Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Ямбол, чрез лице с юридическо образование – началник отдел „Правни дейности“ М. Караиванова. Касационната жалба е срещу решение № 998 от 30 юни 2025 год., постановено по адм. дело № 145/2025 год. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което по жалба на Г. В. З. е отменено решение, обективирано в протокол № XVII, точка седма (решение № ХVІІ-7) от 27 февруари 2025 год. на Общински съвет Ямбол, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 99, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), в частта му по т.1 – улици в Синя зона, касаеща улиците, изброени от т. 1 до т. 96, с изключение на посочените в т. 18, т. 25, т. 34, т. 40, т. 81, т. 82 и т. 83.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли първоначалната жалба. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.
Ответникът по касационната жалба – Г. В. З., представляван от адв. С. Кескинов, в отговор на подадената касационна жалба излага подробни доводи за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, приема за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на контрол пред Административен съд гр. Ямбол е било решение, обективирано в протокол № XVII, точка седма (решение № ХVІІ-7), от заседание на 27 февруари 2025 год. на Общински съвет Ямбол относно разширяване на определения обхват на Синя зона в община Ямбол, в частта му за определения обхват на улици в Синя зона, с изключение на частта, включваща [заличен текст].
С решението по делото административният съд е отменил оспорения административен акт в частта му по т.1, касаеща границите и обхвата на Синя зона досежно „улици в Синя зона“, изброени в решението от т. 1 до т. 96, с изключение на посочените в т. 18, т. 25, т. 34, т. 40, т. 81, т. 82 и т. 83.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното решение на Общински съвет Ямбол представлява акт с нормативен характер. Същият е административен акт с многократно правно действие, насочен към неопределен кръг адресати. Решение № ХVІІ-7 от 27 февруари 2025 год. на Общински съвет Ямбол е прието на нормативното основание на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, съгласно който в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, т.е. същото е акт по прилагане на закон.
Според съда приетото от Общински съвет Ямбол решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 ЗМСМА, но неправилно е посочен видът на акта, приложим в настоящата хипотеза при уреждане на процесните обществени отношения. Затова съдът е констатирал, че са били нарушени процесуалните правила за приемане на нормативни актове.
Посочено е, че дейността по издаване на нормативни административни актове представлява израз на държавното управление и основен правен регулатор, подчинява се на общия принцип на чл. 12 АПК за достъпност, публичност и прозрачност и на правилата, предвидени в чл. 75 – чл. 80 АПК. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. По тази причина съдът е уважил като основателно възражението в подадената пред него жалба, че решението на Общински съвет Ямбол, като прието без обществено обсъждане, е прието в нарушение и на процесуалните правила, разписани в чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съдът е указал, че е необходимо да бъде изработен проект на акта, като в процеса по изработване се проведат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.
В допълнение е посочен и друг порок на въпросното решение, а именно липсата на приложена графична част. Посочването на улици и брой паркоместа без графична част, на която да са означени, препятства проверката за законосъобразност по същество – дали местата за паркиране са определени при спазване на специалните правила.
По гореизложените съображения Административен съд гр. Ямбол е отменил решение № ХVІІ-7 от 27 февруари 2025 год. на Общински съвет Ямбол в обжалваната част.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилно Административен съд гр. Ямбол е констатирал, че решението на Общински съвет Ямбол представлява административен акт с нормативен характер. Това е така, защото процесният акт е акт по прилагане на закон – посочено е нормативното основание на чл. 99, ал. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя (в случая това е Община Ямбол), може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Регулирането на изброените обществени отношения се извършва посредством актове, съдържащи общозадължителни правила за поведение, адресирани до неопределен и неограничен брой адресати, които актове се прилагат нееднократно.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, както и решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител. Независимо от наименованието/вида на акта, с който общинският съвет регулира обществените отношения, от значение са неговите предмет и съдържание.
Процесният казус касае регулиране на обществените отношения, свързани с улиците, попадащи в обхвата на синя зона в гр. Ямбол. Още с въвеждането на синя зона в гр. Ямбол през 2012 год. Общински съвет Ямбол на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 ЗМСМА, във вр. с чл. 99, ал. 3 ЗДвП е определил зона за кратковременно платено паркиране на улици, площади или части от тях – публична общинска собственост само в делнични дни между 8.00 ч. и 18.00 ч. в района на Централна градска част. Това решение е имало белезите на подзаконов нормативен акт. Обжалваното в настоящото производство решение № ХVІІ-7 от 27 февруари 2025 год. на Общински съвет Ямбол в частта му за определения обхват на улици в синя зона, внася промяна в обхвата на определената с предходното решение от 13 юли 2012 год. зона за кратковременно платено паркиране на улици, площади или части от тях – публична общинска собственост, следователно това решение също следва да се характеризира като нормативен административен акт.
По изложените по-горе съображения обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му, произтичащи от разпоредбите на чл. 26 и сл. ЗНА.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Изискването за мотивиране на нормативния акт и за съдържанието на мотивите са дадени в чл. 28, ал. 1 и 2 ЗНА.
Съдържанието на решение № ХVІІ-7 от 27 февруари 2025 год. на Общински съвет Ямбол не покрива дори в минимална степен изискванията по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 5 ЗНА, предвиждащи, че мотивите към проекта на нормативен акт следва да съдържат : 1. Причините, които налагат приемането; 2. Целите, които се поставят; 3. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. Очакваните резултати от прилагането, включително финансови, ако има такива; 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Законодателят придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. Мотивите, съответно докладът към проекта, следва да са с очертаното в чл. 28, ал. 2 ЗНА императивно съдържание. Те трябва да са налице преди внасянето му за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Последователна е съдебната практика, че целта на разпоредбата на чл. 26 ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта и мотивите към него е начинът, по който принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност по чл. 26, ал. 1 ЗНА, намират част от своето проявление спрямо засегнатите лица. За тяхното спазване следи на първо място органът, в чиито правомощия е да приеме съответния проект.
С оглед на всичко изложено дотук се налага извод, че обжалваното решение на общинския съвет не може да бъде възприето като „управленски акт“, какъвто довод излага касационният жалбоподател. Ясно е от съдържанието на въпросното решение, че то цели да разшири обхвата на Синя зона в гр. Ямбол – а това няма как да стане с акт от управленски характер.
Действително, както твърди касаторът, ако се приеме, че синя зона в гр. Ямбол е въведена с нормативен акт, е недопустимо да бъде приет нов нормативен акт, който да регулира отношения със същия предмет – такава е и повелята на чл. 10, ал. 1 ЗНА. Но в процесния случай се касае за хипотезата на ал. 2 на въпросната разпоредба, която гласи, че обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.
Приемането на решение от Общински съвет Ямбол без да е спазена процедурата по обществени консултации и без да са налице съответни на нормативно установените изисквания за мотивиране на приемане на текстовете, както и без тези мотиви да са станали достояние на заинтересованите лица в рамките на нормативно установения срок, представляват особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на подзаконовия нормативен акт на общинския съвет. Като е достигнал до този извод, Административен съд гр. Ямбол е постановил решение, което не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
Представените по делото пред касационната инстанция нови писмени доказателства не променят изводите по същество.
По отношение на разноските следва да бъде отбелязано следното:
Касаторът твърди, че делото не се характеризира с правна и фактическа сложност, което обуславя прекомерност на претендираната сума за адвокатски хонорар на страната. Настоящата касационна инстанция намира този довод за неоснователен. Действително, делото не се характеризира с високо ниво на правна и фактическа сложност, но изисква запознаване не само с правната уредба, а и с процедурните правила във връзка с работата на Общински съвет Ямбол, както и с обществените нагласи по повод проблематиката. Както е посочил и първоинстанционният съд, от страна на процесуалния представител адв. С. Кескинов са извършени процесуални действия по явяване в проведеното по делото открито съдебно заседание, представяне на доказателства и съответното пледиране в хода на устните състезания. Това е относимо и към поведението на процесуалния представител и пред настоящата инстанция – подаден е отговор на касационната жалба, съдържащ подробни и мотивирани възражения, подадено е и становище (озаглавено „молба“) преди откритото съдебно заседание. Затова и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по делото има право на разноски. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения договор за правна защита от 28 юли 2025 год., в който е посочено, че сумата от 2000 лева (равностойни на 1022,58 евро) е платена в брой.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 998 от 30 юни 2025 год., постановено по адм. дело № 145/2025 год. по описа на Административен съд гр. Ямбол.
ОСЪЖДА Община Ямбол, гр. Ямбол, ул. „Г.С.Раковски“ № 7, да заплати на Г. В. З., [ЕГН], гр. Ямбол, [адрес], разноски по делото в размер на 1022,58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.