Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Делта Пропъртис“ ЕООД, ЕИК: 131343133, представлявано от управителя Д. Б., чрез адв. Калистратов, срещу Решение № 32044/01.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 3587/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение рег. № 32-560728/19.09.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници".

По подробно изложени в жалбата и в писмено становище по съществото на спора доводи в подкрепа на заявените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт с присъждане на деловодните разноски по списък.

Ответникът по касационната жалба, директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници", чрез юрк. Димитрова и юрк. Роева, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва нейната основателност. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и на администрацията да се присъдят разноските за тази инстанция. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди нейната допустимост, наведените от подателя й оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че тя е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

Пред Административен съд София-град е оспорено Решение № 32-560728/19.09.2023 г. към МД с MRN 19BG002002011906R5/18.07.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което са определени нови митнически стойности на основание чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 на внесените от „Делта Пропъртис“ ЕООД стоки по същата декларация и са установени за досъбиране вносно мито в размер на 16739.86 лв. и ДДС в размер на 36827.70 лв.

Според фактическите установявания на първостепенния съд от касатора на 18.07.2019 г. по МД MRN: 19BG002002011906R5/18.07.2019 г. са декларирани за режим „допускане за свободно обращение“ стока 1, описана като употребяван пътнически автомобил с повреди марка Мерцедес, модел ГЛЕ 350, тип: бензин, бр. места: 5, цвят: бял, раб. обем: 3498 куб. см., първоначална регистрация 02.01.2018 г., шаси №: 4JGDA5HB5JB091012 с фактурна стойност 4780 щатски долара (USD); Стока 2 – употребяван пътнически автомобил с повреди, марка: Мерцедес, модел ГЛЕ 43, тип: бензин, бр. места: 5, първоначална регистрация 02.01.2018 г., цвят: бял, раб. обем: 2996 куб. cm, шаси №: 4JGED6EBXJA112061 с фактурна стойност 4800 щатски долара (USD). Към МД са приложени документ за продажба от 12.05.2019 г., талон за превозното средство, линеен коносамент MAEU 969011224, документи за платени държавни вземания, снимков материал.

Във връзка с възникнали съмнения за съответствието между декларирана и реално платена цена на стоката и в съответствие със Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните администрации чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в София е извършена проверка, в рамките на която е представена Електронна информация за износ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ.

Според приложени към писмо, получено в Агенция „Митници“ документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобили, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ, декларираните при износа от САЩ с износител EAUSA LLC, US стойности на стока 1 - автомобил с номер на шаси № 4JGDA5HB5JB091012 и стока 2 - автомобил с номер на шаси № 4JGED6EBXJA112061, идентични с декларираните в МД с MRN 19BG002002011906R5/18.07.2019 г., са в размер на 44800 USD за стока 1, съответно 60700 USD за стока 2.

От касатора са изискани допълнителни документи, свързани със сделката за покупката на автомобилите в подкрепа на декларираната тяхна митническа стойност. Такива не са постъпили.

В оспореното пред АССГ решение са изложени доводите в подкрепа на основателните съмнения относно декларираните от вносителя митнически стойности на внесените от САЩ автомобили, както и съображенията, поради които са приети за неприложими резервните методи за определяне на митническата стойност на стоката по реда на § 2, букви от а) до г) от чл. 74 от МК – предвид естеството на стоката – употребявани пътнически автомобили с повреди. Основният аргумент се свежда до невъзможността да се установи внасянето на територията на Съюза на идентични или сходни стоки, т.е. на автомобили от същите марка и модел и със същите щети. Въз основа на тези изводи е аргументирано приложението на резервния вторичен метод по § 3 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти и е определена нова митническа стойност.

При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1, предл. 2 вр. ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие на материалния закон.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ или „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е на митническите органи.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че митническите органи са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение относно декларираната от вносителя договорна стойност на процесните автомобили с оглед съществените разлики между декларираната стойност и тази според получените от американските митнически власти данни. Различието между декларираната от износителя в САЩ стойност на стоките и тази, вписана във вносната декларация, следва да се обсъди в съвкупност с останалите доказателства по преписката и при съобразяване на тежестта за доказване, носена от митническия орган за обосноваване на съмненията. Приложените към писмото от американските митнически власти данни в износна митническа декларация имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, което се отнася и до доказателствата, представени от касатора пред българските митнически органи. Данните от износната митническа декларация не изхождат от „Делта пропъртис“ ЕООД, поради което не могат да се ценят като извънсъдебно признание на страната по делото. Несъответствието в данните по така представените доказателства не изключва задължението за митническите органи да изложат мотиви защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, ценят данните, приложени към писмото по линия на международното сътрудничество

При извод за недоказаност на съмненията на митническия орган за съответствието между декларирана и реално платена цена на внесените стоки приложимостта на метода по чл. 74, § 3 Регламента не следва да се обсъжда.

По тези съображения е дължима отмяна на решението, отхвърлящо жалбата срещу административният акт, като вместо него бъде постановено друго такова по съществото на спора за отмяна на Решение рег. № 32-560728/19.09.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят сторените разноски по водене на делото, възлизащи на 244,67 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 32044/01.10.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 3587/2024 г. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-560728/19.09.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Делта Пропъртис“ ЕООД, ЕИК: 131343133 с адрес за кореспонденция: гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. Б., сумата 244,67 евро деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.