Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Ч., [ЕГН], против Решение № 8026/07.11.2025г., постановено по адм.дело № 1211/2025г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлено оспорването на Решение № 1012-26-196-6/15.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/№ 1/прот. № Р01045/17.03.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Ответникът по касационната жалба – директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, с писмена молба, твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимостта и неоснователността на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
За да постанови този резултат съдът, след като е извършил проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК и е обсъдил релевантната по делото фактическа обстановка, се е произнесъл по спорния по делото въпрос – от коя дата следва да се възобнови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора след преосвидетелстването, извършено с ЕР на ТЕЛК № 90630 от 26/06.02.2025г. на ТЕЛК-Пазарджик.
Изложени са мотиви, че Регионалната здравна инспекция(РЗИ) е изпълнила своето задължение по чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, а именно писмено да уведоми оспорващия за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, за да може същият да подаде в срок необходимите документи за редовното преосвидетелстване, така че лицето да няма прекъсване при получаването на пенсията си.
Съдът е приел, че на 15.02.2024 г. Р. Ч. е бил лично и надлежно уведомен по реда на чл. 101б, ал. 1 ЗЗ, съотв. на чл. 56, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ за необходимостта от редовно преосвидетелстване, вкл. при спазване на предвидения в цитираните разпоредби срок – не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в ЕР срок на трайно намалена работоспособност. Срокът на трайно намалената му работоспособност по ЕР № 92593 от 138/20.07.2023 г. на ТЕЛК първи състав към МБАЛ – Хасково, респ. срокът на отпуснатата му с разпореждане на пенсионния орган от 21.08.2023 г. ЛПИОЗ, е бил до 01.07.2024 г., като до тази дата той не е бил преосвидетелстван, каквото е изискването на чл. 30, ал. 3, изр. 1 НПОС в приложимата му редакция, а това е сторено едва на 06.02.2025 г. , от когато е възстановена пенсията му. Не са ангажирани доказателства за наличието на конкретни уважителни причини за неявяването на Р. Ч. пред ТЕЛК за преосвидетелстване в срок.
При тези фактически установявания Административният съд е приел, че е изпълнено от РЗИ задължението за служебно уведомяване на лицето и са налице предпоставките на чл. 30, ал. 4 от НПОС, т.к. в случая забавата за подаване на документите за преосвидетелстване се дължи на късното подаване на заявление-декларация от лицето, респ. са налице неуважителни причини.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
ВАС изцяло споделя приетата за установена от решаващия състав фактическа обстановка по случая и изведените правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и доказателствата.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС, посочена като правно основание в разпореждането, в относимата редакция, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Предвид наличието на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС е имало основание за неговото приложение, като в решението и разпореждането се съдържат фактически констатации и изводи относно наличието на неуважителни причини. Ч. е бил надлежно уведомен, че подлежи на редовно преосвидетелстване и следва да предприеме необходимите действия за това, но той не е предприел такива, без да е посочил уважителни причини за закъснението.
Административният орган е извършил проверка за спазване нормата на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По делото са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл.
Определянето на началния момент за възобновяване на пенсия по инвалидност при преосвидетелстване е обусловено от това дали забавата при подаване на документите е по вина на органа или на лицето. Правилна е преценката на административния съд, че неподаването в срок на заявление за преосвидетелстване се дължи на лицето, след като е установено, че същото е било надлежно уведомено от компетентния орган за необходимостта да подаде документи, съгласно чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. По делото е установено неявяване на жалбоподателя пред ТЕЛК по неуважителни причини, довело до преосвидетелстване след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, поради което съгласно чл. 30, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж възобновяването на последната законосъобразно е извършено от датата на преосвидетелстването- 06.02.2025г.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред касационната инстанция, реализирана от надлежно упълномощен юрисконсулт, следва да бъде присъдена сума в размер на 100 евро, платима от Р. Ч..
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8026/07.11.2025г., постановено по адм.дело № 1211/2025г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Р. Б. Ч., [ЕГН], да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.