Производство по чл.229 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по частна жалба на „ТИБЕРОН ТЕХНОЛОДЖИС“ ЕООД, ЕИК 131362151, със седалище и адрес на управление в гр.София, [улица], [адрес], представлявано от управителя А. В. Д., чрез адв. В.Благоева, против Протоколно определение на Административен съд София-град (АССГ) от 20.04.2026г. по адм.д.№13219/2025г., с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството против РА № Р-22221023000927-091-001/10.07.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 01.2023 г. и е прекратено производството по делото в тази част.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, защото с жалбата по административен ред дружеството обжалвало РА изцяло, както за периода м.12.2022г., така и за м.01.2023г. Независимо, че за данъчния период м.01.2023г. не били установени задължения, дружеството имало правен интерес да оспори РА и за този данъчен периодa, защото именно в този период била извършена доставката на услугата, която с РА била обложена с данък неправилно в предходния данъчен период. Отделно от това с решението на директора на Д“ОДОП“ РА не бил отменен за данъчен период м.01.2023 и следователно тази част на РА била годен обект на оспорване пред съда. Накрая, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, отново стои за решаване въпроса за действителността на РА поради липса на валидно подписване, при оплакване от страна на оспорващия, включително и за м.01.2023г. Иска се отмяна на протоколното определение.
Ответникът по частната жалба – ДД“ОДОП“ София при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното:
Производството пред АССГ е било образувано по жалба на дружеството частен жалбоподател против РА № Р-22221023000927-091-001/10.07.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, след възложена ревизия за данъчни периоди 30.12.2022-31.01.2023г., с който са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.12.2022 в размер на 20 340,63лв. главница и 1 138,71лв. лихви, а за периода м.01.2023г. не са били установени задължения.
Оспореният РА бил обжалван изцяло по административен ред и потвърден с Решение №1385 от 29.09.2023г. на ДД“ОДОП“ София, в частта на установения резултат за м.12.2022г. (в диспозитива на решението очевидно поради техническа грешка е записана 2021г.). Със същото решение жалбата по административен ред против РА относно втория данъчен период - м.01.2023г. е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. Решението в тази част не било оспорено.
С Решение №13739 от 02.08.2024г. по адм.д.№114 18/2023г. АССГ обявил нищожността на оспорения РА, в частта му, потвърдена с Решението на ДД“ОДОП“.
По касационна жалба на ДД“ОДОП“ това решение било отменено с Решение № 12605/08.12.2025 г. по адм. дело № 9868/2024 г. по описа на ВАС, първо отделение и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане на делото, при определяне на предмета му, първоинстанционният АССГ постановил оспореното в настоящото производство определение. За да остави без разглеждане жалбата на дружеството против РА в частта му за данъчен период м.01.2023г., съдът взел предвид, че решението на ДД“ОДОП“, в частта му, с която жалбата против РА по административен ред за този данъчен период била оставена без разглеждане, не било обжалвано и влязло в сила и като не било проведено оспорване по същество и потвърждаване на РА в тази част, съденото оспорване за този данъчен период е недопустимо, независимо от доводите за нищожност на РА. От друга страна, съдът приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на РА за посочения данъчен период, защото за този период не са определени данъчни задължения.
Определението е правилно.
1.Оспорването на РА по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за оспорването на акта по съдебен ред, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В случая жалба по административен ред е подадена против целия РА, но жалбата против РА, в частта му, за данъчен период м.01.2023г. е оставена без разглеждане, производството е прекратено, като решението е влязло в сила и РА не е бил потвърден в тази част. Независимо, че чл.156, ал.1 ДОПК гласи, че жалба до съда може да се подаде против РА в частта му, която не е отменена с решението по чл.155, налице е специална процедура по чл.147, ал.3 ДОПК за оспорване на решението на ДД“ОДОП“, с което е оставена без разглеждане просрочена жалба по административен ред. Съгласно §2 от ДР на ДОПК за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. При недопустима жалба по административен ред поради липса на правен интерес, според чл.88, ал.1, т.3 АПК, жалбата се оставя без разглеждане и производството се прекратява. Тази норма се прилага субсидиарно в данъчния процес поради посоченото препращане. Затова изразът „в частта която не е отменена с решението по чл.155“ означава че РА може да се обжалва в потвърдената при обжалването по административен ред част. Иначе производствата по чл.147, ал.3 ДОПК и чл.88, ал.3 АПК биха били безпредметни.
След като РА, в частта му за данъчен период м.01.2023г. не е бил потвърден при обжалването по административен ред, а производството по това обжалване е прекратено с влязло в сила решение на решаващия орган, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването по съдебен ред на РА за този данъчен период е недопустимо. Този извод не се променя от обстоятелството, че в жалбата до съда има оплакване за нищожност на РА, включително и в частта му за посочения данъчен период, тъй като доводите за нищожност на акта, както и всяко оплакване за незаконосъбразността му, могат да бъдат разгледани по същество само при допустима жалба по съдебен ред.
2.За пълнота на изложението - основателен е и вторият аргумент на АССГ за недопустимост на производството в прекратената му част. Твърденията на жалбоподателя, че данъчното събитие, което е фактическо основание за начисляването на ДДС се е осъществило в данъчен период м.01.2023г. по никакъв начин не обуславя правен интерес за оспорващия да обжалва РА и за този данъчен период, щом за него не са му установени данъчни задължения. Евентуалното приемане на това твърдение за вярно би доказало неправилното определяне на задължения за данъчен период м.12.2022г.
По изложените съображения оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила,поради което и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ В СИЛА Протоколно определение на Административен съд София-град (АССГ) от 20.04.2026г. по адм.д.№13219/2025г., с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството против РА № Р-22221023000927-091-001/10.07.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 01.2023 г. и е прекратено производството по делото в тази част.