Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на "В. Стоянов 2012" ЕООД София, чрез адв. А. бояджиев, против определение № 23163/09.06.2026 година, постановено по адм. дело № 6946/2026г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-001785 от 06.04.2026г. на полицейски инспектор "Пътна полиция", СДВР.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и практиката на ВАС, както и поради необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Към жалбата са представени доказателства за наемане от жалбоподателя на друг товарен автомобил срещу заплащане на наем от 2500 евро месечно, плащането на които през период от 6 месеца твърди , че представлява значителни и трудно поправими вреди, настъпването на които е основание за спирането.
Ответната страна писмено оспорва жалбата.
Върховният административен съд, дежурен състав, намира частната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че заявените вреди от предварителното изпълнение на заповедта, изразяващи се в разходи за ползване на друг товарен автомобил за търговската дейност на дружеството, не представляват значими и трудно поправими вреди, които да са основание за исканото спиране.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл.171 ЗДвП. Приложима в случая е нормата на чл.166, ал.4 АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Съгласно чл.166, ал.2 АПК, приложима на основание ал.4, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Правилен е изводът на състава на АССГ, че тежестта на доказване е за жалбоподателя, подал искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Предмет на доказване е възможността предварителното изпълнение на административния акт да му причини значителни и/или трудно поправими вреди, като анализът следва да се направи въз основа на обстоятелства настъпили след издаване на ЗПАМ.
В случая е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б.а ЗДвП-прекратяване регистрацията на товарен автомобил за срок от 6 месеца, затова, че на 27.03.2026г. е бил управляван от Ц. Ц. без да притежава СУМПС-загубил правоспособност.
Претендираните от жалбоподателя материални вреди в размер на 15000 евро за плащане на наемна цена за ползване на друг товарен автомобил за дейността на дружеството не представляват такива по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК. От една страна, няма доказателства те да са реално платени по приложения договор за наем и фактура. От друга страна, техният размер не може да се счита за значителна или трудно поправима вреда, която да не може да бъде обезщетена при евентуална отмяна на заповедта за ПАМ като незаконосъобразна и признато по надлежния ред право на обезщетение.
Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Предварителното изпълнение на тази заповед е в особено важен и значим обществен интерес за запазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, презюмиран от закона с допускането на предварителното изпълнение. Той не се превалира от застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-голяма степен на значимост, поради което искането се явява неоснователно.
Като е достигнал до верни фактически и правни установявания, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 23163/09.06.2026 година, постановено по адм. дело № 6946/2026г. по описа на Административен съд София град.
Определението е окончателно.