Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).

Образувано е по частна жалба, подадена от „Лиел Констракшън“ ЕООД с адрес:гр.София,[адрес],чрез процесуален представител адв.Милева против определение №2597/21.01.2026г. по адм.д. 8653/2025г. на Административен съд София-град, с което частично е върната исковата молба на дружеството срещу Община Перник в частта на главен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 2 000 000 (два милиона) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, от незаконосъобразни действия/бездействие на Община Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и е прекратил производството по делото в тази част.

Частният жалбоподател, чрез процесуалните си представители, поддържа становище, че обжалваното определение е неправилно в неговата цялост, като постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Изтъква, че правният интерес на ищеца следва от изложените в исковата молба твърдения, както по всеки осъдителен иск. По тези съображения, подробно развити в частната жалба, иска отмяна на обжалваното определение изцяло и връщане делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендира разноски.

Ответникът Община Перник оспорва частната жалба като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като взе предвид доводите на страната и приложените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно. По отношение на частта от определението, с която исковата молба е частично върната и производството е съответно частично прекратено, при наличие на изискуемите процесуални предпоставки, частната жалба е допустима и основателна.

За да постанови обжалваното определение административният съд е приел,че производството е образувано по предявени от „Лиел Констракшън“ ЕООД срещу Община Перник обективно съединени осъдителни искове, предявени в условията на евентуалност, както следва:

– главен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 2 000 000 (два милиона) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, от незаконосъобразни действия/бездействие на Община Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

– евентуален иск с правно основание чл. 218 от ЗОП за сумата 2 000 000 (два милиона) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка № 163 от 23.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

За да постанови определението в частта, с която е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото по главния иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ съдът е приел,че ищецът е основал иска на твърденията,че между Община Перник и ДЗЗД „Перник Комунал“ бил сключен Договор № 173 от 28.10.2015 г. с предмет „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник“, със срок на изпълнение до 01.11.2020 г. ДЗЗД „ПЕРНИК КОМУНАЛ“, представлявало обединение между дружествата „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ ЕАД, в което ищецът бил с процентно участие 99,9 %.С решение № 20/СЛУ-7427/16.10.2020 г. на зам. - кмета на община Перник била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник“. Видът на процедурата била „договаряне без предварително обявление“, с правно основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. На 23.10.2020 г., бил сключен Договор № 163 за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник" между Община Перник, като възложител, и „ЗМБГ“ АД - изпълнител. Към датата на сключване на Договор № 163 все още бил действащ Договор № 173 от 28.10.2015 г. между Община Перник и ДЗЗД „Перник Комунал", който бил със срок на изпълнение до 01.11.2020 г. Съгласно техническата спецификация по договора, всички дейности, които били посочени в решение № 20/СЛУ-7427/16.10.2020 г. на зам.-кмета на община Перник, като подлежащи на възлагане, са били към онзи момент предмет на действащия тогава Договор № 173 от 28.10.2015 г., между Община Перник и ДЗЗД „Перник Комунал“. С Решение №1340 от 02.02.2021 г. на Върховен административен съд, било отменено като незаконосъобразно Решение № 20/СЛУ7427/16.10.2020 г. на заместник- кмета на община Перник, длъжностно лице на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно заповед е № 331 от 12.03.2020 г. на кмета на община Перник за откриване на процедура на договаряне без предварително обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник“ на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, което водило до унищожаемост на всеки последващ индивидуален административен акт в процедурата за възлагане на обществена поръчка и в частност на сключеният, въз основа на отмененото решение на кмета на община Перник договор № 163 за възлагане на обществена поръчка, сключен между Община Перник и „ЗМБГ“ АД. Този договор бил прогласен за унищожаем с влязло в законна сила на 25.08.2025 г. решение №18/ 12.04.2023 г., постановено по търговско дело № 21/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

Ищецът пред административния съд е подържал след направеното уточнение,че незаконосъобразно действие на кмета на Община Перник се изразява в сключването на договор между Община Перник и „ЗМБГ“ АД, с който се възлага обществена поръчка с предмет: „услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник“, прогласен за унищожаем с влязло в сила на 25.08.2025г. решение № 18 от 12.04.2023г., постановено по търговско дело № 21 от 2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, сключен на основание решение за откриване на процедура за договаряне без предварително обявление, чиято незаконосъобразност е установена с влязло в законна сила на 02.02.2021 г. съдебно решение № 1340 от 02.02.2021 г. на ВАС.

Незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Перник е по повод изпълнение на административна дейност – непредприемане на действия за удължаване на срока на действие на сключения договор между Общината и ДЗЗД „Перник комунал“ чрез анекс.

Сочи се, че тази комбинация от действия и бездействие създавала пречка за реализацията на стопанската дейност на „Лиел Констракшън“ ЕООД и е довела до наличието на пропуснати ползи за дружеството.Видът на вредите, чието обезщетяване се търси и посочен като пропуснати ползи, изчислени на база очакваната печалба от изпълнението на поръчката, като се вземе предвид прогнозната стойност на поръчката за периода от прекратяването на Договора с ДЗЗД „Перник Комунал“, до настоящия момент, а именно от 23.10.2020 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба.

Обобщава се, че противоправното поведение на Община Перник, на което се основава главният иск, се изразява в неизпълнение на задължение за удължаване на действащ договор и фактическо действие по сключване и изпълнение на договор, обявен за унищожаем, което е довело до реално препятстване на „Лиел Констракшън“ ЕООД да участва и да осъществи дейност по сметосъбиране и сметоизвозване. В резултат на това е пропусната печалба от неизвършена търговска дейност, която при нормално и законосъобразно поведение на административния орган би била реализирана. Загубената възможност за реализиране на договорен приход формирала вредата, за която се претендира обезщетение.

Разпоредбата на чл.218 ЗОП, която е специална по отношение на чл.1 ЗОДОВ предвижда възможността за предявяване на искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от специфични актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а именно такива, причинени при нарушения по провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка. Правото на иск е обусловено от процесуалните предпоставки за неговото възникване и упражняване. Процесуална предпоставка и по този вид осъдителен иск е правният интерес. Правният интерес при осъдителните искове произтича от твърденията в исковата молба. Ако исковата молба е редовна и в нея е описано изискуемо притезание на ищеца спрямо ответника, което по неговите твърдения съществува, значи за ищеца е налице правен интерес.

Правото на иск обуславя допустимостта на исковия процес, а съществуването на спорното материално право обуславя изхода от процеса, т.е. основателността на иска. "Интересът от осъдителен иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може да се проверява по повод на отвод на ответника за липса на интерес. Дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска. На него ще се даде отговор с решението..." - в този смисъл Сталев, Ж., проф. д-р, "Българско гражданско процесуално право", София, 2001, стр.203.

Изводът на съда, че претендираните имуществени вреди (пропуснати ползи) се извеждат по съществото си от твърдяно неизпълнение/неосъществяване на договорно поведение – неанексиране (неудължаване) на срока на действие на Договор № 173/28.10.2015 г., както и от последващо сключване и изпълнение на договор за обществена поръчка с трето лице и че тези факти не съставляват „административна дейност“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като след приключване на възлагателната процедура общината участва в договорното правоотношение като равноправен субект и реализира права и задължения по гражданскоправен договор,касае основателността на иска. Изводът относно претенцията за пропуснати ползи, свързана с неанексиране на действащ договор и с последващо сключване/изпълнение на договор с трето лице, по съществото си представлява претенция за вреди от произтичащи от договорно и частноправно поведение на възложителя, което е извън приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, също е извод по съществото на спора. Тези изводи на съда касаят основателността на иска, а не неговата допустимост, поради, което и обжалваното определение, следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ето защо Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 2597/21.01.2026г. по адм.д. 8653/2025г. на Административен съд София-град, с което частично е върната исковата молба на дружеството срещу Община Перник в частта на главен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 2 000 000 (два милиона) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, от незаконосъобразни действия/бездействие на Община Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и е прекратил производството по делото в тази част.

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване .