Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Р. Цветков против решение № 5691 от 10.12.2025 г. по адм. дело № 434/2023 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отменена заповед № РД-1115/22.11.2022 г. на Министъра на околната среда и водите за актуализиране на площта на защитена територия - защитена местност „Клептуза“. В жалбата се излагат доводи за частична недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба от Рибарско сдружение „Нилет“ гр. Велинград - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В останалата част, постановена по протест на прокурор от Върховна административна прокуратура, се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи липса на правен интерес от оспорването за сдружението, респективно отпадането му в хода на съдебното производство. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите норми от Закона за защитените територии (ЗЗТ), в нарушение на АПК не е разпределил доказателствената тежест и не му е дал конкретни указания в тази насока, без мотиви е допуснал повторна експертиза и е изградил изводите при фрагментарна, нецелокупна и превратна преценка на доказателствената съвкупност. Последното счита, че е довело до формиране на погрешни фактически и правни изводи за незаконосъобразност на заповед № РД-1115/22.11.2022 г. на Министъра на околната среда и водите. Направено е искане за обезсилване на решението в частта, с която е допусната до разглеждане жалбата от Рибарско сдружение „Нилет“ и прекратяване напроизводството в тази част. В останалата част се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което, в условия на евентуалност, делото да се върне за ново разглеждане или да се отхвърлят направените оспорвания. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание се релевира недопустимост на решението поради участие по делото като протестираща страна на прокурор от отдел „НЗ“ в преструктурираната Върховна административна прокуратура, каквато длъжност не съществува след извършена законодателна промяна.
Ответникът Рибарско сдружение „Нилет“ гр. Велинград чрез пълномощника си адвокат Е. К.-Петкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като счита съдебното решение за валидно, допустимо и правилно, моли да бъде оставено в сила. Претендира деловодни разноски.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като валидно, допустимо и правилно.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява основателна.
Предмет на контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд Добрич е заповед № РД-1115/22.11.2022 г. на Министъра на околната среда и водите за актуализиране на площта на защитена територия - защитена местност „Клептуза“, издадена на основание чл. 42, ал. 6 във вр. с чл. 5 от ЗЗТ и предвид извършени по-точни замервания е актуализирана площта на защитена територия – защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, обявена със Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост, от 3440 дка на 4048,415 дка, като в границата на защитена местност „Клептуза“, определена със заповедта по т. 1 попадат следните имоти с идентификатори: 10450.204.2, 10450.204.3, 10450.204.6, 10450.204.8, 10450.503.1451, 10450.503.1453 и 10450.503.1484, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, с обща площ 4048,415 дка, одобрена със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.
По делото е установено от фактическа страна, че в Министерство на околната среда и водите, Дирекция „Национална служба за защита на природата“ (НСЗП) е получено писмо с вх. № 94-00-241/15.05.2019 г. от София Ключкова - ИК „Да поработим за Велинград“, съдържащо сигнал за незаконно строителство на сгради в гр. Велинград, вероятно попадащи в границата на защитена местност „Клептуза“.
В тази връзка,с писмо с изх. № 94-00-241/11.06.2019 г. до Директора на РИОСВ – Пазарджик е указано, че следва да бъде стартирана процедура по актуализация на площите на защитена местност „Клептуза“, съгласно чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ. От РИОСВ – Пазарджик е изготвен проект на заповед за актуализация на площта на ЗМ „Клептуза“, която ще бъде 4048,415 дка, тоест повече от площта в заповедта за обявяване, която е 344 ха.
Експерти на РИОСВ – Пазарджик са извършили проверка на място, при която са измерили GPS координатите, описващи местоположението на карстовия извор и двете езера в градски парк „Клептуза“. При проверката е установено, че карстовият извор, изкуствените езера и съпътстващите ги сгради и съоръжения са извън границите на защитена местност „Клептуза“ и извън горска територия.
По делото са назначени, изслушани и приети три експертни заключения – заключение по комбинирана съдебно-техническа и съдебно-екологична експертиза от 12.11.2024 г., заключение по допълнителна съдебно-техническа експертиза от 19.02.2025 г. и заключение по повторна съдебно-техническа експертиза от 30.10.2025 г. Решаващият съдебен състав е кредитирал изцяло трите заключения като ясни, мотивирани и изготвени от компетентни лица.
За да отмени заповедта на министъра, първоинстанционният съд приема, че е издадена от компетентен орган, в надлежната писмена форма, но без ясно посочване на всички фактически и правни основания за постановяването й. Констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с оглед установената разлика в границите на защитената територия - по заповед от 1966 г. ЗМ „Клептуза“ е била с площ 344 ха, по карта на отделите е била 412 ха, а с процесната заповед става 404,8415 ха. От това е направен извод за недопустимо прилагане на облекчения ред за актуализиране на площ по чл. 42, ал. 6 от ЗЗТ, вместо общата процедура разписана в чл. 35-39 от ЗЗТ във връзка с чл. 42, ал. 1 от ЗЗТ, тъй като се променят площта на защитената територия и нейните граници. В тази връзка е преценено, че заповедта не съответства и на целта на закона.
Решението е валидно допустимо и правилно.
Постановено е по процесуално допустими жалби, поради което за него не е налице касационното основание по чл.209, т.2 АПК.
В член 9, § 2 от Орхуската конвенция е предвидено задължение всяка страна да осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6, според които обществеността участва при вземане на решения, респективно в процедурата по тяхното обжалване, за разрешаване на дейностите, изброени в Анекс I.
Според чл.9, §3 от Конвенцията, в допълнение и без ущърб на процедурите за преразглеждане, споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда.
Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон, обн. Д.в. бр. 91/14.10.2003 год., поради което е част от вътрешното право. От това обаче не следва безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея. Преценката е предоставена на националния съд, който е необходимо да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, §.3 от Конвенцията с оглед осигуряване на съответното лице възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда.
С разпоредбите на чл. 2, §5 от Конвенцията и на §1, т. 25 от ДР на ЗООС се презумира правен интерес за „неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право“ (Конвенцията), съответно „екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство“ (ЗООС). Следователно изводът за наличие на правен интерес произтича от предмета на дейност и целите, за които са създадени сдруженията-частни жалбоподатели.
Видно от данните в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в целите на Рибарско сдружение „Нилет“ - юридическо лице с нестопанска цел, е включена защитата на околната среда. Следователно сдружението е регистрирано юридическо лице в съответствие с националния закон и като такова отговаря на легалната дефиниция за „общественост“ по смисъла на чл.2, т.4 от Орхуската конвенция, според която общественост е едно или повече физически или юридически лица, и в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи, както и на дефиницията по § 1, т. 24 от ДР на ЗООС - едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство. Тъй като има за предмет дейности за опазване на околната среда и тези дейности не са ограничени до личен, а са свързани с широк обществен интерес, този правен субект отговаря на легалната дефиниция за „заинтересована общественост“ по смисъла на чл. 9, §2 във връзка с чл.2, §5 от Конвенцията и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Като такова то има гарантиран правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на околната среда и водите. Този интерес не отпада от обстоятелството, че в хода на производството не се потвърждава един от мотивите за оспорването, а именно твърдяното изключване на карстовия извор „Клептуза“ и двете изкуствени езера от границите на защитена местност „Клептуза“.
За конституирания като оспорващ прокурор от отдел „НЗ“ във Върховна административна прокуратура също не е отпаднала активната процесуална легитимация. Относимите разпоредби на чл.16, ал.1, чл.184 вр. чл.147, ал.2 АПК не съдържат изискване за структурната принадлежност на участващия по делото прокурор. С промените в Конституцията и Закона за съдебната власт в периода 2023 г-2024 г законодателят не е уредил изрично правоприемство между Върховна административна прокуратура, Върховна касационна прокуратура и Върховната прокуратура. Поради това вътрешните структурни промени в рамките на органа на съдебна власт „Прокуратура“ за привеждане на длъжностите на прокурорите в съответствие с действащата правна уредба не се отразяват върху качеството на страна в настоящото производство на подалия протеста прокурор.
При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изпълнено е задължението на съда по 170, ал.3 АПК за указване на страните разпределението на доказателствената тежест. Административният орган е длъжен да докаже съществуването на фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания като на него е възложена преценката как да го направи. Задължението на съда по чл.171, ал.5 АПК не може да се свърже с непълнотата на доказателствата, към която касаторът реферира. Обстоятелствата как и кога са осъществени актуалните измервания, от кого и чрез какви методи са ирелевантни за спора. Допускането и назначаването на допълнителна и повторна експертиза по делото е свързано с пълното и всестранно изясняване на релевантните факти, за което в случая са необходими не само специални знания, но и издирване на информационни източници. Впрочем, с оглед конкретиката на случая, последното е следвало да бъде направено още в хода на административното производство по силата на чл.35 АПК. Предвид това действията на съда не могат да бъдат квалифицирани като съществени процесуални нарушения.
Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Безспорно е установено от приетите заключения на СТЕ, кредитирани от съда по реда на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, че границите на защитена местност „Клептуза“ съгласно Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост при Министерски съвет, с която държавната гора в местност „Клептуза”, в землището на гр. Велинград, с площ 344 ха е обявена за защитена местност, включват горска територия - отдели № № 38, 39, 40, 41, 42 и 43. Отделите са обозначени с площта си на карта към заповедта като общата им площ според документа възлиза на 412 дка. Заключават, че площта на ЗМ „Клептуза“ от 1966 г., измерена от оцифрената карта, е 407,04 ха. Последващият лесоустройствен проект е изработен 1968 г. и е утвърден от Министъра на „Министерство на горите и горската промишленост“ на 04.02.1969 г. От направените измервания на оцифрената карта на ЗМ „Клептуза“ цялата площ, измерена по външните граници на отдели № № 38, 39, 40, 41, 42 и 43, включващи и земеделската територия, е 412 ха. От направените справки и проучвания експертите не са намерили данни, от които да се установи откъде произлиза разликата между обявената в Заповед № 407/09.02.1966 г. площ на ЗМ „Клептуза“ от 344 ха и действителните 412 ха. Констатират, че и по двата лесоустройствени плана част от защитената местност понастоящем попада в територията на населеното място, както и че част от посочените в оспорената заповед имоти с идентификатори по КККР на гр. Велинград от 2018г попада в урбанизирана територия и не всички имоти в цялост попадат в обхвата на защитената местност.
Категорични са, че извор „Клептуза“, както и южното изкуствено езеро са отразени по кадастралната основа, като езерото е обособено като имот пл. № 51 - „Езеро „Клептуза“. Имоти пл. № № 52, 53, 54 и 55 попадат в обхвата на сега действащото северно езеро, като в процесната заповед тези имоти не фигурират, както по площ, така и по номера. Двете езера, заснети и отразени в имот пл. №5972 /УПИ VI-за парк, кв.393/ по действащия регулационния план на гр. Велинград, с идентификатор 10450.503.997 по КК на гр. Велинград и извор „Клептуза“ не попадат в обхвата на ЗМ „Клептуза“, одобрена със Заповед № 407/09.02.1966 г. Посочват, че защитена местност „Клептуза“, одобрена със Заповед № РД-1115/22.11.2022 г., изцяло покрива границите на посочените в тази заповед имоти от кадастралната карта с площ 404.07 ха. Двата контура на ЗМ „Клептуза“ от 1966 г. и 2022 г. не се припокриват и съответно координатите са различни.
В заключението по повторната съдебно-техническа експертиза вещото лице инж. Петрова е констатирало, че към момента на издаване на Заповед № 407/09.02.1966 г. на Комитет по горите и горската промишленост при МС границата на защитената местност не е определена от измервания на място и определяне на координати на граничните точки, а следва границите на отдели № 38, № 39, № 40, № 41, № 42 и № 43, горска територия по лесоустройствен проект, одобрен на 04.01.1962 г. Последващият лесоустройствен проект е изработен 1968 г. и е утвърден от Министъра на „Министерство на горите и горската промишленост“ на 04.02.1969 г. От предоставената карта на Горско стопанство „Велинград“ - технически участък „Чепино“, изработена 1968 г., е установило, че отделите, които попадат в ЗМ „Клептуза“ и определят нейните граници са отдели № 38, № 39, № 40, № 41, № 42 и № 43. Видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, подотделите от картния материал от 1966г с посочена площ 412 дка след оцифряването им се доближават до измерената при експертизата площ от 407.04ха по лесоустройствения проект от 1968г като разликата е допустима при работа с такъв едромащабен картен материал.
При тези данни е очевидно, че е налице необходимост от прецизиране площта на защитената територия. Категорично е установено по делото, че отразената в заповедта за обявяването й от 1966г площ на ЗМ „Клептуза“ не отговаря на отразеното в картния материал към нея, както и на данните след оцифряване на този материал. Макар назначените по делото експертизи да не могат да дадат категоричен отговор откъде произлиза разликата, все пак вещите лица посочват, че такава е обяснима с допустимите отклонения при измерванията и оцифряването на площите (впрочем, измерванията на самите експерти не са с еднакви параметри при идентичност на изходните данни).
Спорът се концентрира върху наличието или липсата на промяна в границите като условие за процедиране на актуализацията по облекчения режим на чл.42, ал.6 ЗЗТ - когато корекциите произтичат от по-точни замервания и актуализацията не е свързана с промяна на определените граници. Видно от изготвените комбинирани скици към експертните заключения, контурът на защитената местност по оспорената заповед от 2022г е различен от контура й по заповедта от 1966г, като това е особено видимо по границата на имот 10450.204.2 в близост до Карстовия извор и двете езера. Следователно границите на защитената местност по картния материал от 1966г, 1968г и 2022г не съвпадат и това не е само в резултат на допустими грешки при измерване на площите. Според настоящия съдебен състав установените отклонения са индикация за промяна на границите, което води до несигурност в точната площ и местоположение на защитената местност, т.е. с оспорената заповед те не се привеждат във вида и за предназначението, в които винаги са съществували реално. Изложеното е от съществено значение за провеждане именно на процедурата по чл.42, ал.1 вр. чл.38-39 ЗЗТ. В хода на такава процедура с участието на представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителната агенция по горите, на общините, на собственици на гори, земи и водни площи и съответните областни управители би се изяснило в пълнота каква площ фигурира в рамките на изначалните действителни граници, за тази площ намират ли приложение разпоредбите на чл. 6, ал.2 и ал.4 ЗЗТ и как тя се съвместява с данните от актуалните графични материали. По този начин ще се постигне също така максимална защита на правата на заинтересованите правни субекти и ще се обезпечи точността в териториалното и пространствено индивидуализиране на местоположението на ЗМ „Клептуза“.
По тези съображения касационният състав счита, че като е отменил процесната заповед първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, за което не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК и то следва да бъде оставено в сила.
Своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника Рибарско сдружение „Нилет“ гр. Велинград не е подкрепена с доказателства такива реално да са направени пред касационната инстанция (в първоинстанционното производство са присъдени), поради което, въпреки изхода на настоящия спор, не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5691 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 434/2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.