Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Д. Д. С., Х. С. С., Л. П. Т., И. П. П., Г. В. Т. и М. Б. Р., в качеството им на етажни собственици в етажна собственост на [улица] в [населено място], община Марица, всички чрез адв. С. Мишев като процесуален представител, против определение № 2491 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 302/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за недопустимост на жалбата с твърдения, че разрешеното с оспорения административен акт строителство засяга общи части на сградата – етажна собственост, поради което жалбоподателите имат качеството на заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.3 и т.4 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците - главният архитект на Община Марица, „Цетин България“ ЕАД и „Йетел България“ ЕАД, не изразяват становище по частна жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели срещу Разрешение за строеж № 04/07.01.2025 г. на главния архитект на община Марица за "Преустройство на приемно-предавателна станциия № 3324“ в УПИ XVII – 501.2771 /ПИ 501.2771/, върху сграда с идентификатор 73242.501.2771.1, кв. 38 по плана на [населено място], община Марица, област Пловдив , като е прекратил производството по делото.
За да постанови горния резултат съдът е приел, че жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 вр. с ал.1 ЗУТ, поради което не са активно легитимирани да обжалват разрешението за строеж и предявената жалба е недопустима. Обосновава извод, въз основа на документите по административната преписка и заключението на вещото лице, че издаденото разрешение за строеж е за преустройство на съществуваща приемо-предавателна станция, съоръжение на техническата инфраструктура, която е собственост на „Цетин България“ ЕАД, разположена на покрива на сграда-етажна собственост, като разрешеното строителство не изменя съществено и не променя предназначението на общата част на сградата; не отнема общи помещения и площи или части от тях; не е свързано с прекарване на нови инсталации през обща част, нито свързва вътрешни инсталации с общи мрежи и не се извършва при условията на чл.38, ал.5 и ал.6 ЗУТ, с оглед на което не са приложими разпоредбите на чл. 149, ал.2, т.1-т.4 ЗУТ.
Определението е правилно.
Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт, съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, е обвързана с наличието на правен интерес за жалбоподателите, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж произтича от попадането им в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Мотивите на административния съд са, че в случая не се установява приложимост на хипотезите, предвидени в горната разпоредба. Същите са формирани след преценка на събраните по делото доказателства и са обосновали законосъобразния извод за недопустимост на предявената жалба на основанието по чл. 159, т.4 АПК - отсъствие на правен интерес на жалбоподателите.
От документите към преписката и заключението на вещото лице, се установява, че предмет на оспореното разрешение за строеж е преустройство на заварена приемно-предавателна станция – собственост на „Цетин България“ ЕАД, изградена на покрива на сградата-етажна собственост, в която оспорващите притежават самостоятелни обекти, при което преустройство се предвижда укрепване на двете мачти на станцията с допълнителни метални откоси, фиксирани на покривната конструкция и подмяна на двете антени на една от мачтите с нови, както и монтиране на нови четири антени на втората мачта със запазване на вече съществуващите две антени на същата.
При горните фактически установявания, правилно съдът е отрекъл приложимостта на хипотезите по чл. 149, ал.2, т.1 - т.4 ЗУТ. Безспорно е доказано, че е разрешено преустройство на заварен строеж, който не е с жилищно предназначение, с оглед на което жалбоподателите, макар и етажни собственици, не са сред кръга на заинтересованите лица по чл.149, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ. Същите не са и измежду лицата по чл.149, ал.2, т.3 и т.4 ЗУТ, в който смисъл съдът е обсъждал данните в СТЕ относно предвиденото с проектната документация строителство. Противно на доводите на жалбоподателите, именно след изслушване на вещото лице и анализ на изготвената експертиза, е извършена преценката за допустимост на жалбата. Видно е от събраните доказателства, че с разрешеното строителство не се изменя съществено и не са променя предназначението на покрива като обща част на сградата; не се отнемат общи помещения и площи или части от тях; няма прекарване на нови инсталации през обща част, нито свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, не се извършва преустройство при условията на чл.38, ал.5 и ал.6 ЗУТ, т.е. не са доказани предпоставките по чл.185, ал.1 и ал.2 ЗУТ, към които препращат разпоредбите на чл.149, ал.2, т.3 и т.4 ЗУТ и частните жалбоподатели в качеството си на етажни собственици, не попадат в кръга на заинтересованите лица, на които законодателят е признал правото на оспорване на разрешението за строеж. Твърденията в обратен смисъл в жалбата са неоснователни, а наведените доводи за прекратени договорни отношение със собственика на процесната станция са без значение за спора по делото.
Липсата на качество на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, изключва правния интерес от обжалване, както правилно е прието в обжалваното определение. Изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на подадената жалба е законосъобразен. Оспореното определението като правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2491 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 302/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Определението е окончателно.