Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба подадена от „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД ЕИК 201733356 със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Д. Д. чрез пълномощника адвокат М. Стоянова за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на Решение № 11983 от 26.11.2025 год. постановено по адм. д. № 7150/2025 год. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № 4788 от 30.04.2025 год. постановено по адм. д. № 64/2025 год. на Административен съд Варна и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на "Къмпани хотелс ДС" ЕООД гр. Варна, ЕИК 201733356 срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4247#23 от 08.11.2024 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 год. за кампания 2020 год. на зам. изп. Директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано подпомагане за парцел БЗС 55201-3777-2-1 и е прието, че цялата площ в размер на 3,59 ха е недопустима за подпомагане.
В молбата за отмяна е посочено, че в първоинстанционното решение липсват мотиви по всички възражения на дружеството-жалбоподател, а касационният съд за първи път се е произнесъл по материалната законосъобразност на акта като по този начин дружеството е било лишено от възможността да упражни правото си на защита пред две съдебни инстанции, респ. е лишено от правото на реално и ефективно участие в производството пред по-горната инстанция. По изложени в молбата за отмяна и в писмено становище съображения се иска Решение № 11983 от 26.11.2025 год. постановено по адм. д. № 7150/2025 год. по описа на ВАС, пето отделение, да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна.
Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез пълномощника си гл. юрк. Д. Марчева в писмено възражение и в писмена молба намира молбата за неоснователна и иска същата да не бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намери за установено следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Решението, чиято отмяна се иска, е Решение № 11983 от 26.11.2025 год. постановено по адм. д. № 7150/2025 год. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № 4788 от 30.04.2025 год. постановено по адм. д. № 64/2025 год. на Административен съд Варна и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на "Къмпани хотелс ДС" ЕООД гр. Варна срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4247#23 от 08.11.2024 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 год. за кампания 2020 год. на зам. изп. Директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано подпомагане за парцел БЗС 55201-3777-2-1 и е прието, че цялата площ в размер на 3,59 ха е недопустима за подпомагане.
Приложното поле на института на отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в законна сила съдебни актове е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната е средство за защита само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното фактическо положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания.
Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Нормата на чл. 239, т. 5 от АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото и на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването и по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 239, т. 5 от АПК.
В случая, предмет на проверка в проведеното пред Върховния административен съд производство е била правилността на първоинстанционното съдебно решение, с което по жалба на дружеството е отменен оспорения индивидуален административен акт. Липсват доказателства за допуснато процесуално нарушение, засягащо процесуалните права на дружеството, които то не е могло да упражни или да се защити, респ. не е нарушено правото му на защита, тъй като по същество не е било лишено от възможността да изрази становище. Искателят не твърди, а не се и установява по делото да е лишен от право на участие в съдебното производство пред касационния съд или да не е надлежно представляван. Дружеството в качеството му на ответник в касационното производство е уведомено за постъпилата касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на която е подало писмен отговор и писмено становище. В производството пред Върховния административен съд искателят е бил редовно призован за единственото открито съдебно заседание проведено на 16.10.2025 год., на което не е представляван.
В искането за отмяна и допълнително постъпилото писмено становище се релевират доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон при произнасянето на касационната инстанция по съществото на правния спор, които са неотносими, а и поначало не могат да обосноват предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи относно правилността му не са допустими и не следва да се разглеждат. Цитираната в искането за отмяна съдебна практика на ВАС касае случаи, при които в мотивите на първоинстанционното съдебно решение не са изложени съображения за материалната законосъобразност на административния акт, а спорът е разгледан по същество единствено от касационния състав на ВАС, вследствие на което страната е лишена от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. Спорното обстоятелство, относно наличието на по-малко от 70 % живи растения в заявения за подпомагане парцел с № 55201-3777-2-1 с площ 3,59 ха, послужило като основание за отказ, е обсъдено от Административен съд Варна като видно от мотивите на съдебното решение съдът е приел, че от направените снимки и от съставените при проверката на място доклад и два броя работни листове не може по безспорен начин да се установи точният брой на живите растения, както и да се изчисли какъв е техният процент спрямо броя на всички растения в парцела, поради което съдът е счел, че въпросът относно броя на живите растения не е бил изяснен от контролните органи. Според административният съд констатациите на органа, че са налични живи растения в размер на 27 % от целия парцел, са опровергани от експертизата и обясненията на вещите лица. Посочените обстоятелства и изводи са били предмет на обсъждане и проверка от касационната инстанция. С оглед изложеното неоснователни са доводите на искателя, че спорът е разгледан по същество единствено пред касационната инстанция.
По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 249 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро /200/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД ЕИК 201733356 със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Д. Д. чрез пълномощника адв. М. Стоянова за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на Решение № 11983 от 26.11.2025 год. постановено по адм. д. № 7150/2025 год. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № 4788 от 30.04.2025 год. постановено по адм. д. № 64/2025 год. на Административен съд Варна и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на "Къмпани хотелс ДС" ЕООД гр. Варна ЕИК 201733356 срещу Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4247#23 от 08.11.2024 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 год. за кампания 2020 год. на зам. изп. Директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано подпомагане за парцел БЗС 55201-3777-2-1 и е прието, че цялата площ в размер на 3,59 ха е недопустима за подпомагане.
ОСЪЖДА „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД ЕИК 201733356 да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението не подлежи на обжалване.