Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК.

Образувано е по частна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие", подадена чрез юрк. Д. Брайкова, против разпореждане № 356 от 25.02.2026 г. по административно дело № 434/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен с което върната подадената от него касационна жалба срещу решение № 72 от 14.01.2026 г., постановено по делото.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният административен съд, пето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

С оспореното разпореждане, АС - Сливен е върнал касационната жалба на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, като е приел, че не са били изпълнени указанията, дадени с разпореждане № 246 от 10.02.2026 г. за внасяне на дължима държавна такса за възпроизвеждане на хартиен носител на подадената по електронен път касационна жалба , който да бъде изпратен като препис на ответната страна.

Разпореждането е неправилно.

Съдебният състав е отчел обстоятелството, че касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие" срещу съдебното решение е подадена по електронен път и подписана с електронен подпис от процесуалния представител юрк. Д. Брайкова. Поради този факт, същата е администрирана по правилата на чл. 102а и следващите от ГПК, приложими субсидиарно съгласно чл. 144 АПК. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 102з, ал. 3 ГПК, според която към електронни изявления преписи за страните не се представят, а съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива.

С разпореждане № 1399/ 15.07. 2025 г. първоинстанционния съд е задължил процесуалния представител на насрещната страна – „Магром -Агро“,ЕООД – адвокат С. Рафаилов – да посочи електронен адрес за връчване на книжа и съобщения. Задължението е изпълнено и електронния адрес е посочен, поради което следва да се счита, че процесуалния представител на насрещната страна се е съгласила да приема електронни изявления и електронни документи и съобщения в съдебното производство като няма данни за оттегляне на това съгласие. Следователно, съдът е следвало да изпрати препис от получената касационна жалба на насрещната страна на посочения електронен адрес, както сам е посочил в разпореждането си от 15.07.2025 година.

Липсата на препис към подадената в електронна форма касационна жалба не представлява нередовност на същата, поради което неизпълнението на указанията на съда в този смисъл, не може да бъде основание за връщането й съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК.

Воден от горните мотиви и като съобрази, че оспореното разпореждане е постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, а делото да се върне на Административен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

По тези съображения Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 356 от 25.02.2026 г. по административно дело № 434/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен .

ВРЪЩА делото на същия съд за администрирането на касационната жалба, съобразно чл. 213а, ал. 4 и ал. 5 от АПК.

Определението не подлежи на обжалване