на Съда на ЕС по съединени дела С-72/24 и С-34/24 и на Общия съд по дело Т-296/25. Получената информация от канадските митнически власти на основание Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, следва да се преценява заедно с останалите доказателства по делото, вкл. обсъдените по-горе.
В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отхвърли жалбата на „Еврометал България“ ЕООД срещу решение № 32-1010561/18.09.2024 г. на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници.
Предвид изхода на спора и с оглед на заявената претенция от процесуалния представител на касатора, на Агенция Митници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции - общо 200 евро или по 100 евро за всяка инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и внесената държавна такса за касационно обжалване в размер на 20,69 евро (40,46 лв.).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2039/20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2380/2024 г. по описа на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалбата на „Еврометал България“ ЕООД, ЕИК 201831900, Решение № 32-1010561/18.09.2024г. на директора на ТД Митница – Варна, с което за четири употребявани автомобила по митнически декларации с MRN 21BG002002058748R6/12.10.2021 г., MRN 21BG002002059890R7/27.10.2021 г., MRN 21BG002002060280R8/05.11.2021 г. и MRN 21BG002002062439R9/13.12.2021 г. са определени нови митнически стойности и са доначислени задължения за досъбиране на вносно мито в общ размер на 1 564,88 лв., за ДДС в размер на 3 492,71 лв. и съответни лихви за забава.
ОСЪЖДА „Еврометал България“ ЕООД, ЕИК 201831900, да плати на Агенция Митници разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 220,60 евро (двеста и двадесет евро и 0,69 евроцентове).
Решението е окончателно.