Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационни жалби на А. А. Б. и Общинска избирателна комисия - Столична община против решение № 4262/02.02.2026 г. по адм. д. № 13211/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение № 1423-МИ от 15.12.2025 г. на Общинската избирателна комисия – Столична община.
Касаторът А. А. Б. чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът недопустимо е допуснал изслушване на свидетелски показания, неправилно е счел, че гласуването в ОИК следва да е поименно, както и че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо и неправилно е тълкувал и приложил чл. 30, ал.4, т.4 ЗМСМА. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира присъждането на разноски.
Касаторът Общинска избирателна комисия - Столична община твърди, чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда за неистинност на протокола от гласуването в ОИК. Изтъква, че решението противоречи на влязло в сила съдебно решение, на чл.30 ЗМСМА и на практиката на Конституционния съд. Моли да бъде отменено решението на съда.
Ответникът И. М. А., чрез процеусален представител оспорва касационните жалби и моли да бъде оставено в сила решението на съда. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Претендира разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението, при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационните жалби са подадени при спазване изискванията за тяхната допустимост. Разгледани по същество, са неоснователни.
Производството пред АССГ е образувано по жалба от И. А. против Решение № 1423-МИ от 15.12.2025 г. на Общинската избирателна комисия – Столична община, с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 ИК и чл. 30, ал. 6 и 7 ЗМСМА са прекратени предсрочно пълномощията му на общински съветник в Столичен общински съвет от листата на ПП „Възраждане“, анулирано е издаденото му удостоверение, обявен е за избран за общински съветник следващият в съответната листа кандидат – А. А. Б., комуто съответно е издадено удостоверение.
Административен съд София град е приел за установено от фактическа страна, че И. М. А. е обявен за избран за общински съветник от листата на ПП „Възраждане“ в Столичен общински съвет с влязло в сила на 29.12.2023 г. Решение № 939-МИ от 30.10.2023 г. на ОИК – Столична община. На 13.11.2023 г. е положил клетва като общински съветник по реда на чл. 32, ал. 1 ЗМСМА.
С Решение № 2884-НС от 09.11.2023 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 95/14.11.2023 г. Централната избирателна комисия е обявила И. М. А. за народен представител в 49-то Народно събрание на мястото на народен представител с прекратени правомощия. На 10.11.2023 г. И. А. е подал до председателя на Народното събрание и до ЦИК отказ да бъде обявен за избран за народен представител, а на 21.11.2023г. и на 23.11.2023г. двукратно и изрично е заявил пред председателя на Народното събрание отказ да положи клетва като народен представител, да встъпва като такъв, да бъде избиран за такъв и да изпълнява произтичащите от тази длъжност функции.
На 14.11.2023г. пред ОИК Столична е подаден сигнал от председателя и представляващ ПП „Възраждане“ К. Костадинов, с искане за предсрочно прекратяване пълномощията на И. А. като общински съветник, обосновано с качеството му на народен представител към момента на полагане на клетвата за общински съветник. ОИК се е произнесла с Решение № 1129-МИ/11.12.2023 г., с което на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 ИК и чл. 30, ал. 6 ЗМСМА е отказала да прекрати предсрочно пълномощията на И. А., поради отсъствие на твърдяната в сигнала несъвместимост по смисъла на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА. Жалбата срещу това решение е отхвърлена с влязло в сила на 08.03.2025 г. Решение № 1024 от 15.02.2024 г. по адм. дело № 12160/2023 г. по описа на Административен съд - София – град.
На 16.11.2023 г. И. А. е уведомил председателя на ОИК – Столична община, кмета на Столична община и председателя на Столичния общински съвет за обстоятелствата около избирането му за народен представител и подадените от него заявления за отказ да встъпи като такъв.
С Решение № 2917-НС от 30.11.2023 г. на Централната избирателна комисия за народен представител в 49-то Народно събрание е обявен В. В., предвид отказа на И. А. да положи клетва като народен представител и съгласно чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България.
На 08.04.2025 г. А. А. Б., в качеството му на кандидат за общински съветник от листата на ПП „Възлаждане“, е сезирал ОИК – СО с два сигнала за предсрочно прекратяване пълномощията на И. А. като общински съветник в СОС, тъй като при положената от него клетва на 13.11.2023 г. и в периода на изпълнение на функциите му от 13.11.2023г. до 30.11.2023 г. е бил избран и за народен представител от 25-ти МИР в 49-то Народно събрание, с което е нарушил чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА.
Сигналите са оставени без разглеждане с Решение № 1275-МИ/14.04.2025 г. на ОИК-СО, което решение е отменено с Решение № 22952 от 03.07.2025 г. по адм. дело № 4279/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, потвърдено като краен правен резултат от Върховния административен съд с Решение № 12408 от 03.12.2025 г. по адм. дело № 8772/2025 г. и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по доводите на Б., че следва да бъде обявен за избран за общински съветник. Върховният административен съд изрично е отбелязал, че отмяната на акта е обоснована с дължимото разглеждане по същество на искането от А. Б., като следващ в листата кандидат, но и че указанията по същество на първата инстанция не следва да бъдат съобразявани, тъй като спорът не е по същество.
С оспорено Решение № 1423-МИ от 15.12.2025 г. на ОИК-СО пълномощията на И. А. като общински съветник в Столичния общински съвет са прекратени предсрочно и на негово място за общински съветник е обявен за избран А. Б.. Изводът за несъвместимост по смисъла на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА е мотивиран с избора на И. А. за народен представител, което според комисията е препятствало встъпването му в длъжността на общински съветник.
В съставения Протокол № 96/15.12.2025 г. от заседанието е отразено гласуването на присъствалите 35 от общо 39 членове на ОИК и приемане на решението с 24 гласа „за“ и 11 „против“. Общинският съветник Я. Г. е възразил, че гласът му не е отчетен правилно и е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в протокола. В съдебното производство документът е оспорен, открита е процедура по чл.193 ГПК вр. чл. 144 АПК в частта относно вписването на Я. Г. като гласувал „за“ предложеното решение. Съдът е приел, след изслушване на свидетели и подробно обсъждане на техните показания, че не е имало поименно гласуване, а проектът е бил подложен на гласуване с двукратно общо преброяване на гласовете, изразени чрез вдигане на ръка, съответно „за“ и „против“, и обявяване на заседанието на резултата от вота като обща бройка - 24 „за“ и 11 „против“, както и че материалната доказателствена сила на протокола в оспорената му част е опровергана в хода на съдебния процес чрез доказването на неговата невярност.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него административен акт е засегнат от отменителните основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Позовал се е на нормата на чл. 85, ал. 4, вр. с ал. 3 ИК, която предвижда приемане на решенията на ОИК с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите членове при наличие на кворум от повече от половината от общия числен състав на колективния административен орган, както и на чл.85, ал.7 ИК, според който решенията на ОИК се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. Съдът е счел, че гласът на Я. Г. има решаващо значение за приемане на решението в контекста на изискуемото в случая мнозинство от 24 души, съставляващи 2/3 от присъстващите.
Освен допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, съдът е констатирал и нарушение на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА. Мотивирал се е, че с влязло в сила съдебно решение окончателно е решен въпросът за отсъствието на предпоставките на посочения текст по отношение на И. А. и че по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо. Поради това съдът е счел, че Комисията е действала в нарушение на забраната за пререшаемост, съответно - на принципа на правна сигурност, като при идентични фактически установявания и липса на нови обстоятелства е формирала заключение, противоположно на разрешения с влязъл в сила съдебен акт спорен въпрос. Освен това съдът е изложил обстоен анализ на понятието несъвместимост и е стигнал до краен извод, че такава по отношение на И. А. не е била налице.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка, пълно съблюдаване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с неговата цел. Съдът подробно се е обосновал за изводите си, които съответстват изцяло на житейската и правна логика.
Неоснователни са доводите относно недопустимост на свидетелските показания, събрани в производството по чл.193 ГПК вр. чл. 144 АПК. В чл. 194 ГПК изрично е посочено, че при оспорване истинността на документ, няма ограничения за вида на доказателствата, които се събират с цел да се извърши проверка на документа, като в тази норма свидетелските показания са изрично посочени. Разликата между оспорване истинността на документ и опровергаване съдържанието на официален документ е разгледана подробно в теорията и практиката по константен начин: опровергаване на съдържанието на документ е налице тогава, когато се твърди, че материализираното или удостоверено с документа изявление на отговаря на действителната воля на лицето, защото е симулативно; не представлява опровергаване съдържанието на документ оспорването на неговата истинност, подчинено на присъщия на оспорването режим, който включва по силата на изричната разпоредба на закона възможността да се докаже неистинността със свидетелски показания – виж Сталев, Ж., проф.д-р, Българско гражданско процесуално право, София, 2001г., стр. 289 и стр.297-298. Съдът правилно е открил производство по оспорване на документа, допустимо е разпитал свидетели, надлежно се е аргументирал кои показания кредитира и кои – не. В тази връзка не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Изцяло се споделят изводите на АССГ за нарушения на административно-производствените правила при приемане решението на ОИК. Надлежно е установено от съда, в резултат и на проведеното производство по чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК, че ОИК не е събрала мнозинство от две трети от присъстващите членове, поради което решението за предсрочно прекратяване на пълномощията не е прието, нито е проведено поименно гласуване, което да е надлежно отразено в протокола от заседанието. Всички групи свидетелски показания са в насока, че поименно гласуване не е имало, а е гласувано с вдигане на ръка и така са борени гласовете. Следователно, правилни са изводите за нарушения на чл.85, ал.4 и ал.7 ИК. Нарушенията са съществени, защото очевидно ако не бяха допуснати, оспореното решение на ОИК не би било взето. Правилно АССГ приема, че това е достатъчно за отмяна на оспорения административен акт.
Правилни са изводите и по приложението на ЗМСМА и липсата на несъвместимост по отношение на И. А..
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно при избирането му, наред с останалото, за народен представител. Тезата на касационните жалбоподатели е съсредоточена върху обстоятелството, че И. А. е избран за народен представител. Тезата на последния е, че качеството му на народен представител не е възникнало, тъй като е отказал да положи клетва и да бъде народен представител и на негово място е положил клетва като такъв следващият в листата, поради което не е налице несъвместимост. Върху тези две основни тези се базира и спорът по същество. Този спор е правилно разрешен от АССГ.
Съществено за разрешаване на спора е налице ли е възникнала несъвместимост по отношение на И. А., поради това, че е бил обявен за избран за народен представител. АССГ подробно се е позовал на практиката на Конституционния съд по отношение тълкуване на понятието. За да има несъвместимост, трябва да са налице две паралелни правоотношения , всяко от които е съответно пречка за съществуването на другото. След като И. А. не е положил клетва като народен представител, съгласно чл. 76, ал.2 от Конституцията, не е възникнало правоотношение, което да е пречка той да продължи да бъде общински съветник и не е налице несъвместимост.
За да възникне качеството народен представител, е необходимо не просто едно лице да бъде избрано за такъв, а самото Народно събрание да бъде конституирано като орган. Акт на конституиране на Народното събрание е полагането на клетва от Народното събрание. Отказът да се положи клетва, съгласно чл. 76, ал.2 от Конституцията, е фактически отказ от мандат – С., С., проф.д-р, София, 2002, стр.366. Впрочем и Конституционният съд, в Решение № 8 от 6 май1993 г. по конституционно дело № 5 от 1993г. посочва, че пълноценен статут депутатът придобива от момента, „в който бива обявен за такъв и след като бъдат изпълнени всички условия за встъпване в изпълнение на пълномощията (като полагане на клетва по чл. 76, ал. 2)“. Това е и становището на Централната избирателна комисия, изразено в решението и за избор на следващия в листата кандидат за народен представител, именно поради отказа на И. А. да положи клетва като такъв.
Именно това е прието и в решението на ОИК № 1129 МИ от 11.12.2023г., което е влязло в сила и проявява действие спрямо всички правни субекти, до които се отнася – тоест до страните в конкретното административно производство, в което решението е прието. С това решение на ОИК административният орган вече е изразил становището си за липса на несъвместимост по отношение на И. А.. Налице е стабилен административен акт, чийто правни последици подлежат на зачитане в правния мир. Що се отнася до съдебните решения по повод обжалването на това решение на ОИК, те имат сила на пресъдено нещо само по отношение на страните, участвали в съдебните производства, в които са постановени, сред които безспорно не е А. Б.. Тези решения нямат и задължителната сила по чл.177, изр.2 АПК спрямо всички, тъй като актът не е бил отменен или изменен.
Тук е мястото да се посочи, че участието на А. Б. в съдебното производство пред АССГ е не в качеството му на подател на сигнал, а на заинтересована страна по смисъла на чл. 15 и чл. 147 АПК, което качество му е признато и от съда, с оглед защитата на правното му очакване да бъде обявен за избран за общински съветник, като следващ в листата кандидат и при настъпване на съответни предпоставки за това. Това обаче не означава, че съдът с окончателното си решение по този процеусален спор е приел настъпването на тези предпоставки.
Решение 12408 от 03.12.2025г. на Върховния административен съд по адм.д. 8772/2025г. не е решение по „делото в друга инстанция“ и в него настоящият спор не е разглеждан по същество. С посоченото решение е признато правото на Б. да участва като заинтересована страна в административния процес, тоест признато е едно процесуално право, с оглед осигуряване възможност за ефективна защита както пред ОИК, така и пред съда. Това обаче не означава, че съдът е приел настъпването на предпоставките Б. да бъде обявен за избран за общински съветник. Напротив, именно за проверка дали тези предпоставки са възникнали, преписката е върната на административния орган за произнасяне. Що се отнася до разрешаване на спора по същество, тоест обсъждане на материалното право, на ОИК с посоченото по-горе решение изрично е указано, че не е обвързана от никакви указания на съда как да стори това, тъй като разглеждане на спора с участието на Б. до момента на постановяване на решението на ВАС по същество не е проведено.
Поради това и с оглед изричната забележка на процесуалния представител на А. Б., направена в съдебното заседание и отразена в протокола, че съдия-докладчикът е участвала в производство между същите страни, макар и да не е направено искане за отвод от никоя от страните, включително във връзка с постановеното по делото определение относно спиране предварителното изпълнение на решението на ОИК, настоящият касационен състав в неговата цялост счита, че докладчикът не следва да се отвежда, тъй като не са налице обстоятелствата по чл.22, ал.1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Настоящият състав излага съображенията си по съществото на спора за първи път в настоящото решение. Следва при това да се обърне внимание, че в Трето отделение на Върховния административен съд правораздават общо 13 съдии, поради което именно при тях са концентрирани всички касационни обжалвания по спорове по приложението на чл.30, ал.4 ЗМСМА, възникващи в цялата страна. Идентичността на страните в различни съдебни производства, които не са част от едно и също дело, не е достатъчно основание да се приеме, че съдията-докладчик следва да бъде отведен.
В този смисъл са и мотивите на настоящия състав да счете, че не са налице основания служебно да отведе от решаване на делото съдия Искра Александрова. Както и съдия-докладчикът, председателят на състава не е взел участие при решаване на делото в друга инстанция. Административно дело 3223/2024г. на Върховния административен съд, по което е постановено определение от 09.12.2024г. с особено мнение на съдия Александрова не е "същото дело в друга инстанция" по смисъла на чл.22, ал.1 т.5 ГПК. Посочената разпоредба има предвид едно и също дело в различен етап на инстанционно разглеждане. Административно дело 3223/2024 на ВАС, както и адм.дело 8772/2025г. на ВАС са извън хипотезата на посочената норма, задължаваща съдията да си направи отвод. Разширителното тълкуване на основанията за отвод не е допустимо, би представлявало злоупотреба с правомощия и би довело до блокиране дейността на съда. Освен това изразеното от съдия Александрова особено мнение в определение от 09.12.2024г. по адм.д. 3223/2024 на ВАС касае единствено хода на посоченото дело и е свързано с процесуален въпрос , а не със съществото на спора. Съдия Искра Александрова дори не е част от състава, който с определение № 820 от 03.02.2025г. е прекратил производството по адм.д. 3223/2024 на ВАС. Поради това изключването и от разпределение с мотив "Участие по адм.д. 3223/2024г. на ВАС" не е било необходимо, а и не може да създаде основание за отвод, каквото не е предвидено в закона.
По тези съображения и с тези уточнения съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По постъпилата частна жалба от И. А. съдът се е произнесъл с определение № 3160 от 19.03.2026г. по настоящото дело.
При този изход от спора на касационните жалбоподатели не се дължат разноски. На ответника И. А. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в общ размер на 500 евро, платени в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При двама касационни жалбоподатели, тежестта на разноските следва да бъде поравно разпределена между тях.
Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4262/02.02.2026 г. по адм. д. № 13211/2025 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Общинска избирателна комисия - Столична община да заплати на И. М. А. съдебни разноски в размер на 250 евро.
ОСЪЖДА А. А. Б. да заплати на И. М. А. съдебни разноски в размер на 250 евро. Решението е окончателно.