Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от „Херес“ ЕООД от гр. София, чрез процесуален представител срещу определение № 28616/15.07.2026г., постановено по адм. дело № 8674/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0967-000254/25.06.2026г., издадена от началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е извършил правилна преценка за неблагоприятните последици, произтичащи от предварителното изпълнение, както и не е отчел обстоятелството, че в заповедта е посочен грешен номер на отнетите табели на ППС. Иска се отменя обжалваното определение и спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на мярката.
Ответникът – началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ не ангажира становище по частната жалба.
Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, при спазване процесуалните предпоставки за нейното подаване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Със ЗППАМ № 26-0967-000254/25.06.2026г., издадена от началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ на „Херес“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗдвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство влекач „Волво ФХ“ за срок от шест месеца, считано от 25.06.2026г. Със заповедта са отнети свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр. рег.табели. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че МПС-то е управлявано от неправоспособен водач. Първоинстанционният съд е приел, че от страна на жалбоподателя не са доказани настъпването на значителни или труднопоправими вреди. Поради това съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изложените от съда съображения, със следните допълнения:
Предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. 3аконодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. 3а да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя.
При условие, че предварителното изпълнение на заповедта произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии, по аргумент от чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, изпълнението му може да бъде спряно само ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предпоставките на чл. 60 АПК не подлежат на обсъждане при разглеждания спор. Съдът, при подадено искане за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК следва да прецени единствено дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която при това трябва да бъде съпоставена с търсената от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес.
Практиката на Върховния административен съд в значителната си част изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее.
По делото, включително пред настоящата инстанция не са представени убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици за дружеството, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Действително, незабавното изпълнение на разпореждането несъмнено накърнява имуществения интерес на собственика на влекача, доколкото са налице данни, че с влекача се извършва международен превоз на стоки. Не всяко засягане на имуществени интереси обаче е основание за спиране на предварителното изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 АПК.
Имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Държавата като евентуален длъжник по подобно задължение е достатъчно надеждна и няма опасност такова евентуално присъдено обезщетение да не бъде изплатено. Всъщност значителна или трудно поправима имуществена вреда би била налице например ако изпълнението води до трайно унищожаване на материални блага /например сгради и съоръжения/, засяга възможността за осигуряване на издръжка за живот или би могла да доведе до неплатежоспособност на търговско предприятие или опасност за прекратяване на дейността му и др. Такива или подобни по степен опасности не се твърди или установява да застрашават жалбоподателя в първоинстанционното производство.
За сметка на това опасността от управление на МПС от неправоспособен водач е счетена от самия законодател за достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения имуществен интерес на частно лице, поради което и нормата на чл. 172, ал.6 ЗДвП допуска оспорваното предварително изпълнение в защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. В този смисъл предварителното изпълнение е необходимо и подходящо, защото осигурява незабавно изпълнение на задълженията на собственика на ППС. Няма гаранция, че след като собственикът веднъж е допуснал управлението на ППС от неправоспособен водач, той ще се въздържа от подобно поведение в следващите шест месеца. Поради това незабавното изпълнение не надхвърля преследваната от закона цел, която е както преустановителна, така и превантивна.
Доводите на жалбоподателя за допуснати фактически грешки при издаване на заповедта са свързани с проверка за законосъобразност на издадения административен акт по същество, която в настоящото производство не се извършва.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 28616/15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8674/2026 г. по описа на Административен съд – София-град.