Производството е по реда на чл. 58, ал.1 и ал.3 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал.2, т.8, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П. Г. С. против т. 5 от решение № 216 - ПВР от 15.09.2026 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/ в частта, изречение последно, според което „След решение на РИК гласуването продължава с хартиени бюлетини“. Твърди се, че решението в оспорената част е незаконосъобразно, прието в противоречие с разпоредбата на чл. 269 от Изборния кодекс. Иска се отмяна на решение № 216 - ПВР от 15.09.2026 г. на ЦИК в оспорената част.
Ответникът – Централната избирателна комисия не дава становище.
С оспореното пред съда решение ЦИК са приети условия и ред за машинно гласуване при произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври 2026 г. В т. 5 на решението, ЦИК е постановила, че в секциите, в които се произвежда машинно гласуване, избирателят гласува чрез СУМГ, отчитаща гласа му и издаваща контролна разписка. В случаите, когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно, секционната избирателна комисия уведомява незабавно районната избирателна комисия, която уведомява Централната избирателна комисия. В последното изречение е решено, че при възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване в съответната СИК се окаже невъзможно, преминаването към гласуването продължава с хартиени бюлетини „след решение на РИК".
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт на ЦИК и в установения в чл. 58, ал.1 от ИК срок.
По същество е основателна по следните съображения:
С т. 5 на решение № 216 – ПВР от 15.09.2026 г. на ЦИК е прието, че в секциите, в които се произвежда машинно гласуване, избирателят гласува чрез СУМГ, отчитаща гласа му и издаваща контролна разписка. Предвидено е, когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно, секционната избирателна комисия да уведомява незабавно районната избирателна комисия, която уведомява Централната избирателна комисия. В последното изречение на процесната т. 5 от решението е записано: „След решение на РИК гласуването продължава с хартиени бюлетини“.
Макар и издадено от компетентен по смисъла на чл. 57, ал.1,т. 29 от ИК орган, при спазване на изискванията на чл. 53, ал.3 и ал.4, изречение първо от ИК, решението в оспорената част е незаконосъобразно поради същественото му противоречие с императивната норма на чл. 269 от ИК.
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ИК, в избирателната секция избирателят гласува с бюлетина за машинно гласуване, освен в случаите по чл. 212, ал.5 и чл. 269 от ИК. Според последната разпоредба, в случаите, когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно, секционната избирателна комисия уведомява незабавно районната избирателна комисия и Централната избирателна комисия, а гласуването продължава с хартиени бюлетини.
Законодателят е предвидил, че в хода на гласуването е възможно възникването на обстоятелства, които биха могли да попречат на упражняването на вота на имащи това право граждани по реда на гласуването с бюлетина за машинно гласуване и е допуснал продължаване на изборния процес с използването на хартиена бюлетина. Така разписаните правила гарантират всеобщото, равно, пряко и лично упражняване на правото на глас на гражданите във всеки вид избор, регламентиран с ИК. Както по-горе беше описано, с нормата на чл. 269 от ИК е дадена възможност на СИК, при възникване на пречка за гласуване с бюлетина за машинно гласуване, то да продължи с хартиена бюлетина, като единственото за това условие е да бъде незабавно уведомена съответната РИК и ЦИК. Въвеждането на допълнително изискване за произнасяне на РИК с нарочно решение в този смисъл, разширява недопустимо изискванията за предприемане на действия от СИК по осигуряване на непрекъснатостта на изборния процес. С атакуваната част на т. 5 от процесното решение на ЦИК е предвидено, че след решение на РИК, гласуването продължава с хартиени бюлетини, от което следва, че докато не е извършено произнасяне на РИК с позитивно решение, гласуването не може да продължи с хартиени бюлетини. В конкретната хипотеза ЦИК е заменила уведомителния характер на визираната в закона процедура с разрешителен режим, от който зависи продължаването на изборния процес в съответната секция.
Настоящият съдебен състав намира, че с изречение последно на т. 5 от решение № 216 – ПВР от 15.09.2026 г., ЦИК въвежда нерегламентирано в чл. 269 от ИК ново правопораждащо условие за продължаване на изборния процес при наличието на описаните в същия текст обстоятелства, а именно решение, съдържащо волеизявление от страна на РИК. Приложимата правна регламентация предвижда преминаването от машинно гласуване към гласуване с хартиени бюлетини да се осъществява от СИК по силата на закона, след уведомяване на РИК и ЦИК, без това да зависи или да е обусловено от изрично произнесено решение от РИК. При така въведеното от ЦИК изискване, СИК не би могла да премине към гласуване с хартиени бюлетини, преди постановяване и надлежно съобщаване на отделен акт на РИК, от което следва, че съответната СИК е поставена в състояние на принудително бездействие и в невъзможност да продължи незабавно, тъй като би следвало да чака решение на РИК.
Следва да се отбележи, че в ИК не е предвидена компетентност на РИК за издаване на решение за продължаване на изборния процес с хартиена бюлетина при невъзможност за гласуване с бюлетина за машинно гласуване. Правомощията на РИК са регламентирани в чл. 72, ал. 1 от ИК и между тях издаване на решение по смисъла на т. 5, изречение последно от решение № 216 – ПВР/15.09.2026 г. липсва.
Предвид описаното, съдът намира, че оспорената част от процесното решение на ЦИК е незаконосъобразна, поради наличието на съществено за производството установено противоречие с императивната разпоредба на чл. 269 от ИК.
Оспорената част от атакуваното решение на ЦИК е в несъответствие с целта на закона. Целта на ИК е да се осигури непрекъснат процес в деня на изборите, което да гарантира свободното и законосъобразно упражняване на избирателното право от българските граждани.
Обжалваното решение на ЦИК в оспорената му част е незаконосъобразно, което води до необходимостта от отмяната му и връщане преписката на ЦИК с указание за ново произнасяне при стриктно съобразяване с нормата на чл. 269 ИК.
На основание на горното и на чл. 58, ал.1 и ал.3 ИК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 216 - ПВР от 15.09.2026 г., постановено от Централната избирателна комисия, в частта му по т. 5, изречение последно, с която е предвидено, че при установена техническа невъзможност за машинно гласуване в СИК, преминаването към гласуване с хартиени бюлетини, се осъществява „След решение на РИК".
ИЗПРАЩА преписката на Централната избирателна комисия за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.