Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та), със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, чрез гл. юрисконсулт Т. Бельова, на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, чрез синдика В. С. Стефанова и на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор К. Г., чрез процесуален представител, Р. Спасова, срещу Решение № 39220/ 25.11.2025 г. по адм. дело № 12252/ 2023 г. на Административен съд – София град.
Касаторите настояват, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено Решение № Ж-1006/ 20.11.2023 г. на КЕВР.
Според КЕВР АССГ неправилно е приел, че Комисията не е изпълнила указанията на ВАС. Сочи, че указанията са били във връзка със съобразяване на факта на прекратена дейност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД и необсъждане на съдебното решение за прекратяване дейността на това дружество, като счита, че в обжалваното съдебно решение № Ж-1006 от 20.11.2023 г. е обсъдила и съобразила това, че дейността на лицензианта е прекратена. Възразява, че АССГ неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, като настоява, че докато лицензията на „Топлофикация Петрич“ ЕАД не е отнета, дружеството запазва основния си правен статут на производител и спрямо него е неприложима нормата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ. Счита, че снабдяването от доставчик от последна инстанция (ДПИ) по чл. 95а от ЗЕ е временен механизъм, който не променя правната квалификация на лицензиран производител в „краен клиент“ за целите на принудителните мерки по чл. 123 от ЗЕ. Според този касатор процедурата по несъстоятелност и защитата по ТЗ имат предимство пред принудителните мерки по ЗЕ. Излага становище, че изводът на АССГ за нарушаване принципа на неравнопоставеност е необоснован, тъй като дружеството е в специален режим на несъстоятелност, който сам по себе си въвеждал неравнопоставеност, защитавана от ТЗ. При тези доводи иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдена законосъобразността на издадения от КЕВР административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции и за държавна такса за касационното обжалване.
Касаторът, „Топлофикация Петрич“ ЕАД, проследява хронологията на постановените решения по несъстоятелност за „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, ЕИК 811202228 и свързаните с него дружества, от което извежда, че към момента на депозиране на жалбата спрямо „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК 202637962 няма постановено решение за обявяването му в несъстоятелност, който факт счита, че не е съобразен от съда. Оспорва извода на съда, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 162 от ЗЕ и че „Топлофикация Петрич“ ЕАД е преминала изцяло на свободния пазар. Оспорва извода на съда и относно съвместимостта на понятията „производител“ и „краен клиент“ и приложимостта на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ спрямо това дружество.
Касаторът, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, Р. Спасова, счита, че мотивите на съда относно „Топлофикация Петрич“ ЕАД са вътрешно противоречиви, що се касае до възможността за приложимост на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ спрямо това дружество, приемайки, че е производител по смисъла на ЗЕ, но че това не изключва третирането му като краен клиент. Настоява, че въпреки че дружеството е в несъстоятелност, то това не е довело до промяна на лицензионния и правен статут на същото по Закона за енергетиката, доколкото лицензията му не е отнета, прекратена или спряна по реда на закона. Позовава се на заключението по съдебно - техническата експертиза, че „Топлофикация Петрич“ ЕАД не е преустановило производствената си дейност и към разглеждания период е осъществявала реално производство на електрическа енергия, което обстоятелство счита, че изключва възможността дружеството да бъде третирано като „краен клиент“. Излага съображения за необоснованост на извода на съда, че произведената от „Топлофикация Петрич“ ЕАД енергия се ползва за осигуряване на финансова и техническа обезпеченост на независимия системен оператор. На последно място, изразява становище, че съдът е превишил пределите на правораздавателната си компетентност, като е извършил самостоятелни икономически оценки и формирал изводи относно настъпването на „печалби“ и „избягване на загуби“ за отделни пазарни участници. При така изложеното иска отмяна на обжалваното решение.
В писмени отговори по всяка една от касационните жалби „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК ЕАД), чрез ст. юрисконсулт Е. Маринкова, оспорва същите, като развива подробни съображения за тяхната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът – Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Бельова, която поддържа жалбата. Претендира разноски.
Касаторът - „Топлофикация Петрич“ ЕАД, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от синдика В. Стефанова, която поддържа касационната жалба. Претендира разноски за държавна такса за касационното обжалване. Представя писмени бележки.
Касаторът – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – НЕК ЕАД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Алексиева, която оспорва касационните жалби. Представя и Писмени бележки, в които излага подробно становището си за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
Оспореният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката, по жалба на НЕК ЕАД срещу Решение № Ж-1006/ 20.11.2023 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба до КЕВР с вх. № Е-13-01-28/ 11.09.2020 г., подадена от НЕК ЕАД срещу ЕСО ЕАД, с която се възразява срещу отказ на ЕСО ЕАД за преустановяване електрическото захранване на „Топлофикация Петрич“ ЕАД.
С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № Ж-1006/ 20.11.2023 г. на КЕВР, върната е преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона и е осъдена КЕВР да заплати на НЕК ЕАД сумата от 1521.00 лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
В Комисията за енергийно и водно регулиране е постъпила жалба с вх. № Е-13-01-28 от 11.09.2020 г. от НЕК ЕАД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ECO), в която е възразено срещу отказа му по искането на НЕК ЕАД да преустанови електрическото захранване на „Топлофикация Петрич“ ЕАД. В жалбата било посочено, че чрез отказа на ECO да приложи чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, НЕК ЕАД е поставено в неравностойно положение и нелоялна конкурентна среда. Консумираната електрическа енергия от „Топлофикация Петрич” ЕАД от 01.11.2018 г. до 31.07.2020 г. била в размер на 582 108 кВтч, в резултат на което просрочените задължения за електрическа енергия и разходи за балансиране били в размер на 170 642.63 лв. - главница и лихва за забава - 15 673.57 лв., изчислени до 31.08.2020 г. Въпреки че всичките вземания на НЕК ЕАД били признати от съда в производството по несъстоятелност, интересът на обществения доставчик бил да се спре натрупването на нови задължения и на поставянето му в по - неблагоприятно и неравностойно положение от това на дружеството в несъстоятелност, което по силата на съдебната воля е със спрени права на производител, а в същото време защитено именно поради това си качество. Във връзка с изложеното, НЕК ЕАД отправило искане до КЕВР операторът на електропреносната мрежа, ECO, да преустанови снабдяването с електрическа енергия на обекта на „Топлофикация Петрич” ЕАД. За изясняване на обстоятелствата по случая и предвид факта, че жалбата била подадена в КЕВР, на основание чл. 142 и чл. 143 от Наредба № 3, същата била изпратена на 06.10.2020 г. на ECO за извършване на проверка по компетентност, както и била изискана информация относно изложеното в жалбата на НЕК ЕАД. Становището на ECO постъпило в КЕВР на 19.10.2020 г., като в него се твърдяло, че кореспонденцията с „Национална електрическа компания“ ЕАД във връзка с поисканото временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за енергетиката, била от м. февруари 2019 г., като Комисията била информирана за мотивите и на двете страни по случая. Посочено било, че „Топлофикация Петрич“ ЕАД е с валидна към момента Лицензия № Л-435-03/27.02.2015 г. с предмет: производство на електрическа и топлинна енергия, съгласно регистъра на лицензираните дружества, поддържан от КЕВР. Цитирано било съдържанието на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ и доколкото при регламентиране на страните по сделките с електрическа енергия законът правел ясно разграничение между „производител“ и „краен клиент“, с писма с изх. № ЦУ-ЕСО-1782# 1/ 27.02.2019 г. и изх. № ЦУ-ЕСО-6335# 1/ 20.08.2020 ECO изразило становище, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ не можела да намери приложение в конкретния случай, съответно че за ЕСО не били налице предпоставки за преразглеждане на изразената вече позиция.
На 01.02.2021 г. в КЕВР постъпило писмо от ECO с вх. № Е-13-41-5, в което било описано, че ECO спира процедурата по отстраняването на „Топлофикация Петрич” ЕАД от пазара на електрическа енергия, предвидена от 02.02.2021 г.
При тези факти КЕВР приела, че „Топлофикация Петрич” ЕАД, като производител на електрическа и топлинна енергия, не попада в обхвата на лицата по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, спрямо които може да се преустанови електрическото захранване, поради което счела жалбата на НЕК ЕАД за неоснователна и с Решение № Ж-300/ 23.04.2021 г. прекратила производството по нея.
Това решение било оспорено от НЕК пред АССГ, който с Решение № 1912/ 22.03.2022 г. отхвърлил жалбата на дружеството. Решението на АССГ било обжалвано пред ВАС, който с Решение № 8004/ 19.07.2023 г. по адм. д. № 5370/ 2022 г. отменил решението на АССГ, като отменил Решение № Ж-300/ 23.04.2021 г. и върнал преписката за ново произнасяне от КЕВР.
В изпълнение на решението на ВАС със Заповед № 3-Е-268/ 28.08.2023 г., изм. със Заповед № 3-Е-325/ 31.10.2023 г. на председателя на КЕВР, била сформирана работна група със задача да разгледа и анализира жалбата при спазване указанията на съда.
Изготвен бил Доклад с вх. № Е-Дк-1365/ 15.11.2023 г. от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ до председателя на КЕВР, в който било констатирано, че към 15.11.2023 г. „Топлофикация Петрич” ЕАД не е в несъстоятелност, като е предложено да се вземе решение за прекратяване на преписката, образувана по жалбата на НЕК.
Докладът бил разгледан в закрито заседание на КЕВР на 20.11.2023 г., като било прието решение да се прекрати производството по подадената жалба, видно от извлечение от Протокол № 352/ 20.11.2023 г.
В резултат било издадено Решение № Ж-1006/ 20.11.2023 г. на КЕВР, с което е прекратено производството, образувано по жалба с вх. № Е-13-01-28/ 11.09.2020 г., подадена от НЕК срещу „ЕСО“ ЕАД.
Съдът приел представените по делото писмени доказателства, като за изясняване на спора назначил съдебно – техническа експертиза, по която основното и допълнително заключения били приобщени без оспорване на страните.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд – София град приел от правна страна, че подадената до него жалба на НЕК ЕАД срещу Решение № Ж-1006/ 20.11.2023 г. на КЕВР е процесуално допустима, а по същество - основателна.
Позовал се е на чл. 76 от ЗЕ, съгласно който Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензни, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол, с оглед на което и съобразно текста на чл. 22 от ЗЕ, според който КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, установено в разпоредбата на чл. 59 АПК, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По отношение материалната законосъобразност на акта и процесуалното му съответствие, съдът е приел за безспорно, че до измененията и допълненията в Закона за енергетиката (обн. в ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.), жалбоподателят НЕК ЕАД е бил задължен на основание чл. 162 от ЗЕ да изкупува от „Топлофикация Петрич“ ЕАД цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход по преференциални цени, определени съгласно Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЕ, или има сключени договори по реда на Глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.
Същевременно е посочил, че към настоящия момент компенсирането с премия на производители на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с обекти с обща електрическа инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, регистрирано с месечен сертификат за произход по преференциални цени, се извършва по реда на чл. 162а от ЗЕ.
Приел е за безспорно, че „Топлофикация Петрич” ЕАД е титуляр на Лицензия № Л-435-03/ 27.02.2015 г. за извършване на дейността „производство на електрическа и топлинна енергия", която лицензия не е отнета по смисъла на чл. 59 от ЗЕ и Глава четвърта от Наредба № 3.
Съдът е посочил, че с отменителното решение на ВАС преписката е върната за ново произнасяне, но пълно произнасяне по спора не е извършено изобщо. Изложил е, че оспореното решение не съдържа относимите фактически и правни обстоятелства и мотиви, за да се прецени дали изведеният краен извод по спора между лицензианти е обоснован. Изтъкнал е, че след средата на 2021 г. НЕК ЕАД вече не е задължено да изкупува цялото количество, произведена електроенергия от производители на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (ВЕКП) с мощност над 500 kW, в която група попада и когенерацията на „Топлофикация Петрич" ЕАД, от което е извел, че защитата на такъв вид производители също отпада, тъй като те са преминали изцяло на свободния пазар, поради което отношенията между НЕК ЕАД и „Топлофикация Петрич" ЕАД, както и на ECO ЕАД спрямо производителите, преминали на свободния пазар, са кардинално променени. Посочил е, че НЕК ЕАД се явява доставчик на електроенергия от последна инстанция и доставя тази услуга на „Топлофикация Петрич" ЕАД равнопоставено с всички други подобни крайни клиенти, които не са избрали друг доставчик или търговец след втория етап на либерализация на пазара и считано от датата на допълнението на чл. 95а ЗЕ (ДВ, бр. 21 от 2021 г.), като е отразил, че НЕК ЕАД изрично е обърнало внимание за това на КЕВР, видно от представеното като доказателство писмо с изх. № ЦУ-39-00-14/ 28.07.2023 г. и вх. за КЕВР № Е-13-01-28/ 28.07.2023 г., но това писмо не е приобщено към административната преписка. Отбелязал е, че административният орган е бил длъжен да обсъди всички относими правни и фактически обстоятелства към датата на постановяване на оспореното решение, което не е сторил.
Според първоинстанционния съд прекратяването на преписката не кореспондира с мотивите на акта, като липсва и произнасяне на искането на НЕК по отношение на прилагането на чл. 123 ЗЕ. Изтъкнал е, че освен проверката на вписаните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, задължителна за КЕВР с оглед указанията на ВАС, то Комисията е следвало да осъществи пълната процедура по реда на чл. 142 и следващите от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (ДВ бр.33/ 05.04.2013, последно изм. с ДВ бр.111 от 31.12.2020 г.; Наредба № 3).
Според съда при постановяването на решението си КЕВР е допуснала нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е изяснила фактическите и правни обстоятелства по спора, освен че само е направила проверка на данните от Търговския регистър; не е изискала и приложила становище на ЕСО към 2023 г. с оглед законодателните промени и либерализацията на пазара и преминаването на „Топлофикация Петрич" ЕАД към свободния пазар; не е поканила страните към спогодба с оглед наличието на неравнопоставеност между един лицензиант и останалите такива в спора. Направил е извод, че в решението не се съдържат никакви мотиви относно приложението на чл. 123 от ЗЕ и е приел, че само на това основание следва да отмени процесното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила.
В допълнение съдът е приел, че, считано от началото на 2021 г., отношенията на НЕК ЕАД и „Топлофикация Петрич" ЕАД се регламентират по силата на чл. 95а от ЗЕ. Приел е, че обстоятелството, че „Топлофикация Петрич" ЕАД е и производител, не го изключва от качеството му на „краен клиент", т.е. от обхвата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, чиято цел е да защитава всички доставчици, независимо дали са крайни снабдители или доставчици от последна инстанция (ДПИ). Изложил е, че, след като „производителят" желае да осъществява свободно своята лицензионна дейност, то той следва да е равнопоставен спрямо другите участници на пазара, а именно - да заплаща финансовите си задължения към държавата и към външните доставчици, особено тези, които гарантират чрез услугите си неговата същинска лицензионна дейност.
Съдът е счел, че от документите по делото безспорно е установено, че лицензията на „Топлофикация Петрич" ЕАД е само за собствени нужди, т.е за нуждите на оранжерийния му комплекс, който е ползван от девет дружества, шест от които са в несъстоятелност, като според лицензията на „Топлофикация Петрич" ЕАД мощността на когенерацията е над 500 KW, с което отпада защитата на този лицензиант и преференциите му като производител на ВЕКП. От експертизата по делото, както и от приложените официални отговори на БНЕБ ЕАД, считано от 06.2021 г. до 01.12.2024 г., съдът е заключил, че „Топлофикация Петрич" ЕАД не произвежда ВЕКП и не реализира сделки на свободния пазар, каквато лицензия всъщност има.
На последно място, съдът е посочил, че според него е налице нарушаване на принципа за равнопоставеност по отношение на НЕК ЕАД, в качеството му на ДПИ по смисъла на чл. 95а ЗЕ, тъй като над 5 години „Топлофикация Петрич" ЕАД не произвежда ВЕПК, каквато е всъщност основната му лицензионна дейност, подлежаща на самостоятелно регулиране и от страна на КЕВР.
При така изложените мотиви съдът е счел решението за незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и целта на закона, отменил го е и върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка по делото е вярно установена.
По делото е безспорно, че на „Топлофикация Петрич“ ЕАД с ЕИК 202637962 е издадена Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-435-03/ 27.02.2015 г. за срок от 20 години.
Безспорно е също, че през 2019 г. е постановено Решение № 860 от 20.02.2019 г. по търг. дело № 252 по описа на Окръжен съд – Благоевград за 2016 г., с което топлофикационното дружество е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ. Вярно е, че с Решение № 498/ 26.02.2020 г. по въззивно дело по несъстоятелност № 3999/ 2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено Решение № 860/ 20.02.2019 г. по търг. дело № 252/ 2016 г. на ОС – Благоевград в частта, в която е открито производство по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК 202637962, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и обща възбрана върху цялото имущество на дружеството, постановено е прекратяване дейността на предприятието и е обявено дружеството в несъстоятелност. Решението не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 2 от 04.01.2021 г. на ВКС. Хронологиета на съдебните актове установява, че към момента на отправеното искане на НЕК ЕАД до ЕСО да спре подаването на електроенергия към „Топлофикация Петрич“ ЕАД е било налично съдебно решение за прекратяване на дейността му.
Същевременно от доказателствата по делото и от справка в Търговския регистър се установява, че с Решение № 11 от 06.02.2023 г. по търг. дело № 5/ 2021 г. на Окръжен съд – Благоевград е обявена неплатежоспособността на „Топлофикация Петрич“ ЕАД; определена е начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2017 г.; открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството; постановена е обща възбрана и запор върху недвижимото и движимо имущество на същото, съответно на банковите му сметки; назначен е временен синдик; насрочено е първо събрание на кредиторите, като е отразено, че решението подлежи на незабавно изпълнение и следва да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Решение № 11 от 06.02.2023 г. по търг. дело № 5/ 2021 г. на Окръжен съд – Благоевград е отменено с Решение № 349/ 31.05.2024 г. по възз. търг. дело № 489/ 2023 г. на Апелативен съд – София само в частта на началната дата на неплатежоспособността, като на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 от ТЗ за такава е определена датата 31.12.2014 г.
Решение № 349/ 31.05.2024 г. по възз. търг. дело № 489/ 2023 г. на Апелативен съд – София не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 2808 от 29.10.2024 г. по търг. дело № 1587 по описа за 2024 г. на ВКС, т.е. е влязло в сила.
При издаване на Решение № Ж–1006/ 20.11.2023 г. КЕВР е описала какво е приела с предходното си решение. Изложила е, че в изпълнение на Решение № 8004/ 19.07.2023 г. г. по адм. дело № 5370/ 2022 г. на ВАС е сформирала работна група, която да разгледа и анализира жалбата на НЕК ЕАД. Единственото обаче, което е отразила като констатация в издаденото решение, е, че от справка за актуално състояние в Търговския регистър било видно, че към настоящия момент - 20.11.2023 г. дружеството не е обявено в несъстоятелност, както и че Решение № 11 от 06.02.2023 г. по търг. дело № 5/ 2021 г. на Окръжен съд – Благоевград било обжалвано пред Апелативен съд - София. От така изложеното административният орган е направил извод за неоснователност на жалбата на НЕК ЕАД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в решението липсват фактически и правни основания за издаването му. С решението на ВАС преписката е върната за ново разглеждане, което по смисъла на АПК и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 означава събиране на доказателства, становища на страните, обсъждане на доказателствата и относимостта им към спора, а оттам и правни изводи за това коя хипотеза на чл. 22 от ЗЕ, респ. чл. 147 от Наредба № 3 следва да бъде приложена. В случая нищо от тези изисквания не е изпълнено.
Не са налице доказателства, нито твърдения, че КЕВР е упражнила правото си по чл. 22, ал. 3 от ЗЕ да съдейства за доброволно решаване на спора.
На следващо място, независимо че дружеството не е обявено в несъстоятелност, то решението за откриване на производството по несъстоятелност има незабавно действие, което административният орган не е отчел и обсъдил, като не е съобразил обстоятелствата, описани в решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Комисията не е анализирала законовите промени, актуални към датата на издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд решение, които са от съществено значение за произнасянето ѝ и преценката относно основателността на жалбата на НЕК ЕАД – чл. 162 ЗЕ и съответно приложимостта на чл. 95а от ЗЕ.
Правилно съдът е посочил, че не е изискано становище на ЕСО към момента на произнасяне на новото решение.
Самото решение е постановено формално. То преповтаря съдържанието на Доклада на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ от 15.11.2023 г., който доклад не обективира извършена по жалбата проверка, поради което и самото решение е постановено, без да изпълнява изискванията към процедурата и съдържанието на административен акт по смисъла на чл. 35, чл. 36 и чл. 59, т. 4 от АПК, с оглед на което правилно съдът го е отменил. В тази връзка е правилно и отбелязването, че приложените по делото писма от НЕК ЕАД до КЕВР с №№ ЦУ-39-00-14/ 28.07.2023 г. и Е-13-01-28/ 28.07.2023 г., в противоречие с чл. 35 и чл. 36 от АПК, не са взети предвид и не са обсъдени от административния орган.
Горното налага извода, че първоинстанционният съд задълбочено и съответно на закона е постановил акт, който не страда от визираните в касационните жалби пороци.
Следва да се отбележи изрично, че е голословно твърдението в касационната жалба на КЕВР, че съдът е приел, че административният орган не е изпълнил указанията на ВАС, дадени със съдебното решение. Напротив, съдът изрично е отбелязал, че административният орган единствено е извършил справка в Търговския регистър за актуалното състояние на дружеството в изпълнение указанията на ВАС, но че това не е достатъчно за законосъобразността на оспорения пред него акт.
Изложените от касаторите доводи са форма на защита на техните становища, но не обосновават аргументи в полза на законосъобразността на административния акт, съответно не опровергават извода, че постановеното съдебно решение е правилно и е единствен възможен резултат при така издаденото Решение № Ж-1006/ 20.11.2023 г. на КЕВР, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация, НЕК ЕАД, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, се явява основателна. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв., поради което на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, фактическата и правна сложност на делото, упражнената защита чрез отговор и писмени бележки, както чрез явяване в съдебно заседание, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро/ 200.00 лв. (сто и две евро и двадесет и шест цента/ двеста лева).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39220/ 25.11.2025 г. по адм. дело № 12252/ 2023 г. на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, със седалище и адрес на управление: София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, седалище и адрес на управление: София, ул. „Триадица“ № 8, сума в размер на 102.26 евро/ 200.00 лв. (сто и две евро и двадесет и шест цента/ двеста лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.