Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. И. П., подадена чрез пълномощник - адв. Качаунова, срещу решение № 31529/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 4556/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 124/25.03.2025г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 287/2023г. на КЗД, по т. VІІ от диспозитива на същото, с която се отхвърля жалбата на С. П. срещу всички ответници и се установява, че не са осъществили нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗдискр.) - „тормоз“ на основата на „етническа принадлежност“ по чл.4, ал.1 от Закона, както и „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на §1, т.5 от ЗЗдискр., чрез бездействия, свързани с публикуване на 12.07.2023г. на колаж с антисемитско съдържание и допускане на неговото разпространение.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, като конкретно е посочено касационното основание по чл.209 т.3 от АПК, свързано с нарушение на материалния закон. Наведените възражения са единствено относно приложението на чл.9 от ЗЗДискр. и възприетото от първоинстанционния съд, че в конкретната хипотеза тежестта на доказване в производството по защита от дискриминация е на страната, станала жертва на дискриминация, което според касатора определя доказване в смисъла на пълно и главно доказване. Поддържа се, че в производството пред КЗД са представени множество факти, от които може да се направи предположение за извършена дискриминация под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация. Оспорва изводите на административния съд, че твърденията на жалбоподателя, че конкретни лица са администратори, не следва да почиват на предположения, а следва да бъдат доказани, като акцентира на същинска трудност в доказването, не по вина на жалбоподателя, свързана с отказа на компания Телеграм да предостави IP адреса, от който са достъпвани профилите и телефонните номера на двамата администратори. Въз основа на тази същинска трудност в доказването на самоличността на администраторите на Телеграм канала счита, че следва да се приложи правилото на чл.9 от ЗЗдискр. и ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Иска се отмяна на решението на АССГ в обжалваната му част и решаване на делото по същество. При условие на евентуалност и при наличие на хипотезата по чл.173 ал.2 от АПК, се поддържа искане за отмяна на решението и връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне в определен от съда кратък срок.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Ответните страни: Политическа партия "Възраждане", К. Т. К., Д. Й. А. и З. К. К. не представят становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба при липсата на касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото, доводите и възраженията на страните, в рамките на дължимата проверка по реда на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
За да отхвърли жалбата на С. И. П. срещу т. VІІ от диспозитива на Решение № 124/25.03.2025г. по преписка №287/2023г. на КЗД, с което е отхвърлена жалбата на С. П. срещу ответниците в производството и се установява, че не са осъществили нарушение на ЗЗдискр. - „тормоз“ на основата на „етническа принадлежност“ по чл.4, ал.1 от Закона, както и „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на §1, т.5 от ЗЗдискр. чрез бездействия, свързани с публикуване на 12.07.2023г. на колаж с антисемитско съдържание и допускане на неговото разпространение, първоинстанционният съд е приел, че при тежест на доказване в прозводството върху страната, станала жертва на дискриминация, не е доказано от страна на жалбоподателя, че именно ответниците - Политическа партия "Възраждане", К. Т. К., Д. А. и З. К. са лица, администратори на групата на „Възраждане“ в Телеграм, поради което не може да се приеме, че като такива са извършили соченото от жалбоподателя нарушение на антидискриминационното законодателство. Решаващият съд посочил, че не е достатъчно твърденията на жалбоподателя да почиват на предположения, че конкретни лица са администратори, а тези твърдения следва да бъдат доказани. Приел, че авторството при извършване на дискриминационни действия не следва да се предполага, а да се докаже със всички разрешени от закона средства. Според АССГ, в тежест на жалбоподателя е доказването, че именно сочените от него лица са извършили конкретните правонарушения, а доказателства за това не са били представени в хода на производството пред КЗД от страна на жалбоподателя. Съдът приел за недоказан факта, че ПП „Възраждане“, представлявана от К. К., К. Т. К., Д. Й. А. и З. К. К. са администратори на група с наименование „Възраждане“ в Телеграм, като е ценил и информация, получена от ГДБОП-МВР, дирекция „Киберсигурност, че компанията „Телеграм“ предоставя анонимност на своите потребители и публично заявява, че ще си сътрудничи с правоохранителните органи само в краен случай - при получаване на заповед от съда, в която се потвърждава, че техен потребител е терорист, в който случай би могло да се разкрие IP адреса, от който е достъпван профила и телефонния номер на потребителя. При недоказано авторството на соченото нарушение, първоинстанционният съд намерил за правилно решението на КЗД в частта по т.VII, с която е отхвърлила жалбата на С. И. П. с вх. № 44-00-4154/28.11.2023г..
АССГ, въз основа на извършена цялостна проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД, съгласно чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, е формирал правно издържани изводи, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при изложени подробни мотиви – фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона, поради което намерил, че не са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 – 5 АПК.
Противно на доводите в касационната жалба, съдът е обсъдил представените по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е извел фактически констатации и правни изводи, които настоящата касационна инстанция намира за правилни и обосновани.
Правилно с обжалваното решение на административният съд е прието, че КЗД е постановила решението си при спазване на административнопроизводствените правила, вкл. и относно правилото за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация по чл.9 от ЗЗДискр., а именно: страната която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи prima facie (убедителен на пръв поглед) извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. изисква страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Сред тези факти, както правилно е приел и АССГ, е и факта относно самоличността на лицето/лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение на антидискриминационния закон. След като оплакванията касаят действия и бездействия на Политическа партия "Възраждане", представлявана от К. Т. К., К. Т. К., Д. Й. А. и З. К. К., в твърдяното им качество на администратори на канал в „Телеграм“ с наименование „Възраждане“ и се основават на твърдения, че те са осъществили или са се въздържали от извършване на определено действие, доказването на авторството на поведението изисква установяване на факт, попадащ в обхвата на чл.9 от ЗЗДискр., че именно тези лица са администратори на групата. Този факт – относно авторството, както е посочила и КЗД в решението си, е факта, поставящ началото на разпределяне доказателствената тежест по преписката по отношение на тях. При недоказването му е налице невъзможност за обвързване на посочените в жалбата физически лица и групата, озаглавена „Възраждане“ в мобилното приложение „Телеграм“.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. определя как се разпределя доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника. Жалбоподателят е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация, сред които неизменно е и факта относно лицето/лицата, които осъществяват нарушение на ЗЗДискр. Само при тези условия законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че не е осъществена дискриминация под формата на тормоз по признака етническа принадлежност, както и „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на §1, т.5 от ЗЗдискр., в конкретния случай. При неизпълнението от страна на жалбоподателя и касатор в настоящето производство на възложената му от закона доказателствена тежест е налице достатъчно основание за отхвърляне на жалбата му.
Предвид изложеното съдът правилно е приел, че фактическите обстоятелства сочат, че в случая не е доказано нарушение на ЗЗДискр. под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 от ДР на с.з. както и „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на §1, т.5 от ЗЗдискр., от посочените в жалбата и в решението на КЗД физически лица, поради което твърденията в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение в несъответствие с приложимите материалноправни норми са неоснователни.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че наличието на същинска трудност, независеща от поведението на жалбоподателя, да установи кои конкретни лица са администратори на групата с наименование „Възраждане“ в Телеграм, е основание за възлагане в тежест на ответниците в производството да установяват, че не са извършили нарушение на ЗЗДискр. под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., както и „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на §1, т.5 от ЗЗдискр. Заявената трудност в процеса на доказване на соченото обстоятелство не се дължи на поведението на ответниците, а на трети лица, извън правния спор, поради което е недопустимо ответниците да носят процесуалните последици от нея.
С оглед изложеното, не се доказва соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ, в частта с която е отхвърлена жалбата на С. И. П. против Решението на КЗД по т. VІІ. е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31529/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 4556/2025 г. по описа на Административен съд София - град.