Производството е по чл. 197 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 13 май 2026 г.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановеното решение на ПК на ВСС, като постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Развити са съображения, че при подаването на предложението от страна на министъра сроковете за образуване на производството пред ПК на ВСС не са били изтекли, което обстоятелство налага и отмяната на пункт 1 от решението по т. 3 от Протокол 15 от заседанието, проведено на 13 май 2026 г. На следващо място, по пункт 2 от решението се посочва, че последното не почива върху задълбочен анализ и проучване на изложените твърдения в предложението, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Иска се отмяната на решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г. и връщане на преписката на ПК на ВСС за ново разглеждане.
Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез свой процесуален представител Б. Кирилов поддържа становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, а по същество излага съображения за неоснователност на същата. В тази връзка се иска оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебното производство, евентуално – отхвърлянето ѝ като неоснователна.
Заинтересованата страна - Б. Б. С. - следовател в Национална следствена служба оспорва жалбата като недопустима - подадена при липса на правен интерес от оспорването от страна на министъра на правосъдието и в условията на евентуалност като неоснователна, като излага съображения, че решението на Прокурорската колегия е законосъобразно и не страда от сочените в жалбата пороци.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази изложеното от страните и след преглед на представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред ПК на ВСС е инициирано от Предложение с рег. индекс № ВСС-5492/30.03.2026 г., подадено от А. Янкулов, служебен министър на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание срещу „Б. С. – фактически изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България“, като се иска освобождаването му от тази длъжност.
На заседание на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.04.2026 г. и обективирано в Протокол № 5/07.04.2026 г. е извършен първоначален анализ относно редовността и допустимостта на предложението, като е изискана допълнителна информация, необходима за предстоящото разглеждане на производството от ПК на ВСС.
С решение по т. 20.3 от Протокол № 13 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22 април 2026 г., ПК на ВСС, във връзка с подадено заявление от Б. Б. С., с което оттегля съгласието си да изпълнява функциите „главен прокурор“ на Република България, на основание чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, определя В. В. С. - заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, за временно изпълняващ функциите „главен прокурор" на Република България.
На заседание на Прокурорската колегия, проведено на 29.04.2026 г. и обективирано в Протокол № 14/29.04.2026 г., ПК на ВСС, запознавайки се с извършения първоначален анализ на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ относно редовността и допустимостта на предложението, както и с постъпилата информация, която е била изискана от комисията, е установила, че Предложение с рег. индекс № ВСС-5492/30.03.2026 г., подадено от А. Янкулов, служебен министър на правосъдието е нередовно, тъй като с него се предлага Б. Б. С. да бъде освободен от длъжността „фактически изпълняващ функциите на главен прокурор“, каквато длъжност не съществува нито в Закона за съдебната власт, нито в класификацията на магистратските длъжностите в Прокуратурата.
С решение по т. 2.1 от Протокол № 14/29.04.2026 г., ПК на ВСС е указала на А. Янкулов, служебен министър на правосъдието да отстрани нередовностите в направеното предложение като посочи длъжността на лицето, за което се отнася предложението.
С уточнение изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г. към предложение с рег. индекс №ВСС-5492/30.03.2026 г., служебният министър на правосъдието е уточнил, че правомощията на и.ф. главен прокурор Б. С. са прекратени по силата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ след изтичането на шестмесечния срок от влизане в сила на разпоредбата, но последният фактически е продължил да заема длъжността и след това до 22.04.2026 г., когато е оттеглил съгласието си да изпълнява функциите. С оглед настъпилата промяна е уточнено, че с предложението се иска да бъде освободен Б. С. от длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ - директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването, която длъжност той продължава да заема.
Съгласно т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г., ПК на ВСС е взела решение : 1) на основание чл. 310, ал. 3, изр. 2 във връзка с чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт, да не образува дисциплинарно производство по предложение с рег. индекс № ВСС – 5492/30.03.2026 г. от министъра на правосъдието, в частта относно твърдените нарушения по т. 1 и т. 2, поради изтичане на шестмесечния срок от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт и 2) да не образува дисциплинарно производство по останалата част от предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Б. С. – директор на Национална следствена служба.
На 26 май 2026 г. с жалба изх. № 11-04-21/26.05.2026г. министърът на правосъдието е оспорил решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г.
С решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г., ПК на ВСС е освободила, на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ във връзка с чл. 175, ал. 1 от ЗСВ, Б. Б. С. от заеманата длъжност „директор“ на Национална следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на вземане на решението.
При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебна проверка за допустимост на оспорването, намира същото за недопустимо по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че министърът на правосъдието с предложение с рег. индекс № ВСС-5492/30.03.2026 г. и уточнението към него с изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г. е сезирал Прокурорската колегия с искане да бъде освободен от длъжност Б. Б. С. от длъжността „директор“ на Национална следствена служба, поради извършени от него дисциплинарни нарушения.
Министърът на правосъдието е сред лицата, които могат да внасят предложение за освобождаване от длъжност на директора на Националната следствена служба, поради което безспорно разполага с правен интерес да оспорва, както актовете на Прокурорската колегия, с които се отказва да бъде образувано производство за освобождаване на директора на Националната следствена служба, така и актовете, с които се отхвърля по същество направеното предложение.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че жалба изх. № 11-04-21/26.05.2026г. на министъра на правосъдието, подадена срещу решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 13 май 2026 г., към момента на подаването ѝ 26.05.2026 г. е допустима, като правото на оспорване е реализирано в законоустановения срок и от лице с надлежна легитимация – вносител на предложението.
Съдът намира, че към момента на подаване на жалбата - 26.05.2026 г. преследваният легитимен интерес на министъра, обективиран в предложение с рег. индекс №ВСС-5492/30.03.2026 г. и уточнението към него с изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г., а именно – освобождаването на Б. С. от длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ - директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването не е бил охранен вследствие на издаденото решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г. В този смисъл и след постановяването на процесното решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г., Б. С. е продължил да заема длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ - директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.
Съдът обаче установи, че след подаването на жалбата на министъра на правосъдието са настъпили нови обстоятелства - с решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г., ПК на ВСС е освободила, на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ЗСВ, Б. Б. С. от заеманата длъжност „директор“ на Национална следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на вземане на решението.
Настоящият съдебен състав намира, че с постановеното решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г., административният орган е упражнил правомощието си да освободи Б. Б. С. от заеманата длъжност „директор“ на Националната следствена служба, с което е постигнат и целеният с предложение с рег. индекс №ВСС-5492/30.03.2026 г. правен резултат, ясно дефиниран с уточнение изх. № 11-04-21#1/05.05.2026 г. – да бъде освободен Б. С. от длъжността на административен ръководител по смисъла на чл. 167 от ЗСВ - директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.
По тези съображения, настоящият съдебен състав, отчитайки, че предлаганото от министъра на правосъдието освобождаване от длъжност като административен ръководител на Б. С. е вече реализирано, намира, че правният интерес на жалбоподателя – министър на правосъдието от оспорване на процесното решение на ПК на ВСС е отпаднал след постановяването на решение по т. 6 от Протокол № 17 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 май 2026 г.
Наличието на правен интерес у оспорващия представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за което съдът следи служебно към момента на постановяване на съдебен акт по същество. Липсата на правен интерес, респективно отпадането му в хода на съдебния процес, прегражда правото на съдебно оспорване на акта, което като последица води до недопустимост на съдебното производство и на постановения по съществото на спора съдебен акт.
По изложените съображения, предвид отпадането на процесуалната предпоставка за допустимост на съдебното обжалване - наличие на правен интерес от оспорването, жалбата следва да се остави без разглеждане и образуваното съдебно производство - да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на правосъдието срещу решение по т. 3 от Протокол № 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 май 2026 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 5631/2026 г. по описа на Върховния административен съд.