Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 3693 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2310/2023 г. Административен съд (АС) - Бургас, X-ти състав, е отменил по жалба на „Лидикар“ ООД Решение № 32-649560/28.11.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас, с което за внесената и допусната до свободно обращение стока по митническа декларация (МД) с MRN 21BG001007027567R1/18.01.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 19 830,43 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 569,93 лева и ДДС в размер на 3 453,85 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1 110,00 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Л. Димитров. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на АС - Бургас поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по касационната жалба - П. П. Б. - редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността ѝ.
Ответното по касационната жалба дружество - „Лидикар“ ООД, с ЕИК: 147015017, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 1, представлявано от управителите К. К. и Л. К., чрез процесуалния му представител адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба. В писмени бележки се претендират разноски за касационното производство съгласно списък и доказателства за заплащането им.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение № 32-649560/28.11.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което за стока по МД с MRN 21BG001007027567R1/18.01.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 19 830,43 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 569,93 лева и ДДС в размер на 3 453,85 лева. Като длъжници за заплащане на посочените задължения са определени П. П. Б. и „Лидикар“ ООД.
Административен съд - Бургас е приел от фактическа страна, че на 18.01.2021 г. е подадена МД с MRN 21BG001007027567R1, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като „катастрофирал пътнически автомобил, марка: Honda, модел: CR-V; тип: бензин; бр. места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация: 01.01.2019 г.; цвят: черен; раб. обем: 1500 куб см; мощност: 190 HPSAE; двигател: не се чете, шаси №: 2HKRW2H25KH140087“, код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл. 5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл. 4/1); Код на стоката — код по ТАРИК - 8703 23 90 00; метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 3 310,00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер – MSDU7189093 (кл. 7/10).
При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура № RA-E20111801/18.11.2020 г. и опаковъчен лист № RA-E201П801/18.11.2020 г., издадени от „9396-9053 QUEBEC” INC, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R, Канада, регистрационен талон на автомобила (PERMIT VEHICLE PORTION/CERTIFICAT D’IMM-VEHICULE) № L5940441; морска товарителница № MEDUMC867808; фактура №0000003346/13.01.2021 г.
За извършения внос са начислени мито в размер на 413,11 лева и ДДС в размер на 974,34 лева, при МС в размер на 4 131,08 лева (преизчислена стойност на 3 310,00 CAD при курс 1,24806 BGN/USD).
Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“ до териториални дирекции на Агенция „Митници“ писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който са анализирани както приложените към МД документи, така и постъпилата от канадската митническа администрация с писмо рег. № 32-17346/13.01.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, получател (вносител) на стоката, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 3 310,00 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 15 889,00 CAD; възникналите в тази връзка „основателни съмнения“ относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; разменената кореспонденция между страните и представените писмени доказателства; мотивите на митническите органи да приемат, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и елементите, които се прибавят към нея, както и че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013; основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти.
На първо място първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на изискването за форма и съдържание.
Прието е още, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на издадена по реда на чл. 83в от ЗМ заповед за възлагане извършването на последващ контрол – обстоятелство, представляващо според съда самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.
Наред с това, АС – Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено и в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на МС, при кои хипотези са налице „основателни съмнения“, кой носи доказателствената тежест и т. н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е прието, че въпреки официалния характер на информацията, получена от канадските митнически власти, доколкото същата не била придружена от документите, въз основа на които е съставена, нито съдържала данни за компонентите, формирали посочената износна стойност, то тя не представлявала надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ. Освен това според съда при наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсвали основания за неприемане на декларираната договорна стойност. Предвид това е прието, че митническият орган не е доказал основателността на съмненията си относно декларираната при вноса МС. 3. На следващо място според съда митническият орган не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, поради което необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. 4. Неправилно, според съда, е приложен и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като определянето на стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока е недопустимо по причина, че съгласно чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 МС не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. 5. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон.
В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място според касатора в случая е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не се изисква издаване на заповед за възлагане и спазване на процедурата по чл. 84а – 84м ЗМ. Наред с това излага доводи, че основателни съмнения относно декларираната МС са обосновани от същественото разминаване между заявената при вноса цена и официално предоставената от канадските митнически власти стойност, както и от липсата на допълнителни доказателства от вносителя, разсейващи тези съмнения. Поддържа още, че правилно административният орган след последователно и мотивирано отхвърляне на приложението на вторичните методи за определяне на МС, предвидени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. предвид индивидуалните характеристики на процесния употребяван и увреден автомобил, е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от канадските митнически власти.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Неправилно административният съд е приел наличие на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на митническата декларация е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай.
Неправилно е и решението по същество на спора.
На първо място следва да бъде посочено, че по делото няма спор за факти, като същите са възприети и възпроизведени правилно в първоинстанционното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд, обаче, не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.
От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митническия орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Митническата стойност е определена чрез резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., който е приложим след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл. 74, § 2 от същия регламент.
Според първоинстанционният съд административният орган е игнорирал приложените съпътстващи продажбата документи, доказващи условията на продажбата, като вместо да приложи вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, полагайки необходимата грижа чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, е определил новата МС единствено на база предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, представляваща данни от износната декларация за горецитирания автомобил.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните:
С определение по хода на делото от 15.04.2025 г. производството по делото е спряно, като на основание член 267, § 1, б. „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:
1. Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че като „налични данни на митническата територия на Съюза“ може да се счита декларираната стойност на същата стока при износа й от трета страна.
2. Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че разумен способ за определянето на митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Регламента може да е определянето й на база декларираната стойност при износа на същата стока от трета страна.
С Решение от 25.03.2026 г. по дело № Т – 296/2025 Общият съд на Европейския съюз, пети петчленен състав е дал следните отговори на поставените въпроси:
1) Член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока.
2) Член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока.
С определение по хода на делото от 31.03.2026 г. производството по настоящето дело е възобновено.
Следва да се посочи съгласно данните по делото - в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура № RA-E20111801/18.11.2020 г.
Предвид даденото тълкуване на закона в т. 1 на Решение от 25.03.2026 г. по дело № Т – 296/2025 на Общия съд на Европейския съюз следва да бъде споделен извода на административния орган, че наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент.
При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „а“ от регламента за наличие на „идентични стоки“ административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство.
Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „б“. Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време.
Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия.
Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност.
Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата МС се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред.
При даденото тълкуване на закона в т. 2 от цитираното решение на Общия съд на Европейския съюз следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата МС по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В тази връзка следва да се приеме, че МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти.
На основание гореизложеното според настоящия касационен състав от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от „Лидикар“ ООД МД с вносител П. П. Б., правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от дружеството в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е постановил законосъобразен административен акт.
Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд - Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Лидикар“ ООД срещу Решение № 32-649560/28.11.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което по МД с MRN 21BG001007027567R1/18.01.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 19 830,43 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 569,93 лева и ДДС в размер на 3 453,85 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на процеса ответното по касация „Лидикар“ ООД следва да бъде осъдено да заплатят на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 132,94 евро или по 66,47 евро за всяка инстанция, съставляващи юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Препис от решението да се изпрати на Общия съд на Европейския съюз за сведение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3693 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2310/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, X-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лидикар“ ООД, с ЕИК: 147015017, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 1, представлявано от управителите К. К. и Л. К., против Решение № 32-649560/28.11.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което по МД с MRN 21BG001007027567R1/18.01.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 19 830,43 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 569,93 лева и ДДС в размер на 3 453,85 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Препис от решението да се изпрати на Общия съд на Европейския съюз за сведение.
ОСЪЖДА „Лидикар“ ООД, с ЕИК: 147015017, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 1, представлявано от управителите К. К. и Л. К., да заплатят на Агенция „Митници“ разноски за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 132,94 (сто тридесет и две евро и деветдесет и четири евро цента) евро.