РЕШЕНИЕ

5764

София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

   
Председател: СИБИЛА СИМЕОНОВА
Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
     
при секретар Мариана Салджиева и с участието
на прокурора Радослав Стоев изслуша докладваното
от съдията Слав Бакалов  
по административно дело524/2026 г.
 

Производството е по реда на чл.185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев, против Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. ( обн., ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г.; изм. с Решение № 10898 от 4.11.2025 г. на ВАС на РБ - бр. 109 от 16.12.2025 г., в сила от 16.12.2025 г.)

Изложени са съображения за неизпълнение на изискванията на чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Обосновава правния си интерес от обстоятелството, че живее в апартамент в квартал с комплексно застрояване в условията на етажна собственост, към която е предоставена прилежаща площ за поддържане и използване. По тези съображения, доразвити допълнително в писмени бележки от жалбоподателя, се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна или евентуално да отмени като незаконосъобразна оспорената наредба, както и да му бъдат присъдени разноски по делото.

В съдебно заседание не се явява. В писмено становище поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът по жалбата – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Б. Хаджиева, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно моли съда да я отхвърли изцяло като неоснователна, необоснована и недоказана.

Представителят на Върховна касационна прокуратура излага становище, че жалбата е допустима, подадена от надлежна страна и по същество основателна. Предлага оспорения подзаконов нормативен акт да бъде отменен по съображения изложени в писмено заключение.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С Писмо изх. № 92-00-474/16.06.2009 г., изготвено от зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството е изпратен проект на Наредбата за съгласуване до Националното сдружение на общините в Република България и до Агенция по геодезия, картография и кадастър. Приложена е Заповед № РД-02-14-1390/16.07.2009 за заместване на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По делото, като допълнение към административната преписка, са представени заверени копия от извадки от архивен сайт на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) във връзка с публикуването на проект на наредбата на интернет страницата на министерството. От същите може да се установи, че на 12.06.2009 г. на сайта на министерството е публикуван проект на Наредба за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване.

С влязло в сила Решение № 10898 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 4608/2025 г. на ВАС е отменен чл.7, ал.1 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства и в съответствие с чл. 168 от АПК, приложима субсидиарно и в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове - чл.196 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, въз основа на установените фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като приема от правна страна следното.

Жалбата на З. е подадена срещу нормативен административен акт, като съгласно чл.186, ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, и за които той поражда задължения. По отношение на жалбоподателя П. З., то същият е представил документ за самоличност, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот [заличен текст] и Схема № 15-973572-26.08.2022 г. на самостоятелен обект в сграда, с които обосновава правния си интерес като живущ в апартамент, находящ се в гр. Димитровград, [улица], [адрес]. Сочи, че сградата е осем етажна с 48 апартамента, в квартал с комплексно застрояване, в условията на етажна собственост, към която е предоставена прилежаща площ за поддържане и използване.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Шесто отделение, приема жалбата за допустима, като съгласно чл.187, ал.1 АПК оспорването не е обусловено от срок, подадени са от активно легитимирани лица с установен правен интерес, съгласно § 1 ДР на Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, като собственици на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване.

Предмет на оспорване по настоящото дело е цялата Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване (Наредбата), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно § 2 от ЗР на Наредбата, същата се издава на основание чл. 4, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост.

Обстоятелството, че един от текстовете на оспорения нормативен акт е бил предмет на съдебен контрол, не изключва такъв контрол относно останалите текстове. В случая спорното правоотношение, с което е бил сезиран съдът по адм. дело № 4608/2025 г. на ВАС, е било ограничено до оспорване на чл.7, ал.1 от Наредбата. Поради тази причина дори да е констатирано несъответствие на целия нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен, съдът не би могъл служебно да го обяви, без наличието на нарочна жалба. Посоченият текст на чл.7, ал.1 от Наредбата след отмяната му от съда не е част от оспорения административен акт, поради което не е предмет на оспорване по настоящото дело. Останалите текстове от наредбата не са били предмет на съдебен контрол, поради което такъв е допустим съгласно чл.187 ал.2 от АПК,

По отношение на въведеното в жалбата възражение за нищожност, поради липса на компетентност на издателя, съдът счита, че то е неоснователно.

Оспореният подзаконов нормативен актов е издаден от компетентен орган — министъра на регионалното развитие и благоустройството. С разпоредбата на чл.76, ал.1 АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл.7, ал.2 от ЗНА). В този смисъл, Наредба № 6 от 18.09.2009 г. е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на правомощието му по чл.4, ал.2 ЗУЕС, при изрично предвидената в закона делегация, в рамките на материалната му компетентност.

Съдът в настоящата инстанция намира, че Наредбата, която се оспорва е издадена в предвидената от закона писмена форма, обнародвана е в ДВ бр.78 от 02.10.2009 г. , т.е. от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл.78, ал.2 АПК, във вр. с чл.37, ал.1 ЗНА. Спазено е и изискването на чл.75, ал.3 АПК. Подзаконовия нормативен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. Посочено е и правното основание за неговото издаване.

Във връзка с проверката, която е длъжен да направи съдът за спазване процедурата, в която е бил приета наредбата, с оглед повелителните норми на чл.77 АПК и чл.26, ал.2 ЗНА (в съответната му приложима редакция към момента на приемане на Наредбата), намира, че са налице нарушения в процедурата по приемането и. Нормата на чл.26, ал.2 ЗНА в приложимата редакция изрично поставя задължение на съставителя на проекта да го публикува на интернет страницата на дадената институция заедно с мотивите. На заинтересуваните лица се предоставя не по-малко от 14 дни срок за предложения и становища по проекта. В тази връзка и въпреки изричните указания, дадени с разпореждане от 05.01.2026 г. на Зам. Председателя на ВАС, респ. изричните указания на състава, дадени с определението му по хода от 23.01.2026 г., от страна на ответника не се ангажираха надлежни доказателства в този смисъл. Представените с писмо от 05.01.2026 г. извадки от архивен сайт на МРРБ удостоверяват само датата на публикуване от интернет страницата на проекта на процесния акт преди приемането му.

Дейността по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението и тази дейност следва да е подчинена на основните принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират принципите на обоснованост, стабилност откритост и съгласуваност, които формулират и целите на разпоредбата на чл.77 АПК. Липсата на мотиви към проекта на Наредбата препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането и. Мотивите, съответно доклада към него, съгласно разпоредбата на чл.28 ал.2 ЗНА (в приложимата редакция) трябва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изчерпателно изброените в закона изисквания, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган. Те трябва да са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Макар от представените заверени извадки от архивен сайт да може да бъде установена датата на публикуване, не са представени други доказателства, удостоверяващи, че са спазени в пълнота изискванията на чл.28 ал.2 от ЗНА досежно съдържанието на мотивите към проекта на посочения нормативен акт на вторична правна уредба. Задължение като издател на акта по чл.23 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове е МРРБ да образува досие на проекта, което да отразява хода на изготвянето му, като е предвидено и задължение за попълването му от съставителя и съхраняването му от органа – издател на акта, като срокът за съхранението му по чл.46 ал.1 от Закона за националния архивен фонд е двадесет години. Неизпълнението на това законово задължение има за последица – неустановяване на изпълнението на изискванията на чл.26 ал.2 ЗНА и чл.77 АПК.

По тези съображения оспорената наредба подлежи на отмяна на формално основание, т.е. поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила при приемане на подзаконовия нормативен акт.

Всички тези съображения обосновават и извода на настоящия състав – за отмяна на оспорената Наредба № 6 от 18.09.2009 г.

По разноските.

С оглед изхода от спора основателно е искането на П. З. за присъждане на разноски в общ размер на 2040 лева. По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адв. Бойчев, в размер на 2000 лева, заплатена д.т. в размер на 10 лева и 30 лева за обнародване на оспорването в ДВ. Тези суми следва да се присъдят в евро.

На основание чл.194 АПК, съдебното решение, ако не е обжалвано или протестирано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в „Държавен вестник“.

Водим от изложеното и на основание чл.193 ал.1 от АПК Върховният административен съд, състав на Шесто отделение

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. (обн., ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г.; изм. с Решение № 10898 от 4.11.2025 г. на ВАС на РБ – ДВ бр. 109 от 16.12.2025 г., в сила от 16.12.2025 г.)

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 да заплати на П. Т. З., [ЕГН], от гр. Димитровград сумата 1043 (хиляда четиридесет и три) евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението, след влизането му в сила, да се обнародва в „Държавен вестник“ на основание чл. 194 от АПК.

 

     
Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
 
секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ СЛАВ БАКАЛОВ