Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) чрез юрисконсулт Е. Хичовски против Решение № 42974/ 22.12.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 11196/2025 г., с което съдът е обявил по жалба на К. У. М., гражданство Танзания, роден на [дата]. с [ЛНЧ], чрез адв. К. Стоянов, нищожността на Решение № 4924/30.09.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, на основание чл.177, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, като издадено в противоречие с влязло в сила Решение № 23209/12.11.2024 г., по адм. дело №9280/2022 г. на Административен съд София - град, както и е изпратил преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците, за предоставяне на право на пребиваване на К. У. М., по други причини от хуманитарен характер, на основание чл. 9, ал. 8, във връзка с чл. 32, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в срок от 14-дни, считано от влизане в сила на настоящото решение.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът посочва, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като не били налице материалните предпоставки за предоставяне на право на пребиваване по други хуманитарни причини на К. У. М..
Счита, че за лицето не се прилагат обстоятелствата по т. 74 от Решение на Съда на Европейския съюз от 16.02.2027 г. по дело С – 578/2016 г. Съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и не обосновал правилно извода си за нищожност на административния акт. При така релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното първоинстанционно съдебно решение и да отхвърли оспорването срещу Решение № 4924/30.09.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците.
Ответникът - К. У. М. лично и чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния като правилно, да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София - град е прогласил нищожността на Решение № 4924/30.09.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. За да достигне до този правен извод съдът от фактическа страна е приел за установено, че с влязло в сила съдебно Решение № 23209 от 12.11.2024 г. по адм.дело № 9280/2022 г. на АССГ, 69 състав, оставено в сила с Решение № 4263/23.04.2025 г. по адм.дело № 94/2025 г. на ВАС, Трето отделение, е отменено Решение № 12701/10.08.2022 г. на председателя на ДАБ, като преписката е изпратена на административния орган с указания от съда –на К. У. М. да се предостави право на пребиваване по други причини от хуманитарен характер.
Видно от доказателствата по делото К. У. М. е подал първа молба за закрила рег. № 2325 от 09.10.1997 г., като в периода 2004 – 2017 г., лицето е подало общо девет молби за международна закрила, които не са уважени с актове на административния орган, потвърдени при съдебните обжалвания.
В нова молба рег. № 2325 от 13.04.2021 г. до ДАБ за международна закрила, К. У. М. е заявил пред административния орган, че пребивава в България от 25 години и за този период многократно се е опитвал да уреди статута си. Изтъква причини, поради които желае да остане в България, както и поради влошеното си здравословно състояние. По-конкретно посочва, че заболяванията пречели на нормалното му придвижване, а по-дълги пътувания щели пряко да застрашат живота му. По така подадената молба за закрила е било постановено Решение №9-ОК от 29.04.2021 г. на интервюиращ орган при ДАБ-МС, с което на основание чл.76б, ал.1, т. 2 ЗУБ последващата молба рег. № 2325/13.04.2021 г. не е била допусната до производство за предоставяне на международна закрила.
Видно от данните по делото, това решение на председателя на ДАБ е отменено с влязло в сила Решение № 6996 от 25.11.2021 г. по адм. дело № 5139/2021 г. по описа на АССГ, като преписката е изпратена на административния орган за разглеждане на молбата по същество. При новото разглеждане по молбата за международна закрила е издадено Решение №1270 от 10.08.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отново е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, по причини сочещи на липса на материалноправните основания в цитираните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.
Решението на председателя на ДАБ е оспорено пред административния съд. При постановяване на своя съдебен акт по адм.дело № 9280/2022 г. на АССГ първоинстанционният административен съд е приел нарушение по отношение на К. У. М. на чл.1 и чл.4 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). Съдът е съпоставил хипотезата на чл. 31 - 39а ЗУБ, на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, който предоставя право на пребиваване по други хуманитарни причини, и статута, който се предоставя на основание на Директива 2011/95. Позовал се е на разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗУБ, според която чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Съдът се мотивира с обстоятелството, че предоставената на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ закрила е въз основа на национална норма, която предоставя "друг тип закрила", различна от статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, тъй като урежда закрила по хуманитарни съображения без същите да попадат в материалния обхват на Директива 2011/95.
Аргументирайки се в този смисъл с Решение № 23209/12.11.2024 г., по адм. дело № 9280/2022 г. Административен съд София – град е отменил Решение № 12701 от 10.08.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т.4, във връзка чл.9, ал.8 от ЗУБ на К. У. М. е отхвърлена молбата за предоставяне на хуманитарен статут, като преписката в тази част е изпратена на административния орган за ново произнасяне по молба рег. № 2325/23.12.2021 г. при съобразяване на тълкуването на закона, дадено със съдебното решение, относно приложението на чл.9, ал.8, във връзка с чл.32, ал.3 ЗУБ, като се предостави на молителя право на пребиваване по други причини от хуманитарен характер.
Решението е обжалвано с касационна жалба от административния орган - заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, по която е образувано адм.дело № 94/2025 г. на ВАС. С Решение № 4263 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 94/2025 г., Трето отделение, е оставено в сила обжалваното Решение № 23209/12.11.2024 г., по адм. дело № 9280/2022 г. по описа на АССГ. ВАС е споделил съображенията и крайния извод на АССГ, че на търсещия закрила чужденец следва да бъде предоставено право на пребиваване по други причини от хуманитарен характер на основание чл. 9, ал. 8 във вр. с чл. 32, ал. 3 ЗУБ. Първоинстанционният административен съд намира, че оспореното пред него Решение № 4924/30.09.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците е нищожно, поради наличие на основанията по чл.177, ал. 1 АПК, поради което прогласява неговата нищожност.
Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при незачитане на съдебно решение, за изпълнението на което административният орган е задължен.
Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо.
В случая с влязлото в сила съдебно Решение № 23209/12.11.2024 г., по адм. дело № 9280/2022 г. на Административен съд София – град е разпоредено на административния орган – председателя на ДАБ да предостави на търсещия чужденец закрила, а именно право на пребиваване по други причини от хуманитарен характер на основание чл. 9, ал. 8 във вр. с чл. 32, ал. 3 ЗУБ. Независимо от задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени с Решение № 23209/12.11.2024 г., по адм. дело № 9280/2022 г. на Административен съд София – град, председателят на ДАБ незаконосъобразно е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т. е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което има повторно произнасяне на органа в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК.
Формираният отказ на администрацията на ДАБ е в противоречие с правото на личен живот на чуждия гражданин, доколкото по делото са били релевирани доводи за неговото материално и здравословно състояние, обосноваващи хуманитарните причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на ЕС, поради което и на осн. чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, разпоредбите от нея следва да се прилагат от държавите членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата, както и на жилището и тайната на съобщенията. Още в преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава отново правата, които произтичат от общите за държавите членки конституционни традиции и международни задължения, както и от ЕКЗПЧ. Също така в преамбюла е записано, че при тълкуването на разпоредбите от Хартата ще се вземат предвид и разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента. В разяснението на чл. 7 от Хартата е посочено, че правата, гарантирани в чл. 7, съответстват на правата, гарантирани от чл. 8 от ЕКПЧ, както и че в съответствие с чл. 52, параграф 3 това право има същия смисъл и обхват, както съответния член на ЕКПЧ.
По изложените съображения, като е прогласил нищожност на оспорения административен акт на председателя на ДАБ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42974/ 22.12.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 11196/2025 г.
Решението е окончателно.