Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на зам. кмета по "Устройство на територията" при Община Русе, чрез юрк. Ибрям, срещу решение №341/04.02.2026 г., постановено по адм. дело №593/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед № РД-01-2234 от 24.07.2024 г. за премахване на незаконни строежи „подпорна стена“ и „плътна ограда“. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира отмяната му с произнасяне по същество, ведно със законните последици.
Ответникът "Маяк М" АД, чрез адв. Филипов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-01-2234 от 24.07.2024 г. на зам. кмета по „Устройство на територията“ на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на "Маяк М" АД да премахне незаконни строежи от VI категория, описани като „подпорна стена“ , изпълнена в имот с идентификатор 63427.8.1402 и имот с идентификатор 63427.8.1237 по КККР на гр. Русе по КККР и „плътна ограда“, разположена над подпорната стена по цялата й дължина.
Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но при допуснати съществени нарушения , довели до неправилно определяне на подлежащите на премахване незаконни строежи спрямо фактическото им състояние.От събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, първоинстанционният съд е приел, че се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ, но разпоредените за премахване незаконни строежи не са достатъчно индивидуализирани, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Изложени са подробни мотиви досежно установените на място от вещото лице параметри както на подпорната стена, така и на оградата, които сочат на денивелация, която не е отчетена от административния орган при определяне на височините, а също и на разлика в местонахождението и височината в различните участъци, обозначени по точки от 1 до 4. Като неправилен е възприет и изводът на административния орган, че цялото строителство е извършено в периода от м.10. 2021г. до м.02.2023г., без да се обследва дали е налице и в какви параметри новоизградена ограда. Освен това е установено, че не е налице визираното в заповедта правно основание по т.1, ал.2,чл.225 ЗУТ, тъй като експертизата установява, че подпорната стена и оградата са изцяло в имота на "Маяк М" АД .
Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК.
Събраните в първоинстанционното производство доказателства /СТЕ/,оборват констатациите на административния орган , който е разпоредил цялостно премахване на изградените подпорна стена и ограда върху нея,както по отношение местонахождението им, така и по отношение на описаните индивидуализиращи ги белези. Установеното от вещите лица на място действително фактическо положение се разминава с описаното в процесната заповед, което сочи на неправилна индивидуализация на процесните строежи, както в констативния акт, така и в издадената въз основа на него заповед.
При тези данни се явява обоснован и правилен решаващият правен извод на административния съд, че оспорената заповед е с неясен предмет, което води до нейната отмяна като незаконосъобразна. Тази неяснота в предмета на административния акт съставлява съществено нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган е длъжен с оглед нормата на чл. 35 АПК, наред с липсата на строителни книжа за проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. Ясното и точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж е от значение освен за законосъобразността на заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ и за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. В производството по принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж не може да се премахват части от строежа по усмотрение на органът по изпълнението, тъй като биха се засегнали права, извън описаните в изпълнителното основание. В тази връзка се явява неоснователно възражението в касационната жалба, че „неточната квалификация на единия от строежите в участъка от т.2 до т.4 като подпорна стена, вместо като плътна ограда, не променя извода, че този строеж е незаконно изграден“.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касаторът дължи на ответника реално направените и доказани разноски в описания в списъка по чл.80 ГПК размер от 916,94 евро – адв. възнаграждение. Възражение за прекомерност не е заявено по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №341/04.02.2026 г., постановено по адм. дело №593/2025 г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „Маяк М“ АД с ЕИК 201205106 сумата 916,94 евро / деветстотин и шестнадесет евро и 94 цента/, разноски.
Решението е окончателно.