Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Велико Търново, подадена чрез пълномощника му главен юрисконсулт Дочева, срещу определение № 3982 от 07.05.2026 г., постановено по адм. дело № 144/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед № РД-18/15.01.2026 г. на директора на РИОСВ - Велико Търново.
По подробно изложени съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон /при липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК/, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и да се отхвърли повторното искане на „Кроношпан България“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на заповед № РД-18/15.01.2026 г. на директора на РИОСВ - Велико Търново.
Ответникът „Кроношпан България“ ЕООД, действащ чрез пълномощниците адвокат Георгиев и адвокат Хайк, аргументира теза за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като се запозна с доводите на страните, събрания доказателствен материал и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, издадена на основание чл. 158, т. 4, чл. 159, ал. 2 и чл. 160, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с констатирано неизпълнение на условие 9.4.1 от Комплексно разрешително /КР/ № 570-Н0/2018 г. на оператора „Кроношпан България“ ЕООД, с цел преустановяване на административно нарушение, свързано с опазване на околната среда, е приложена принудителна административна мярка „Спиране на производствената дейност на Линия за производство на плочи от дървесни частици /ПДЧ/, включваща една сушилня, едно съоръжение за топъл въздух с топлинна мощност 45МW и едно съоръжение за топъл въздух с топлинна мощност 3MW", находяща се в предприятието на дружеството, намиращо се в гр. Велико Търново. Съгласно чл. 160, ал. 5 от ЗООС обжалването на заповедта не спира действието й.
За да уважи повторното искане на „Кроношпан България“ ЕООД за спиране на изпълнението процесната принудителна административна мярка /ПАМ/, при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя ще причини на дружеството значителни и трудно поправими вреди, като е обосновал този извод с конкретно обсъдени от него обстоятелства, приети за нови.
Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно /по своя резултат/.
Основна фактическа причина, за да бъде наложена обсъжданата принудителна административна мярка, е установеното при проверки на терен от служители на РИОСВ – Велико Търново /обективирано в констативни протоколи/ наличие на миризми и задимяване извън производствената база на предприятието, за чийто източник е приета спряната производствена линия. Когато съдът е отхвърлил първото искане за спиране на предварителното изпълнение на тази преустановителна ПАМ, не е имало нови обстоятелства, които да опровергават тези констатации. От съществено значение за изхода на настоящия спор е установеното при последваща проверка от служители на РИОСВ – Велико Търново на 4 март 2026 г., обективирано в констативен протокол от същата дата, че от базата на дружеството не се излъчват миризми и/или задимяване, т.е. то понастоящем не замърсява чистотата на атмосферния въздух. Такова замърсяване очевидно в гр. Велико Търново има и сега, доколкото продължават оплаквания на граждани в тази насока, макар че посочената инсталация е спряна и обективно няма как да го предизвиква. Това сочи на отпаднало основание за предварителното изпълнение на ПАМ, защото вече не са налице предпоставките за допускането му. Извън горното, вероятността при възобновяване на дейността на визираната по-горе производствена линия тепърва да бъде създадена непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда /каквито са основанията за подобна ПАМ съгласно критериите в чл. 8 от приложимата Директива 2010/75 относно емисиите от промишлеността/, е минимализирана, предвид предприетите от оператора на инсталацията след издаване на заповедта технологични мерки за оптимизиране на производствения процес и ограничаване на евентуални емисии и миризми /доказано с приложени технически обосновки/. Тези мерки също са новонастъпило обстоятелство от значение за спора.
Доказано по делото е и наличието на значителни и труднопоправими вреди за адресата на процесната ПАМ. Драстичното ограничаване за несъразмерно дълъг период с оглед преследваните с принудителната мярка цели, на дейността на промишленото предприятие, води неизбежно не само до съкращаване на голяма част от наетия персонал и загуба на квалифицирани кадри, а и неизпълнение на сключени договори, финансови загуби и уронване престижа на дружеството. На практика прекомерно дълговременното спиране на дейността на оператора рефлектира върху цели сектори от индустрията, което засяга негативно и обществения интерес, категорична индиция за което са също нови доказателства, датирани след постановяване на процесната ПАМ: писмата на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, на държавни предприятия, общини и браншова камара /налични по делото/. В случая е оправдано и в унисон с изискванията на чл. 6 от АПК изпълнението на процесната заповед да бъде спряно до окончателното решаване на въпроса със законосъобразността й.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав се солидализира с крайния правен извод на първоинстанционния съд, за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обсъжданата заповед, макар и да не споделя голяма част от мотивите на Бургаския административен съд.
За пълнота в тази връзка трябва да се отбележи основателността на доводите на частния жалбоподател, че съдът не е следвало да се позовава на експертни заключения по други дела и на доказателствена съвкупност, представена и обсъдена при предходното искане за спиране, отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт. Това обаче не е от характер да доведе до друг изход на спора, предвид изложеното по-горе.
Дали заповедта е била издадена в съответствие с приложимия закон към момента на издаването й е отделен въпрос, извън рамките на настоящото производство, който ще реши съдът при окончателното решаване на спора за нейната законосъобразност.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3982 от 07.05.2026 г., постановено по адм. дело № 144/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.