Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 154, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по жалба на М. М. Ф. с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], [адрес] срещу решение №261-ПВР от 22.09.2026г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). С него е оставено без разглеждане заявлението на М. М. Ф. с вх. № ЦИК – ПВР – 17 – 277 от 20.09.2026 г. за регистрацията й като кандидат за президент в изборите на 25.10.2026 г. и са върнати постъпилите документи. Жалбоподателката, изразява несъгласие с горепосоченото решение, посочвайки твърдения, че е неправилно и необосновано. Иска Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Отправено е искане за сезиране на Конституционния съд на Република България.

Ответникът - Централна избирателна комисия, не взима становище по жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в жалбата, мотивите на обжалваното решение и данните по делото, при приложение на разпоредбите на Изборния кодекс, преценява следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока, съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ИК и от надлежна страна, чиито конкретни права се претендира, че са засегнати.

При разглеждането й по същество следва да се прецени следното:

С оспорваното решение № 261 - ПВР от 22.09.2026г. на ЦИК е оставено без разглеждане заявлението на М. М. Ф. с вх. № ЦИК – ПВР – 17 – 277 от 20.09.2026г. за регистрацията й като кандидат за президент в изборите на 25.10.2026г. и са върнати постъпилите документи.

За да постанови този резултат, Централната избирателна комисия е установила, че М. Ф. е подала заявление регистрирано с вх. № ЦИК-ПВР – 17 - 277 от 20.09.2026г., с което се завява регистрация за участие в изборите за президент и вицепрезидент на 25.10.2026г. на кандидат за президент М. М. Ф.. Изрично не заявява регистрация на кандидат за вицепрезидент.

Централната избирателна комисия посочила, че към заявлението на М. Ф. е приложено заявление-декларация, съгласно чл.318, т.3 във връзка с чл.3, ал.3 от ИК и §1, т.1 ДР на ИК – Приложение № 58 - ПВР от изборните книжа, което е подписано с електронен подпис, но други изискуеми документи по реда на чл.318 и чл.320 от ИК не са представени. Констатирано е, че заявлението не е представено в ЦИК по надлежен ред съгласно решение № 37 - ПВР и решение № 38 - ПВР и двете от 20.08.2026 г. на ЦИК. На следващо място ЦИК приела, че не може да даде указания на заявителя, тъй като към датата на получаване на заявлението са изтекли всички срокове съгласно хронограмата на ЦИК, приета с решение № 30 - ПВР от 13.08.2026г.

При така установеното, Централната избирателна комисия е извела извод, че заявлението за регистриране на независим кандидат за президент М. М. Ф. е подадено след срока и не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от Изборния кодекс и решение № 30 - ПВР от 13.08.2026г., решение № № 37 - ПВР и решение № 38 - ПВР и двете от 20.08.2026г. на ЦИК, поради което с обжалваното решение е оставена без разглеждане заявлението й за регистрация.

Така постановеното решение е взето от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон и е законосъобразно по следните съображения:

Процедурата за регистриране на кандидати за президент и вицепрезидент на републиката в разпоредбата на уредена в Глава шестнадесета от ИК. За издигане на независим кандидат за президент и вицепрезидент се създава инициативен комитет. Съгласно разпоредбата чл. 318 от Изборния кодекс към заявлението се прилагат изчерпателно изброените документи в ал. 1, т. 1 - т. 6. С разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от ИК е регламентирано изискването за представяне на предложение от инициативния комитет, като към него се прилагат списък с имената на най-малко 2500 избиратели, подкрепящи издигането на кандидатите. Крайният срок за подаване на документи за регистрация на инициативен комитет е 17:00 ч. на 14 септември 2026 г. съгласно т.18, изр. второ на раздел VI от решение № 38-ПВР от 20.08.2026 г. на ЦИК, а подаденото заявление е от 20.09.2026г. Това решение е влязло в сила и е задължително както за ЦИК, така и за заявителите, които е следвало да се запознаят с него и да го спазват. В настоящия случай, към заявлението не е приложен и списък с избиратели, които подкрепят кандидатурата на М. М. Ф. за президент, който е задължителна предпоставка за регистриране на кандидатите за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 ноември 2026 г.

Както се установява от всичко изложено, не са изпълнени изискванията на чл. 318, ал.1, т.2, т.3, и т. 6 и чл.320 от ИК, като заявлението е подадено извън посоченият краен срок, който е преклузивен и след изтичането му се погасява както правото за подаване на заявления, така и правото за отстраняване на нередовности по тях.

По искането за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ.

Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията.

В случая не се установява противоречие на решението с конкретна разпоредба от КРБ. По същество оплакванията на страната срещу решението на ЦИК се свеждат до бланкетно твърдение, че налице „скрита дискриминация и нарушаване на правата“ й по чл.92, ал.2 и чл.6, ал.2 от Конституцията. Предмет на настоящото производство е жалба срещу решение на ЦИК, с което е оставено без разглеждане заявлението на жалбоподателката, поради подаването му след срока и непредставени задължителни изискуеми от закона документи. Жалбоподателят не е изложил и конкретни факти, сочещи на извод за обективна обоснованост на съмненията й в дискриминация на състава на ЦИК, респ. оставянето без разглеждане заявление й, да е съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановения акт. В жалбата не са посочени конкретни разпоредби от приложимия по делото закон, които да противоречат на Конституцията. Напротив, визираното в жалбата (както и в уточненото към нея изложение) представлява изцяло несъгласие с фактическите изводи на ЦИК и с правилното прилагане на закона от административния орган. Тъй като предмет на проверка пред Конституционния съд могат да бъдат единствено закони, а не правоприлагането или законосъобразността на административните актове, искането на М. М. Ф. за сезиране на КС се явява неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

При така установените факти, настоящият състав приема, че обжалваното решение на ЦИК е правилно. Не са допуснати релевираните нарушения, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 154, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Ф. с [ЕГН] с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], [адрес] срещу решение № 261 - ПВР от 22.09.2026г. на Централната избирателна комисия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. Ф. за сезиране Конституционния съд на Република България.