Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на С. К. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. С. П.-Русанова от Адвокатска колегия – София против Определение № 2531/09.03.2026 год., постановено по административно дело № 2151/2026 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК. В подкрепа на тези твърдения е заявено несъгласие с решаващия извод на съда, че в процесния случай липсва годен предмет на обжалване, тъй като решението на Министерски съвет не покрива критериите на чл. 21, ал. 1 – ал. 4 от АПК. Оспорени са и доводите на съда, относно междинния характер на акта на Министерски съвет по повод избора от държавата членка на кандидати за европейски прокурор, като според оспорващия, в случая безспорно се касае за административно правоотношение, въз основа на което възникват или съответно се отричат субективни права. Развити са и аргументи, че процесното решение на Министерски съвет следва да се разглежда през призмата на правопораждащ правоотношението акт, доколкото посочването на кандидатите за европейски прокурор в акта на Министерски съвет е предпоставка за последващото процедиране на техните кандидатури. Допълнено е с твърдението, че решението на Министерски съвет, като акт на държава членка оказва изключително въздействие върху права и законни интереси на кандидатите за европейски прокурори, което само по себе си е достатъчно условие да обоснове придаването му на качеството на административен акт. В подкрепа на така заявените твърдения е направено и позоваване на Решение № 21 от 26.10.1995 год. на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 год., както и на т.нар. „обща клауза“ за обжалваемост, въведена с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. С оглед тези доводи и твърдението за засягане на субективни права и законни интереси на оспорващия от процесния акт, е формулиран и извода, че обжалването на този акт е процесуално допустимо.

От страна на оспорващия е заявено несъгласие и с мотивите на съда, с които се приема, че единствено акта на Съвета на Европейския съюз, с който приключва процедурата по избор и назначаване на европейски прокурор от съответната държава членка, може да бъде предмет на съдебен контрол от СЕС, който е извън юрисдикцията на българските съдилища. По отношение на тези мотиви на съда, в частната жалба се твърди, че тези доводи означават, че оспорващата изцяло е лишена от право на защита срещу засягащ я акт, тъй като, неучастието й в процедурата по избор и назначаване от Съвета, автоматично изключва и правото й на жалба пред СЕС срещу акта на този орган. Развити са и обстоятелствени доводи и аргументи, относно мотивите на съда за липсата на правна уредба по казуса както на ниво ЕС, така и на ниво вътрешно право, като се твърди и игнориране от страна на съда на принципа за правна сигурност.

В заключение е заявено и твърдението, че тричленният съдебен състав на ВАС не е извършил дължимата преценка относно характера на оспорения пред него административен акт, както и доказателствата, удостоверяващи засягане на правната сфера на жалбоподателката.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. В условията на алтернативност и на основание чл. 629, ал. 3 от ГПК е формулирано искане за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на правото на ЕС в настоящия случай.

В срока по чл. 232 от АПК, по делото е постъпило възражение от ответника – Министерски съвет (МС) на Република България, чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност В. Демирев, в което е заявено твърдение, че по отношение на частния жалбоподател – С. К. е отпаднал правния интерес от оспорване на Решение № 50/21.01.2026 год. на МС, доколкото с последващо Решение № 267/09.04.2026 год. на МС е отменено оспореното Решение № 50/2026 год. на МС. С така заявените доводи е формулирано искане за отхвърляне на частната жалба против оспорения съдебен акт.

По делото е постъпило и допълнително становище от частния жалбоподател, чрез процесуалния му представител – адв. С. П.-Русанова, в което се оспорва твърдението на ответника за отпаднал правен интерес от оспорване, доколкото и Решение № 267/09.04.2026 год. на МС също е оспорено пред ВАС и към момента липсва постановен окончателен съдебен акт по това оспорване.

На 10.07.2026 год. по делото е постъпила молба от С. К., чрез процесуалния й представител – адв. С. П.-Русанова с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК и формулирано искане за спиране изпълнението на Решение № 50 от 21 януари 2026 год. на Министерски съвет на Република България. Като фактически обстоятелства, мотивирали това искане се сочи постановеното Решение № 7633/07.07.2026 год. по административно дело № 4124/2026 год. на Върховен административен съд, Шесто отделение, с което е отменено Решение № 267/09.04.2026 год. на Министерски съвет на Република България за отмяна на Решение № 50 от 21 януари 2026 год. на Министерски съвет на Република България. Заявено е твърдение, че от мотивите на цитираното решение на ВАС се установява наличието на предприети действия във връзка с изслушването на лицата, номинирани с Решение № 50 от 21 януари 2026 год. на Министерски съвет на Република България, от Комитета по подбора. Твърди се, че след постановяване на решението на ВАС е налице реална възможност за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателката.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред тричленния състав на ВАС, шесто отделение е образувано по повод постъпила жалба от С. К., чрез процесуалния й представител – адв. С. П.-Русанова срещу Решение № 50 от 21 януари 2026 год. на Министерски съвет за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България, съобразно изискванията на чл. 16 на Регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. С оспореното решение, на основание чл. 16 на Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и в изпълнение на Решение № 725 на Министерски съвет от 2025 год. са одобрени кандидатурите за длъжността европейски прокурор от Република България, предложени от Комисията по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от Република България, определена със Заповед № ЛС-13-150 от 14 ноември 2025 год. на министъра на правосъдието, както следва: а) Д. Б. – прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив и европейски делегиран прокурор; б) М. Р. – прокурор в Софийска градска прокуратура и европейски делегиран прокурор; в) П. П. – прокурор в Софийска районна прокуратура. В решението е указано, министърът на правосъдието да изпрати кандидатурите на Комитета по подбора по чл. 14, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура.

По повод така постъпилото оспорване, с Определение № 2531/09.03.2026 год., постановено по административно дело № 2151/2026 год., състав на шесто отделение на ВАС е оставил без разглеждане жалбата на С. К. срещу Решение № 50 от 21.01.2026 год. на Министерски съвет на Република България и е прекратил производството по делото. Със съдебния акт е оставено без разглеждане и искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението на оспореното решение на Министерски съвет.

При постановяване на този правен резултат, след анализ на относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и на Правилата за работа на комитета по подбора, съдебният състав е формирал извод, че решението, с което се одобряват трите кандидатури и се възлага на министъра на правосъдието да ги изпрати на Комитета по подбора има характер на междинен акт, част от процедурата по избор и назначаване на европейски прокурор от съответната държава членка. Посочено е също, че крайният акт, с който приключва процедурата по избор и назначаване на европейски прокурор от съответната държава членка, е решението на Съвета, което може да бъде обжалвано пред СЕС и е извън юрисдикцията на българските съдилища. Въз основа на тези доводи е формиран и решаващия извод, че решението на Министерски съвет не подлежи на съдебен контрол, тъй като не осъществява елементите на дефиницията за административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал. 4 от АПК, поради което и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

След анализ на заявените от страните становища, на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира оспореното определение за валидно, допустимо и правилно.

Както обосновано е посочил тричленния състав на ВАС, правната рамка, определяща реда и условията за провеждане на процедурата за избор на европейски прокурор е указана в разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (Регламента), както и Правилата за работата на комитета по подбор, предвиден в член 14, параграф 3 от Регламента, приети и утвърдени с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1696 на Съвета от 13 юли 2018 година (Правилата). Анализът на така очертаната правна регламентация, и по-конкретно чл. 16, параграфи 1, 2 и 3 от Регламента, съответно т. І, т. VІ.2 и т. VІІ.2 от Правилата за работата на комитета по подбор, прави споделим извода на тричленния състав на шесто отделение на ВАС, че нито в Регламента, нито в Правилата е уредена процедурата, която се провежда в съответната държава членка за подбор на кандидатите за длъжността европейски прокурор от съответната държава. В този смисъл следва да се посочи, че в хода на процедурата за избор на европейски прокурор, всяка държава членка разполага с правната възможност да регламентира процедурата за провеждане на този избор, съобразно условията, въведени в чл. 16 от Регламента. Основателни са мотивите на тричленния състав на ВАС относно наличието на споделена компетентност в процедурата по подбор, между орган на ЕС – Съветът, който избира и назначава един от предложените трима кандидати, подпомогнат от помощен орган – комитет по подбора, и държава членка, която извършва предварителен подбор и посочва трима кандидати за длъжността.

В съответствие с горните доводи и доколкото държавите членки сами определят начина, по който да направят подбор на техните трима кандидати за европейски прокурор, с Решение № 725/29.10.2025 год., на основание чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, както и чл. 3, ал. 1 и чл. 5, т. 1, т. 10, т. 12 и т. 22 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието, Министерският съвет на Република България е възложил на министъра на правосъдието да създаде Комисия по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от Република България, като е указан начина на сформиране на състава на комисията. В Решението на Министерски съвет е указано, че подборът на кандидатите за европейски прокурор от Република България се състои от два етапа – проверка за допустимост въз основа на представените документи и публично изслушване. Възложено е на министъра на правосъдието да внесе за разглеждане в Министерски съвет проект на Решение за одобряване на три кандидатури за длъжността европейски прокурор от Република България, предложени от комисията по подбора.

В изпълнение на така вменените му задължения, със Заповед № ЛС-13-150/14.11.2025 год., министърът на правосъдието е определил състава на Комисията по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от Република България, която е провела подбора по указания в решението на Министерски съвет начин – на два етапа – проверка за допустимост на кандидатите въз основа на представените от тях документи и публично изслушване от Комисията на допуснатите кандидати, проведено на 14.01.2026 год. На изслушването са се явили шест от допуснатите седем кандидати, в хода на което, кандидатите са представили опита им в областта на финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателно правни въпроси, отговаряли са на въпроси, поставени от членовете на Комисията и е направена преценка на владеенето на английски език.

На проведено на 14.01.2026 год. заседание на Комисията по подбор, последната е обсъдила резултатите от изслушването на явилите се кандидати, като е предложила на министъра на правосъдието да внесе за одобрение в Министерски съвет три кандидатури за европейски прокурор от Република България, представени по азбучен ред: Д. Б. – прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив и европейски делегиран прокурор; М. Р. – прокурор в Софийска градска прокуратура и европейски делегиран прокурор; П. П. – прокурор в Софийска районна прокуратура.

В резултат на проведения подбор, министърът на правосъдието е изготвил доклад до Министерски съвет, в който е предложил да бъде прието Решение на Министерски съвет за одобряване на трите кандидатури за длъжността европейски прокурор от Република България, които да бъдат изпратени от министъра на правосъдието на Комитета по подбора по чл. 14, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Към доклада е приложено проект на решение на Министерски съвет и финансова обосновка.

Във връзка с изготвения доклад от министъра на правосъдието и след проведена съгласувателна процедура с останалите министерства по реда на чл. 33 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, на проведеното на 21.01.2026 год. заседание, обективирано в Протокол № 3, Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 50/21.01.2026 год., с което на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 и в изпълнение на Решение № 725/2025 год. е одобрил кандидатурите за длъжността европейски прокурор на Република България, предложени от комисията по подбора, както следва: Д. Б. – прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив и европейски делегиран прокурор; М. Р. – прокурор в Софийска градска прокуратура и европейски делегиран прокурор; П. П. – прокурор в Софийска районна прокуратура. В решението е указано, министърът на правосъдието да изпрати кандидатурите на Комитета по подбора по чл. 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939.

При тези фактически установявания, обосновани се явяват изводите на тричленния състав на шесто отделение на ВАС, че оспореното Решение на Министерски съвет не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване от участниците в конкурса, доколкото е част от цялостната процедура за одобряване на кандидатурите за длъжността европейски прокурор на Република България. В случая и в съответствие с разпоредбата на чл. 16, параграф 3 от Регламента, процедурата приключва с акт на решаващия орган - Съветът, като действайки с обикновено мнозинство, избира и назначава европейските прокурори с мандат от шест години, който не се подновява. Именно това решение на Съвета за назначаване на европейски прокурор в Европейската прокуратура е окончателния акт, подлежащ на оспорване посредством иск по чл. 263 от ДФЕС пред Съда на Европейския съюз (каквито дела вече има разгледани и решени - Дело T-647/20, Дело T-334/21, Дело C-352/24 P).

Следва да се има предвид също така, че оспореното Решение № 50/21.01.2026 год. на Министерски съвет, като част от процедурата по одобряване на кандидатурите за длъжността европейски прокурор на Република България, не съдържа властническо волеизявление и с него не се пораждат права и задължения и не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, вкл. и по отношение на частния жалбоподател, като участник в конкурса. Между страните в тази конкурсна процедура не възниква правоотношение на власт и подчинение, поради което и решението на Министерски съвет не притежава характера на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Това решение, като част от процедурата предхожда крайния акт на Съвета по избор и назначаването на европейските прокурори, в т.ч. и тези, предложени от Република България.

В съответствие с горните мотиви и като е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, като подадена против неподлежащ на съдебно оспорване акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, тричленният състав на шесто отделение на ВАС е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира за неоснователни обективираните в частната жалба твърдения относно характера на оспореното решение на Министерски съвет, което по мнение на оспорващия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащо на обжалване.

В иницииралата настоящото производство частна жалба, в условията на алтернативност е заявено и искане с правно основание чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на правото на ЕС. Така заявеното искане е неоснователно, като мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК, съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.

В настоящия случай, от страна на оспорващия не са формулирани нито конкретни въпроси, на които следва да отговори СЕС, нито е заявено конкретно противоречие на националното право с норми на европейското право. Заявеното искане е общо и не касае конкретни разпоредби от общностното или национално законодателство. Не кореспондира с нормативната регламентация искането, обективирано в частната жалба – чрез отправяне на преюдициално запитване, СЕС да уточни границите на съдилищата.

По изложените съображения, искането с правно основание чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По отношение искането с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на Решение № 50 от 21 януари 2026 год. на Министерски съвет на Република България, настоящият петчленен състав намира същото за процесуално недопустимо по следните мотиви:

Предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт и не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. В тази връзка, доколкото жалбата против Решение № 50 от 21 януари 2026 год. на Министерски съвет на Република България се явява процесуално недопустима, поради липсата на годен за оспорване административен акт, недопустимо се явява и искането за спиране и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. К. с правно основание чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2531/09.03.2026 год., постановено по административно дело № 2151/2026 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С. К. с правно основание чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на Решение № 50 от 21 януари 2026 год. на Министерски съвет на Република България.

Определението не подлежи на обжалване.