Производството е по реда на чл. 229 вр. чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Б. Г. Н., с [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Златанов, срещу Разпореждане № 1148/21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 292/2026 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлено искането му длъжностните лица от общинската администрация в Дирекция „Местни данъци и такси“ („МДТ“) на Община Русе да прекратят безусловно действията, които не се основават на административен акт или на закона, изразяващи се в извършване на прихващане на внасяни по банков път суми за данък сгради и такса битови отпадъци и насочването им към други партиди, за които няма установени задължения с влязъл в сила ревизионен акт или акт за прихващане или възстановяване, както и в създаване на пречки за заплащане чрез сайта на Община Русе на посочените задължения под предлог, че плащането противоречи на ДОПК, когато това лице няма установени публични задължения по реда на ДОПК.
В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на разпореждането поради допуснато нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на административния съд, според който фактическите действия по прихващане са съобразени с разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК, тъй като няма установени по реда на чл. 108, ал. 1 ДОПК задължения, както и такива установени съобразно чл. 107 ДОПК. Позовава се на съдебна практика. Искането е за отмяна на оспореното разпореждане и за произнасяне, с което да бъде уважено искането за прекратяване на действията по прихващане и препятстване плащането посредством сайта на общината. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Русе, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното разпореждане.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 254, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Искането за защита пред първоинстанционния съд по реда на чл. 250 АПК е срещу действия на длъжностните лица от общинската администрация в Дирекция „МДТ“ на Община Русе по извършване на прихващане на внасяни по банков път суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и насочването им към други партиди, за които няма установени задължения с влязъл в сила ревизионен акт или акт за прихващане или възстановяване, както и действия по създаване на пречки за заплащане чрез сайта на Община Русе на посочените задължения под предлог, че плащането противоречи на ДОПК, когато това лице няма установени публични задължения по реда на ДОПК.
За да отхвърли искането, администртивният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
На 18.03.2026 г. Н. опитал да заплати своите публични задължения към Община Русе – данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2026 г. чрез виртуален ПОС терминал на страницата на Община Русе, раздел „Местни данъци и такси“. Опитът за предплащане на задълженията за 2026 г. чрез виртуалния ПОС терминал се оказал неуспешен като интернет страницата на Община Русе визуализирала съобщение: „Грешка. Избраните задължения не удовлетворяват начина на покриване по ДОПК !“.
Със становище Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Русе е представил 6 бр. дубликати на платежни нареждания от 19.03.2026 г., с които внесените от искателя суми били отнесени за погасяването на негови задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2025 г., както и за лихви върху тези главници за имот с данъчен партиден № 6211285304003.
При тези фактически установявания, Административен съд – Русе е приел, че заплатените по банков път суми законосъобразно са отнесени за погасяване на задължения за минали периоди, съответно отказът да бъде прието плащането посредством интегрирания на интернет страницата на общината виртуален ПОС терминал също е съответен на закона. За да формира този правен извод, решаващата инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК, съобразно която следва да се погасят по-старите задължения – от 2025 г., независимо че по отношение на лицето не е образувано изпълнително производство за принудително събиране. В хипотеза на съществуващи публични задължения от предходни периоди задълженото лице не разполага с право на избор кои първо да погаси.
Разпореждането е недопустимо.
С разпоредбата на чл. 250 АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. За целите на съдебното производство по Раздел I, Глава петнадесета на АПК, е налице дефиниция за съдържанието на понятието неоснователни действия, а именно действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа и които не са преустановени към момента на подаване на искането за защита.
В случая действията, чието незабавно преустановяване се иска – прихващане на внасяни суми за заплащане на задължения за ДНИ и ТБО за 2026 г. с дължими от Никифиров суми за 2025 г., както и препятстване възможността същите да бъдат заплатени чрез сайта на Община Русе, не съставляват фактически действия по смисъла на чл. 250 АПК, което не е съобразно от административния съд, тъй като същите имат своя законова опора – чл. 169, ал. 3а ДОПК, и не са извършени извън рамките на закона. Посочената разпоредба предвижда, че до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. В конкретния случай задълженията, които Никифиров е опитал да заплати чрез интернет страницата на Общината, касаят данъчния период 2026 г., а с извършеното прихващане, след внасяне на сумите по банков път, са погасени задължения за 2025 г., т.е. не е налице право на избор.
От изложеното следва еднозначен извод за липса на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, поради което, искането, с което е бил сезиран съдът, се явява недопустимо. Като не е съобразил липсата на всички елементи от фактическия състав на защитата по посочения ред и е разгледал искането по същество, административният съд е постановил недопустимо разпореждане, което следва да бъде обезсилено, а искането на лицето следва да бъде оставено без разглеждане, като производството бъде прекратено.
При този изход на спора принципно се следват разноски в полза на ответника, но поради липса на искане и доказателства, такива няма да бъдат присъждани с настоящото определение.
Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 1148/21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 292/2026 г. по описа на Административен съд – Русе, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Б. Г. Н. за прекратяване на действията на длъжностните лица от общинската администрация в Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Русе, които не се основават на административен акт или на закона, изразяващи се в извършване на прихващане на внасяни по банков път суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и насочването им към други партиди, за които няма установени задължения с влязъл в сила ревизионен акт или акт за прихващане или възстановяване, както и в създаване на пречки за заплащане чрез сайта на Община Русе на посочените задължения под предлог, че плащането противоречи на ДОПК, когато това лице няма установени публични задължения по реда на ДОПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 292/2026 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението е окончателно.