Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.
Образувано е по искане на Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила Решение № 6903/24.06.2025 г. по адм. дело № 2540/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 4244/9.12.24 г., постановено по адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен. Твърди, че са налице отменителните основания по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. Претендира разноски.
Ответниците – НЕЛК – специализиран състав по вътрешни белодробни и сърдечно съдови заболявания, ТЕЛК – първи състав към УМБАЛ „д-р Г. Странски“ ЕАД, гр. Плевен, ТП НОИ – Плевен, Агенция за хора с увреждания, гр. София и Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Плевен не подават възражение по чл. 242, ал. 3 АПК.
Петчленният състав на Върховният административен съд, Втора колегия намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С Решение № 6903/24.06.2025 г. по адм. дело № 2540/2025 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е оставил в сила Решение 4244/9.12.24 г., постановено по адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен.
С касационното решение е прието, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателката Д. (искател в настоящото производство за отмяна) е обжалвала пред Административен съд – Плевен законосъобразността на Решение № 90026/4.01.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което е отменено експертното решение на ТЕЛК за определени 46% трайно намалена работоспособност на Р. Д. и преписката е върната за ново освидетелстване. ТЕЛК е приел водеща диагноза [заличен текст], но НЕЛК е счел, че липсва достатъчна медицинска документация за доказването ѝ и за правилна преценка на здравословното състояние. По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която установява, че наличните изследвания не са достатъчни за категорично произнасяне относно сърдечно-съдовото заболяване и че водещото заболяване е [заличен текст]. Съдът приема, че НЕЛК законосъобразно е отменил решението на ТЕЛК и е разпоредил ново освидетелстване с допълнителни изследвания, като намира жалбата и възраженията на Д. за неоснователни.
По правната си същност отмяната на влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Същите не могат да бъдат прилагани разширително или по аналогия от страна на съда,разглеждащ искането за отмяна.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, тоест такива доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Представените и приети с искането за отмяна писмени доказателства,както следва: копие от частна жалба от 10.07.2025 г.; копие от Решение № 6903/24.06.2025 г.; Експертно решение № 90026/04.01.2024 г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ; Експертно решение № 92488/19.10.2023 г. на УМБАЛ " д-р Г. Странски" ЕАД; Уведомление до молителката от МЗ НЕЛК от 03.02.2026 г.; Експертно решение № 92724/08.12.2025 г. от МБАЛ "Иван Скендеров" ЕООД гр. Гоце Делчев; копие на молба за отмяна от 19.02.2026 г.; Ехокардиография от 12.11.2004 г. копие от рецептурна книжка на молителката; Амбулаторен лист № 25202409D458/21.07.2025 г.; Амбулаторен лист № 2511280А31АА/22.04.2025 г.; Амбулаторен лист № 251184025В3С/28.04.2025 г.; Амбулаторен лист № 23276307А613/03.10.2023 г.; Удостоверение от Окръжна прокуратура – Плевен не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които при решаването му не са били известни на страната.Напротив,всички изброени по горе писмени доказателства са били предмет на обсъждане от съдебните инстанции по съществото на спора.
С оглед изложеното и наведените от Р. Д. Д. доводи в искането, не може да се приеме, че са налице нови доказателства от съществено значение за делото, които да не са били или да не са могли да бъдат известни на страната към момента на разглеждането му, поради което искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 се явява неоснователно.
Визираните обстоятелства не осъществяват и претендирания от молителката фактически състав от хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК. По смисъла на последната, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключението на вещите лица, върху които същият е основан. Касае се за престъпления, свързани с делото, които компрометират истинността на фактите, на които се основава атакуваният съдебен акт. Под "надлежен съдебен ред" следва да се разбира производство, приключило със съдебен акт, с който престъпното деяние е установено чрез влязла в сила присъда или решението по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК. Липсата на установявания в рамките на производството по отмяна ,както и не представянето на доказателства в тази насока, обуславят неоснователност на заявеното искане.
С оглед изхода на спора на молителката Р. Д. не се дължат разноски в производството,а останалите страни не са претендирали разноски,които да им бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК, подадено от Р. Д. Д., от гр. Плевен за отмяна на влязло в сила Решение № 6903/24.06.2025 г. по адм. дело № 2540/2025 г. по описа на Върховния административен съд и потвърденото с него Решение № 4244/9.12.24 г., постановено по адм. дело № 206/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.