Производството е по чл. 58 и сл. от ИК.
Образувано е по постъпила жалба с вх. № 21209/03.08.2026 г. по описа на ВАС от Е. Б. К. от гр. София срещу писмо с изх. № ЦИК-ПВР-17-2/1/ от 21.07.2026 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК).
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното писмо, като се иска неговата отмяна.
Ответникът - Централната избирателна комисия, в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, заявява становище за недопустимост на жалбата поради липса на предмет на оспорване и поради липса на правен интерес.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи, приема, че същата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.
Жалбата е недопустима и не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка. Оспореният от жалбоподателя документ е писмо - отговор на ЦИК до Е. К.. Нормата на чл. 58, ал. 1 на ИК регламентира изрично и изчерпателно кои решения на ЦИК може да се обжалват пред ВАС и писмата по сигнали до ЦИК от граждани не са в приложното поле на разпоредбата.
Следващо основание за недопустимост е, че жалбата на Е. К. е подадена срещу писмо на ЦИК, което не притежава реквизитите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Обжалваното писмо е с указателен характер и не съдържа белезите на индивидуален административен акт съгласно чл. 21 АПК. Същото не поражда непосредствени и преки правни последици за жалбоподателя, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Налице е основание за прекратяване на настоящото производство поради наличие на предпоставката по чл. 159, т. 1 АПК.
Съдът приема, че не е налице и правен интерес от оспорване, като абсолютна процесуална предпоставка. Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба и липсата му предпоставя оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяването на производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира претенцията за неоснователна, тъй като не са налице данни за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в полза на страната.
Водим от горното, Върховния административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 21209/03.08.2026 г. по описа на ВАС от Е. Б. К. от гр. София срещу писмо с изх. № ЦИК-ПВР-17-2/1/ от 21.07.2026 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК) и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7501/2026 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.