Производството е по чл. 229 и сл. във вр. с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „В. С. 2012“ ЕООД ЕИК 201877958 срещу Разпореждане № 15075 от 20.04.2026 г. по адм. д. № 4535/2026 г. на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането му за прекратяване на неоснователни действия на органи на МВР – СДВР, изразяващи се в сваляне на регистрационни табели на МПС, собственост на дружеството, и е отхвърлено искането му за прекратяване на неоснователни действия на органи на МВР – СДВР, изразяващи се в задържане на регистрационни табели на същото МПС.

Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като административният орган не е доказал, че към момента на сваляне на табелите е съществувало валидно правно основание. Подчертава, че принудителната административна мярка е приложена едва на 06.04.2026 г., а табелите са свалени още на 27.03.2026 г. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на определение за прекратяване на процесните неоснователни действия.

От ответника не е постъпило становище по частната жалба.

Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по искане на „В. С. 2012“ ЕООД за прекратяване на неоснователни действия на органи на МВР – СДВР, изразяващи се в сваляне и задържане на регистрационни табели на МПС, собственост на дружеството.

Съдът е приел, че в частта, касаеща свалянето на регистрационните табели, искането е недопустимо, тъй като се касае за еднократно фактическо действие – сваляне на регистрационните табели. В този смисъл не може да се приеме, че се касае за продължаващи действия, които могат да бъдат прекратени със съдебна намеса по реда на чл. 253, ал. 2 АПК. Към момента на сезирането на съда това действие вече е извършено и по реда на чл. 250 АПК не може да се иска да бъде възстановено фактическото положение, съществувало преди снемането им (в този смисъл Определение № 7779/11.06.2018 г. по адм. д. № 5013/2018 г. на ВАС).

Съдът е приел, че искането в останалата част е процесуално допустимо, но неоснователно и го е отхвърлил.

За да отхвърли искането в тази част, съдът е приел от фактическа страна, че на 27.03.2026 г. в гр. София, ул. „Одеса“ 17, с посока на движение от ул. „Христо Станишев“ към ул. „Мара Бунева“ Ц. К. Ц. е управлявал т.а. Ивеко 35 Ц 12. При проверка е установено, че лицето е неправоспособен водач – отнети са му всички контролни точки и към датата и часа на проверката има 0 контролни точки. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-001785/06.04.2026 г., в която е описана идентична фактическа обстановка и на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Видно от представения протокол за доброволно предаване на 27.03.2026 г. Ц. К. Ц. е предал 1 бр. СУМПС [номер] поради факта, че са му отнети всички контролни точки.

В случая е констатирано нарушение на ЗДвП и е съставен АУАН срещу Ц. К. Ц., като с акта са иззети СРМПС № [номер] и 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер], след което на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е издадена заповед за прилагане на ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца на собственика на автомобила „В. С. 2012“ ЕООД. Въз основа на установените по-горе факти и обстоятелства и приложимия закон съдът е приел, че описаните в искането действия по сваляне и задържане на 2 бр. регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС са част от нормативно регулираната дейност на контролния орган, извършени са в изпълнение на ЗДвП, въз основа на съставени актове по същия закон, поради което не съставляват неоснователни фактически действия.

Съгласно чл. 172, ал. 4 ЗДвП при прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационния номер се изземват със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало МПС. Следователно фактическото изземване на табелите преди издаването на заповедта по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП не е лишено от законово основание. Съгласно чл. 18б, ал. 5, изр. второ от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, отнетите табели с регистрационен номер и част втора на свидетелството за регистрация на ПС се съхраняват в съответното структурно звено, където е установено нарушението. Поради това действията по задържането на регистрационните табели на т.а. Ивеко 35 Ц 12 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца дни се явяват извършени както в изпълнение на закона, така и на основание издаден административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение.

Разпореждането е неправилно в неговата цялост.

1. Първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за частична процесуална недопустимост на искането. Макар и в искането, с което е сезиран съдът, да са разграничени действията по сваляне от действията по задържане на табелите, съдът не е обвързан от това разграничение, а е длъжен да установи действителната воля на искателя и същността на действията, срещу които се търси защита. В искането също така неточно е използвано понятието „сваляне“ на регистрационните табели, което е възпроизведено в мотивите и прекратителната част на разпореждането на съда. Легалното понятие е „изземване“ - чл. 172, ал. 4 ЗДвП. Изземването на табелите е началният момент, от който започва задържането на табелите, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на искането в неговата цялост. По аналогични случаи в същия смисъл са Определение № 5685 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5128/2026 г., VII о., Определение № 2827 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2026 г., VII о., Определение № 7342 от 3.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2025 г., VII о. Цитираната в обжалваното разпореждане съдебна практика е изолиран случай и е преодоляна с Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ВАС по т. д. № 3/2024 г., ОСС, І и ІІ колегия.

2. Въпреки че съдът е разграничил две различни категории действия (сваляне и задържане) и по отношение на свалянето на табелите е мотивирал извод за недопустимост на искането, за същите действия по свалянето на табелите се е произнесъл и по същество, като е приел, че са правомерно извършени на основание чл. 172, ал. 4 ЗДвП. Т.е. съдът е изпаднал във вътрешно противоречие - едновременно е обосновал недопустимост на искането в частта на свалянето на табелите и неоснователност на искането в същата част.

По изложените съображения разпореждането следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК произнасянето по разноските се дължи от първоинстанционният съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 и чл. 254, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 15075 от 20.04.2026 г. по адм. д. № 4535/2026 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Определението е окончателно.