Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Постъпила е молба от Р. Б. Ш., жалбоподател по делото, чрез пълномощника му В. Р. Ш., с която се иска спиране действието на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и изменените и допълнени с нея разпоредби на чл. 1, ал. 1, т.2а; чл. 7, ал. 2, ал. 3 в частта "и 2"; глава 2а; чл. 9, ал. 5 в частта "извън случаите по чл. 7, ал. 2 , т. 2 - 4" ; чл. 10, ал. 2 и ал. 4, т. 5; чл. 11, ал. 1 в частта " а в случаите по чл. 7, ал. 2, т. 2- 4 - признатата правоспособност"; чл. 12, ал. 7, изр. трето; чл.16, ал. 1, т. 8 и ал. 2 в частта "по отношение на вещите лица по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 - и министърът на правосъдието"; чл. 38, ал. 3, т. 6 и ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.103 от 06.12.2024 г.), както и § 13 и § 14 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, обн. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г., до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт е обосновано с твърдението, че считано от 12.08.2026 г. вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи, които не са положили или не са положили успешно изпит за признаване на правоспособност, не може да бъдат назначавани за вещи лица, които да извършват автотехнически експертизи. Поддържа, че с действието на процесните разпоредби се засяга съществено правната му сфера, като се ограничава правото му на труд, свързано с възможността да бъде определян като вещо лице по съдебни автотехнически експертизи и да получава възнаграждения за труда си. Заявява, че за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди поради невъзможност да осъществява дейността си като вещо лице по посочените съдебни експертизи.

Искането за спиране се явява основателно.

По силата на чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и чл. 196 АПК, действието на оспорен подзаконов нормативен акт може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, при условие, че то би могло да причини за оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му да донесе вредоносни последици за обжалващия. Нормотворецът apriori приема, че е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита следва да бъде осигурена с незабавното изпълнение на акта. Следователно, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен негов интерес, който да бъде противопоставим на значимите права, които законът охранява. От друга страна, в съответствие с Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на ОСК на Върховния административен съд целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принипа на съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава.

Измененията в нормативната уредба относно реда за признаване на правоспособност на вещите лица в областта на съдебните автотехнически експертизи се съдържат в Закона за съдебната власт съгласно Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 61/2025 г.). Извършените в Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица изменения и допълнения, предмет на оспорване в настоящото производство, предвиждат провеждането на извънреден изпит за правоспособност за вещите лица в областта на автотехническите експертизи съгласно § 14 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата.

Съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 61 от 2025 г.), в едногодишен срок от влизането в сила на закона специалистите, утвърдени за вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи до влизането в сила на закона, полагат изпит за правоспособност. Съгласно § 3, ал. 3 от ПЗР на същия закон, в срока по ал. 2 вещите лице в областта на съдебните автотехнически експертизи може да бъдат назначавани за вещи лица от органа, който възлага експертизата, да извършват експертизи и да изготвят експертни заключения. От друга страна, § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на НПК, предвижда, че лицата по ал. 2, които не положат или не положат успешно изпит за признаване на правоспособност, се отписват от списъците на вещите лица.

Оспорващият Р. Б. Ш., един от жалбоподателите в настоящото производство, е вещо лице, вписано като такъв в списъците, утвърдени от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Окръжен съд Благоевград и Административен съд - Благоевград за 2025 г. и за 2026 г., в клас “Съдебни инженерно-технически експертизи", 5.2. Съдебни автотехнически експертизи. След извършена служебна справка в интернет страницата на Министерство на правосъдието е видно, че са проведени два изпита за признаване за правоспособност - на 21.02. (първа част) и 22.02. (втора част) и на 07.03. (първа част) и 08.03.2026г. (втора част) и успешно издържалите изпита са общо за цялата страна само 47 лица, измежду които не е настоящият жалбоподател.

Следователно, обосновано оспорващият твърди, че за него и за останалите вещи лица, които не са издържали или не са издържали успешно изпита за признаване на правоспособност, въведен с процесните оспорвани изменения и допълнения на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г., издадена от министъра на правосъдието, действието на подзаконовия нормативен акт ще причини значителни и труднопоправими вреди. С изтичането на едногодишния срок по § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на НПК и неполагането от страна на лицата на съответния предвиден в Наредбата изпит за признаване на правоспособност в посочения срок, по силата на § 3, ал.4 от ПЗР на ЗИД на НПК съответните лица ще бъдат отписани от списъците на вещите лица. Това означава, че последните, какъвто е и настоящият жалбоподател, няма да имат възможност да бъдат назначавани като вещи лица по съдебни автотехнически експертизи и няма да получават възнаграждения, с което се накърнява основното конституционно закрепено право - право на труд. Отделно от това не става ясно дали след като или ако бъдат отписани след изтичането на този срок, същите ще могат да получат възнаграждения за работата си преди този момент, възложена им при условията на § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на НПК. След изтичането на посочения едногодишен срок сериозно ще се затрудни работата на компетентните органи поради невъзможност да бъдат назначавани вещи лица по посочения вид съдебни експертизи, отговарящи на установените с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. изисквания, в това число задължителното полагане на изпит за признаване на правоспособност.

С оглед на горните съображения е налице обезпечителна нужда от спиране действието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и съответните изменени и допълнени разпоредби на Наредбата, посочени по-горе в искането, до влизане в сила на окончателен съдебен акт по делото.

Водим от горното и на основание чл. 190, ал. 1 вр. чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА действието на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр.89 от 24.10.2025 г.) и изменените с нея разпоредби на чл. 1, ал. 1, т. 2 а; чл. 7, ал. 2, ал. 3 в частта "и 2"; глава 2а; чл. 9, ал. 5 в частта "извън случаите по чл. 7, ал. 2 , т. 2 - 4"; чл. 10, ал. 2 и ал. 4, т. 5; чл. 11, ал. 1 в частта " а в случаите по чл. 7, ал. 2, т. 2- 4 - признатата правоспособност"; чл. 12, ал. 7, изр. трето; чл.16, ал. 1, т. 8 и ал. 2 в частта "по отношение на вещите лица по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 - и министърът на правосъдието"; чл. 38, ал. 3, т. 6 и ал. 4, т. 6 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., изм. и доп. бр.103 от 06.12.2024 г.), както и § 13 и § 14 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н - 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица ( обн. ДВ, бр. 89 от 24.10.2025 г.) до приключване на адм. дело № 523/2026 г. по описа на Върховния административен съд с влязъл в сила съдебен акт.

ДА СЕ ОБНАРОДВА настоящото определение по реда на чл. 190, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.