Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на „Виа Комюникейшънс“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Овча купел“, ул. „692“ № 07, подадена чрез процесуален представител, против Определение № 241/05.01.2026 г. на Административен съд София – град (АССГ), по адм. дело № 3/2026 г., с което съдът е оставил без разглеждане искането на дружеството за спиране предварителното изпълнението на Заповед № 7900/23.10.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ от Закона за туризма (ЗТ) на дружеството е приложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ – заведение за хранене и развлечение „Три кладенци“, находящо се в гр. София, [жк], [улица]. По същество моли съдът да отмени обжалваното определение и спре предварителното изпълнение на оспорената от него заповед. Излага, че за него е налице правен интерес от подаденото искане, тъй като изпълнението на заповедта би могло да му причини значителни вреди.
Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, не взема становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният административен съд е приел, че съгласно чл. 166, ал. 1 АПК подадената жалба спира изпълнението на издадения акт, поради което не е необходимо изрично произнасяне на сезирания съд по искането за спиране на изпълнението на Заповед № 7900/23.10.2025 г. на председателя на КЗП. Според съда в случая липсва разпоредба, която да предвижда предварително изпълнение на акта, както и разпореждане на органа за допуснато предварително изпълнение на акта.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Със Заповед № 7900/23.10.2025 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ ЗТ, на дружеството е приложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ – заведение за хранене и развлечение „Три кладенци“, находящо се в гр. София, [жк], [улица].
Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.1 ЗТ Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване изискванията на закона с изключение на чл. 168, ал. 2 и чл. 169, ал. 2: 1. на туроператорите, туристическите агенти и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги; 2. за категоризация и регистрация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3; 3. за сертифициране на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 5; 4. на лицата собственици или с предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение; 5. на екскурзоводи, планински водачи, ски учители и ски училища.
А според ал.2, б.“в“ на чл.177 от същия закон председателят на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136;
Съгласно чл. 181 ЗТ актовете за прилагане на принудителните административни мерки се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От анализа на цитираните по-горе разпоредби следва, че жалбата срещу заповедта на председателя на КЗП, която е обжалвана пред административния съд, има суспензивен ефект, тъй като съгласно чл. 166, ал. 1 АПК подадената жалба спира изпълнението на издадения акт.
Според чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно чл. 166, ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.
В случая не е налице допуснато предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ нито по силата на закона, нито е налице разпореждане по чл.60, ал.1 АПК на административния орган.
Следователно, в настоящия случай, доколкото друго не е предвидено в закона, оспорването на индивидуалния административен акт пред съда има суспензивен ефект и спира изпълнението му до влизането му в сила съгласно общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК.
Правилно съдът е приел, че в случая жалбата има суспензивен ефект, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение на решението е недопустимо, тъй като същото е спряно по силата на закона и административният акт не следва да бъде изпълняван, докато не влезе в сила.
Ако частният жалбоподател твърди, че заповедта е изпълнена, въпреки обстоятелството, че подадената от него жалба има суспензивен ефект, то в този случай приложимият за него ред за защита, би бил този по чл. 250 АПК, а не по чл.166, ал.2 или ал.4 АПК.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 241/05.01.2026 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 3/2026 г.
Определението е окончателно.