Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория” ЕООД, гр. София, за допълване (в петитума е написано „изменение“) на решение № 2323 от 02.03.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 6918/2025 г., в частта за разноските.
Искателят сочи, че пълният отказ за присъждане на разноски представлява отклонение от общия принцип, че разноските следват изхода на делото, което води до нарушаване на процесуалната равнопоставеност на страните. Счита, че съгласно решение № 13178 от 23.10.2020 г. по адм. дело № 7264/2020 г. на ВАС, разноските следват спора по същество и се възлагат в зависимост от решаването му. А съгласно решение № 5091 от 05.04.2019 г. по адм. дело № 10263/2017 г. на ВАС, независимо, че в чл. 143, ал. 1 от АПК не е уредена хипотезата за присъждане на разноски при частична отмяна на административния акт, според правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложимо по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат, ако е имал такъв, се изплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Посочва, че в случая общият размер на жалбата е за сума от 2093,44 лв., от които са уважени 1493,44 лв. (суми без правно основание в размер на 1434 лв., ведно със законна лихва в размер на 59,44 лева). Жалбата е отхвърлена единствено за сумата от 600 лв. Следователно произнасянето в полза на „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория” ЕООД е приблизително 71,34% от общия материален интерес от обжалвания акт, като претендира да му бъде присъден адвокатски хонорар за 713,40 лева (390,32 евро). С оглед изложеното, общият размер на съдебните разноски, съобразно уважената част от жалбата, която иска да му бъдат присъдени, ведно с присъдената държавна такса, са в размер на 763,40 лева (390,32 евро). Допълва, че разноските са реално извършени, необходими и доказани с писмени доказателства, представени по делото (платежен документ). По посочените подробно изложени аргументи прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските по двете инстанции на производството, като се присъдят разноски, съобразно на уважената част на жалбата в общ размер на 364,76 евро /713,40 лева/, представляващи адвокатски хонорар.
Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, изразява становище за недопустимост, а при условията на алтернативност – неоснователност на искането, предвид обстоятелството, че и първоинстанционният съд, и ВАС, са се произнесли относно присъждане на страните на разноските по делата и двете производства.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 13104 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 106/2025 г. Административен съд София – град е отменил заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана и е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория“ ЕООД сумата от 50 лв. разноски по делото. С решение № 2323 от 02.03.2026 г. по адм. дело № 6918/2025 г. Върховният административен съд е: 1) оставил в сила решение № 13104 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 106/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е отменена заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, в частта, с която на „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория“ ЕООД е наредено да възстанови получени суми без правно основание в размер на 1434.00 лв., ведно със законната лихва в размер на 59,44 лв., както и в частта, с която е осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория“ ЕООД сумата от 50 лв. разноски по делото; 2) отменил решение № 13104 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 106/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която е отменена заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, в частта, с която за констатирани нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 1 от индивидуален договор № 120678/30.06.2022 г., обективирани в т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 от протокол № 12/РД-17-ПСПСМИ-17/12.12.2024 г., са наложени четири отделни санкции „финансова неустойка“ в размер на по 150,00 лв. всяка, или общо 600,00 лв.; 3) отхвърлил жалбата на „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД против заповед № 12/70-01-4/20.12.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, в частта, с която за констатирани нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 1 от индивидуален договор № 120678/30.06.2022 г., обективирани в т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 от протокол № 12/РД-17-ПСПСМИ-17/12.12.2024 г., са наложени четири отделни санкции „финансова неустойка“ в размер на по 150,00 лв. всяка, или общо 600,00 лв.
За да постанови решението си в частта за разноските, съставът на ВАС е изложил, че с оглед изхода на спора и частичната основателност на касационната жалба, на страните не се дължат разноски.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Алинея 3 на същата норма регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Пред първоинстанционния съд е представено копие на договор за правна защита и съдействие, сключен между „ФУУТ КЕЪР Медико-техническа лаборатория“ ЕООД и адв. Е. Радева, на стойност 500 лв., като не е представен платежен документ, удостоверяващ заплащането на договореното възнаграждение. Пред касационната инстанция е представено копие на договор за правна защита и съдействие, сключен между „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория“ ЕООД и адв. Е. Радева на стойност 500 лв., както и платежно нареждане, удостоверяващо заплащането на договореното възнаграждение.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. При това положение той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото, е задължително с оглед преценката за дължимост на разноските и техният договорен и съответно – заплатен реално размер.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства, че уговорената с договора за правна защита и съдействие сума действително е заплатена. Изложеното формира извод, че липсва задължителната предпоставка за присъждане на претендираните от „ФУУТ КЕЪР Медико – техническа лаборатория“ ЕООД разноски – да са доказани своевременно и в пълнота. Правото за представяне на доказателства за извършени разноски в първоинстанционното производство е преклудирано.
При определяне на отговорността за разноските в касационното производство е взето предвид, че жалбата до настоящата инстанция е само частично основателна и оспореният пред първостепенния съд индивидуален административен акт не е изцяло отменен като краен резултат. Преобладаващата съдебна практика приема, че материалният интерес на делото не следва да е единственият критерий при определянето на справедливото и разумно възнаграждение за извършена от адвоката работа в съдебно-административния процес, а трябва да се съобразят и други нормативно установени критерии – фактическата и правна сложност на спора, действително извършена от адвоката работа. При произнасянето относно сторените от страните разноски по делото е съобразена уредбата в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е преценен не само материалният интерес като критерий при определяне на размера на възнаграждението, но и действителната фактическа и правна сложност на делото и обема извършена адвокатска работа.
За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за допълване или изменение на решението в частта за разноските. Не е необходимо да се прецизира съдебният акт, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, и е преценил, че не следва да присъжда разноски. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение или допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК.
Предвид изложеното, искането на „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория” ЕООД, за допълване и/или изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските по двете инстанции на производството, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „ФУУТ КЕЪР Медико–техническа лаборатория” ЕООД за допълване и/или изменение на решение № 2323 от 02.03.2026 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6918/2025 г., в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.