Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Кръстева срещу решение № 9391 от 10.03.2026г. по адм. дело № 5056/2025г. на Административен съд София - град .
С оспореното решение по жалба на М. Р. О. е отменено решение № 2275/07.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС на РБ, с което на основание чл.48, ал.1, т.1 вр. чл.17, ал.1, т.7 вр. чл. 78, ал. 5 ЗУБ е прекратен предоставения с решение № 11805/28.07.2023г. на председателя на ДАБ при МС хуманитарен статут на чуждия гражданин.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на АССГ за постановяване на акта в противоречие с материалния закон и липсата на предпоставките по чл.17, ал.1, т.7 от ЗУБ за прекратяване на предоставения хуманитарен статут на О.. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на председателя на ДАБ.
Ответникът - М. Р. О., чрез процесуален представител адв. Желев в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № 2275/07.03.2025г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 78, ал. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището и бежанците е прекратен предоставения с решение № 11805/28.07.2023г. хуманитарен статут на М. Р. О.. Като фактически основания в оспореното решение са посочени, че чужденецът не е предприел действия по издаване на документи за самоличност и няма запис за данни за преминаване на ГКПП на Република България за периода 01.01.2015 г. – 29.01.2025 г. Изрично е изложено, че чужденецът не се възползвал от предоставената международна закрила и това поведение на чужденеца следва да се възприема като незаинтересованост от негова страна да упражни своите права и задължения, произтичащи от предоставената му закрила.
За да отмени Решение № 2275/07.03.2025г. на председателя на ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържание, но при неправилно приложение на материалния закон и на неговата цел. Според АССГ разпоредбата на чл.17, ал.1, т.7 ЗУБ изисква отказа от международна закрила, да е в резултат на ясни и активни действия на чужденеца, негово изрично заявление пред ДАБ, че не желае вече да се ползва от закрилата, каквото изрично волеизявление няма в разглеждания случай. Съдът отхвърлил доводите на административния орган за липса на издадени лични документи и липсата на данни за преминаване през ГКПП като неотносими за случая. Направил е извод, че прекратяването на международната закрила не може да е средство за налагане на отговорност, а се основава на точно изброени хипотези, разписани в чл. 17 от ЗУБ, в частност ал. 1, т, 7, която зависи от волята на чужденеца, може да се приложи само при изрично негово заявление в тази посока.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка правилно е установена и възприета от първоинстанционния съд. Правило е определен и предмета на спора между страните.
Споделя се изцяло извода на съда за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т 7 от ЗУБ от страна на административния орган. Разпоредбата повелява, че предоставена международна закрила се прекратява, когато чужденецът недвусмислено се е отказал от това да бъде признат за лице с предоставена международна закрила в Република България. Тълкуването на тази разпоредба показва, че е необходимо недвусмислено волеизявление за отказ от предоставена закрила. Недвусмислено се е отказал, означава, по ясен, точен и категоричен начин чужденецът да е изразил воля, че се отказва от предоставената закрила. Тази воля не може да бъде изразена мълчаливо, а чрез действие или волеизявление с конкретно значение, което е разбираемо. Използвания в разпоредбата термин недвусмислено означава нещо, което е ясно, точно и без възможност за различно тълкуване или съмнение. В случая по делото не са събрани доказателства за наличието на недвусмислен отказ от страна на чужденеца от предоставена международна закрила в Република България.
Правилно съдът е приел, че посочените в решението съображения на органа, непредприети действия по подновяване на личните документи от страна на чужденеца, още по - малко липса на данни за преминаване през ГКПП на Република България в периода 01.01.2015г - 29.01.2025г. или липсата на адресна регистрация не изпълват фактическия състав на разпоредбата по чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУБ, а от там, че решението на председателя на ДАБ противоречи на материалния закон и на целта на закона. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 7 ЗУБ регламентира строго специфичен случай, при който се отнема предоставената международна закрила, предпоставките за който не са налице. Липсва изричен или недвусмислено изразен от чужденеца отказ от предоставената закрила.
Установените по административната преписка факти се отнасят към възможността по чл. 42, ал. 5 ЗУБ (Нова – ДВ, бр. 89 от 2020 г.), която предвижда на чужденец с предоставена международна закрила, който не подаде заявление за издаване на нови документи за самоличност по ал.1 и 2 в случаите и в срока по чл.63а, ал.2 от Закона за българските лични документи, може да се образува производство за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила, ако чужденецът не предостави доказателства, че е имал обективни причини за неизпълнение на задължението си. В иницииращият производството документ - докладна записка рег. № УП 3415/19.12.2024г. са изложени съображения именно по прилагането на чл. 42, ал. 5 във вр. с чл. 35 от ЗУБ. Двете процедури макар и с идентичен краен резултат се развиват при различни предпоставки, което обуславя и разлики в предмета на изследването. По мнение на касационния състав административния орган е смесил двете процедури и е постановил незаконосъобразен административен акт.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АССГ е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9391 от 10.03.2026г. по адм. дело № 5056/2025г. на Административен съд София - град
Решението е окончателно.