Производство по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
"ТЮФ Инженеринг" ЕООД, с ЕИК 175073611, със седалище и адрес на управление в гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя С. Д., чрез адв. Е. Рачева от АК - Плевен, обжалва Определение № 27917 от 10.07.2026 г. по адм. дело № 7273/2026 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е допълненено постановеното по същото дело Определение № 24840/19.06.2026 г. с част за разноските.
Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в срока по чл. 230 АПК, е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховният административен съд, Седмо отделение, счита постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от активнолегитимирана страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С Определение № 24840 от 19.06.2026 г. състав на АССГ, на основание чл. 159, т. 7 АПК, след като е констатирал, че предметът на спора е идентичен с този на адм. дело № 6041/2026 г. на същия съд, е прекратил производството по делото.
С оспореното понастоящем Определение № 27917 от 10.07.2026 г., в процедура по чл. 176а АПК, АССГ е допълнил определението си с част за разноски, като е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро.
Определението е правилно.
Отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тя има санкционен характер срещу субекта, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена само по висящия процес. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
С влязло в закона сила Определение № 24840/19.06.2026 г. АССГ е приел, че адм. дело № 6041/2026 г. и адм. дело № 7273/2026 г. по описа на съда са тъждествени - с идентични страни и предмет. По аргумент от разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, по-късно заведеното дело е прекратено от съда. Предвид решаващият за допустимостта на второто дело въпрос за идентитета на претенцията, определяща предмета на двете дела и доколкото не е установено производството да е инициирано по вина на ответника, АССГ законосъобразно е присъдил в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 27917 от 10.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7273/2026 г. на Административен съд София - град.