Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 194б, ал. 5 във вр. с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Б. Й. А. от гр. София против решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол №5 от заседание на 18.02.2026 г., по т.1.1., с което след проведеното явно гласуване и при обявения резултат: за Б. Й. А. - 0 гласа „за“, 8 гласа „против“; за Е. М. Р. - 8 гласа „за“, 0 гласа „против“; на основание чл. 194б, ал. 4 ЗСВ, назначава Е. М. Р. – заместник на административния ръководител - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София, изпълняващ функциите "административен ръководител - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура, на длъжността „административен ръководител – градски прокурор“ на Софийска градска прокуратура, с ранг „прокурор във ВКП“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност.

Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е нищожно, евентуално незаконосъобразно. Поддържа, че е немотивирано, защото органът не е обсъдил нравствените и етичните качества на прокурор Е. Р., за заемане на длъжността, за която кандидатства. Не били изложени мотиви, от които да е видно, че кадровият орган е направил преценка на концепциите на двамата кандидати относно стратегическото развитие на Софийска градска прокуратура, за да избере тази на прокурор Е. Р.. Посочените пропуски при приемане на решението на ПК на ВСС сочели на нарушение на правилата за избор на административни ръководители в органите на прокуратурата по чл. 167, ал.1, т.2-4 ЗСВ. Поддържа, че ПК на ВСС при оценяването на кандидатите въвела критерий „добър работен климат, уют“, който не бил предвиден в правилата и създавал необосновано предимство за другия кандидат в процедурата – прокурор Е. Р..

Жалбоподателят поддържа, че след постановяване на Решение от 30 април 2025 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, ПК на ВСС, като състояща се от членове с изтекъл мандат, няма право да осъществява кадровата политика на прокуратурата и следствието в Република България. На това основание счита, че обжалваното решение на ПК на ВСС е нищожно, защото е прието от орган с изтекла компетентност след изтичане мандата на членовете на ВСС в края на 2022 г.

Ответникът по жалбата – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, намира същата за неоснователна. Изтъква в съдебно заседание и в писмено становище по делото, че обжалваното решение е взето в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК - постановено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за немотивираност на акта. Според ПК на ВСС безспорно е налице обстойно обсъждане на нравствените и етичните качества на прокурор Е. Р. и на следовател Б. А., което е видно от пълния стенографски протокол, в който са обективирани разискванията след изслушването им на 18.02.2026 г.

Заинтересованата страна – Е. М. Р. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а решението на ПК на ВСС по т.1.1 за законосъобразно, като постановено при липса на основанията за отмяната му по чл. 146 АПК.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 194б, ал. 5 във вр. с чл.187 ЗСВ и във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт и при наличие на правен интерес.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

С решение по т. 2 на ПК на ВСС по протокол №30/17.09.2025 г., обн. ДВ, бр. 77 от 19.09.2025 г. е открита процедура за избор на административен ръководител на Софийска градска прокуратура. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 77 от 19.09.2025 г. и е публикувано на официалната интернет страница на Висшия съдебен съвет. С решение по т.10 от заседание на ПК на ВСС от 28.01.2026 г. е определена дата за изслушване на допуснатите кандидати в процедура по избор на административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура. На основание чл. 47, ал. 1 от Наредба №1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт е определен едномесечен срок за подаване на документи.

Видно от приложената по делото административна преписка, заявление са подали двама кандидати - Б. Й. А. (заявление per. № ВСС-14645/09.10.2025 г.) и Е. М. Р. (заявление per. № ВСС-15158/17.10.2025 г.). Към заявленията и на двамата кандидати са приложени необходимите документи в съответствие с изискванията на чл. 194а, ал. 3 ЗСВ и чл. 47, ал. 5 от Наредба № 1/09.02.2017 г.

С решение по т. 6 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, проведено на 27.01.2026 г. и след произнасянето по допустимостта на документите на кандидатите, които са подали заявление за участие, комисията на основание чл. 194а, ал. 2 ЗСВ е допуснала Б. Й. А. – следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура и Е. М. Р. - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София, изпълняващ функциите административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура. С решението си комисията предлага на ПК на ВСС да приеме за дата на изслушването на кандидатите – 18.02.2026 г.

Въз основа на представеното становище на Комисия по професионална етика към ПК на ВСС относно притежаваните нравствени качества на Б. Й. А. - следовател в Следствен отдел на СГП е посочено, че извършва служебната си дейност съобразно законодателството на Република България и по вътрешно убеждение. Обсъдена е репутацията му като независим магистрат, в работата се води от личния си морал, както и от професионалната си подготовка. Поведението на магистрата на работното място се отличава със спокойно и коректно отношение към гражданите.

Срещу магистрата не са водени предварителни проверки и производство, както и в ИВСС не са постъпвали основателни жалби и сигнали. При извършената проверка в деловодната система на Висшия съдебен съвет и по протоколите на Комисия по професионална етика към СК на ВСС, и протоколите на Комисия професионална етика към ПК на ВСС, през последните пет години не са постъпвали основателни жалби и сигнали.

Комисията е изразила и мнение, че Б. А. притежава необходимите професионални качества, съчетани с неговите нравствени и лични качества, необходими за заемане на длъжността, за която кандидатства.

Според Становище на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС по чл. 169, ал. 1 ЗСВ във връзка с чл. 55, ал.1 от Наредба №1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, дадено след цялостен и задълбочен анализ на работата на магистрата през отчетния период, липсват данни, поставящи под съмнение високите професионални качества на следовател Б. А..

С решения по т. 28.1 и т. 28.2 от заседание на ПК на ВСС по протокол №1 от 21.01.2026 г. се провежда на основание чл. 196, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 5, т. 2 ЗСВ извънредно атестиране на Б. Й. А. – следовател в Следствен отдел на СГП и на основание чл. 206, ал. 1 ЗСВ колегията приема комплексна оценка от атестирането „много добра“.

Обстоятелствата относно професионалното развитие на кандидата, послужили като основание за извършеното атестиране, са обективирани и в приложения по преписката Единен формуляр за атестиране на съдия, прокурор, следовател и административен ръководител в органите на съдебната власт.

Комисията по професионална етика при СГП в свое становище №ЕК-43/2025 г. изрично посочва, че членовете й достигат до единодушно съгласие, че следовател Б. А. притежава необходимите нравствени качества, които му позволяват да участва в процедурата по избор за длъжността, за която кандидатства. На идентично становище относно нравствените качества на магистрата застава и Комисията по професионална етика към Национална следствена служба, което обективира в писмо рег. №1161/25 от 07.11.2025 г.

На основание чл. 55 от Наредба № 1/09.02.2017 г. КАК към ПК на ВСС е приела мотивирано становище за притежаваните професионални качества на Б. А. за административен ръководител, със заключение, че липсват данни, поставящи под съмнение високите професионални качества на кандидата за длъжността „Административен ръководител - градски прокурор“ на Софийска градска прокуратура, с което на 10.02.2026 г. кандидатът е бил запознат.

Към административната преписка са приложени и въпроси към двамата кандидати, отправени от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) с peг. № ВСС-2182/10.02.2026 г., по които жалбоподателят не е предоставил отговори (констатирано е в пълния стенографски протокол от заседанието на ПК на ВСС на 18.02.2026 г.- стр. 11 от протокола).

Кандидатът Б. Й. А. представя и концепция относно стратегическото управление на Софийска градска прокуратура, като акцентира върху анализа на свършената до момента работа в отделните отдели на СГП и развитието на органа на съдебната власт.

По отношение на кандидата Е. М. Р. също е изразено становище на Комисия професионална етика към ПК на ВСС, като то се базира на становищата на Комисия професионална етика към ВАП и на Комисията по професионална етика към Апелативна прокуратура – София, данните от кадровото досие на кандидата, писма от отдел Инспекторат при ВКП, СГП, Инспекторат към ВСС, извършени проверки в деловодната система на ВСС, Комисия по професионална етика към ПК на ВСС. Относно този кандидат е изразено мнение, че е опитен и компетентен юрист, като през дългогодишния си стаж на заеманата от нея магистратска длъжност, винаги е изпълнявала служебните си задължения отговорно, почтено и безкористно. Посочено е, че в работата си тя винаги се ръководи от закона и вътрешното си убеждение. С досегашната си професионална дейност прокурор Е. Р. съществено допринася за утвърждаване на общественото доверие към Прокуратурата на Република България и принципите на независимата съдебна власт.

Обобщеният доклад на Комисията по професионална етика към ПК на ВСС свидетелства за обстоятелството, че Е. М. Р. – и.ф. административен ръководител на СГП, спазва изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначена на длъжността административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура.

Видно от Становище на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС по чл. 169, ал. 1 ЗСВ във връзка с чл. 55, ал. 1 от Наредба №1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, дадено след цялостен и задълбочен анализ на работата на прокурор Е. Р. липсват данни, поставящи под съмнение високите й професионални качества спрямо длъжността, за която кандидатства.

С решения по т.33.1 и т.33.2 от заседание на ПК по протокол №1 от 21.01.2026 г. е проведено на основание чл. 196, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 5, т. 2 ЗСВ извънредно атестиране на Е. М. Р. – заместник на административния ръководител –заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София, изпълняваща функциите на административен ръководител-градски прокурор на СГП. ПК на ВСС на основание чл. 206, ал. 1 ЗСВ приема комплексна оценка от атестирането й „много добра“.

Данните, касаещи професионалното развитие на Е. Р., послужили като основание за извършеното атестиране, се съдържат в приложения по преписката Единен формуляр за атестиране на съдия, прокурор, следовател и административен ръководител в органите на съдебната власт.

Според Становище на КПЕ при Върховна касационна прокуратура, изх. №12848/2025 г. е посочено и въз основа на справки до датата на изготвянето му – 24.11.2025 г., че прокурор Е. Р. в досегашната си кариера е демонстрирала категоричната си принципна и лична безкористност, и независимост от външни и вътрешни за системата влияния. Проявява безпристрастност към страните в процеса, а проявената от нея справедливост в служебната й деятелност се основава на висок личен и професионален морал. На етичната комисия при ВКП не е известно г-жа Р. да има прояви несъвместими с етичните норми на поведение, които биха могли да компрометират доброто име и честта й в професията и в обществото. Отчетено е в становището, че при изготвянето му са взети предвид личните впечатления на членовете на Комисията, мнението на колегите, с които работи и наличните данни от кадровото й досие.

Становището на Комисията по професионална етика при Апелативна прокуратура – София адм. №357/2025 от 18.11.2025 г. е, че при изпълнение на служебните си задължения Е. Р. не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки и косвени влияния, притежава чувство за справедливост. Същата е почтен магистрат – независима и безпристрастна е, подчинява се на вътрешното си убеждение.

В Становище на Д. П. – административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София с адм. №377/2025 г. от 04.11.2025 г. се изтъква, че прокурор Е. Р. притежава много добри организационни умения и отлична правна подготовка, като с поведението си в служебен и в личен план допринася за издигане авторитета на прокурорската професия.

На въпросите отправени от Българския институт за правни инициативи с per. № ВСС-2182/10.02.2026 г. прокурор Р. е отговорила изчерпателно.

С решение по т.1 и т.1.1 от протокол №5 от заседанието на ПК на ВСС на 18.02.2026 г., след проведена процедурата по избор чрез събеседване, съгласно чл. 194б, ал.1 ЗСВ и чл. 58 и сл. от Наредба №1 от 2017 г., е гласувано Е. М. Р. – заместник на административния ръководител - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София, изпълняващ функциите "административен ръководител - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура, да бъде назначена на длъжността „административен ръководител – градски прокурор“ на Софийска градска прокуратура, с ранг „прокурор във ВКП“.

При приемане на решението си членовете на ПК на ВСС са се позовали на съдържащата се по административната преписка информация за професионалния път на всеки кандидат и концепцията за стратегическо развитие на СГП .

За да се извърши преценка на качествата на кандидатите, с Б. А. и Е. Р. е проведено събеседване по същество, като са били поставяни въпроси към тях от страна на членове на колегията и изслушването на отговорите. След проведеното събеседване с кандидатите, в съответствие с чл. 60 от Наредба № 1/09.02.2017 г., членове на Колегията са изразили становищата си по представянето им, след което кандидатурите са били подложени на гласуване чрез електронната система за гласуване.

Според пълния стенографски Протокол № 5/18.02.2026 г. и приложената към него разпечатка от гласуването, членовете на ПК на ВСС са гласували с 0 гласа „за“ и 8 гласа „против“ кандидатурата на Б. А., като за другия кандидат Е. Р. са гласували 8 гласа „за“ и 0 гласа „против“.

Във връзка с твърденията за незаконосъобразност на обжалвания административен акт съдът е задължил ПК на ВСС да представи посочените в определението от 08.04.2026 г. от закрито съдебно заседание, документи и книжа.

В изпълнение на тези указания ПК на ВСС ги представя под опис, съгласно молба от 09.04.2026 г. по делото. От писмото на ИВСС изх. №А-25-768 от 17.11.2025 г. е видно, че в деловодната система на ИВСС не са постъпвали основателни жалби и сигнали срещу следовател Б. А., като същият през 2025 г. е подал декларация за имущество и интереси, и проверката по раздел Iа от глава 9 от ЗСВ е приключила с доклад за съответствие на основание чл. 175ж, ал. 1 ЗСВ.

Съгласно писмо на главния инспектор на ИВСС до председателя на Комисията по професионална етика към ПК на ВСС, изх. №А-25-767 от 17.11.2025 г. срещу прокурор Е. Р. не са постъпвали в Инспектората съществени основателни жалби и сигнали. В писмото са изброени преписки и сигнали, заведени в ИВСС през 2022 г., 2023 г. и 2024 г., като същите са преценени за неоснователни и производството по тях е било прекратено. Прокурор Е. Р. е подала декларация за имущество и интереси и проверката по раздел Iа от глава 9 от ЗСВ, която е приключила с доклад за съответствие на основание чл. 175ж, ал. 1 ЗСВ.

До председателя на Комисията по професионална етика към ПК на ВСС е постъпило писмо на и.ф. главния прокурор на РБ изх. №2845 /2025 г. от 18.11.2025 г. В него се посочва, че в отдел инспекторат при ВКП по отношение на Е. Р. – и.ф. административен ръководител – градски прокурор на СГП е извършена проверка по преписка №4488 от 2022 г. и пр. пр. №8281/2024 г., като в резултат не са установени данни за дисциплинарни нарушения.

По сигнал рег. №Ж—16-63 от 2016 г. срещу прокурор Р. е възложена проверка на осн. чл. 195 ал. 4 и чл. 199 НПК. Посочено е, че ИВСС не може да се произнесе по твърдения в сигнала на Б. А., а именно, че прокурор Р. е уговаряла екипът от следователи да не се изготвят и прилагат по дело ВДС по експлоатирани СРС, въпреки информацията по приложените по делото справки.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя за липса на морални и етични качества на прокурор Е. Р. към датата на избора, съдът е приел като писмено доказателство писмени печатни материали от пресата, съдържащи дата на публикуване и източник на информацията.

На следващо място във връзка с изнесени публични данни в общественото пространство е приобщено към делото прессъобщение на Министерство на правосъдието със заглавие „Министърът на правосъдието предприема институционални действия по сигнал на българския европрокурор“. В публикация на „Свободна Европа“ от 08.03.2026 г. е публикувана статия със заглавие „Корупция“. Т. Г. намеси Б. С. и Е. Р. в сигнали за натиск и заплахи, а от 31.03.2026 г. статия в същото издание със заглавие „Организации искат Европейската прокуратура да разследва твърденията на Т. Г. за натиск“ с посочени три имена от Т. Г., които са Б. С., Е. Р. и санкционирано по закона „Магнитски“ лице - председател на политическа партия.

В представената по делото публикация на „Свободна Европа“ от 30.03.2026 г., която е със заглавие „Мишкуване“. Градската прокурорка на София Е. Р. е пътувала зад граница с П. Е. се съдържат сведения за отношенията на Е. Р. с т.нар. П. Е., както и пътуванията й с него (съответно публикация „Евронюз“ от 02.04.2026 г. със заглавие „Етичната комисия на прокурорите във ВСС се зае с пътуванията на Е. Р. и П. Е.“ и в „Лекс.бг“ от 02.04.2026 г. със заглавие „Етичната комисия на Прокурорската колегия се самосезира за пътуванията на Е. Р.“).

По-конкретно в печатното издание на „Лекс.бг“ от 02.04.2026 г. са изложени твърдения, че прокурор Р. е пътувала зад граница заедно с бившия следовател П. Е.. Изданието съобщава, че още от 2018 г. насам прокурорката е минавала 31 пъти през границата. В конкретния случай в статията е посочено, че Етичните комисии нямат правомощие да предлагат магистрати за наказание. Инспекторатът на ВСС има такова правомощие, но предвид решението на СЕС от 30 април 2025 г., че оставането на поста на ИВСС след края на мандата, без изрично да е предвидено в закон, нарушава независимостта на магистратите, поради което ИВСС не прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания.

Във вестник "Сега" в електронно издание от 21 май 2026 г. в статия озаглавена „Всички ключови прокуратури вече са с временни шефове“ е посочено, че С. и Р. получавали пари в брой като възнаграждение, което варирало -20 000, 30 000, 50 000 до 100 000 лева, а П. П. заснемал срещите им с магистратите.

Обсъдените по-горе печатни материали са приети по делото на основание чл. 187 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Б. Й. А. за неоснователна по следните съображения:

Процесуалните правила относно провеждане на конкурси за заемане на свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт е уредена в чл. 194а - чл. 194г ЗСВ и в Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС по протокол № 5 от 9.02.2017 г. в сила от 21.02.2017 г. Отделните етапи в нея са регламентирани подробно, като от приложените по делото доказателства с административната преписка не се констатира спазването на процедурата досежно анализ на нравствените качества на прокурор Р., които се оспорват от жалбоподателя.

Решение на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет по протокол №5/18.02.2026 г. по т.1.1. е прието след проведеното явно гласуване и при обявения резултат: - За Б. Й. А. - 0 гласа „за“, 8 гласа „против“; - За Е. М. Р. - 8 гласа „за“, 0 гласа „против“; на основание чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ. Това решение съгласно чл. 33, ал. 5 ЗСВ е взето с необходимото мнозинство, след установяване и на законния кворум.

Видно от приложения пълен стенографски протокол от заседание на ПК на ВСС от 18.02.2026 г., на тази дата е проведено събеседване с кандидатите, на които са били задавани въпроси от членовете на ПК на ВСС, а след приключване на събеседването с тях членовете на колегията са изложили своите съображения защо няма да подкрепят кандидатурата на Б. А., респ. защо подкрепят тази на Е. Р.. Акцентирано е на обстоятелството, че концепцията на следовател Б. А. е много кратка, за разлика от тази на прокурор Е. Р., която била обстойна и подробна.

Проверката в рамките на настоящото производство касае спазването на границите на оперативната самостоятелност и спазването на закона при избора, като следва да се има предвид, че обжалваното решение е прието въз основа на наличието на обективните изисквания за заемане на длъжността, поставени от чл. 169, ал. 1, предл. първо от ЗСВ и чл. 170, ал. 3, във вр. с чл. 164, ал. 5 от ЗСВ, и въз основа на субективната преценка по чл. 169, във вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества, която преценка е в компетентността единствено на ПК на ВСС.

Законодателната уредба е определила формата за провеждане на избора - събеседване, и предмета на преценката - професионалната подготовка на кандидата, управленската му компетентност и нравствените му качества. Липсва обаче регламентиране на мярката за оценка, която е предоставена на свободната воля и преценка на членовете на колегията. Като гаранция за избягване на субективизма, който така или иначе е имплицитно заложен във всяка дейност по оценяване, законодателят е предвидил тази дейност да се извършва въз основа на събеседване, проведено от колективния орган при спазване изискванията за кворум, като това бъде обективирано в решение, прието с определено в закона мнозинство.

Съдебният контрол по отношение оспореното решение е контрол за спазване на установените в ЗСВ условия и ред за провеждане на избор на административен ръководител. Извън обхвата на този контрол остава оценъчната дейност, резултат от изявената свободна воля на членовете на колективния решаващ орган, както и оценъчната дейност на членовете на този орган, в качеството им и на членове на двете помощни комисии, подготвящи провеждането на избора - Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към ВСС.

Неоснователни са твърденията на оспорващия за допуснати от административния орган процесуални нарушения. Всички актове на органите на ПК на ВСС във връзка с проведената процедура са връчени на жалбоподателя в предвидените в Наредба № 1/2017 г. срокове и той е могъл да вземе отношение по тях. Проведената процедура за избор на административен ръководител е протекла съгласно правилата описани в ЗСВ и Наредба № 1/2017 г., които не гарантират на кандидата отговарящ на формалните изисквания за заемане на длъжността административен ръководител, да бъде избран.

Неоснователни са възраженията на Б. А., че не са обсъдени по никакъв начин и повод становищата на КАК и КПЕ към ПК на ВСС относно притежаваните от двамата кандидати нравствени и професионални качества. Членовете на ПК на ВСС са запознати с тези становища, но преценката им за наличието на нравствените и професионални качества на магистрата не подлежи на съдебен контрол. От друга страна оценъчната дейност на административния орган, която касае професионалните и нравствени качества на кандидата, не би могла да бъде ограничена само по отношение на данните, които се съдържат в становищата на помощните органи по преписката. Поради тази причина не подлежи на съдебен контрол оценката на отделните членове на колегията, изразена чрез зададените от тях въпроси. В изказванията им не се съдържат негативни внушения, нито пък въпросите, които са зададени са неуместни с оглед на обстоятелството, че органът е длъжен да изясни всички подробностти, касаещи професионалния път и нравствените качества на кандидатите.

Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ законодателят е определил качествата, чието наличие административният орган преценява и чиято оценка обуславят избора на административен ръководител. Това са професионалната подготовка, управленската компетентност и нравствените качества на кандидатите. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за: професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента атестирания; управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт; нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към съответната колегия. Предвидено е становището на КПЕ към съответната колегия да се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването.

Процедурата изисква устно събеседване, като членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 194а, ал. 6 ЗСВ относно въпроси задавани от юридически лица с нестопанска цел. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 за юридически стаж и чл. 169, ал. 1 относно притежаваните високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение.

В случая по отношение на професионалната подготовка на двамата кандидати няма спор, че резултатите от атестационната им оценка е "много добър". Няма спор, че тази оценка е само основата, на която се извършва преценката на професионалните качества на кандидатите. Т.е. сама по себе си атестационната оценка не е единствения способ за преценка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, но тя е законово определения такъв. В случая ПК на ВСС е основала решението си за избор в частта относно професионалната подготовка на кандидатите чрез законово определения способ - резултатите от извършените до момента периодични атестирания, като оценяването е надлежно мотивирано чрез съдържанието на атестационните оценки, които колегията приема и като мотив на собствените си съображения при вземане на процесното решение.

Кандидатът за административен ръководител следва също така да защити изготвена от него концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт. Това обстоятелство предоставя възможност на всеки кандидат да представи своето виждане за ръководството на съответния орган на съдебната власт с оглед най - ефективно изпълнение на стоящите пред този орган задачи.

Следва да се подчертае, че преценката на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за управленската компетентност на кандидата за длъжност административен ръководител на орган на съдебната власт се основава както на изразените индивидуални мнения на членовете на колегията, базирани на изложената от кандидата концепция, така и на дадените от този кандидат отговори на поставените му въпроси при събеседването и представянето му по време на същото. Субективността на мнението на всеки един от членовете на колегията се изразява в личната му интерпретация по фактите и благодарение на тази субективност не би могло да се желае постигането на пълна или достатъчна обективност. Същественото в случая обаче, т.е. при избора на административен ръководител, е субективното усещане за доверие, което трябва да е и по отношение на професионалните качества на кандидата, и по отношение на управленския му капацитет. Като понятия от фикцията, носещи субективизъм, те не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката за наличието и степента на управленска компетентност на кандидата за административен ръководител на орган на съдебната власт е дискреция на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Депозираните изказвания и въпроси се обхващат от разпоредбата на чл.10 от АПК и по същество с изслушването при равна възможност на кандидатите да изложат концепцията си за стратегическо управление и да отговарят на задавани въпроси е спазено изискването за равнопоставеност и справедливо оценяване на кандидатите. В тази насока въпреки противното мнение на оспорващия А. спазени са и процесуалните изисквания за проведеното събеседване. В съответствие с изискването в чл.58 ал.3 от Наредба № 1/2017 на ВСС е предоставена възможност на кандидата да се изкаже свободно и необезпокоявано. Преценката за управленска компетентност на кандидатите, която съответната колегия на ВСС прави в рамките на конкурсната процедура, която съчетава както писмена част, така и и устно събеседване е с предварително определена регламентация относно продължителността на представянето на всеки един кандидат. (в този смисъл Решение № 8013 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2014 г., VI о., Решение № 3707 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2016 г., VI о. Решение № 594 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2024 г., VI о.; Решение № 9852 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 4868/2025 г. VI о.; Решение № 7129 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2024 г., VI о.,)

Съгласно чл. 194б, ал. 1, т. 3 ЗСВ нравствените качества на кандидатите се преценяват въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към ПК на ВСС. По делото е безспорно, че комисията е дала становище за двамата кандидати, което е положително. Няма спор, че становището на комисията не е задължително за ПК на ВСС, но то е законовия способ, на чиято основа органът прави преценката си за нравствените качества на кандидата.

Съмнения относно нравствените качества на прокурор Р. са изразени в приетите като доказателство по делото статии и публикации, като жалбоподателят е посочил къде те са публикувани. Същите са представени по делото на основание чл. 187 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и следва да се ценят като писмени доказателства, които да се обсъдят съвкупно с всички доказателства. В случая публикациите по чл. 187 ГПК могат да бъдат доказателство единствено за тяхното съществуване, но не и за тяхната достоверност, защото съдържащата се в тях информация подлежи на самостоятелно доказване, за което данни по делото няма.

Повдигнатите с посочените публикации въпроси относно евентуални извършени дисциплинарни нарушения от прокурор Р. са дали повод на ПК на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу нея. Именно в това производство следва да намери отговор въпросът дали посочените деяния са извършени от проверявания магистрат, дали същите представляват дисциплинарни нарушения и каква ще е санкцията за това поведение. Твърденията за прокурор Р. изнесените в средствата за масова информация са станали публично известни след издаването на оспорения в настоящото производство административен акт, поради което е нямало как да бъдат обсъждани от административния орган и неговите помощни комисии. Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Действително съгласно ал.2 на същия текст от закона, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Това са обаче такива факти, които биха довели до различно приложение на закона, а както бе посочено по-горе представените по делото публикации са доказателство единствено за тяхното съществуване, като информацията в тях подлежи на самостоятелно установяване и то именно в образуваното дисциплинарно производство.

В допълнение, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2024 г. на ВАС по т. д. № 5/2023 г., ОСС, І и ІІ колегия, една от гаранциите за прокламираната суверенност на съдебната власт е възлагането на независим контрол върху съществени аспекти от функционирането й на специално създадена за това институция. ВСС е съдебен орган sui generis, който независимо че се намира извън системата на изпълнителната власт (вж. параграф 67 и параграф 107 от Решение от 19 октомври 2021 г., четвърто отделение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - Дело М. Т. с/у България), по съществото си е колективен, висш административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт (Решение № 8/15.09.1994 г., постановено по конст. дело № 9/1994 г. на Конституционния съд (КС) на Република България (РБ, както и Решение № 10/15.11.2011 г., постановено по конст. дело № 6/2011 г. на КС на РБ).

Основният закон предоставя на ВСС компетенциите, свързани с кадровия подбор, кариерното развитие и реализирането на дисциплинарната отговорност на магистратите чрез налагане на дисциплинарните наказания понижаване или освобождаване от длъжност (Сравн.: чл. 129, ал. 1 и чл. 130а, ал. 5, т. 3 КРБ).

Производството по избор на административни ръководители на органите на съдебната власт и производството по налагане на дисциплинарно наказание са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, осъществят се при различни материалноправни предпоставки и правните последици, които възникват по всяко от тях не са идентични. Двете производства не са взаимно обусловени.

Съпоставката показва, че производството по избор на административни ръководители и дисциплинарното производство по отношение на магистрати, макар да се провеждат пред един и същ орган и при спазване на сходни общи гаранции за законосъобразност и съдебен контрол, служат на принципно различни функции в системата на съдебната власт. Първото е насочено към позитивен подбор на кадри за заемане на ръководни длъжности въз основа на професионални и нравствени качества, докато второто представлява механизъм за привличане към юридическа отговорност на извършени нарушения на служебните задължения.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевентен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултат.

Съгласно чл. 313, ал.3 ЗСВ, до постановяването на акта за налагане на дисциплинарно наказание на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не може да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

По силата на чл. 322 ЗСВ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на решението на пленума или на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител.

В съответствие с чл. 194а, ал.2 във връзка с чл. 169, ал.2 ЗСВ, като нормативно установена предпоставка във връзка с участието на магистрат в процедура по избор за административен ръководите е въведено изискването да не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. В конкретния случай, към момента на проведения избор, прокурор Р. няма наложени дисциплинарни наказания с влязло в сила решение.

Отчитането на разликите в правната природа на двете производства е от съществено значение за правилното тълкуване и прилагане на съответните разпоредби на Закона за съдебната власт. Образуваното, след приемане на обжалваното решение, дисциплинарно производство срещу заинтересованото лице, не засяга изначално законосъобразността на проведения избор за административен ръководител.

Предвид изложеното, презумпцията за невиновност на магистрата до приключване на дисциплинарното производство с окончателен акт и за да не повлияе на изхода му, съдът по настоящия спор с различен предмет, не следва да обсъжда факти и обстоятелства, във връзка с които дисциплинарното производство е образувано.

В съответствие с т. 87 от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 30 април 2025 година по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 се приема, че от съществено значение е компетентният да провежда разследвания и да търси дисциплинарна отговорност орган, да извършва своята дейност обективно и безпристрастно, като за тази цел бъде защитен от всякакво външно влияние. В същия смисъл е последователната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решения от 18 май 2021 г., Asociația „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C-83/19, C-127/19, C-195/19, C-291/19, C-355/19 и C-397/19, EU:C:2021:393, т. 199, и от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C-817/21, EU:C:2023:391, т. 49.

Границите, които законодателят е определил за упражняване на дискреционното право на избор на кандидат за съответното място са изискванията на чл. 162 и 164 ЗСВ - чл. 193, ал. 5 ЗСВ. Член 162 ЗСВ, освен общите изисквания за заемане на длъжността визира и притежаването на необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Преценката за притежаването на тези качества е изцяло в дискрецията на кадровия орган на съдебната власт. Вярно е, че той получава становището на комисията по професионална етика и на комисията по предложенията и атестирането, но не е обвързан от тях. Следователно дали наличието на конкретни данни за кандидата в конкретния случай ще бъде основание кадровия орган да приеме решение, с което да откаже назначение или този факт, няма да повлияе на неговото решение е въпрос, предоставен в оперативната самостоятелност на органа. За законосъобразността на оспорените решения е важно органът да е спазил рамките на определената му от закона дискреция. В случая, от доказателствата по делото е видно, че органът е взел решението си при спазване на границите на оперативната си самостоятелност - той е ценил само факти, които са пряко свързани с нравствените и професионални качества на кандидата, които са му били известни към момента на избора. (В този смисъл Решение № 11104 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2012 г., VII о.)

ПК на ВСС е действал в границите на своята оперативна самостоятелност - правото да назначи, т. е. да избере административен ръководител, е негово (чл. 171 от ЗСВ), кандидатите отговарят на обективните законови изисквания, спазени са изискванията за провеждане на процедурата, както и за гласуване. В рамките на настоящото производство обаче не може да се извърши проверка дали решението е най-благоприятно и ефективно за държавата и обществото по смисъла на чл. 6, ал. 4 от АПК, защото това би означавало да бъде заместена ПК на ВСС в преценката й за нравствените и професионалните качества на кандидатите. Ето защо в това отношение съдът прави обоснован извод за законосъобразност на акта. В тази насока доводът на оспорващия А. за нарушения свързани с оценката на професионалните му качества - с оглед на обстоятелството, свързано представено становище на Инспектората на ВСС се явяват неоснователни. Същите са надлежно отразени в атестационните формуляри и съпътстващите справки и са били подложени на оценка от колегията, макар тя да е предпочела друг кандидат, на който да възложи осъществяването на функциите административен ръководител като титуляр на поста.

Възражението за неспазване на законоустановената форма при приемане на оспорения акт поради неговата немотивираност е неоснователно.

Оспореното решение на ПК на ВСС е мотивирано - видно от приложеното по делото извлечение от стенографския протокол от заседанието, проведено на 18.02.2026 г, като в него е посочено правното основание за приемане на оспореното решение - чл. 194б, ал. 4 ЗСВ. Оспореният акт е мотивиран и от фактическа страна - съгласно фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. трето ЗСВ, за мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Мотивите на ПК на ВСС са и поставените въпроси и отговори на кандидатите, така и в изказванията на членове на колегиалния орган, което обуславя крайния извод, че оспореното решение е постановено при спазване на нормативните изисквания.

В своята същност твърденията на оспорващия А. изразява неудовлетвореност от извършената преценка и най - вече несъгласие с тази преценка. Същата обаче не подлежи на съдебен контрол. Тя е оценъчна, а не административна дейност и резултатът от извършването й е елемент от фактическия състав на избора на административни ръководители по реда на чл. 194б от Закона за съдебната власт. Действайки при събеседването в условията на оперативна самостоятелност, ПК на ВСС прави преценка на кандидата, която не може да бъде контролирана от съда. Резултатът от вота на ПК на ВСС е израз на свободната преценка на нейните членове, в рамките на предоставената от закона дискреционна власт на колективния орган, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол.

Обжалваното решение е израз на свободната воля и преценка на решаващия орган, основана на субективното възприятие на всеки от членовете на органа, участвал в приемането на това решение. Това именно възприятие обуславя свободата в избора на колективния орган - да уважи или да отхвърли разглежданата кандидатура.

Както бе вече подчертано, професионалните и нравствени качества на кандидатите са изразени в становищата на помощните органи на ВСС, а колегията не е задължена да ги рецепира, а тя е единствената, на която принадлежи крайната преценка, която е мотивирана в изказванията на членове на колегията и обективирана в избора, извършен с оспореното в конкретния случай решение по т.1 и т.1.1.

Процедурата за избор на административен ръководител на Софийска градска прокуратура, приключила с приемане на оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС, е протекла при спазване на правилата, установени в специалния Закон за съдебната власт и Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета от Пленума на Висшия съдебен съвет. Същото е прието от ПК на ВСС в границите на нейната компетентност. Решението е в съответствие с целта, за която тази компетентност е предоставена на Прокурорската колегия и при вземането на оспореното решение кадровият орган е спазил и правилата на чл. 6, ал. 1, 2 и 5 от АПК.

В заключение следва да се посочи, че съдът е приел в цялост представената от органа административна преписка, в която се съдържат всички доказателства за действията на ПК на ВСС и помощните й органи извършили съответните административни действия по в етапите на провеждане на процедурата по избор на административен ръководител на СГП. В пълния стенографски протокол има информация относно това как са изслушани кандидатите по въпроси от техните концепции. В този смисъл не е основателно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви на обжалвания административен акт.

За да е налице липса на мотиви като съществен порок във формата следва такива мотиви да не се съдържат никъде в процедурата по издаване на акта. Не е задължително тези мотиви да се съдържат технически само в решението, а те могат да се намират отразени в актовете на различните помощни органи към ПК на ВСС, които имат отношение към преценката в различните етапи на процедурата.

В подкрепа на изложеното са съображенията относно мотивираност на административния акт, посочени в ТР № 16/1975 г., ОСГК на ВС. Мотивите на ПК на ВСС за приемане на оспореното решение в случая се съдържат в предхождащата гласуването административна документация, което обуславя извод, че оспореното решение е и мотивирано, постановено е при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразено е приложимите материалноправни норми и целта на закона.

По отношение на искането на оспорващия в съдебно заседание проведено на 21.05.2026 г. за изпращане на Прокуратурата на Република България на документите приложени на лист 642 и лист 638 от делото, представляващо отговори от и.ф. Главен прокурор В. С., с твърдения за изнесена невярна и лъжлива информация, следва да се посочи следното: Посочените документи са представени с административната преписка и не са оспорени от страните по делото. Относно тях не е откривана процедура по оспорване истинността им по реда на чл.144 АПК във вр. с чл.193 и чл.194 ал.1 ГПК. В този смисъл съдът няма основание съгласно чл.144 от АПК във вр. чл.194 ал.2 и ал.3 от ГПК да извършва проверка на тези документи и при констатиране, че са неистински заедно с препис от съдебния акт да ги изпраща на прокурора. Действително съдът като всеки държавен орган е длъжен да сигнализира прокуратурата, в случай че получи данни за извършено престъпление. От изложението на оспорващия обаче не може да се направи категоричен извод за такива данни, а и самият той разполага с възможност да сигнализира прокуратурата, ако счита, че конкретно длъжностно лице е извършило престъпление.

По релевираните възражения за нищожност, евентуално незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради нарушение на правото на Европейския съюз, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореното решение на ПК на ВСС е нищожно, т. к. е взето от орган с просрочен мандат, не следва да се прилагат развитите съображения на СЕС в решение по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С- 323/23 по преюдициални запитвания, отправени на основание чл. 267 от ДФЕС от Софийския районен съд. Основателни са аргументите на ПК на ВСС, че решение от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23 е неотносимо и неприложимо по конкретния казус, като изведените от решението правни изводи по никакъв начин не обосновават доводите на жалбоподателя за нищожност на издадения административен акт. Касае се за правомощия на различни административни органи на съдебната власт, нормативно определени в Конституцията на Република България и в Закона за съдебната власт.

Компетентността като система от правомощия по осъществяване на държавнически функции на определен административен орган се определя с нормативен акт или е делегация (тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. по тълкувателно дело № 4/2019 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия), т.е. власт по аналогия не се възлага. В този смисъл още по-неуместно е да се „ограничават“ правомощията на държавен орган чрез прилагането по аналогия на съдебна практика, която касае друга институция, съответно друг държавен орган. Компетентността на ИВСС за проверка на дейността на магистратите, лични данни, конфликт на интереси, дисциплинарни производства се уреждат с императивни и ограничителни по характера си правни норми, поради което не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито пък да се прилага по аналогия съдебна практика по тълкуването и приложението им. Недопустимо е да се разширява приложното поле на сочената от жалбоподателя съдебна практика, без да е налице съответно законодателно разрешение.

Решенията на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания на основание чл. 267 от ДФЕС, не представляват основание за отмяна, тъй като такава възможност не е изрично предвидена в законовата норма и не би могла да се изведе по тълкувателен път, нито чрез прилагане по аналогия. Решенията на СЕС, постановени в производство по чл. 267 ДФЕС имат различно естество и правно действие, поради предмета и обхвата на преюдициалното запитване и не следва да бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия.

Следва да се прави разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционално съществуване на органа, като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Ясно е установено, че принципът за разделение на властите в Конституцията на Република България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия. За разлика от Инспектората на ВСС, който като орган установен в Конституцията, се формира изцяло от избор на членове от страна на Народното събрание на Република България, спрямо ВСС е налице законова регламентация на ограниченията, които се налагат на този конституционен орган в условията на изтекъл мандат на членовете на този орган. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, шесто отделение, формирана в решение № 12510/05.12.2025 г. по адм. дело № 32/2025 г., в определение № 11370/13.11.2025 г. по адм. дело № 7579/2025 г., в определение № 611/21.01.2026 г. по адм. дело № 3943/2025 г.

По делото е постъпило искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз вх. № 11957/27.04.2026 г. от жалбоподателя Б. Й. А., подадено чрез пълномощник адвокат Ц. И.-Стоянова със следните въпроси:

Първи въпрос:

Следва ли член 19, параграф 1, алинея втора от Договора за Европейския съюз във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите и изискването за ефективна правна защита не допускат национална правна уредба (или липсата на такава), позволяваща кадрови орган на съдебната власт (Висш съдебен съвет), чиято парламентарна квота членове са с изтекъл мандат (през 2022 година), да продължи да упражнява в пълен обем правомощията си по назначаване, повишаване, преместване, дисциплинарно освобождаване и атестиране на съдии, прокурори и следователи, както и да определя административни ръководители в системата, при положение, че:

а/ продължаването на дейността на този орган след изтичане на мандата (през 2022 година) не почива на изрично, ясно и точно правно основание в националното законодателство;

б/ не е гарантирано, че това продължаване е ограничено във времето до конституирането на нов състав, което създава риск от поставяне на съдиите в зависимост от орган с изтекъл мандат и влияе върху външната независимост на съдебната власт ?"

Втори въпрос:

Следва ли член 19, параграф 1, алинея втора от Договора за Европейския съюз във връзка е чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допускат национална разпоредба или практика, позволяваща на орган с изтекъл мандат - Висш съдебен съвет и чиито правомощия надхвърлят „разумния срок" за избор на нов състав, да взема решения за избор на административни ръководители на прокуратурата и повишаване на съдии? При положителен отговор на този въпрос - съвместимо ли е с европейското право, практиката на СЕС и ЕСПЧ, повишен от такъв орган с изтекъл мандат съдия, да участва в тричленен съдебен състав, който разглежда жалба срещу решение на същия този орган (ВСС) с изтекъл мандат? Нарушава ли се принципът на „законоустановен съд" и независимост на съда по смисъла на правото на Европейския съюз, ако орган, чиято легитимност е поставена под въпрос поради изтекъл мандат, определя кариерното развитие на съдия, който след това контролира законосъобразността на неговите актове ?

Трети въпрос:

Следва ли чл. 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с чл. 19, параграф 1, алинея втора от ДЕС да се тълкува в смисъл, че изискването за „съд, предварително създаден със закон" не допуска национална правна уредба иди практика, при която съдия е назначен/повишен в ранг „върховен съдия" от кадрови орган на съдебната власт с изтекъл мандат (ВСС), без продължаването на този орган да е уредено с ясни, точни и предвидими правни норми? В този смисъл, съставлява ли наличието на посоченото обстоятелство нарушение на принципа за законност при назначаването на съдии, с оглед критериите, установени в Решение на СЕС от 26 март 2020 г. С-542/18, т. 73-75 и Решение на СЕС от 6 октомври 2021 г., WX С-487/19, т. 102?

От значение ли е за отговора на третия въпрос обстоятелството, че назначаващият орган (с изтекъл мандат) запазва правомощията за контрол върху кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на повишения в длъжност „върховен съдия" магистрат, включително правомощията за понижаване, преместване или освобождаване от длъжност, и то в условията на липса на предвидени в националното право ограничения върху упражняването на тези правомощия, предвид структурната и продължаваща зависимост на съдията от органа с изтекъл мандат (ВСС)?

Следва ли при отговора на третия въпрос да се отчете обстоятелството, че органът по назначаването (кадровият орган на съдебната власт с изтекъл мандат) функционира в редуциран състав, при който членовете, избрани от законодателната власт и членовете по право формират постоянно мнозинство над членовете, избрани пряко от съдиите? В този контекст, длъжен ли е националният съд, при извършване на цялостна преценка на обстоятелствата около назначаването на съдия/ административен ръководител на прокуратура, да вземе предвид самостоятелно или в тяхната съвкупност следните факти и обстоятелства:

-констатираната от международни институции институционална зависимост от кадровия орган от изпълнителната и законодателната власт;

-липсата на ефективен механизъм за независим контрол върху главния прокурор, чието йерархично влияние пряко рефлектира върху функционирането на самия орган по назначаването;

-отсъствието в националното право на пряк процесуален способ за оспорване на съдебни назначения, извършени от орган с изтекъл мандат в нарушение на стандартите за независимост, което ограничава защитата единствено до инцидентен контрол в рамките на висящо дело.

Четвърти въпрос:

Следва ли изискването за изключване на всякаква форма на косвено (непряко) влияние върху съдебните състави, установено в практиката на Съда на ЕС (решения Hann -Invest и др., С-554/21,0622/21 и С-727/21, т. 53-54, и 5. (Изменение на съдебния състав), С-197/23, т. 62), да се тълкува в смисъл, че е налице обективен риск от такова влияние, когато са налице кумулативно следните условия:

1.1. органът, натоварен с кадровото израстване, е с изтекъл мандат;

1.2.същият орган запазва в пълен обем правомощията си по дисциплинарно наказване, понижаване в ранг и освобождаване от длъжност по отношение на повишения от него магистрат в длъжност „върховен съдия";

1.3.националната правна уредба не предвижда правни гаранции и механизми, ограничаващи упражняването на тези правомощия в периода след изтичане на мандата,

поради което съдията се намира в състояние на постоянна институционална зависимост от орган с дефицит на демократична легитимност?

Пети въпрос:

Следва ли член 19, параграф 1, алинея втора от ДЕС, тълкуван в светлината на решението от 24 март 2026 г. по дело С-521/21 Rzecznik Praw Obywatelskich, да се интерпретира в смисъл, че при наличие на висящо производство, националното право е длъжно да осигури на страните ефективен механизъм за съдебна проверка относно редовността на назначаването на съдия, включително, когато пороците в процедурата по назначаване произтичат от структурни дефекти във функционирането на назначаващия орган (Rzecznik Praw Obywatelskich, С-521/21, т. 73 и сл.; W.Z., С-487/19, т. 102-130)?

Шести въпрос:

Следва ли принципът на независимост на съдиите, тълкуван в контекста на Решение от 30 април 2025 г. по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23 (Инспекторат към ВСС), да се тълкува в смисъл, че не допуска продължаване на дейността на членовете на кадровия орган на съдебната власт след изтичане на техния мандат? Приложим ли е посоченият принцип a fortiori в хипотеза, при която този орган притежава не само контролни и инициативни функции по отношение на дисциплинарната отговорност, но и изключителна компетентност пряко да назначава, повишава, понижава и освобождава от длъжност съдии — правомощия, упражняващи непосредствено и решаващо влияние върху професионалното развитие и независимостта на магистратите?

По така поставените от жалбоподателя въпроси настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, първи параграф, буква "а" и „б“ от ДФЕС и чл. 629 ГПК до Съда на Европейския съюз.

В решението си от 6 октомври 2021 г. по дело С-561/19 Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi SpA срещу Rete Ferroviaria Italiana SpA. (ECLI:EU:C:2021:799) Съдът на Европейския съюз в т. 33 посочва, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, би могла да бъде освободена от това задължение само ако установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда, или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 21, от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports, C‑495/03, EU:C:2005:552, т. 33 и от 4 октомври 2018 г., Комисия/Франция (Удръжка върху доходи от капитали), C‑416/17, EU:C:2018:811, т. 110).

В допълнение поставените втори и трети въпрос са ирелевантни за правния спор, тъй като предмет на оспорване по делото е решение на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет за назначаване на административен ръководител на Софийска градска прокуратура, а зададените въпроси имат отношение към назначаване на длъжност по принцип на магистрат от кадровия орган с изтекъл мандат. В настоящото съдебно производство съдът не осъществява косвен съдебен контрол върху административния акт, с който е назначен конкретен съдия от тричленния състав на ВАС, разглеждащ делото. Спорът относно законосъобразността на назначаване на магистратска длъжност на магистрат, различен от този, назначен с процесното решение на ПК на ВСС, следва да се развие в друго съдебно административно производство.

В тази връзка следва да се посочи, че оспорващият не е поставил под съмнение независимостта и безпристрастността на съдебния състав, който разглежда настоящото дело в светлината на въпросите формулирани в искането за преюдициално запитване. В този смисъл поставените втори и трети въпрос са изцяло хипотетични, поради което са ирелевантни за разглеждането на спора. Действително по делото е правено искане за отвод на съдебния състав, но мотивите за това искане не са били свързани с въпросите, на които се иска отговор от СЕС.

Следва да се посочи и че СЕС се е произнасял по подобни въпроси, като е приел, че нередовност, допусната при назначаването на съдиите в съответната съдебна система, води до нарушение на изискването съдът да е създаден в съответствие със закона по-конкретно когато тази нередовност е от такова естество и толкова сериозна, че създава реална опасност други власти, по-конкретно изпълнителната власт, да могат неоснователно да упражняват дискреционни правомощия, излагащи на опасност почтеността на резултата, до който води процесът на назначаването, и предизвиквайки по този начин в съзнанието на правните субекти основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на съответния съдия/съдии, което се получава, когато става въпрос за основни правила, представляващи неразделна част от изграждането и функционирането на съдебната система (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C-487/19, EU:C:2021:798, т. 130и цитираната съдебна практика).

В същото време в Решение на съда (голям състав) от 29 март 2022 г. по дело C-132/20 т.123 е посочил, че не всяка грешка, която може да настъпи в хода на процедурата за назначаване на даден съдия, може да хвърли съмнение върху независимостта и безпристрастността на този съдия, а следователно и върху качеството „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на правото на Съюза, на съдебния състав, в който той участва. В тази връзка е направен изводът в т.132 от посоченото решение, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат квалифицирането като независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, на съдебен състав на съд на държава членка, в който участва съдия, чието първо назначаване или чието последващо назначаване в съд от по-горна инстанция е извършено или след избирането му за кандидат за съдия от орган, съставен въз основа на законодателни разпоредби, които впоследствие са били обявени за противоконституционни от Конституционния съд на тази държава членка, или след избирането му за кандидат за съдия от редовно съставен орган, но след процедура, която не е била нито прозрачна, нито публична, нито е подлежала на обжалване по съдебен ред, стига тези нередовности да не са от такова естество и толкова сериозни, че да създадат реален риск други власти, по-конкретно изпълнителната власт, да могат неоснователно да упражняват дискреционни правомощия, излагащи на опасност почтеността на резултата, до който води процесът на назначаването, и предизвиквайки по този начин в съзнанието на правните субекти сериозни и основателни съмнения в независимостта и безпристрастността на съответния съдия.

В настоящото производство такива съществени недостатъци на процедура по избор или назначаване на член от съдебния състав нито се твърдят, нито се установяват.

По отношение останалите въпроси имащи отношение към актове на орган с изтекъл мандат, настоящия състав, анализирайки постановените решения на СЕС в областта на независимостта на съдиите по смисъла на чл.19 ДЕС вр. чл.47 от ХОПЕС, открива множество решения на СЕС, които дават задължително тълкуване на посочената правна норма, в контекста на обстоятелствата, разглеждани във всяко конкретно преюдициално запитване. В тази насока се открояват следните решения:

В Решение от 18 май 2021 г. (голям състав), Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393) СЕС приема, че съгласно член 19 ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, изпълняват изискванията за ефективна съдебна защита. Доколкото те се прилагат спрямо съдиите в общите съдилища, които са призвани да се произнасят по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза, разглежданите национални разпоредби трябва да изпълняват посочените изисквания. В това отношение запазването на независимостта на въпросните съдии е от първостепенна важност, за да бъдат те защитени от външна намеса или натиск, и по този начин да бъде изключено не само всякакво пряко влияние, но и формите на косвено въздействие, които могат да насочват решенията на съответните съдии. Накрая, Съдът отбелязва по отношение на правилата, регламентиращи дисциплинарния режим на съдиите, че изискването за независимост налага да бъдат предвидени необходимите гаранции, за да не се допусне този режим да бъде използван като система за политически контрол над съдържанието на съдебните решения.

В Решение от 2 март 2021 г. (голям състав), A.B. и други (Назначаване на съдии във Върховния съд) — Жалби) (C‑824/18, EU:C:2021:153) Съдът отбелязва, че евентуалната липса на възможност за съдебно обжалване в контекста на процедура по назначаване на съдии в национален върховен съд може да се окаже проблематично, когато всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, характеризиращи подобна процедура в съответната държава членка, могат да породят у правните субекти съмнения от системно естество в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии. В това отношение Съдът уточнява, че ако въз основа на всички релевантни обстоятелства, посочени от нея в преюдициалното запитване, и по-конкретно на законодателните изменения, които неотдавна са извършени в процедурата по назначаване на членове на KRS, запитващата юрисдикция стигне до заключение, че KRS не представя достатъчно гаранции за независимост, наличието на възможност за съдебно обжалване, предоставена на неизбраните кандидати, може да се окаже необходимо, за да се защити процедурата по назначаване на съответните съдии от пряко или непряко влияние, и в крайна сметка да се избегне възникването на горепосочените съмнения.

В Решение от 15 юли 2021 г. (голям състав), Комисия/Полша (Дисциплинарeн режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596) Съдът припомня, че съгласно постоянната съдебна практика посочената разпоредба и произтичащото от нея изискване за независимост на съдиите налагат дисциплинарният режим на съдиите от националните съдилища, представляващ част от системата им от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, да предоставя необходимите гаранции за пълно избягване на риска от използването на такъв режим като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните актове, а това изисква по-специално да бъдат въведени правила, които да определят кои действия представляват дисциплинарни нарушения и да предвиждат участието на независим орган в производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, и по-специално правото на защита и възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи.

В Решение от 5 юни 2023 г. (голям състав), Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) (C-204/21, EU:C:2023:442) Съдът посочва в това отношение, че член 19 ДЕС конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС, и предвижда, че държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да гарантират на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Поради това Съдът приема, че изискванията за зачитане на ценности и принципи като правовата държава, ефективната съдебна защита и независимостта на съдебната власт, не могат да засегнат националната идентичност на държава членка по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС. Така Съдът припомня, че при избора на съответния си конституционен модел държавите членки са длъжни да спазват изискването за независимост на съдилищата, което произтича от член 2 ДЕС и от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и че в този смисъл те са длъжни по-специално да избягват всяко намаляване на защитата на ценността правова държава в законодателството си в областта на организацията на правосъдието, като се въздържат по-конкретно от приемането на правила, които биха могли да засегнат независимостта на съдиите. Съдът постановява, на първо място, че като е оправомощила дисциплинарната колегия на Върховния съд, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по дела, които имат пряко отражение върху статута на съдиите и помощник-съдиите и изпълнението на функциите им, каквито са, от една страна, делата за снемане на имунитета на съдиите и по трудови и социалноосигурителни въпроси, отнасящи се до съдиите от Върховния съд и тяхното пенсиониране, Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. 15 Вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C-64/16, EU:C:2018:117, т. 32). В това отношение Съдът припомня, че правният ред на съответната държава членка трябва да съдържа гаранции, годни да избегнат всякакъв риск за политически контрол на съдържанието на съдебните решения или за натиск и сплашване на съдии, който може по-специално да създаде впечатление за липса на независимост или безпристрастност у тях, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава.

Що се отнася до последната предпоставка на чл.267 от ДФЕС, важно е също да се отбележи, че правото на Съюза използва специфична за него терминология и самостоятелни понятия, които нямат непременно едно и също съдържание като еквивалентните понятия, които може да съществуват в националното право (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 19). Всъщност в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. По същия начин само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решения от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑165/09—C‑167/09, EU:C:2011:348, т. 47 и цитираната съдебна практика, от 9 септември 2015 г., X и van Dijk, C‑72/14 и C‑197/14, EU:C:2015:564, т. 57 и от 12 май 2021 г., Altenrhein Luftfahrt, C‑70/20, EU:C:2021:379, т. 25).

На второ място следва да се припомни, че задължителният характер на вече дадено от Съда тълкуване по член 267 ДФЕС може да лиши предвиденото в член 267, трета алинея ДФЕС задължение от основание и така да го изпразни от съдържание, по-специално когато повдигнатият въпрос е по същество идентичен с въпрос, който е бил вече предмет на преюдициално решение по подобно дело, или a fortiori, по същото национално дело, или когато разглежданият правен въпрос е разрешен в установена практика на Съда, независимо от естеството на производствата, по които е постановена тази съдебна практика, и дори да няма пълно съвпадане на спорните въпроси (вж. в този смисъл решения от 27 март 1963 г., Da Costa и др., 28/62—30/62, EU:C:1963:6, т. 75 и 76, от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 13 и 14, от 4 ноември 1997 т., Parfums Christian Dior, C‑337/95, EU:C:1997:517, т. 29 и от 2 април 2009 г., Pedro IV Servicios, C‑260/07, EU:C:2009:215, т. 36.

В тази насока следва да се отбележи и разпоредбата на чл.99 от Процедурния правилник на СЕС Когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че в качеството си на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право (чл.36 ал.3 ЗСВ), не намира за нужно да сезира Съда по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС дори ако въпросът относно тълкуването на правото на Съюза е повдигнат от страна в производството пред нея. Съображенията за това са следните: Съгласно Определение № 2435/30.07.2025г по т.д. № 551/2025г на ВКС, ТК според тълкувателната практика на КС на Република България (Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.), и според тълкувателната практика на СЕС (Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23), когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределеният мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства. Това разрешение не рефлектира върху правомощията на ВСС да назначава магистрати в съответните органи на съдебната власт, дори мандатът на неговите членове да е изтекъл.

Сходен е смисълът и на Определение № 8513/19.08.2025г по адм. дело № 6562/2025г., с което ВАС, петчленен състав на Втора колегия приема,че Конституционният съд е имал възможност да се произнесе относно мандата на орган на власт и в Решение №13/15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението, мандатът представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции. Мандатът на органа предопределя и темпоралния обхват на изпълнението на тези функции от неговия персонален състав, който обаче не следва да престава да съществува като орган на власт, дори и неговите членове да са в невъзможност да изпълняват законово вменените им функции и задачи. Приел е също, че в посоченото по горе решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на посочения въпрос. Тези функции са лимитативно определени и касаят осъществяваните от тях проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората.

Според последващата тълкувателна практика на Конституционния съд на Република България (Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.) и според тълкувателната практика на СЕС (Решение по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23), когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределения мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото.

В цитираното от защитата на жалбоподателя решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства.

Съгласно Определение № 8513/19.08.2025 г. по адм. дело № 6562/2025 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, в цитираното решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на поставения въпрос, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората.

Направеното от СЕС тълкуване не може да бъде пряко съотнесено към дейността на ВСС, доколкото членовете на съответните колегии на ВСС имат, извън дисциплинарната дейност, множество други нормативно установени функции, посочени в чл. 30, ал. 2 и ал. 5 ЗСВ.

В Решение по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 на СЕС от 30.04.2025 г. е дадена насока на националния съд за преценка дали издадените от такъв орган актове засягат независимостта на съдиите, ако не са осъществени посочените предпоставки в отговора на въпрос 1. За разлика от Инспектората на ВСС, спрямо ВСС е налице законова регламентация на ограниченията, които се налагат на този конституционен орган в условията на изтекъл мандат на членовете на този орган – чл. 33, ал. 4 и чл. 175, ал. 1 ЗСВ (в редакцията към 21.01.2025 г. - ДВ бр. 6/2025 г.). Следва да се има предвид и действащата норма на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, която налага времеви граници за определянето на временно изпълняващи функциите на ръководител на върховните съдилища и главния прокурор, като част от ограничаването на функциите на колективния орган на управление на съдебната власт, чиито членове изпълняват задълженията си в условията на изтекъл мандат. На следващо място, гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат в разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 ЗСВ, респективно в установените там несъвместимости за заемане на длъжността.

В тази насока принципът за непрекъсваемост на мандата на органа, който има значение за гарантиране независимостта на съдиите по смисъла на чл.19 ДЕС, следва да се приеме, че е въплътен и в нормата на чл.5 ал.3 от Статута на Съда на ЕС, а именно, че „съдията продължава да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на неговия приемник“. В тази насока настоящият състав на ВАС приема, че решението на СЕС по посочените по- горе съединени дела от 30.04.2025г следва да се прилага от националните съдилища в контекста на фактите, установени от СЕС и националния съд, направил запитването и в контестта на правомощията на членовете на Инспектората към ВСС да изпълняват функции, които са изрично посочени в решението на СЕС и потенциално биха могли да засегнат независимостта на съдиите - проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство, с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите.

Все в тази връзка следва да се отбележи, че членовете на съответните колегии на ВСС имат множество други нормативно установени функции, посочени в чл.30 ал.2 и ал.5 от ЗСВ. Тези функции, свързани с обезпечаването на кадровото, материално - техническото и организационно ръководство на съдебната власт следва да се преценяват през призмата на установената от СЕС практика, касаеща засягането на независимостта на съдиите през призмата на чл.19 ал.2 ДЕС. Следва да се прави разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционално съществуване на органа, като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Ясно е установено, че принципът за разделение на властите, установен с Конституцията на България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия. Приемането за установено, че продължаващото изпълнение на мандата на отделните членове на ВСС, (в който понастоящем все пак един от членовете на професионалната квота има действащ мандат), би довело до невъзможност за функциониране на този орган на държавна власт и би рефлектирало върху съществуването на независима съдебна власт в страната. Този резултат обективно ще има по- силен ефект върху установената в полза на магистратите съдийска независимост, отколкото подходът на настоящия състав на съда досежно преценката дали упражняването на власт от съответната колегия на ВСС, имплементирано в постановено решение за прекратяване на конкурсна процедура поради неявяване без уважителни причини на участник в същата, засяга неговата съдийска независимост до степента, която е посочена в Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23 на СЕС от 30.04.2025г. За разлика от Инспектората на ВСС, който конституционноустановен орган се формира изцяло от избор на членове от страна на Народното събрание на Република България, спрямо ВСС е налице законова регламентация на ограниченията, които се налагат на този конституционен орган в условията на изтекъл мандат на членовете на този орган - чл.33 ал.4 и чл.175 ал.1 ЗСВ (в редакцията към 21.01.2025г. - ДВ бр. 6/2025г.). Следва да се има предвид и нормата на чл.173 ал.15 ЗСВ, която налага времеви ограничения пред определянето на временноизпълняващи функциите на ръководител на върховните съдилища и главния прокурор, като част от ограничаването на функциите на колективния орган на управление на съдебната власт, чийто членове изпълняват задълженията си в условията на изтекъл мандат.

Гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат в разпоредбите на чл.17 и чл.18 от ЗСВ, респективно в установените там несъвместимости за заемане на длъжността. Високите професионални и морални качества на членовете на ВСС са предпоставка за заемане на длъжността и при липсата на решение за предсрочно освобождаване от длъжност по реда на чл.27 от ЗСВ следва да гарантират именно невъзможността спрямо членовете на ВСС да се упражнява неправомерно влияние при упражняването на функциите им.

Всъщност националната съдебна юрисдикция следва, при преценка законосъобразността на оспорения административен акт, да съобрази всички тези факти в рамките на производството, като изказвания на отделните членове на колективния орган, както по време на обсъждането на съответното решение, така и при други техни изяви, които по същество биха могли да ограничат съдийската независимост, предхождани или последвани от думи на политически представители, които участвайки по силата на Конституцията на България в конституирането на колективния орган, са направили изказвания, които по същество засягат съдийската независимост или други обективни факти, установени с доказателства в рамките на самото административно или съдебно производство, които установяват наличието на неправомерен натиск върху членовете на колективния орган да приемат едно или друго решение, свързано с упражняваните от него функции. При липсата на подобен вид установявания, не би могло да се презюмира, че при упражняването на правомощията си по чл.30 ал.2 и ал.5 ЗСВ членовете на ВСС с изтекъл мандат априори засягат съдийската независимост в контекста на изградената практика на СЕС по тълкуването на чл.19 ал.2 ДЕС във връзка с чл.47 ХОПЕС.

По развитите мотиви искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение.

Поради всичко изложено, обжалваното решение на ПК на ВСС е законосъобразно, не са налице основанията за неговата отмяна по чл. 146 АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят Б. Й. А. следва да бъде осъден да заплати на Висшия съдебен съвет – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента).

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя Б. Й. А. за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, първи параграф, буква "а" и „б“ от ДФЕС и чл. 629 ГПК до Съда на Европейския съюз.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Й. А. от гр. София против решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол №5 от заседание на 18.02.2026 г., по т.1.1., с което след проведеното явно гласуване и при обявения резултат: За Б. Й. А. - 0 гласа „за“, 8 гласа „против“; За Е. М. Р. - 8 гласа „за“, 0 гласа „против“; на основание чл. 194б, ал. 4 ЗСВ, назначава Е. М. Р. – заместник на административния ръководител - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София, изпълняващ функциите "административен ръководител - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура, на длъжността „административен ръководител – градски прокурор“ на Софийска градска прокуратура, с ранг „прокурор във ВКП“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност.

ОСЪЖДА Б. Й. А. да заплати на Висшия съдебен съвет съдебни разноски в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.