Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 127, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от „ТЕЦ Марица Изток-2“ ЕАД и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда и една частна жалба, подадена от The Green Tank / Грийн Танк / Гражданско сдружение с нестопанска цел“, учредено съгласно законите на Република Гърция, представлявано от Н. В. М., и Г. А. П., гражданин на Република Гърция срещу Решение № 918/15.03.2024 г., поправено с Решение № 3405/07.11.2024 г., постановени по адм. дело № 478/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което:

1/ по жалба на Сдружение „За земята-достъп до правосъдие“ е отменено Решение № 50-Н0-ИО-А5/21.12.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) за актуализиране на Комплексно разрешително №50/2005 г. на „ТЕЦ Марица Изток-2“ ЕАД, с. Ковачево за експлоатация на Горивна инсталация за производство на електроенергия (т.1.1 от Приложение № 4 към ЗООС), Инсталация за производство на водород (т.4.2 „а“ от Приложение № 4 към ЗООС) и Депо за инертни, строителни, опасни и неопасни отпадъци (т.5.4 от Приложение № 4 към ЗООС) и

2/ е оставена без разглеждане жалбата на „The Green Tank / Грийн Танк / Гражданско сдружение с нестопанска цел“, учредено съгласно законите на Република Гърция, представлявано от Н. В. М., и Г. А. П., гражданин на Република Гърция, като производството по делото е прекратено в тази му част.

Касационният жалбоподател - „ТЕЦ Марица Изток-2“ ЕАД, със седалище и адрес на управление село Ковачево, област Стара Загора, чрез процесуален представител адв. П. Славов от САК, обжалва Решение № 918/15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 478/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта, в която е отменено Решение № 50-Н0-ИО-А5/21.12.2018 г. на изпълнителния директор на ИАОС. В касационната жалба са наведени възражения за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК.

По отношение доводите за недопустимост са развити съображения, че при постановяване на обжалваното решение, съдът е излязъл извън правомощията си, като е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 173, ал.2 АПК, с оглед изземане на компетентност на административния орган, като при постановяване отмяна на оспорения административен акт, вместо да изпрати преписката на компетентния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, решава делото по същество.

Във връзка с наведените твърдения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, касаторът поддържа наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед необсъждане доводите на страните и липсата на преценка на доказателствената стойност на представените доказателства. Релевирани са оплаквания, че съдът е допуснал нарушение на чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК, като не е указал на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 171, ал. 4, предл. 2 АПК, като не е дал конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест. Допуснатите нарушения са посочени като съществени, тъй като са довели до постановяването на неправилно решение, което не кореспондира с доказателствата по делото и приложимия материален закон.

Развити са доводи, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗООС (в редакцията му към ДВ. бр. 98 от 2018г.), чл. 12 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (Наредбата за ГГИ ) и чл. 31 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността, неправилно приема, че административният орган незаконосъобразно е определил степен на десулфуризация от 97% за всички блокове на централата, работещи с изградени пречиствателни съоръжения на димните газове - Сероочистващи инсталации (СОИ), с изключение на СОИ 5/6, за които съоръжения е определена степен на десулфиризация от 97,5%) по аргумент от обективираните в обжалваното съдебното решение правни изводи на съда, според които: „особеностите на съдържанието на местните лигнитни въглища няма да доведе до спазване на тази средногодишна емисионна норма за концентрация и при 98%, а едва при поне 98.32%, което означава изискване за този процент на десулфуризация ведно със средногодишната норма от 320 милиграма на кубичен метър нормален въздух.“

Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че оспореният административен акт противоречи на чл. 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ДКАВ) и чл. 27 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ), тъй като административният орган не е взел предвид относимите научни данни за замърсяването от проекта за Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, разработена за замърсителите: фини прахови частици (ФПЧ10) и серен диоксид (S02) (АПКАВ 2019-2023 г.) и защото не съобразява мярка от проекта на тази програма. Според касатора направеният от съда извод е неверен и е в противоречие с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, според която Програмата се изготвя от общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, в съответствие с разпоредбите на чл. 27 ЗЧАВ. По този начин решаващият съд приема, че административният орган следва да се съобрази с Проект на общ административен акт, а не с акта след влизането му сила.

В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на обжалваното решение в противоречие с чл. 17, ал.5 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (в ред. на Наредбата към ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.), тъй като отменя предоставената дерогация с основни аргументи, че административният орган е следвало да съобрази решението си с АПКАВ на община Гълъбово (2019- 2023 г.).

Релевирани са доводи, че съдът е нарушил чл. 123а, ал. 3 и ал. 4 ЗООС, като е приел че, административният орган неправилно и незаконосъобразно е кредитирал и ценил като доказателство количественото определяне на ползите за обществото, свързани с намаляване на емисиите във въздуха, изчислени чрез подход за пътя на въздействие (IPА), резултатите от който са обективирани в изготвения анализа от Amec Foster Wheeler Environment & Infrastructure UK Limited (Анализа на А. Ф. У.).

Касаторът поддържа, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 47 от Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух като е кредитирал единствено и само Проект на АПКАВ Гълъбово (2019-2023), във връзка с оценка на нивата на серен диоксид в атмосферния въздух, тъй като съгласно цитираната разпоредба ИАОС създава и поддържа национална база данни за резултатите от извършената оценка на КАВ, която не е обсъдена и взета предвид при обсъждане на доказателствения материал. Данните са публични и обществено достъпни на сайта на ИАОС.

В касационната жалба са наведени възражения за неправилно приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Посочено е, че не е обсъдена достоверна, представителна, своевременна и точна оценка на КАВ върху територията на страната, извършвана от системите за наблюдение и контрол по чл. 20 ЗЧАВ.

Релевирани са доводи, че съдът е нарушил чл. 23 ЗЧАВ като е обосновал решението си само с информацията от АПКАВ Гълъбово (2019-2023 г.) без да вземе предвид информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху качеството на атмосферния въздух, която се публикува в официалните бюлетини и е достъпна без заплащане за всички.

Развити са съображения, че съдът е постановил решение в нарушение на чл.15, т. 3 от Директива 2010/75/ЕС и Решението за НДНТ като в противоречие с посоченото приема, че оценката на ползите чрез подхода на въздействието следва да включва емисиите без СОИ.

Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение като е приел, че в процедурата по дерогация не е доказано изпълнението на чл. 18 от Директива 2008/50/Е0 и не е гарантирана висока степен на опазване на околната среда с предоставената дерогация, направен е извод в противоречие с установени по делото факти, в резултат на което неправилно и необосновано е отменено решението за дерогация на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД.

Наведени са твърдения, че съдът е нарушил чл. 123а, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС, приемайки доводите на жалбоподателя, че след като административният орган не е взел предвид проектните данни от АПКАВ на община Гълъбово за периода 2019г-2023г, включително за другите източници на замърсяване със серен диоксид - битово отопление и транспорт, то дерогацията е недопустима.

Изложени са доводи, че съдът е допуснал нарушение като е приел, че концентрациите, посочени в таблица 5.6 от Техническата обосновка са превишение на националните норми за допустими емисии, като е направил извод, че органът не постига целта на закона, а упражнява превратно оперативната си самостоятелност.

Сочи се, че в първоинстанционното решение са допуснати многобройни технически и фактически грешки, които го правят неясно, а оттам немотивирано и необосновано.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 АПК, касаторът „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издаденото Решение № 50-Н0-ИО-А5/21.12.2018 г. на изпълнителния директор на ИАОС за актуализиране на Комплексно разрешително № 50/2005 г. на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски от „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД за всички съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Касационният жалбоподател - изпълнителеният директор на ИАОС, чрез пълномощник гл. юрисконсулт С. Георгиев, обжалва Решение № 918/15.03.2024 г., поправено с Решение № 3405/07.11.2024 г., постановени по адм. дело № 478/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта, в която е отменено Решение № 50-Н0-ИО-А5/21.12.2018 г. на изпълнителния директор на ОАОС. Развива доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК.

По отношение наведените твърдения за недопустимост на съдебния акт, касаторът поддържа, че не са налице предпоставките, съдебното решение да има характеристиките на един комплексен юридически акт, в който са инкорпорирани един правораздавателен акт и един административен акт. Развити са съображения, че с отмяната на Решение № 50-НО-ИО-А5/21.12.2018 г. на изпълнителен директор на ИАОС, съдът на практика се е намесил в компетентността на органа и е премахнал правните последици от издадения акт, без да има правомощията за това, като е въвел нови такива.

Във връзка с релевираните оплаквания за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила в първоинстанционното производство, касаторът сочи, че не са изпълнени задължителните указания на ВАС, дадени с Решение № 8230/ 31.07.2023 г. по адм. дело № 239/2021 г. по описа на ВАС. Изложени са доводи, че въпреки указанията на ВАС и направените от страните доказателствени искания за допускане на експертиза за изясняване на сложната по своето същество материя, първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, за изясняването на които очевидно са необходими специални знания по смисъла на чл.195. ал. 1 ГПК, вр. с чл.144 АПК.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно тълкува правомощията на административния орган за издаване на решение в условията на оперативната самостоятелност съгласно разпоредбата на чл. 123а, ал. 3 и 4 ЗООС. Посочено е, че в конкретния случай административният орган разполага с възможност за избор/преценка между - спазване на емисионните норми по решенията на НДНТ (чл. 123а, ал. 1, т. 2 ЗООС) или да приложи разпоредбата на чл. 123а, ал. 3 ЗООС: Компетентният орган по чл. 120, ал.1 може да определи не толкова строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1, когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива. свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради конкретно посочени обстоятелства и при спазване на ал. 4 от същата разпоредба.

Наведени са оплаквания, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в решението си посочва, че при постановяването му е взел предвид проведено oт Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) проучване, което не е обсъдено в съдържанието на първоинстанционното решение.

Посочено от касатора като нарушение, е възприемането от първоинстанционния съд на Актуализираната програмата за качество на атмосферния въздух на Община Гълъбово (АПКАВ) за периода 2019-2023 г., като задължителна за административния орган.

Въведени са възражения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и относно обстоятелството, че със Заповед № РД-925 от 13.12.2012 г. на министъра на околната среда и водите /неоспорена по надлежния ред/ на основание чл. 11, ал. 1. т. 5 ЗООС и § 3 от ЗР на НУРИКР е утвърдена Методика за определяне на НДНТ.

От касатора се поддържа становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението му за неприложимост на постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 12.05.2022 г. по дело С-730/19, постановено по иск на Европейската комисия за нарушение на задължението на държавата членка относно качеството на атмосферния въздух по показател серен диоксид, в което е прието, че на територията на „ТЕЦ Марица Изток-2“ ЕАД е налице превишение на нормите на опазване на човешкото здраве по показател серен диоксид, тъй като съдебното производството пред СЕС е образувано през 2019 г., а цитираното решение е от 12 май 2022 г., Комисия/България (Пределно допустими стойности — SO2), дело С-730/19. Развиват се съображения, че същото е постановено едва през 2022 г. и не е било валидно в периода на издаване на процесния индивидуален административен акт.

Относно релевираните оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт се сочи, че в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗООС (в редакцията му към ДВ. бр. 98 от 2018г.), чл. 12 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (Наредбата за ГГИ) и чл. 31 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността неправилно и необосновано се приема, че административният орган незаконосъобразно е определил степен на десулфуризация от 97% за всички блокове на централата, работещи с изградени пречиствателни съоръжения на димните газове - Сероочистващи инсталации (СОИ), с изключение на СОИ 5/6, за които съоръжения е определена степен на десулфуризация от 97,5%.

Касаторът квалифицира като неправилни и непълни изводите на първоинстанционния съд, в които е посочил, че подходът за оценка на ползите по пътя на въздействието се основава „на средногодишните количества емисии на замърсители - посочените тонове емисии и при двата режима на работа и тяхното въздействие върху територия с определена площ, изразено чрез очаквани най-ниски, най-високи и средни концентрации само от ТЕЦ Марица Изток-2", но не е установил дали това са стойности на средночасови, средногодишни или среднодневни концентрации, което води до необоснованост на съдебното решение.

Изводите на съда, че не е извършено математическо моделиране при режим на отпусната дерогация, касаторът намира за неправилни, като сочи, че извършването на такова моделиране при отпусната дерогация не е необходимо, тъй като дори резултатите от направеното моделиране при минимална степен на сероочистване от 96%, разрешена с условията на действащите комплексни разрешителни (КР) на централите (т е. при по-високи НДЕ на серен диоксид, спрямо НДЕ за съшия замърсител при отпусната дерогация) показват, че в гр. Гълъбово, а така също и в пункт АИС Гълъбово, не се очакват превишения на средночасовата норма за опазване на човешкото здраве за серен диоксид от 350 µg/m3, съгласно Наредба №12 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (обн. ДВ, бр. 58/30.07.2010 г. посл, изм. ДВ, бр. 48/16.06.2017 г.).

В нарушение на материалния закон, касаторът намира развитите мотиви в първоинстанционното решение, за противоречие на административния акт с разпоредбата чл. 23 от Директива 2008/50/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния ВЪЗДУХ и за по-чист въздух за Европа (ДКАВ) и чл. 27 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ), тъй като административният орган не е взел предвид относимите научни данни за замърсяването от АПКАВ на Община Гълъбово за периода 2019-2023 г. и поради това, че не съобразява конкретна мярка от проекта на тази програма.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, касаторът – изпълнителният директор на ИАОС иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли оспорването срещу Решение № 50-Н0-И0-А5/21.12.2018 г. за актуализиране на Комплексно разрешително /КР/ № 50/2005 г., издадено на оператора „ТЕЦ Марица Изток-2“ ЕАД, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на съдебно - деловодните разноски за всички съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за правна помощ.

Ответникът по касация – Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, представлявано от И. П. и М. А., чрез пълномощници адв. Р. Стоилова и адв. А. Коджабашев, в писмен отговор и по същество, оспорват основателността на касационните жалби. Намират първоинстанционното решение, в частта, с която е отменено Решение № 50-Н0-ИО-А5/21.12.2018 г. на изпълнителния директор на ИАОС, за постановено в съответствие с приложимото право, при спазване на съдопроизводствените правила и на изискванията за обоснованост.

Развити са съображения, че при правилно прилагане на относимата материалноправна уредба, първоинстанционният съд формира извод, съобразно който административният акт е издаден в нарушение на изискванията да не се причинява значително замърсяване, да се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло и да не се нарушават нормите за качеството на атмосферния въздух (КАВ). Релевирани са доводи, че първоинстанционният съд се позовава на задължителното тълкуване на понятието „значително замърсяване“, дадено от СЕС по дело С-375/21, съгласно което значително замърсяване е налице, когато има превишение на нормите за КАВ.

Поддържа становище, че първоинстанционният съд правилно приема, че са нарушени административнопроцесуалните правила за издаване на Решението на изп. директор на ИАОС, поради неоценяване на кумулативния ефект на дерогацията, с оглед другите източници на серен диоксид и не са взети предвид всички относими към спора научни данни. В подкрепа на горния извод са посочени данните относно значителния принос на битовото отопление към замърсяването със серен диоксид, съдържащи се в плана за качество на въздуха на община Гълъбово - Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, разработена за замърсителите: фини прахови частици (ФПЧ10) и серен диоксид (SO2).

Ответникът по касация намира, че от първоинстанционния съд правилно е прието наличието на несъответствието с мерките в програмата за качество на атмосферния въздух, издадена по реда на чл. 27 ЗЧАВ, респективно чл. 23 от ДКАВ - АПКАВ - Гълъбово 2019-2023 г.

Изразено е становище, че всички твърдения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение следва да се оценяват с оглед приложимото право и задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС. Ответникът намира, че доводите за неправилност на първоинстанционното решение, свързани с основанията за незаконосъобразност на Решението на изп. директор на ИАОС с допълнителен характер - противоречието с мерките в АПКАВ Гълъбово 2019 г. - 2023 г. и оценката на ползите за околната среда, не могат самостоятелно да обосноват извод за неправилност на първоинстанционното решение.

Иска се първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Прави се възражение за неоснователност на претендираното от „ТЕЦ Марица Изток-2“ ЕАД искане за присъждане на съдебни разноски за първоинстанционното производство и прекомерност на претендирания за касационното производство хонорар.

Частните жалбоподатели - „The Green Tank / Грийн Танк / Гражданско сдружение с нестопанска цел", учредено съгласно законите на Република Гърция, представлявано от Н. В. М., и Г. А. П., гражданин на Република Гърция, обжалват Решение № 918/15.03.2024 г., поправено с Решение № 3405/07.11.2024 г., постановено по адм. дело № 478/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора (АССЗ), в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им и делото прекратено поради липса на правен интерес от оспорване, с искане за обявяване на нищожността му, респективно отмяната му като незаконосъобразно. Развити са съображения за нарушение на материалния закон.

Релевирани са доводи, че първоинстанционният съд неправилно приема, че правният им интерес е обусловен от „условието по чл.25, §1 от Директива 2008/50/ЕС относно качеството на атмосферния въздух - трябва да е установено превишение на територията на засегната държава-членка на алармен праг, пределно допустима или целева стойност, увеличени със съответното допустимо отклонение, по причина на трансграничен пренос." Подържа се становище, че цитираната разпоредба няма приложение към конкретния казус, тъй като чл. 25, §1 от Директива 2008/50/ЕС касае трансгранично замърсяване от една държава към друга и предполага приемане на планове на качество на въздуха.

Частните жалбоподатели намират, че е налице трансгранично замърсяване от индустриален източник, към което са приложими Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и още по-пряко Закона за опазване на околната среда.

Изложени са съображения, че решението за актуализация на КР на „ТЕЦ Марица Изток-2“ ЕАД попада в обхвата на Конвенцията от Орхус (чл. 6, параграф 1 във връзка с чл. 6, параграф 10) - „Всяка страна осигурява в случаите, когато държавен орган преразгледа или актуализира условията за осъществяване на дадена дейност, посочена в параграф 1, прилагането на разпоредбите на параграфи 2 до 9 на този член mutatis mutandis и там, където е необходимо" (чл. 6, параграф 10).Обхванатите дейности са изброени в приложение I и включват топлинни електроцентрали и други горивни инсталации с топлинна мощност от 50 MW или повече, каквато е ТЕЦ „Марица Изток- 2“ ЕАД. В член 6, параграф 10 изрично се посочва, че актуализирането на оперативните условия се подчинява на изискванията на разпоредбите за публично участие (параграф 6, параграфи 2-9 от Орхуската конвенция).

Иска се обявяване на нищожността, респективно отмяна на Решение № 918/15.03.2024 г., поправено с Решение № 3405/07.11.2024 г., постановени по адм. дело № 478/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане и делото прекратено.

Касационните жалбоподатели - ТЕЦ „Марица Изток - 2“ ЕАД и изпълнителният директор на ИАОС, в писмени отговори, поддържат становище за недопустимост, неоснователност и необоснованост на частната жалба.

Ответникът по касация – Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ намира частната жалба за допустима и основателна, поради което намира, че следва да бъде уважена.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По отношение на частната жалба, намира за правилен извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от оспорване на административния акт, доколкото по делото не е установено влошаване качеството на атмосферния въздух на гръцка територия, вследствие на предоставената дерогация.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение № 8230/ 31.07.2023 г. по адм. дело № 239/2021 г. по описа на ВАС, е обезсилено Решение № 358/28.08.2020 г. по адм. дело № 225/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, в частта му по отношение „The Green Tanк / Грийн танк / Гражданско сдружение с нестопанска цел“ – Гърция и Г. А. П., от Република Гърция и е прекратено производството по делото в тази му част. В останалата му част, в която е отхвърлена жалбата на сдружение "За Земята – достъп до правосъдие", против Решение № 50-Н0-ИО-А5/2018 г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, с което е актуализирано Комплексно разрешително № 50/2005 г., издадено на "ТЕЦ Марица Изток - 2" ЕАД, с. Ковачево, община Раднево, първоинстанционното решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Стара Загора.

В хода на производството пред касационната инстанция по искане на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, гр. София и „The Green Tank / Грийн Танк / Гражданско сдружение с нестопанска цел“ – Република Гърция, на основание чл. 629, ал.1 и ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) относно тълкуването на разпоредбите на чл. 15, ал.4 и чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС във връзка с чл. 13 и чл. 23, ал.1, втори подпараграф на Директива 2008/50/ЕО при предоставяне на изключения от Заключенията за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации (ГГИ), които са разположени в район с наднормено замърсяване.

С решение от 09.03.2023 г. по дело С – 375 / 21 Съдът на Европейския съюз (втори състав) постановява, че чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), във връзка с чл. 18 от нея и с членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа трябва да се тълкува в смисъл, че: при разглеждането на искане за дерогация по този член 15, параграф 4 компетентният орган трябва да вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно чл. 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно чл.13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишението им.

При първото разглеждане на делото по отношение на конституираните като заинтересовани страни „Green Tanк / Грийн Танк / Гражданско сдружение с нестопанска цел“ – Гърция и Г. А. П., касационната инстанция намира, че съдът в нарушение на вмененото му задължение по чл. 154, ал.1 АПК ги е допуснал в процесуално ненадлежно качество. Посочено е, че отчитайки правната природа на решението за актуализиране на комплексното разрешително в качеството му на индивидуален административен акт и изразените от лицата позиции за засягане, са процесуално легитимирани единствено като оспорващи, но за целта е следвало да упражнят субективното си право на жалба, което те не са сторили. По изложените съображения, решението е обезсилено в тази му част, като недопустимо.

В останалата му част, касационната инстанция приема, че първоинстанционното решение е постановено при наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Стара Загора.

Предмет на касационнен контрол в настоящото производство е постановеното първоинстанционно решение при новото разглеждане на делото по отношение на законосъобразността на Решение №50-НО-ИО-А5/21.12.2018 г. за актуализиране на Комплексно разрешително (КР) №50/2005 г. на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, село Ковачево, област Стара Загора за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: Горивна инсталация за производство на електроенергия (т.1.1. от Приложение №4 към ЗООС); Инсталация за производство на водород (т.4.2. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС) и Депо за инертни, строителни, опасни и неопасни отпадъци (т.5.4. от Приложение №4 към ЗООС), издадено от изпълнителния директор на ИАОС на основание чл.120, ал.1, предл. пето, във връзка с чл.123а, ал.3, чл.124, ал.2, т.5, т.6, ал.3, предл. второ и ал.5, т.1 ЗООС и във връзка с чл.16, ал.13, предл. първо от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР).

С Решението за актуализация, изпълнителният директор на ИАОС поставя следните нови условия:

Условие 3.4 Притежателят на разрешителното да изпълни следните мерки за привеждане на „Горивна инсталация за производство на електроенергия с номинална мощност 4 312 МW“ по Условие 2 в съответствие с изискванията на Решение №2017/1442/ЕС за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации /Решението за НДНТ-СЕН/.

Условие 3.4.1. В срок до 17.08.2021 г. за сероочистваща инсталация (СОИ) 1/2, СОИ 3/4, СОИ 5/6, СОИ 7 и СОИ 8 да се извърши подмяна на съществуващи впръскови дюзи с нов модел съвременни аксиални дюзи; монтаж на отражателни пръстени около стените на абсорберите, монтаж и пускане в работа на система за сулфитен анализатор.

Условие 3.4.2. В срок до 17.08.2021 г. за СОИ 5/6 да се извърши монтаж на нови компресори за окисляващ въздух за подмяна на съществуващи въздушни вентилатори.

Условие 3.4.3. В срок со 17.08.2021 г. за СОИ 7 и СОИ 8 да се извърши монтаж на пето дюзово ниво.

Поставя се ново Условие 3.5., в съответствие с което за изпълнението на Условие 3.4. притежателят на разрешителното следва да изпълни задълженията си по реда на Глава шеста, Раздел III от ЗООС относно оценка на въздействието на околната среда на инвестиционни предложения и по реда на Глава седма, Раздел II от ЗООС, в случай на необходимост на провеждане на процедури по посочения ред.

Условие 9 Емисии в атмосферата

Условие 9.2. Емисии в атмосферата от точкови източници: Дебитът на вентилационните и технологични газове на посочените точкови източници в Таблица 9.2.1.-2 и Таблица 9.2.1.-3, посочени в Условие 9.2.1, не трябва да превишава определените в съответните таблици стойности. Нито една от посочените емисии в атмосферата не трябва да превишава емисионните норми, определени в Таблица 9.2.1-2-продължение и Таблица 9.2.1-3-продължение. Не се допуска наличие на експлоатация на други точкови източници на емисии в атмосферния въздух освен посочените в Таблица 9.2.1-2 и Таблица 9.2.1-3 и обозначени на Генплан с изпускащите устройства към Решение №50-Н0-И0-А4/2017г.

Условие 9.2.1 Горивната инсталация за производство на електроенергия с номинална топлинна мощност 4 312 МW, Таблица 9.2.1-2 продължение, Комин Н-135м-7, Комин Н-135м-8, Таблица 9.2.1-3-продължение, Комин 1 Н-135м, Комин 2 Н -135 м и Комин Н - 135м-5/6: НДЕ за Серен диоксид минимум 97% степен на десулфуризация, средногодишна стойност, но след 17.08.2021 г., а до тогава 96% степен на десулфуризация. НДЕ за живак – средногодишна стойност от 30 µg / Nm3, след 17.08.2021 г. и без НДЕ до тази дата. НДЕ за серен диоксид и живак са определени на основание чл.123а, ал.3 ЗООС като се разрешава изгаряне само на въглища, добивани от басейн Марица Изток. Всяка горивна инсталация може да се експлоатира без пречиствателни съоръжения до 120 часа годишно, при аварийни спирания на пречиствателните съоръжения.

Мотивите за актуализиране и прилагане на чл.123а, ал.3 ЗООС са следните: Публикувано е Решение за изпълнение (ЕС)/2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники при големи горивни инсталации. Представена е от оператора документация за предоставяне на дерогация, съгласно изискванията на чл.123а, ал.3 ЗООС, която включва обосновка на техническите характеристики на инсталацията, въз основа на която е извършена „Оценка на технологиите за оползотворяване на местни лигнитни въглища от Мини Марица Изток в ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД от „Технически Университет - София – Технологии“ ЕООД. Анализ на разходите, свързани с постигането на емисионните нива за серен диоксид от 320mg/Nm3 /милиграма в един кубичен метър нормален въздух/, съответстващи на 98.32% сероочистване и емисионни нива за живак /Hg/ от 7µ/Nm3 / микрограма на кубичен метър нормален въздух/, посочени в Заключението за НДНТ, извършен от „Ge Boiler Deutschland“ GmbH. Анализ на ползите за околната среда, свързани с постигането на нивата на емисиите, посочени в Заключенията за НДНТ при големи горивни инсталации, извършен от „Amec Foster Wheeler Environment and Infrastructure UK Limited“ – А. Ф. У., с предложени технологични промени, които включват модификация на съществуващата впръскова система, инсталиране на пръстени около стените на абсорберите и инсталиране на нова система за сулфитен анализ. От органа е прието, че с реализацията на тези промени, свързани с повишаване ефективността на пречиствателните съоръжения ще се достигне степен на очистване на димните газове от серен диоксид до 97% за СОИ 1/2, 3/4, 7 и 8 и 97.5% за СОИ 5/6. Коефициентът на съотношение между постигнатите допълнителни ползи за околната среда, спрямо разходите за спазване на емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на серен диоксид, живак и азотен окис по Решение №2017/1442/ЕС за формулиране на НДНТ е значително под приетата препоръчителна гранична стойност от 0.7, съгласно насоките за подготовка на информация и кандидатстване за предоставяне на дерогация по реда на чл.123а, ал.3 ЗООС, съответно чл.15, ал.4 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността. Посочено е, че разходите за постигане на емисионните заключения по ВАТ 21 и ВАТ 23 от Решение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за НДНТ при големи горивни инсталации са несъразмерни на очакваните ползи за околната среда. Това е обусловено от техническите характеристики на инсталацията, проектирана за работа със специфичните качества на наличното местно гориво – лигнитни въглища, които са по-малко калорични, но имат високо съдържание на сяра.

В мотивите към акта са изложени съображения, че извършеното математическо моделиране по метода PLUME за изчисляване на очакваните максимални концентрации на серен диоксид в приземния въздушен слой потвърждава, че в режим на допусната дерогация разрешените за изпускане емисии не водят до нарушаване на качеството на въздуха над околните населени места, в съответствие с условията на чл.123, ал.4 ЗООС за осигуряване качеството на въздуха и на висока степен на опазване на околната среда.

В мотивната част на акта е посочено, че горивната инсталация използва местно твърдо гориво, добивано от басейна на мини „Марица - изток“ ЕАД, което поради своите характеристики не позволява спазването на нормите за допустими емисии за серен диоксид, поради което нормата е определена като минимални степени на десулфуризация, в съответствие с чл.12 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, и чл.31 от Директива 2010/75 ЕС относно емисиите от промишлеността. Предвид горното и на основание чл.123, ал.1, т.1, буква “б“ ЗООС, административният орган приема, че нормите за допустими емисии могат да бъдат допълнени или заменени от равностойни показатели или технически мерки, осигуряващи равностойна степен на опазване на околната среда.

За Комин Н-135м-5/6 е определена степен на десулфуризация от 97.5% като са взети предвид представената документация и доклади от автоматичната система за собствени непрекъснати измервания на СОИ /сероочистващи инсталации/. Прието е, че извършеното математическо моделиране за изчисляване на очакваните максимални концентрации на живак в приземния въздушен слой показва резултат за средногодишни и средно часови нива по-ниски от средно денонощната норма, определена в Наредба №14/23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места /Наредба №14/, което е в съответствие с чл.123а, ал.4 ЗООС за осигуряване качеството на въздуха и осигуряване на висока степен на опазване на околната среда.

За постигане на определената степен на десулфуризация от 97% притежателят на Разрешителното ще следва да извърши инвестиции в размер на 12 589 000 лв., съгласно Инвестиционна програма за привеждане в съответствие с условията на КР №50/2005г., с последна актуализация по обжалваното решение на изпълнителния директор на ИАОС. Дерогацията е безсрочна, до предвидените в чл.124, ал.2, т.6 и чл.126, ал.2, т.5 ЗООС случаи и чл. 15, ал.4 буква б, параграф последен от Директива 2010/75/ЕС за емисиите от промишлеността.

След преценка доводите на страните, съобразно доказателствата и относимата правна уредба, първоинстанционният съд приема, че при актуализиране на КР в случаите по чл.124, ал.2 ЗООС административният орган трябва да разполага, освен с изброените в чл.126, ал.1 ЗООС документи, но и с доказателства за наличието на обстоятелствата по чл.123а, ал.3 ЗООС, когато операторът не планира да прилага чл.123а, ал.1, респективно няма да постига съответствие на емисиите с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия. При граматическото тълкуване на разпоредбата от съда е посочено, че законът си служи с термина доказателства, което означава факти, обуславящи фактически изводи за осъществен състав на чл.123, ал.3 ЗООС. В първоинстанционното решение са изложени мотиви, че органът е длъжен да прецени дали са му предоставени факти, представляващи доказателства за исканата дерогация, а тази преценка е в обхвата на дължимата от съда проверка за осъществяване на фактическия състав на приложената правна норма.

Посочено е, че административният орган има оперативна самостоятелност да определи не толкова строги емисионни норми спрямо тези по решението на ЕК за НДНТ, но такива, че да се постига целта на закона – техните стойности да осигуряват висока степен на опазване на околната среда, поради което и да не водят до значително замърсяване. Съдът приема, че органът разполага с възможност да избира единствено между две възможности: емисионните норми по решението на ЕК за НДНТ или не толкова строги, но които постигат висока степен на опазване на околната среда при това само, когато е доказано и условието на чл.123а, ал.3 ЗООС. По изложените съображения, са отхвърлени като неоснователни възраженията, че съдът не следва да проверява дали оценката на ползите по пътя на въздействието представлява доказателство за съществуване на факт от състава на чл.123а, ал.3 ЗООС.

Първоинстанционният съд намира текста на закона за ясен, както и този на чл.15, §4 от Директивата за емисиите на промишлеността, като извежда, че Решението на СЕС по дело С-375/21 обвързва всички национални съдилища на държавите членки на ЕС относно даденото тълкуване по отношение на чл.15, §4 от Директива 2010/75/ЕС.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че математическо моделиране на емисиите на трите ТЕЦ - а при допусната дерогация не е извършено от страна на административния орган, нито са взети предвид данните от Плана за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) на община Гълъбово за периода 2019 г. – 2023 г., включително за другите източници на замърсяване със серен диоксид – битово отопление и транспорт.

Позовавайки се на мотивите към Решение по дело С-357/21 на СЕС, в които изрично се подчертава, че съгласно Решение по дело С-370/19 на СЕС в района на община Гълъбово и през 2018 г. има превишение на нормите за качество на атмосферния въздух, а през този период централата достига и до 97.5% сероочистване от СОИ 5/6, съдът намира, че няма факт, който да сочи на извод за постигане целта на закона – чл.123а, ал.4 ЗООС за постигане на висока степен на опазване на околната среда, чрез изричното и неотменимо условие на чл.18 от ДЕП.

В допълнение към изложеното, първоинстанционният съд приема, че изключението за средногодишна концентрация на серен диоксид от 320 mg/Nm3, което се спазва от големите горивни инсталации (ГГИ) като настоящата, касае именно случаите по чл.15, §4 от ДЕП, защото изрично е посочена техническа и икономическа невъзможност за прилагане на средно дневните НДНТ-СЕН. Изложени са мотиви, че особеностите на съдържанието на местните лигнитни въглища няма да доведе до спазване на тази средногодишна емисионна норма за концентрация и при 98%, а едва при поне 98.32%, което означава изискване за този процент на десулфуризация ведно със средногодишната норма от 320 милиграма на кубичен метър нормален въздух, но ако тази не толкова строга емисионна норма ще гарантира опазване чистотата на атмосферния въздух, което вече е въпрос на оценка на кумулативното въздействие на всички източници. По отношение на конкретния случай е прието, че подхода на въздействието не включва емисиите без СОИ, а само тези при нормален режим на работа и онези, които биха били валидни при спазване на 98.32% сероочистване със средногодишна норма от 320 милиграма на кубичен метър нормален въздух.

По делото е установено, че програмата на община Гълъбово за управление на качеството на атмосферния въздух, разработена за замърсителите фини прахови частици и серен диоксид за периода 2019 - 2023 г., приета с Решение на Общинския съвет № 521 от 30.11.2018 г. и относима към 12 годишния период на експлоатация на горивната инсталация, предхождаща датата на издаване на оспореното решение, използва модела за дисперсионно моделиране AERMOD за оценка на качеството на атмосферния въздух, който е приложен и от консултанта при оценка на ползите по пътя на въздействие. Конкретните метеорологични данни за 2017 г. са предоставени от НИМХ при БАН във вид на почасови метеорологични файлове от 1 часа на 01.01.2017 г. до 24 ч. на 31.12.2017 г. с честота 1 час. Всеки запис – за всеки час от годината съдържа информация за скоростта и направлението на вятъра, температура на въздуха и множество други специфични данни, необходими за прилагане на модела на US EPA ISC AЕRMOD. Посредством допълнителна обработка са получени категориите на устойчивост на атмосферата и средната височина на зоната на смесване на градска и извънградска местност. Тези категории определят способността на атмосферата да пренася замърсители във вертикална посока и тяхното познаване има значение за коректното определяне на приземните концентрации.

С оглед използвания АЕRMOD при изготвяне на АПКАВ на община Гълъбово (2019-2023 г.), съдът сравнява входящите данни и установява, че верни относно релефа, надморската височина, отдалеченост на централата от населени места, както и метеорологичните факти – вятър с неговите посока, скорост, слънчева радиация, съчетание на фактори, определящи стабилността на атмосферата, от която зависи разсейването на замърсителя, са тези използвани при съставяне на АПКАВ. Обоснован е извод, че верността на тези данни е определяща за изчисляване на очакваните приземни концентрации на замърсителите на база часове, денонощие, година. Те са показателни за отговор на въпроса дали емисионните норми водят до превишаване на допустимите за качество на атмосферния въздух и за опазване на човешкото здраве, а ако е така, тогава е отречено да гарантират висока степен на опазване на околната среда. С оглед на обстоятелството, че АПКАВ съдържа и оценка на кумулативния ефект на източниците на замърсителите на изследваната територия, съдът намира, че подходът път на въздействието не може да се възприеме като доказателство за оценка на ползите за околната среда при спазване на нормата от 320 милиграма на кубичен метър нормален въздух.

Горните нарушения, съдът намира за достатъчно основание за отмяна на административния акт поради неправилно приложение на материалния закон.

По делото, при първото му разглеждане е прието заключение на единична и тройна съдебно техническа експертиза с идентични задачи, а вещите лица са изслушани и в хода на повторното първоинстанционно производство. Вещите лица поясняват, че значение има въпроса на какво разстояние от точката на максимума и в какви посоки концентрацията на замърсителя достига стойности, съответни на нормативната уредба. В таблица 5.3 от посочената Техническа обосновка са дадени максимална изчислена средногодишна концентрация на серен диоксид в приземния слой на атмосферата от 27.25 микрограма на кубичен метър, което е равно на 0.02725 милиграма на кубичен метър нормален въздух – температура нула градуса по Целзий и налягане от 101326 Ра. В милиграми на кубичен метър нормален въздух се измерва съдържанието на определен замърсител в отпадъчните газове, а микрограм е мерна единица за съдържанието на замърсителя във въздуха. Така в таблица 5.3 от Техническата обосновка са посочени стойности при дерогация и разрешено 97% сероочистване, които са изчислени по метода PLUME, но той според вещите лица не следва да се използва. Максимална средногодишна концентрация на серен диоксид във въздуха от 27.25 микрограма на кубичен метър, а концентрацията на живака в димните газове, изпускани в атмосферата е 50 микрограма на кубичен метър нормален въздух, съответно максималната средногодишна концентрация на живак е 5.10-4 микрограма на кубичен метър. Неправилното тълкуване на резултатите се дължи и на грешките при използване на мерна единица милиграм в колони 2,3,5 и 6.

Относно разстоянието, на което замърсяването със серен диоксид и живак оказва въздействие вещите лица поясняват, че размерите на изследваната област следва да бъдат достатъчни, за да представят в пълнота въздействието на обхванатите източници на замърсители. Максималната приземна концентрация на живак, която се достига на 57.779 км, съгласно Техническата обосновка на оператора, е равна на 0.0000005 милиграма на кубичен метър, което е 600 пъти по-малко от единствената норма за КАВ по отношение на живак и съединенията му. Стойността на СГК на живак не е измерена от ИАОС, а е изчислена с използване на софтуерния пакет PLUME, който надценява средногодишните концентрации на замърсители, а подценява средночасовите или средноденонощните. Относно замърсяване на територията на Република Гърция със серен диоксид вещите лица се позовават на следните факти: ветровете със северна компонента имат по-висока честота, отколкото тези с южна. Според данни от Trinity Consultants Dallas, USA, получени след обработка на сурови данни от метеорологична станция Безмер, отстояща на 27 км. от „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД с най-голяма честота е вятърът от изток-североизток, следван североизточния и източния. При вятър изток-североизток, на пътя на емитираните от оператора серни оксиди е разположен пунктът за мониторинг на връх Рожен. За 2016 г. и 2017 г. максималните измерени средночасови, средноденонощни стойности на концентрация на серен диоксид в микрограм на кубичен метър в този пункт са: СЧ -7.90 за 2016 г. и 25.6 за 2017 г. при норма от 350 микрограма на кубичен метър; СД са 7.14 за 2016 г. при норма от 125 микрограма на кубичен метър. Значителното понижение на концентрациите на серен диоксид показва, че Родопите представляват сериозно препятствие за разпространението на замърсителите от „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД към територията на Гърция. Същата роля играят и планините Сакар и Странджа, когато ветрове са от сектора 270-360 градуса.

По изложените съображения и предвид конкретните за България атмосферни условия и данни, сочещи че неспазването на нормите е на територията на страната и засяга българските граждани, първоинстанционният съд приема, че „The Green Tank/ Грийн Танк/ Гражданско сдружение с нестопанска цел", учредено съгласно законите на Република Гърция, представлявано от Н. В. М., и Г. А. П., гражданин на Република Гърция, нямат правен интерес от оспорване, поради което оставя без разглеждане жалбите им и прекратява производството по делото в тази му част.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 226 АПК, след като делото е върнато на първа инстанция поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Първоинстанционният съд е спазил задължителните указания на ВАС.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Неоснователни са възраженията на касаторите досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение. Върховният административен съд еднозначно приема в практиката си, че за да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо съдът да е допуснал нарушение на процесуална норма, която е съществена за правилността на решението, т.е. ако не е било допуснато това нарушение, съдът е можел да достигне до друг извод (Решение №7026/12.06.2015 г. по а.д. № 10048/2014 г. на ВAС, VII о.; Решение № 8311/13.06.2011 г. по адм. дело № 2371/2011 на ВАС, и др.). В случая такива нарушения не се установяват.

В хода на производството пред Административен съд – Стара Загора, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

С молби от 06.11.2023 г. и 20.11.2023 г. представителят на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД представя два класьора от общо 13 доказателства в обем от няколкостотин страници по посочените въпроси. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е указал на страната да поиска експертиза относно достоверността на данните, публикувани в АПКАВ, която е представена от същата страна като доказателство по дело № 225/2019 г. по описа на АС – Стара Загора.

Необосновано е оплакването на касатора - „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД, че отказът на първоинстанционния съд да назначи повторна съдебна експертиза е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В заседание от 20.11.2023 г. по адм. дело № 478/2023 г. на АССЗ, съдът определя, че следва да бъдат изслушани вещите лица, изготвили заключението по делото, тъй като „за да се позове съдът на заключението след връщане на делото за ново разглеждане на фаза съдебно дирене е задължително изслушване на вещите лица (протокол от о.с.з от 20.11.2023 г. по адм. дело № 478/2023 г. на АССЗ). Целта на изслушването е съдът да добие лични впечатления и да зададе уточняващи въпроси. В о.с.з на 05.02.2024 г. експертите от тройната експертиза са изслушани. В края на заседанието представителят на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД оспорва заключението на вещите лица и прави искане да бъде извършена „повторна експертиза от други вещи лица“ (протокол от о.с.з от 20.11.2023 г. по адм. дело 478/2023 г. на АССЗ). Съгласно протокола от о.с.з. страната не посочва недостатъци на представеното заключение. Съдът отхвърля искането на страната с аргумент, че оспорването на заключението е преклудирано, поради приемането му в съдебно заседание по адм. дело № 225/2019 г. АССЗ. Определението на съда е мотивирано и с обяснението на експертите, че за да се отговори на поставените въпроси е необходимо да се извърши нова оценка на разходите (...) и на ползите за околната среда, която би могла да даде отговор на поставените от страните технически въпроси, което е обективно невъзможно за вещи лица, както и предвид, че някои от въпросите са правни, а други имат своя отговор в административната преписка и в представените допълнително по делото писмени доказателства (протокол от о.с.з. от 05.12.2023 г. по адм. дело 478/2023 АССЗ).

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, преценката дали установяването на относим към предмета на спора факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача, се извършва от съда.

В съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК при оспорване на заключението съдът "може" да назначи друго или повече лица. Процесуалният въпрос по допускане на разширена експертиза не е разрешен от съда с довод за принципна недопустимост, а защото е приет за изяснен спорния въпрос по предмета на експертното изследване.

Предпоставка за допускане на тройна съдебна експертиза е преценката, че първоначалното заключение е непълно, неясно или некомпетентно, която преценка винаги е резултат от проверката на доказателствата, която се извършва от съда. Нито законът, нито съдебната практика налагат на съдилищата безусловно допускане на разширена съдебна експертиза от три вещи лица във всички случаи, при които страната формално оспорва първоначалното заключение. В случая оспорването е било формално.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията за недопускане от първоинстанционния съд на експертиза за изясняване на подходите на оценка на екологичните ползи. В касационното решение са дадени указания при повторното разглеждане на спора да се извърши анализ на подходите "път на въздействието" и "подход на щетите", като се изяснят техните предимства и недостатъци, по отношение на които са изложени мотиви. На следващо място, нито ИАОС, нито „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД правят доказателствени искания за изясняване на въпроси относно остойностяването на екологичните ползи, нито обосновават как твърдените нарушения се отразяват на правилността на първоинстанционното решение.

Съдебната експертиза е доказателствено средство, което с оглед на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприеме, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. По развитите мотиви, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертните заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Фактическата обстановка, характеризираща процедурата по издаване на оспорения индивидуален административен акт, не се оспорва от страните, поради което не следва да се преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Разпоредбите на чл. 123а ЗООС са създадени с измененията на закона, извършени със ЗИД на ЗООС, обн. ДВ. бр. 32 от 24 април 2012 г. Съгласно § 2в от ДР на ЗООС (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) този закон въвежда разпоредбите на Глави първа и втора и Приложения № 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.). В разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС са транспонирани нормите на чл. 15, параграф 4, ал. 1 и ал. 4 от Директива 2010/75/ЕС.

Съгласно чл. 123а, ал. 1 ЗООС, респективно чл. 15, пар. 3 Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) преди изменението чрез Директива (ЕС) 2024/1785 („ДЕП“), определените в комплексното разрешително емисионни норми не следва да надхвърлят емисионните нива, съответстващи на най-добрите налични техники, които инсталациите трябва да спазват („НДНТ-СЕН“).

Изключение от това правило („дерогация“) може да се допусне при спазване на разпоредбата на чл. 123а, ал. 3 ЗООС, респективно чл. 15, пар. 4, ал.1 ДЕП, съгласно която компетентният орган може да определи не толкова строги емисионни норми спрямо допустими емисионни стойности и/или

индивидуални емисионни ограничения (по приложение № 8 ЗООС), когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради: географското положение на инсталацията, или характеристиките на околната среда в района на площадката, или техническите характеристики на инсталацията. В съответствие с разпоредбата на чл. 123а, ал.4 ЗООС, в случаите на допускане на дерогация емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда.

По дело С-375/21 Съдът на ЕС дава задължително тълкуване на приложимото право, като първата част на диспозитива на решението задава процесуалните действия, които решаващият орган трябва да предприеме при разглеждане на искане за дерогация, както следва: да вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа („ДКАВ“).

Втората част от диспозитива на решението на СЕС по дело С-375/21 определя случаите, при които следва да се откаже дерогация: когато дерогацията може да допринесе за превишаването на нормите за качеството на атмосферния въздух, определени съгласно член 13 ДКАВ, или когато дерогацията може да е в разрез с мерките, съдържащи се в плана по чл. 23 ДКАВ, които имат за цел да гарантират спазването на нормите за качеството на атмосферния въздух и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им.

В решението на СЕС по дело С-375/21, съдът доразвива изискванията спрямо процедурата по издаване на комплексни разрешителни, с оглед обезпечаване изискванията условията за експлоатация на промишлените централи да не допринасят за нарушаване на пределно допустимите стойности – ниво на концентрация, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло. Във връзка с изложеното е разгледана връзката между ДКАВ и ДЕП.

В съответствие с развитите съображения в §62 от цитираното решение, член 18 от Директива 2010/75 потвърждава тълкуването на член 15, параграф 4 от тази директива, съгласно което компетентният орган трябва да прецени дали определянето на не толкова строги норми за допустими емисии на замърсители на въздуха от дадена инсталация би допринесло за превишаването на пределно допустимите стойности за качество на атмосферния въздух, определени по отношение на концентрациите на такива източници на замърсяване в съответната зона или агломерация съгласно член 13 от Директива 2008/50, и ако това е така, да се въздържи от предоставяне на дерогация, която би застрашила постигането на стандартите за качество на околната среда.

При наличие на което и да е самостоятелно основание искането за дерогация следва да бъде отказано.

Съдът на ЕС постановява, че оценката на относимите факти трябва да се прави при прилагане на принципа на предпазливостта и дерогация трябва да се откаже и когато тя „би допринесла“ или „може да допринесе“ за превишаването на нормите за КАВ: ,,по силата на принципа на предпазните мерки, ако все още има неясноти по въпроса дали не толкова строги норми за допустими емисии водят или не до „значително замърсяване“ по смисъла на член 15, § 4, четвърта алинея от Директива 2010/75, дерогация не може да се предостави “ (решение по дело С- 375/21, § 53; вж. в този смисъл решение от 10.10.2019 г., Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, C-674/17, т.66).

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд обосновано приема, че решението на изп. директор на ИАОС е издадено в нарушение на условията за предоставяне на дерогация съгласно чл. 123а, ал. 3 и ал. 4 3ООС - да не се причинява значително замърсяване и да се постига висока степен на опазване на околната среда, както и да не се нарушават нормите за качеството на атмосферния въздух.

Първоинстанционният съд се позовава на задължителното тълкуване на понятието “значително замърсяване“, дадено от СЕС по дело С – 375/21, съгласно което значително замърсяване е налице, когато има превишение на нормите за качеството на атмосферния въздух. В параграф 41 от цитираното решение се отбелязва, че неотдавна Съдът на ЕС постановява, че в зона BG0006 (Югоизточна), където се намират община Гълъбово и ТЕЦ „Марица-изток 2“, от 2007 г., поради превишаването на установените за SO2 пределно допустими стойности за качество на въздуха и поради недостатъчните планове за качество на въздуха Република България не изпълнява задълженията си по членове 13 и 23 от Директива 2008/50 (решение от 12 май 2022 г., Комисия/България (Пределно допустими стойности — SO2), C-730/19, непубликувано, EU:C:2022:382, т. 21, 23, 29 и 149).

Според решението на СЕС по дело С-375/21, значително замърсяване е налице, когато има превишение на нормите за КАВ. Съдът на ЕС потвърждава, че с оглед на решението по дело С-730/19 СЕС, Комисия/България (Valeurs limites - SO₂), е безспорно, че нормите за КАВ по показател за серен диоксид „трябва да се считат за превишени в района на въздействие“ на „ТЕЦ Марица Изток 2“ (Решение по дело С-375/21, §49, във вр. § 41). Според СЕС замърсяването в района гр. Гълъбово „не може да се смята за незначително замърсяване“, а непременно трябва да се счита за „значително замърсяване“ по смисъла на член 15, пар. 4 ДЕП (Решение по дело С-375/21, §50).

Неоснователно е твърдението на касационните жалбоподатели, че решението по дело С-730/2019 е неотносимо, защото е постановено след датата на Решението на ИАОС. Решението по дело С-730/2019 СЕС установява, че в периода от 2007 г. до 2018 г., т.е. и към момента на постановяване на Решението на ИАОС, България нарушава нормите за серен диоксид в района на гр. Гълъбово. Датата на съдебното решение е неотносима. Именно поради тази причина по дело С-375/2021, СЕС се позовава на решението по дело С-730/2019 в констатацията си, че нормите за КАВ са нарушени в района на въздействие на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ (решение по дело С-375/21, §49 вр. §41).

Съгласно чл. 633 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Предвид горното, първоинстанционният съд правилно прилага задължителната практика на СЕС и се позовава на официалните данни за качеството на атмосферния въздух в региона преди издаването на Решението. Мотивирана е преценката, формирана въз основа на анализа на изследвания период от 2014 г. - 2017 г. и регистрираните максимални нива на СЧК превишават ПС на СЧ НОЧЗ от 3.7 до 5.1 пъти. През 2017 г. е регистриран брой на СЧК превишаващи ПС на СЧ НОЧЗ близо пет пъти по-голям от нормативно допустимия и е вторият най-голям за целия изследван период. Предвид горното, обосновано е прието, че територията на община Гълъбово и на град Гълъбово е със силно влошено качество на атмосферния въздух по отношение на показателя серен диоксид.

При предоставяне на дерогация от НДНТ-СЕН компетентният орган трябва във всички случаи да „гарантира, че не се причинява значително замърсяване и че се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло“ (чл. 15, пар. 4 ДЕП, чл. 123а, ал. 4 ЗООС). Съдът на ЕС заключава, че компетентният орган не може да предостави дерогация, „ако тя може да допринесе за превишаването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха, определени за ЅО2 с Директива 2008/50“ (Решение С-375/21, §52).

Този извод на СЕС е потвърден въз основа на приложението на чл. 18 ДЕП, транспониран в чл. 123, ал. 11 3ООС. Дерогация от НДНТ-СЕН може да се предостави само „без да се засяга член 18“ (чл. 15, пар. 4, ал. 1 ДЕП). В решението си по дело С-375/21 СЕС потвърди, че нормите за КАВ, предвидени в чл. 13 и Приложение ХІ от ДКАВ, каквито са и нормите за КАВ за опазване на човешкото здраве по показател серен диоксид, представляват такива „стандарти за качество на околната среда“, респ. норми за качество на околната среда по смисъла на член 18 ДЕП (решението по дело С-375/21, § 59).

Видно от практиката на Съда е, че се касае за конкретни изисквания за качествени характеристики - що се отнася до концентрациите на замърсители, които следва да бъдат изпълнени в определен момент за съответната околна среда (вж. в този смисъл решение от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C-165/09—C-167/09, EU:C:2011:348, т. 62).

Съдът на ЕС заключва, че чл. 18 ДЕП потвърждава тълкуването на член 15, пар. 4 ДЕП и задължава компетентния орган, сезиран с искане за дерогация по чл. 15, пар. 4 ДЕП, да „прецени дали определянето на не толкова строги норми за допустими емисии на замърсители на въздуха от дадена инсталация би допринесло за превишаването на пределно допустимите стойности за качество на атмосферния въздух, и ако това е така - да откаже предоставянето на дерогация.“

По отношение наведените от касаторите доводи, че дерогацията на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД не причинява значително замърсяване и постига висока степен на опазване на околната среда, тъй като през 2021 г. и 2022 г. нормите за серен диоксид в Гълъбово са спазени, първоинстанционният съд правилно извежда, че постигането на нормите през 2021 г. и 2022 г. не може да обоснове, че Решението на ИАОС не причинява значително замърсяване, тъй като не се установява дерогацията да е гарантирала резултата. Наред с това съдът посочва, че още преди предоставянето на дерогацията „ТЕЦ Марица изток - 2“ ЕАД е постигала степен на десулфуризация 97,5%, както е видно от цитираните в цялост данни от СНИ на четирите централи в района, а през тези периоди е налице системно и постоянно нарушаване на нормите за КАВ.

Правилно и в съответствие с тълкуването на СЕС, първоинстанционният съд постановява, че „данните за спазване на националните норми на допустими емисии по Наредба №12 и Наредба №14 не могат да обосноват извод, че определената 97% степен на десулфуризация и емисионна норма за живак съответстват на чл. 123а, ал. 4 3ООС, защото не се установява те да са гарантирали резултата.

Състоянието на качеството на въздуха е резултат от реално изпуснатите емисии от различни източници. При преценката дали ще се причини значително замърсяване и ще се постигне висока степен на опазване на околната среда, следва да се вземат предвид очакваните емисии на централата при разрешения капацитет, както и кумулативният ефект на всички източници на замърсяване.

Необосновано е твърдението, че съдът е допуснал нарушение, като е кредитирал данните в „таблица 5.6. от Техническата обосновка“. В случая, първоинстанционният съд се позовава на таблица 5.6. от Техническа обосновка на невъзможността за спазване на някои норми за допустими емисии, формулирани като най - добри налични техники (Допълнена) от февруари 2018 г., накратко назована от съда като „Техническа обосновка“. Цитираната таблица съдържа резултатите от Моделирането на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД и посочва очакваните средногодишни и средночасови концентрации от експлоатацията на предприятието при степен на десулфуризация 97% и 98%. Предвид изложеното, мотивирано съдът се позовава на оценката на очакваното замърсяване, представена от самия оператор и въз основа на която е издаден административния акт.

Съгласно заявените от оператора данни, разрешената 97% степен на сероочистване за „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД отговаря на НДЕ от 570 mg/Nm³ (стр. 272 от Техническата оценка). Моделирането на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД изчислява максимална средночасова концентрацията на серен диоксид от 852,91 µg/m³ при степен на сероочистване от 97% без спазване на НДНТ-СЕН от 320 mg/Nm³, а при спазване на НДНТ-СЕН от 320 mg/Nm3 - 568,61 µg/m³. Наред с това съгласно предоставената от оператора документация, за да постигне „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД ниво от 320 mg/Nm³, степента на сероочистване трябва да се повиши до 98,32%.

По изложените данни, приносът на дерогацията за серен диоксид към превишаване на нормите за КАВ възлиза на: емисия от серен диоксид от 250 mg/Nm³ на изхода на комина (разрешеното 570 mg/Nm³ минус НДНТ-СЕН от 320 mg/Nm³); концентрация на серен диоксид в атмосферния въздух от 284,3 µg/m³ (852,91 µg/m³ минус 568,61 µg/m³ съгласно Моделирането на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД); и 1,32% по-ниска степен на сероочистване. При тези факти, относно наличие на значително замърсяване и установен принос на дерогацията към превишаване на нормите по показател серен диоксид, правилно и обосновано първоинстанционният съд намира, че решението на ИАОС е издадено в нарушение на изискването да не се допуска значително замърсяване и да се постига висока степен на опазване на околната среда.

При изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният съд приема, че Решението на изп. директор на ИАОС е издадено без да оцени кумулативния ефект от всички източници по показател серен диоксид, като не се основава на математическо моделиране, което да взема предвид всички източници на замърсяване и по-конкретно битовото горене. В решението си по дело С-375/21, СЕС постановява, че когато е сезиран с искане за предоставяне на дерогация по чл. 15, пар.4 ДЕП, компетентният орган трябва да вземе „предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител.“ Съдът посочва, че трябва да се извърши „цялостна оценка, която да отчита всички източници на замърсители и техния кумулативен ефект, така че да се гарантира, че и при предоставянето на дерогация за един от източниците няма да се стигне до превишаване на (...) пределно допустими стойности за качество на въздуха.“ (§ 54). И двете моделирания, на които се основава административният акт, не оценяват всички източници на замърсяване със серен диоксид, както правилно приема първоинстанционният съд.

Неоснователни са твърденията за неправилност на първоинстанционното решение поради това, че към момента на издаване на административния акт е била приложима „Актуализация на програма за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества с период на действие 2014 - 2018 г.“ (АПКАВ 2014-2018 г.).

С оглед периода на действие и ограничения предметен обхват, неотносима към спора е представената АПКАВ 2014-2018 г. Действието на АПКАВ 2014 - 2018 г. изтича към момента на издаване на обжалвания административен акт. Програмата касае единствено замърсяването с ФПЧ - замърсител, който няма отношение към предмета на спора. Тази програма е доказателство, че преди приемане на АПКАВ 2019 - 2023 г. на територията на община Гълъбово няма действаща програма по показател серен диоксид, което е в нарушение на чл. 27 ЗЧАВ и чл. 23 ДКАВ и представлява основание за отказване на дерогация.

Според Генералния адвокат Д. Кокот именно в плана (програмата) по чл. 23 ДКАВ трябва да се определят нивата на допустимите емисии за всички източници на даден замърсител. Само чрез спазване на мерките в плана по чл. 23 ДКАВ може да се гарантира, че предоставянето на дерогация за един от източниците няма да доведе до превишаване на нормите за опазване на човешкото здраве (Заключение на Генералния адвокат по дело С- 375/21, т. 63 и 64). С оглед на тези съображения Генералният адвокат заключва, че наличието на недостатъци на плана по чл. 23 ДКАВ не означава, че е „допустимо да се предвиди дерогация в противоречие с изискванията му, а напротив — означава, че не е налице едно от условията за разрешаване на дерогация. “ (Заключение на Генералния адвокат по дело С- 375/21, т. 72).

Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели досежно неотносимостта към предмета на спора на "Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, разработена за замърсителите: фини прахови частици (ФПЧ10) и серен диоксид (S02)", приета с Решение № 521 от протокол № 60/30.11.2018 година на Общински съвет – Гълъбово, в изпълнение на чл. 27 ЗЧАВ и чл. 23 от Директива 2008/50/ЕО (наричана по-долу Програмата, АПКАВ 2019-2023 г.). Програмата посочва като основни източници на замърсяване със серен диоксид четирите топлоелектрически централи в района, включително ТЕЦ "Марица Изток - 2" ЕАД, както и битовото отопление.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона по смисъла на чл. 224 АПК, дадени в Решение № 8230 от 31.07.2023 г. на ВАС по адм. дело № 239/2021 г., касационната инстанция приема, че легалната дефиниция на понятията "планове и програми" се съдържа и в § 1, т. 22 от ПЗР на ЗООС, който гласи, че по смисъла на този закон "Планове и програми" са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които: а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби; б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура.

Касационната инстанция приема, че процесната програма, която административният съд при първоначалното разглеждане на спора е отказал да обсъжда и цени има белезите на общ административен акт. (В този смисъл виж Решение № 11154 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г., Решение № 10922 от 1.08.2012 г. по адм. д. № 5502/2010 г., Решение № 2802 от 27.02.2013 г. по адм. д. № 15042/2012 г., Решение № 9390 от 1.08.2016 г. по адм. дело № 9241/2015 г.) Отказът да бъде обсъдена програмата в качеството й на акт, породил правни последици, както и да бъдат преценени всички обстоятелства от значение за нейното действие и прилагане са нарушили правото на защита за всяка от страните по спора, включително и във връзка с възможността да ангажират доказателства досежно нейното прилагане, действие, изпълнение и др. Изложени са мотиви, че с тези си действия административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да бъде санирано при новото разглеждане на спора.

В решението при първото разглеждане на спора, касационната инстанция приема, че програмата касае неопределен кръг лица и в нея се съдържат множество мерки за подобряване качеството на въздуха, които следва да се съобразяват с оглед тълкуването, дадено от решение от 9.03.2023 г. по дело С – 375/21 на Съда на Европейския съюз. Посочено е, че според постоянната практика на СЕС принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се спазват от институциите на Европейския съюз, но също така и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени им от производното право на Съюза. В този смисъл са постановени: решение от 29 април 2004 г. по съединени дела С-487/01 и С-7/02, Gemeente Leusden и Holin Groep, ECLI: EU: C: 2004: 263, т. 57; решение от 26 април 2005 г. по дело С-376/02, "Goed Wonen", ECLI: EU: C: 2005: 251, т. 32; решение от 14 септември 2006 г. по съединени дела С-181/04 до C-183/04, Elmeka NE, ECLI: EU: C: 2006: 563, т. 31; решение от 9 юли 2015 г. по дело С-183/14, Salomie и Oltean, ECLI: EU: C: 2015: 454, т. 30.

Предвид изложеното, при повторното разглеждане на спора, първоинстанционният съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от касационната инстанция, правилно е обсъдил и ценил АПКАВ 2019 -2023 г.

В АПКАВ 2019-2023 г. е заложена дългосрочна мярка за намаляване на замърсяването от серен диоксид "Изпълнение на проекти за реконструкция на СОИ и достигане на минимална степен на десулфуризация (сероочистване) от 98% и недопускане на работа на котлоагрегати без изправни и неработещи СОИ" (Мярка с № Gl Lt Prt 4, стр. 282). Предоставената на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД дерогация позволява степен на десулфуризация от 97% и 97,5%, с което нарушава цитираната мярка. В нарушение на приложимото право и решението на СЕС по дело С-375/21, с издаденото комплексно разрешително се нарушава мярка от АПКАВ 2019 - 2023 г., тъй като органът е трябвало да се съобрази с АПКАВ 2019 - 2023 г., с оглед периода, в който административният акт ще следва да бъде прилаган.

Обосновани са доводите на ответника по касация досежно неотносимостта на изменението от 13.09.2023 г. на АПКАВ Гълъбово 2019 - 2023 г. към предмета на спора. Предвид срока на валидност на АПКАВ Гълъбово 2019 - 2023 г. от 48 (четиридесет и осем) месеца, изменение, извършено три месеца преди изтичане на срока й на действие не би могло да има реално отражение върху възможността на акта да постигне поставената си цел – периодът на превишаване на нормите за КАВ да бъде възможно най-кратък.

По силата на задължителното тълкуване, дадено от СЕС по дело С-375/21 и принципа на лоялното сътрудничество съгласно чл. 4, пар. 3, ал. 3 Договор на Европейския съюз, от значение за законосъобразността на издадения административен акт е дали при прилагането му би се застрашило постигането на целите на АПКАВ 2019 - 2023 г. - периодът на превишаване на нормите за КАВ да бъде възможно най-кратък (втори подпараграф на чл. 23 ДКАВ). Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, дадено по дело С-375/21, тази преценка следва да се извършва въз основа на относимите научни данни относно очакваните концентрации на замърсителите при експлоатация на централата при максимално разрешените с Решението на ИАОС емисионни норми, както и с оглед на кумулативния ефект съвместно с останалите източници на замърсяване. За тази оценка е неотносимо обстоятелството дали след 2021 г. нормите за серен диоксид са били спазвани на територията на община Гълъбово. В случай че прилагане на националното ни право би довело до нарушение на цитираното право на СЕС, то съдът е длъжен да не приложи („да остави на страна“) противоречащото националното законодателство (решение по дело С-664/15 Protect § 54-57).

Необосновано е твърдението на касатора „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД, че приносът на битовото отопление е незначителен. Информация за въздействието на отделните източници на серен диоксид върху качеството на атмосферния въздух е представена в V.3.1.3.„Обобщена (комплексна) оценка на влиянието на групите източници „БО“ и „ПР“ (кумулативно въздействие) за 2017 г. по отношение показателя на КАВ – ЅО2“ от „Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, разработена за замърсителите: фини прахови частици (ФПЧ10) и серен диоксид (ЅО2)“, наричана по-долу „АПКАВ 2019 г. - 2023 г.“.

Според тези данни, приносът на битовото отопление към средночасовите концентрации на серен диоксид в различните населени места в община Гълъбово варира между 10,1% до 79%. Тези данни показват, че без оценка на този източник не може да бъде извършена пълна преценка на кумулативния ефект.

С оглед на гореизложено, необосновани са твърденията на касационните жалбоподатели, че моделирането на МОСВ оценява кумулативното въздействие на всички относими източници на замърсяване със серен диоксид - на четирите топлоелектроцентрали в района в двете точки в гр. Гълъбово и битовото отопление.

Моделирането на ИАОС отчита само емисиите при работещи преработвателни съоръжения, но не и тези, изпускани при анормални режими на работа. Моделирането на МОСВ взема предвид само очакваните емисии в пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха, разположени на територията на гр. Гълъбово. Този подход противоречи на изводите на ЕС, развити в §60 от решението по С-375/21, съгласно което пределно допустимите стойности за качество на въздуха трябва по принцип да се спазват по всяко време на всяко място в Съюза, a не само в официалните пунктове за мониторинг (вж. в този смисъл решения от 30 април 2020 г., Комисия/Румъния (Превишаване на пределно допустимите стойности за ПЧ10), C 638/18, непубликувано, EU:C:2020:334, т. 73 и 74 и от 10 ноември 2020 г., Комисия/Италия (Пределно допустими стойности — ПЧ10), C 644/18, EU:C:2020:895, т. 96 и 97). По силата на това изискване, моделирането е трябвало да оцени очакваните концентрации на емисии на територията на цялата община.

Гарантирането, че дерогацията от НДНТ – СЕН няма да допринесе за превишаване на пределно допустимите стойности, трябва да се извърши цялостна оценка, която да отчита всички източници на замърсители и техния кумулативен ефект. Генералният адвокат по дело С-375/21 обосновава същественото значение на този пропуск: ако „не се вземат предвид емисиите от други източници (...) би било почти изключено да се постигне спазване на пределно допустимите стойности за качество на въздуха, ако всеки източник на замърсители се разглежда независимо от другите източници.“ (Заключение на Генералния адвокат по дело С-375/21, §62). Предвид гореизложеното, правилно съдът приема, че Решението на ИАОС е издадено в нарушение на изискването да се оцени „кумулативният ефект с други източници на съответния замърсител.“

В решението си по дело С-375/21, СЕС постановява, че компетентният орган трябва да вземе предвид „всички относими научни данни за замърсяването.“ В цитираното решение не са дадени указания относно съдържанието на понятието „всички относими научни данни“. Позоваването на научни данни е принцип, заложен в ДЕП и ДКАВ. Един от основните критерии за определяне на НДНТ, съгласно ДЕП е технологичният напредък в развитието на научните знания. В съответствие с ДКАВ (Приложение III, VI и XV) е въведено изискването компетентните органи да включат научни данни в плановете за качеството на въздуха, както и да оценят концентрациите на замърсители и да проектират системата за мониторинг за качеството на въздуха на научни данни.

Необосновано е възражението на „ТЕЦ Марица Изток - 2“ ЕАД, че АПКАВ 2019-2023 г. не съдържа научни данни, защото националната нормативната рамка не използва изрично израза „научни данни". Програмите за качество на въздуха по нормативна дефиниция съдържат информация – дума синоним на „данни“. Съгласно Приложение ХV на ДКАВ, транспонирано в Приложение № 15 на Наредба № 12 от 15.07.2010 г., програмата на съответната зона/агломерация по правило включва данни относно концентрациите на замърсителя, за източниците на замърсяване и за приноса на големите източници на замърсяване в района.

Следователно, съгласно приложимото право и видно от съдържанието АПКАВ 2019 - 2023 г. представя данни за битовото горене и емисиите на централите при изключени сероочистки, които представляват научни данни, относими към предмета на спора.

По дело С-375/21, СЕC постановява, че при разглеждането на искане за дерогация по чл. 15, пар. 4 ДЕП „компетентният орган трябва да вземе предвид мерките, определени в относимия план за качество на въздуха“ и да откаже дерогация, „когато тя може (...) да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най кратък периода на превишаването им.“ За да стигне до този извод, СЕС се позовава на задължението на държавите членки да гарантират, че плановете за качество на въздуха по чл. 23 ДКАВ постигат нормите за КАВ (решение С-375/21 СЕC, §62). СEС уточнява, че когато тези норми са превишени в района на въздействие на дадена инсталация, евентуалното предоставяне на дерогация е възможно само при спазване на изискванията на плановете за качество на въздуха по чл. 23 ДКАВ (§63). Заключението на Генералния адвокат Д. Кокот допълва, че наличието на план за управление на въздуха по чл. 23 ДКАВ е условие за предоставянето на дерогация по чл. 15, пар. 4 ДЕП, а „недостатъци на плана за качество на въздуха не означава, че е допустимо да се предвиди дерогация в противоречие с изискванията му“ (Заключение на Генералния адвокат по дело С-375/21 CЕС, §72).

Обжалваното решението на изп. директор на ИАОС е издадено в нарушение на условието оценката да покаже, че разходите от спазване на НДНТ-СЕН значително надвишават ползите за околната среда (чл. 123а, ал. 3 3ООС, чл. 15, пар. 4, ал. 1 ДЕП), което обуславя материална незаконосъобразност. Горното е посочено от първоинстанционния съд като допълнително основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

В представения „Анализ на ползите за околната среда, свързани с постигането на нивата на емисиите, посочени в Заключенията за НДНТ при големите горивни инсталации“, извършен от Amec Foster Wheeler Environment & Infrastructure UK Limited (Анализът на А. Ф. У.), са използвани два подхода за количествено определяне на ползите за обществото, във връзка с намаляването на емисиите от замърсители: подход за разходите за щети и подход на пътя за въздействието.

Първият изразява предимствата като парична стойност на тон избегнати емисии. Той осигурява сравнителна бърза и проста първоначална преценка на ползите за обществото от намаляване на тон емисии, които следва да се разглеждат като ориентировъчни. Според този подход съответните парични стойности са извлечени от представително моделиране на дисперсията и експозицията за да се достигнат типични/средни стойности на щети, причинени от количеството замърсител, излъчван от типичен/среден обект. Като такива те приемат средното въздействие върху средната популация и не отчитат характеристиките на площадката. Освен това стойностите, оценени от различни групи за един и същ замърсител могат да се различават значително. Според автора този подход трябва да се разглежда като приблизителен, тъй като би могъл да надцени щетите от замърсителите. Резултатите му са в широки граници и несигурни.

Анализът на А. Ф. У. кредитира само резултатите от оценка за ползите на околната среда, получени по подхода „път на въздействието“, макар те да са почти 100 пъти по-ниски от резултатите, получени по „подхода на щетите“ - методология, използвана от Европейската агенция по околна среда („ЕАОС“) за изчисляване на екологичните ползи от намаляване на замърсяването от големи горивни инсталации в ЕС. Доколкото през 2017 г. централата постигна степента на десулфуризация, определена с процесното разрешително (дерогация), изводът на съда, че очакваните здравни ползи ще са в същия порядък, е обоснован.

Първоинстанционният съд не отрича подхода „път на въздействието“ като метод на оценка на ползите за околната среда, а приема, че входните данни, използвани от консултанта А. Ф. У. са неточни, поради което не възприема като правилни и изчислените въз основа на тях екологични ползи.

Неоснователни са възраженията на касаторите досежно изводите на първоинстанционния съд относно резултатите от моделирания на очакваното замърсяване и твърденията в Анализа на А. Ф. У., с оглед необходимостта от откриване на производство по чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Анализът по своята същност представлява частен диспозитивен документ, доколкото не е издаден от официален орган по смисъла на чл. 179 ГПК, а също така в него е обективирано волеизявление - изследването и мнението по въпросите, свързани с Анализа на А. Ф. У. като експерт. Като частен диспозитивен документ той се ползва само с формална доказателствена сила по отношение на неговата автентичност, а тя не се оспорва от никоя от страните. В този смисъл в трайно установената практика се приема, че при спор относно верността на отразеното в диспозитивен документ не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК, тъй като съдържанието на документа, респективно съответствието на данните в него с обективната действителност, се преценяват свободно от съда съобразно всички доказателства по делото.

Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Неоснователни са наведените от касаторите възражения за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт.

Видът порок на едно съдебно решение се определя от характера и тежестта на нарушената правна норма при постановяването му, от причините довели до нарушението, както и от възможностите за отстраняването му в хода на съдебния контрол. Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество.

Недопустимо е първоинстанционно съдебно решение, постановено при липса на някои от положителните процесуални предпоставки, за съществуването или надлежното упражняване на право на обжалване, съответно при наличие на някои от отрицателните предпоставки за това.

Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на оспорването, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните. Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно или се вземат предвид само по искане на страната. В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на съдебния процес, включително и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт. Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на жалба. Това има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество. Основанията за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение условно могат да бъдат разделени в три групи: свързани с предмета на първоинстанционното производство; свързани със срока на първоинстанционната жалба; свързани със страните в първоинстанционното производство. В конкретния случай по делото не се установяват основания, обуславящи недопустимост на първоинстанционния съдебен акт.

По отношение правомощията на административния орган за издаване на решение в условията на оперативната самостоятелност съгласно разпоредбата на чл. 123а, ал. 3 и 4 ЗООС, следва да се направи уточнението, че оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко (най-малко две) решения, всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. (Л., К., изд. "Сиела Норма" АД, гр. София, 2017 г., "Актуални трудове: Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност", стр. 340).

Обратно – при обвързаната компетентност правомощията на органа се свеждат до това да провери дали са налице предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, и да задължи субекта на мярката да изпълни поведение, предварително определено от закона (пак там, стр. 335). Съгласно възприетото в ТР № 4 от 22.04.2004 г., постановено по адм. д. № ТР 4/2002 г., ОСС на Върховния административен съд становище, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Характерът на компетентността на органа – обвързана компетентност или оперативна самостоятелност, няма отношение към задължението на съда да извърши контрол за законосъобразност по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК, тя има отношение към границите на компетентността и същността на проверката на акта, издаден при оперативна самостоятелност – чл. 169 АПК.

В настоящата хипотеза административният орган разполага с оперативна самостоятелност, след извършване на оценка, да определи: емисионните норми по Решението на ЕК за НДНТ или не толкова строги, но които не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда, трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда, при спазване на изискванията на чл. 123а, ал. 3 и ал.4 ЗООС и да не се нарушават нормите за качество на атмосферния въздух. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в следните съдебни актове: Решение № 2616 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3590/2024 г., VI о., Решение № 2620 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2024 г., VI о., Решение № 3042 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2024 г., VI о., Решение № 10441 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7564/2022 г., VI о., др.

Във връзка с изложеното касационният състав констатира, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 173 АПК.

В практиката си Върховният административен съд е извел две предпоставки за правилното прилагане на разпоредбата на чл. 173, ал.1 АПК. Предмет на съдебното административно производство е законосъобразността на акта – чл. 168, ал.1 АПК, и докато не се произнесе по него за съда не е налице компетентност да се произнесе по въпроса – предмет на оспорения административен акт. Компетентността на съда да се произнесе по същестуването на субективното право или задължение възниква само тогава, когато е упражнил установителната (досежно нищожността) или отменителната си компетентност. Втората предпоставка е въпросът да не е предоставен на преценката на административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал.2 АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Процесното решение на изп. директор на ИАОС е издадено на основание чл.120, ал.1, предл. пето, във връзка с чл. 123а, ал.3, чл. 124, ал. 2, т. 5, т.6, ал.3, предл. второ и ал.5, т.1 ЗООС (изм., ДВ, бр. 98 / 27.11.2018 г.)и във вр. с чл. 16, ал.13, предл. първо от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (изм., ДВ, бр. 16 / 20.02.2018 г.), във връзка с публикуваното на 17.08.2017 г. Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31.07.2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС (Заключения за НДНТ за ГГИ), във връзка с преразглеждане и актуализиране на условията на Комплексно разрешително № 50/2005 г., издадено на "ТЕЦ Марица Изток - 2" ЕАД, в качеството на оператор на голяма горивна инсталация.

В контекста на изложеното, се налага изводът относно липсата на предпоставките, обуславящи инкорпориране в съдебното решение на един правораздавателен акт (тази част на решението, с която е решен административноправният спор за законосъобразност на административния акт) и един административен акт (част, с която се решава по същество материалноправният въпрос, предмет на административното производство). Характерът и естеството на констатираните пороци на административния акт, предпоставят ново произнасяне на компетентния орган след изясняване на релевантните за спорното правоотношение въпроси.

В конкретния случай, освен че въпросът е предоставен на преценката на административния орган, но и естеството му не позволява решаването му по същество от съда. Въпросът, предмет на оспорения административен акт, съдържа в себе се имплицитно оценката за съответствието със заключенията за НДНТ и решение на органа относно липсата, респективно наличието на условията за предоставяне на дерогация по чл. 123а, ал.3 и ал.4 ЗООС.

В случая следва да се има предвид, че всяка една дерогация, независимо от срока, за който е предоставена, се преразглежда съгласно чл. 123а, ал.5 ЗООС, в случаите по чл. 124, ал.2 и ал.5 ЗООС (преразглеждане на комплексно разрешително) и в случаите по чл. 126, ал.1 ЗООС (актуализация на комплексно разрешително при планирани от оператора промени в работата на инсталацията). Следователно дерогацията не е константна величина и при настъпване на посочените обстоятелства, тя следва да се преразглежда, като се извършва конкретна преценка по отношение възможността за допускането й или издаване на отказ за дерогация, въз основа на представените от оператора доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 123а, ал.3 и ал.4 ЗООС.

Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК, съобразно който преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по преразглеждане на условията на Комплексно разрешително № 50/2005 г., издадено на "ТЕЦ Марица Изток - 2" ЕАД, в качеството на оператор на голяма горивна инсталация.

Частната жалба, подадена от „The Green Tank / Грийн Танк / Гражданско сдружение с нестопанска цел“, учредено съгласно законите на Република Гърция, представлявано от Н. В. М., и Г. А. П., гражданин на Република Гърция, всички чрез процесуален представител адв. С. И. А., вписан в Софийска адвокатска колегия, е неоснователна по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд.

Относно искането на частните жалбоподатели за обявяване на нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорения административен акт, настоящата инстанция намира, че съгласно чл. 168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Разпоредбата на чл. 168, ал.2 АПК, изрично задължава съда да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Систематичното тълкуването на разпоредбите обуславя извода, че предвид липсата на обвързаност на съда по отношение на сочените от оспорващите основания за отмяна, в случай че установи съществен порок, поради който не може да се формира валидно волеизявление, независимо от наличието на нарочно искане, съдът следва да обяви нищожността на акта.

Предвид обхвата на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил преценка относно липсата на нарушение, отразяващо се на валидността на властническото изявление. Първоинстанционният съд приема, че не е налице опорочаване до степен нищожност на акта, но го отменя като унищожаем в хипотеза на материална незаконосъобразност. С отмяната на процесния административен акт е постигнат търсения от частните жалбоподатели правен ефект.

Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие.

Съдебното решение, с което се отменя административен акт като незаконосъобразен има конститутивен характер. То има обвързващо действие спрямо всички, в това число и спрямо лицата, които не са участвали в делото. Освен че признава със сила на пресъдено нещо преобразуващото право на жалбоподателя да иска отмяна на порочния административен акт, то осъществява това право като постановява отмяна на акта. Конститутивното действие на отменителното съдебно решение се състои в задължението на всички да зачетат постановената с него правна промяна, настъпила не само в отношенията между страните по делото, но и спрямо неучаствалите лица, в чиято правна сфера отмененият акт е пораждал правни последици.

Въз основа на развитите съображения, подадената частна жалба е неоснователна.

Предвид горното Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с изложените допълващи и коригиращи мотиви, първоинстанционното решение следва да се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК, съобразно който преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по преразглеждане на условията на Комплексно разрешително № 50/2005 г., издадено на "ТЕЦ Марица Изток - 2" ЕАД, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация следва да бъде уважено като основателно. Въз основа на представените доказателства за реалното им извършване (потвърждение за плащане) и списъка по чл.80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, разноските за възнаграждение на един адвокат за касационната инстанция се определят в размер на 1 022, 58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента), равностойността на 2000 лева (две хиляди лева), като следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 228, и чл. 235 във вр. с чл. 229 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 918/15.03.2024 г., поправено с Решение № 3405/07.11.2024 г., постановени по адм. дело № 478/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за ново произнасяне по преразглеждане на условията на Комплексно разрешително № 50/2005 г., издадено на "ТЕЦ Марица Изток - 2" ЕАД, с. Ковачево, обл. Стара Загора, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, с ЕИК 177012094 съдебни разноски в размер на 1 022, 58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати до Секретариата на Съда на Европейския съюз.