Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от А. Б. С., чрез адв. Т. Томов, против определение № 23372/10.06.2026 г. постановено по адм. дело № 6967/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).
С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-4332-002471 от 18.05.2026 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. „дд“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.
Частният жалбоподател смята обжалваното определение за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран.
Излага, че делото е образувано след разделяне на производството по първата, подадена жалба, а тя е срещу принудителни административни мерки (ПАМ), наложени с акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5069812 от 15.05.2026 г. (АУАН), а не с посочена от съда заповед за прилагане на ПАМ, която е обжалвана самостоятелно с отделна жалба, в която също е направено искане за спиране на предварително изпълнение на приложената с нея ПАМ, но това са различни производства и съответно искания.
Частният жалбоподател излага, че ако съдът приеме обжалваното определение за допустимо, то обосновава доводи, че същото е неправилно.
Изтъква, че съдът не е взел предвид, че дейността на дружеството-работодател на искателя, която е пряко свързана с непрекъснато придвижване до адреси на клиенти и се осъществява куриерска дейност. Не е отчел нито допълнителните разходи за транспорт, притесненията, свързани с организацията на работното време, закъснения при служебните и други ангажименти на искателя, нито липсата на вина за твърдяното в АУАН нарушение на правилата за движение по пътищата, нито други нарушения на административнопроизводствените правила и липсата на реквизите в оспорения акт.
Иска обжалваното определение да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на съда за произнасяне по направеното искане или да бъде отменено определението, а по същество да бъде спряно изпълнението на приложената ПАМ. В условията на евентуалност моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно.
Подадена е и втора частна жалба от А. Б. С., против определение № 25582/24.06.2026 г. постановено по адм. дело №6967/2026 г. по описа на АССГ.
С обжалваното определение е отхвърлено искането на А. Б. С. за допълване на определение №23372 от 10.06.2026г. постановено по адм. дело № 6967/2026 г. по описа на АССГ.
Частният жалбоподател смята, че определението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди, че съдът неправилно не се е произнесъл по направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на наложените с АУАН Серия GA № 5069812 от 15.05.2026 г. принудителни административни мерки (ПАМ): отнемане на СУМПС [номер] и отнемане на СРМПС № [номер].
Прави искане определението да бъде отменено.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
По частната жалба на А. Б. С. срещу определение № 23372/10.06.2026 г. постановено по адм. дело № 6967/2026 г. по описа на АССГ:
Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, буква „з“ подбуква „дд“ ЗДвП. Фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето И. К. Д., [ЕГН] на 15.05.2026 г. около 13:04 часа в гр. София на [улица]е управлявало собствения си лек автомобил марка и модел „БМВ 323 ЦИ“ с peг. № [рег. номер], като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно извършва „дрифт“ с което е нарушил разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.
За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Според съда твърденията на водача за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Съдът е приел още, че неблагоприятните последици от временното отнемане на свидетелството за управление са обичайна последица от наложената принудителна административна мярка и сами по себе си не обосновават значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя.
Определението е правилно.
По довода за недопустимост на обжалваното определение.
За да бъде един съдебен акт недопустим е необходимо да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.е. да липсва положителна или да е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. В случая съдът е сезиран с две жалби – една срещу ПАМ, наложени с АУАН серия GA, № 5069812 от 15.05.2026 г. (жалба, вх. № 18420/28.05.2026 г.) и втора срещу на Заповед № 26-4332-002471 от 18.05.2026 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена ПАМ чл. 171, т. 1, буква „з“ подбуква „дд“ ЗДвП.
Видно от материалите по делото по жалба, вх. № 18420/28.05.2026 г. заместник-председател на съда с разпореждане от 29.05.2026 г., е изискал от административния орган административната преписка, ведно с копие от жалбата. На 09.06.2026 г. административният орган е изпратил преписката с придружително писмо УРИ 433200-70722, като е посочил, че спрямо А. Б. С. от гр. София са приложени ПАМ съответно със Заповед № 26-4332-002471/18.05.2026 г. по чл. 171, т.1, б.“з“, подб. „дд“ ЗДвП и Заповед № 26-4332-002472/18.05.2026 г. по чл. 171, т.2, б.“м“ ЗДвП като към момента няма информация за връчването им към дата на окомплектоване на жалбата.
На 10.06.2026 г. е образувано административно дело № 6967 по описа на АССГ за 2026 г., като съдът с определение № 23351/10.06.2026 г. приема, че е сезиран с жалба от А. Б. С. срещу Заповед № 26-4332-002471/18.05.2026 г. по чл. 171, т.1, б.“з“, подб. „дд“ ЗДвП и Заповед № 26-4332-002472/18.05.2026 г. по чл. 171, т.2, б.“м“ ЗДвП, поради което разделя производството по жалбата и определя по жалбата в частта ѝ срещу Заповед № 26-4332-002472/18.05.2026 г. по чл. 171, т.2, б.“м“ ЗДвП да се образува отделно производство.
При така установените факти, се налага извод, че съдът е сезиран с жалба в срок срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, в която е направено искане за спиране на изпълнението му по реда на чл. 166 АПК, поради което произнасянето на съда по съществото на това искане е допустимо.
Действително в кориците на делото е приложена и жалбата на А.Б. С., вх. № 18420/28.05.2026 г. срещу ПАМ, наложени с акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5069812 от 15.05.2026 г. като няма данни по тази жалба да е образувано дело, но това не може да се отрази на допустимостта на производството по адм. дело № 6967/2026 г., което е с предмет - жалбата на А. Б. С. срещу Заповед № 26-4332-002471/18.05.2026 г. по чл. 171, т.1, б.“з“, подб. „дд“ ЗДвП.
По доводите за неправилност на обжалваното определение.
С последното АССГ отхвърля искането на А. Б. С. за спиране на предварителното изпълнение Заповед за прилагане на ПАМ № 26-4332-002471 от 18.05.2026 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР (ЗПАМ).
Съдът приема, че искателят не е посочил и доказал конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение, а за такива не се считат евентуалните неудобства, произтичащи от факта на временно отнемане на СУМПС. След анализ на данните от трудовия договор на лицето съдебният състав на АССГ е заключил, че длъжността, на която е назначен А. С. спада към групата „Административен персонал по обслужване на клиенти“, подгрупа „Служител, гише в пощенска станция“ и няма доказателства, че лицето е пряко ангажирано с транспортирането на пощенски пратки, за които да му е нужно валидно СУМПС. Относно доводите за месторабота, местоживеенето, възрастта и обстоятелството, че това е първа работа на искателя, съдът приема, че са ирелевантни и непротивопоставими на охранявания от приложената ПАМ обществен интерес. Относно доводите, за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и други пороци на оспорваната ЗПАМ, съдът отбелязва, че са извън предмета на искането по чл. 166 АПК.
С оглед изложеното съдът прави краен извод, че не се доказват предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, поради което отхвърля искането, с което е сезиран.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящият случай предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго.
Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тези факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.
Доводите на жалбоподателя, че съдът не е съобразил дейността на дружеството-работодател и въздействието на приложената ПАМ върху нея са неоснователни. Преди всичко, ако дружеството-работодател смята, че е пряко засегнато от приложената ПАМ, то има право на жалба срещу нея и възможност само да направи при оспорването искане по реда на чл. 166 АПК. Няма данни дружеството-работодател да е направило такова, а настоящият искател не може да предявява чужди права.
Правилно в тази връзка съдът е анализирал трудовия договор на искателя и липсата на доказателства, че трудовите му задължения включват транспортиране на куриерските пратки, за което се изисква наличие на валидно СУМПС. Действително длъжността, на която е назначен искателят съгласно посочения НКПД, предполага уседнала работа на гише. От описаните в трудовия договор задължения на служителя не може да се направи различен извод, няма нито едно задължение, което да е свързано с транспортиране на пратки, за които да е необходимо притежание на валидно СУМПС. Други доказателства не са представени, няма такива и към частната жалба.
Личните притеснения и неудобства на искателя във връзка с организацията на ежедневието му правилно са преценени от съда като неотносими към предмета на искането. Те са субективни възприятия и битови неудобства, които не са обвързани с конкретно посочени значими или трудно поправими вреди, които да налагат спиране на изпълнението на ЗПАМ.
В производството по чл. 166 АПК не следва да се обсъждат доводи относно вината на нарушителя и/или други нарушения на материалния или процесуалния закон, които могат да се отразят на законосъобразността на обжалвания акт. Това са въпроси, които се преценяват по съществото на спора, а не в акцесорното производство по чл. 166 АПК.
С оглед всичко изложено, не са налице предпоставките за спиране на предварително изпълнение на оспорената ЗПАМ, поради което изводът на първоинстанционния съд, че искането е неоснователно и недоказано е правилен.
Доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба на А. Б. С., против определение № 25582/24.06.2026 г. постановено по адм. дело № 6967/2026 г. по описа на АССГ:
За да отхвърли искането на А. Б. С. за допълване на определение № 23372/10.06.2026 г. постановено по адм. дело № 6967/2026 г. по описа АССГ съдът е изходил от действителната воля на страната и е приел, че търсената защита е насочена срещу действието на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ ЗДвП, а не срещу АУАН, който няма самостоятелни изпълняеми правни последици и не подлежи на съдебен контрол. Посочено е, че с определението, чието допълване се иска, съдът вече се е произнесъл по искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ, наложена със заповедта от 18.05.2026 г. Съдът е приел, че неправилното обозначаване на акта от страна на молителя не променя предмета на исканата защита, тъй като съдът служебно е квалифицирал искането съобразно действителното му съдържание. Поради това е прието, че с определение № 23372/10.06.2026 г. постановено по адм. д. № 6967/2026 г. по описа на АССГ съдът е изчерпал въпроса относно наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК и не са налице основания за допълването му.
Определението е правилно.
Настоящият касационен състав на ВАС изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за неоснователност на искането за допълване на определение № 23372 от 10.06.2026 г. постановено по адм. д. № 6967/2026 г. по описа на АССГ
От данните по делото обосновано е прието, че жалбоподателят е търсил защита срещу действието на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ ЗДвП, обективирана в Заповед № 26-4332-002471 от 18.05.2026 г., а не срещу АУАН Серия GA № 5069812 от 15.05.2026 г. С определение № 23372 от 10.06.2026 г. постановено по адм. д. № 6967/2026 г. по описа на АССГ, съдът вече се е произнесъл именно по искането за спиране на предварителното изпълнение на тази мярка.
Обстоятелството, че СУМПС е фактически иззето при съставяне на АУАН, не означава, че самият АУАН подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. Законът изрично разграничава прилагането на ПАМ от начина на нейното изпълнение: принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед, а в хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“, „е“, „ж“, „з“ и „и“ СУМПС се изземва със съставянето на АУАН. Следователно АУАН е основание за фактическото изземване на документа в предвидените от закона случаи, но не е актът, с който се прилага ПАМ. Актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила до доказване на противното и служи за установяване на нарушението, но не замества заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Поради това искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде преценявано спрямо заповедта за ПАМ, а не спрямо АУАН. Ето защо само по себе си изземването на СУМПС с АУАН не обуславя допустимост на самостоятелно искане за спиране на „предварително изпълнение“ на АУАН. Предмет на съдебната защита е предварителното изпълнение на приложената ПАМ, обективирана в процесната заповед№ 26-4332-002471 от 18.05.2026 г.
Не е налице и пропуск в диспозитива на определение № 23372/10.06.2026 г. Допълване е допустимо само при непроизнасяне по предмет, който е следвало да намери отражение в диспозитива, а не за преразглеждане на мотивите или за въвеждане на различен предмет на съдебна защита.
При тези съображения настоящият състав приема, че с определение № 23372 от 10.06.2026 г. постановено по адм. д. № 6967/2026 г. по описа на АССГ съдът е изчерпал предмета на поисканата защита и не е налице непроизнасяне, което да обуславя допълване на съдебния акт.
Предвид на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 23372/10.06.2026 г. постановено по адм. дело № 6967/2026 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 25582/24.06.2026г. постановено по адм. дело № 6967/2026 г. по описа на Административен съд – София-град.