Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Бургас против Решение № 10025/14.11.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1388/2025 г. С него частично се отменя по жалба на УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, представлявано от д-р Х. К. Я., Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас в частта, с която на дружеството са наложени 4 санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лева за всяка от тях /общо 800 лева/, по отношение на т.4, 5, 8 и 9 от заповедта.
Поддържат се доводи, че решението е неправилно, като постановено при касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
Ответникът - „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, представлявано от д-р Х. К. Я., чрез процесуалния представител адв. Е. Кокаларова, в писмено становище оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас, с която, на основание чл.76, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл.464, ал.3 и чл.473, ал.5 от Национален рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ за 2023 – 2025 г., на дружеството са били наложени девет отделни санкции „финансова неустойка“, като по т.1,2,3, 6 и 7 същите са в размер на по 250 лева, а останалите /по т.4,5,8 и 9/ в размер на по 200 лева или общо 2 050 (две хиляди и петдесет) лева.
Установено е, че Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД е изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ с № 020903/24.10.2023 г.
Със Заповед № РД-25-766/09.05.2025 г. директорът на РЗОК е разпоредил извършване на тематична проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, индивидуализирана подробно, със срок на проверката до 30.05.2025 г. и определени контрольори от отдел ДКБМП в РЗОК – Бургас. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 826/ 28.05.2025 г., като е констатирано следното:
- По повод постъпило в РЗОК – Бургас писмо е извършена проверка по отношение на ИЗ № 15471 по КП 145 на ЗОЛ С. Ж. Г. с посочен ЕГН, хоспитализиран в периода от 25-27.09.2024 г. и повторна хоспитализация по КП № 154 с ИЗ № 16730 за времето от 16-21.10.2024 г., и е установено, че неправомерно е изискано заплащането на сума в размер на 500 лева за избор на лекар, по отношение на първото посочено ИЗ, като не е налична декларация от пациента за такъв избор;
- По отношение на изискана от същия пациент сума в размер на 71,60 лева /отразена в справката на болницата, като „болничен престой“/ е отразено, че основанието за плащане е неясно;
- От същия пациент е изискана неправомерно сума в размер на 31,24 лв. за система за постоянно промиване, съгласно констатациите на проверяващите. В тази връзка е отразено, че пациентът е подписал заявление за допълнително поискани услуги, свързани с оказване на медицинска помощ срещу заплащане, където е изискал само меню за хранене по избор;
- При проверка на медицинската документация по ИЗ №15471 е отразено, че на стр.1 от посочения документ липсва задължителен реквизит, а именно посочен номер на стая и легло в титулната страница /стр.1/ от ИЗ;
- В цитираното ИЗ е допуснато нарушение и при изготвяне на епикризата, тъй като липсва подпис на пациента за получаването ѝ;
- При проверка на повторната хоспитализация на пациента по КП № 154 с ИЗ № 16730 за времето от 16-21.10.2024 г. са цитирани заплатени от пациента суми, като по отношение на сумата в размер на 179 лева се сочи, че е неправомерно изискана. Въпреки че основанието е посочено като „болничен престой“, проверяващите описват, че не е ясно защо се изисква;
- Сумата от 31,42 лева, заплатена от пациента, хоспитализиран по КП № 154 с ИЗ № 16730 също е изискана неправомерно спрямо установеното от проверяващите;
- При хоспитализирането на същия пациент е намерен пропуск в документацията, изразяващ се в липса на задължителен реквизит, а именно посочен номер на стая и легло в титулната страница /стр.1/ от ИЗ № 16730;
- По отношение ИЗ № 16730 е констатирано нарушение, изразяващо се в липса на подпис на пациента за получаване на епикризата.
Материалноправните основания за налагане на санкциите от административния орган са :
- чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.33, т.4 от НРД за МД 2023 – 2025 г., във връзка с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от Договора за нарушенията по т.1, т.2 и т.3 от оспорената заповед;
- чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421; чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 2023 -2025 г. за нарушенията по т.4 и т.8 от оспорената заповед;
- чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО и чл.322, ал.1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. за нарушенията по т.5 и т.9 от оспорената заповед;
- чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.33, т.4 от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от Договора за нарушенията по т.6 и т.7 от оспорената заповед.
Постъпило е възражение от провереното лечебно заведение срещу констатациите на протокола, с което се заявява, че нарушенията по т.4 и т.8 са технически грешки при изписване на номерата на стая и на легло и се иска квалифицирането им като маловажни. По отношение на нарушенията по т.5 и т.9 лечебното заведение е заявило също, че от постъпилото писмо на пациента се установява, че е приложена епикризата, издадена от това лечебно заведение, което означава, че документът е получен от осигуреното лице, след като го прилага.
Издадена е Заповед за налагане на санкции № РД-25-1190 от 10.07.2025 г. от директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас, с която, на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО, чл.464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г., въз основа на фактите, установени с Протокол № 826/28.05.2025 г., приел за доказани, констатациите на проверяващите, описани в протокола, респективно наложил 9 броя санкции финансова неустойка.
Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването ѝ, при спазване на административнопроизводствени правила, но частично в нарушение на материалния закон.
По отношение на констатациите по т.5 и т.9 от заповедта административният съд е приел, че от съдържанието на жалбата на пациента не се установява оплакване за нарушаване правата му във връзка с връчването на епикризата, изготвена след хоспитализацията му в процесното лечебно заведение и съдът е отчел, че нарушение на правата на здравноосигуреното лице от такова естество действително не е налице. Сочи се също, че нарушението може да се отъждестви единствено като нарушение на документооборота, за което относимата санкционна норма е тази по чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., която обаче не е приложена за двете вменени нарушения по т.5 и т.9.
По т.4 и т.8 е установил, че непосочване на номер на легло и номер на стая в двете цитирани ИЗ макар формално да осъществява белезите на нарушение по документооборота, съставляват типичен случаи на маловажно нарушение, за което административният орган е следвало да даде предписание по реда на чл.449, ал.4 от НРД за МД за 23-25г., а не да налага наказание за първо по ред нарушение. Освен това е приел, че предвид липсата на предходно нарушение, съгласно чл.453, ал.7 от НРД е предвидена възможност да се наложи само една санкция, а не две отделни, както е процедирал органът.
При това положение е приел, че четирите санкции по т.4, т.5, т.8 и т.9 от заповедта подлежат на отмяна като незаконосъобразни.
Решението е правилно.
Относно констатацията по т.4 и т.8 за нарушенията на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421; чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. правилно административният съд е достигнал до извод, че като нарушения, свързани с документооборота, според указаното в чл.453, ал.7 от НРД за МД 2023 – 2025 г. е предвидена възможност за налагане само една санкция, а не две отделни и по този критерий санкциите се явяват несъразмерни, а също така и с оглед обстоятелството, че нарушението е първо по ред, органът е следвало да даде предписание по реда на чл.449, ал.4 от НРД за МД 2023 – 2025 г.
В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон, в мотивите на решението обосновано е прието, че визираните от органа нарушения по точки т.5 и т.9 от заповедта са неправилно квалифицирани, в резултат на което материално незаконосъобразно е наложена санкция за извършването им по неприложима в случая разпоредба. Нарушенията по посочените точки касаят липсата на подписи на лекувания пациент под епикризите, издадени от лечебното заведение. Според настоящата инстанция посочените нарушения касаят документиране в хода на хоспитализацията и представляват част от условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ. Нарушенията на чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., касаещи изискуемото съдържание на епикризата, не представляват неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, доколкото епикриза се издава при дехоспитализация на пациента, съгласно чл.307, ал.1, т.2 от НРД за МД 2023 – 2025 г., т.е след вече оказана медицинска помощ.
Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно нарушението е санкционирано по чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., вместо санкционната разпоредба на чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., която предвижда санкция „финансова неустойка“ за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. В посочените случаи лечебното заведение е следвало да отговаря по отношение на правилното документиране на престоя на ЗОЛ в него, каквото нарушение, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не му е повдигнато.
Предвид гореизложеното, не са налице касационни отменителни основания и решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация не са приложени доказателства за сторени разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10025/14.11.2025 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1388/2025 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.