Производството е по чл. 197 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу Решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/ по т. 28 от Протокол № 8/11.03.2026 г., с което е оставено без разглеждане предложението на министъра на правосъдието с вх. № ВСС-3930/20.02.2026г. за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор на Република България, изпратено на ПК на ВСС с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 4/26.02.2026г.
В жалбата се твърди нищожност, евентуално неправилност на обжалваното решение, с развити подробни съображения, като се обосновава и правният интерес от оспорването. Иска се прогласяване нищожността, респективно в условията на евентуалност - отмяната на обжалваното решение и връщане на преписката на ПК на ВСС за ново разглеждане с указания за произнасяне по същество.
В жалбата е обективирано и особено искане - за спиране на производството по делото и отправяне до Съда на Европейския съюз на преюдициално запитване по конкретно посочени въпроси.
Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуални представители юрисконсулт А. Топалова и юрисконсулт Д. Генадиева, поддържа становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, евентуално – за неоснователност на същата. В тази връзка се иска оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебното производство, евентуално – отхвърлянето й като неоснователна. Претендира разноски.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебна проверка за допустимост на оспорването, намира същото недопустимо по следните съображения:
Производството пред ПК на ВСС е инициирано от предложението на министъра на правосъдието с вх. № ВСС-3930/20.02.2026г. за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор на Република България, изпратено на ПК на ВСС с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 4/26.02.2026г. по компетентност.
След обсъждане допустимостта на предложението на министъра на правосъдието членовете на ПК на ВСС са приели решение за недопустимост на административното производство поради липса на процесуална легитимация на министъра на правосъдието да сезира ПК на ВСС с подобно искане, тъй като Конституцията на РБългария лимитативно е определила в разпоредбата на чл.130в, т.3 от същата правомощията на министъра на правосъдието във взаимодействието му с ВСС. С аргумент за липса на абсолютната положителна процесуална предпоставка /процесуална легитимация/ за възникване и упражняване на правото на административно производство, ПК е оставила без разглеждане предложението като недопустимо и отказала образуване на административно производство по него.
След образуване на настоящото съдебно производство по жалбата на министъра на правосъдието, са настъпили нови обстоятелства, станали служебно известни на съда. По постъпило на 22.04.2026г. заявление от Б. Б. Сарафов, че считано от същата дата оттегля съгласието си да изпълнява функциите на главен прокурор на Република България, ПК на ВСС е разгледала същото като допълнителна точка на заседанието си на 22.04.2026г. и е взела решение за провеждане на избор на нов изпълняващ функциите „главен прокурор“ при условията на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт. Видно от Протокол № 13/22.04.2026г. Колегията е приела за сведение заявлението на Б. Сарафов /с решение по т.20.1/ и след изискано съгласие е определила, на основание чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, В. В. Стефанова - заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, за временно изпълняващ функциите „главен прокурор" на Република България, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на вземане на решението /решение по т. 20.3/.
Предвид визираните новонастъпили факти, станали служебно известни на съда, настоящият съдебен състав намира, че правният интерес на жалбоподателя – министъра на правосъдието от оспорване на процесното решение на ПК на ВСС, безспорно съществуващ поради качеството му на адресат на акта, е отпаднал с избора на нов временно изпълняващ функциите „главен прокурор" на Република България.
Наличието на правен интерес у оспорващия представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за което съдът следи служебно както към момента на образуване на съдебното производство, така и впоследствие към момента на постановяване на съдебен акт по същество. Липсата на правен интерес, респективно отпадането му в хода на съдебния процес, прегражда правото на съдебно оспорване на акта, което като последица води до недопустимост на съдебното производство и на постановения по съществото на спора съдебен акт.
С оглед отпадналия правен интерес от оспорването, съдът не следва да разглежда и се произнася по искането, инкорпорирано в жалбата за сезиране на Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване по посочените от жалбоподателя въпроси и свързаното с него искане за спиране на съдебното производство. Предвид изложеното, особеното искане следва да бъде оставено без разглеждане.
По изложените съображения, предвид отпадането на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване - наличие на правен интерес от оспорването, жалбата следва да се остави без разглеждане и образуваното съдебно производство - да се прекрати.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но по аргумент от разпоредбата на чл. 143 ал.3 предл. второ от АПК, присъждане на разноски в случая не се дължи.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на правосъдието срещу Решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 28 от Протокол № 8/11.03.2026 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на министъра на правосъдието за сезиране на Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване по посочените в жалбата въпроси и свързаното с него искане за спиране на съдебното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3374/2026 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението може да бъде обжалвано по реда на чл. 200, ал. 2 АПК в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.