Производство е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на А. Д. М., Д. А. М. и Ж. В. М., чрез представител по пълномощие адв. Р. Рашков от Адвокатска колегия София, против определение № 5619 от 26 май 2026 год., постановено по адм. дело № 3893/2026 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение.
В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на оспореното определение. Оспорват се изводите на съда, че след като Д. А. М. и Ж. В. М. не са адресати на административния акт, то те не са процесуално легитимирани страни в административния процес. В тази връзка, се развиват доводи, че доколкото с оспорения административен акт, са засегнати техните законни права и интереси, то ефективното реализиране на търсената защита е процесуално обусловена от участието им в съдебното производство като надлежни страни.
Отделно от изложеното, се оспорва извода на съда в оспореното определение, че жалбата е подадена извън законоустановения срок. Твърди се, че доколкото съдебните книжа не са връчени на адреса на техните процесуални представители, то осъщественото от първоинстанционния съд връчване се явява нередовно и незаконосъобразно. В тази връзка считат, че нормативно уреденият срок за обжалване на решението не е започнал да тече за заинтересованите страни по делото пред първоинстанционният съд.
В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното определение.
Ответникът по частна жалба – К. Т. М., чрез представител по пълномощие Б. Еленков, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и развива доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на оспореното определение.
Ответникът по частна жалба – Директорът на ДСП гр. Ловеч, не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното определение, състав на Върховен административен съд, шесто отделение, е оставил без разглеждане касационната жалба на А. Д. М., Д. А. М. и Ж. В. М. против решение № 850 от 27 май 2025 год., постановено по адм. дело № 151/2025 год. по описа на Административен съд гр.Ловеч и е прекратено производството по адм. дело №3893/2026 год. по описа на Върховен административен съд.
Определението е мотивирано, че касационната жалба е недопустима, доколкото от една страна Д. А. М. и Ж. В. М., не са процесуално легитимирани да участват в съдебното производство, а от друга по отношение на А. Д. М. жалбата е просрочена.
Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но при следните допълнително коригиращи мотиви.
Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Ловеч е заповед № ЗД/Д-ОВ-070 от 02 декември 2024 год., с която директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Ловеч, на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал.1, т. 2 и чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) е наредил да бъде прекратено настаняването на детето Ж. А. М., с [ЕГН], с местонахождение гр. Ловеч, [адрес], с родители К. Т. М. и А. Д. М. в семейството на Д. А. М. и Ж. В. М., и е било наредено временно настаняване на детето при Д. А. М. – дядо по бащина линия, със срок до изясняване наличен ли е влязъл в сила акт на съда и има ли действащи мерки за защита на двете деца.
Настоящият петчленен състав намира за неправилни изводите на тричленния състав на Върховен административен съд, относно липсата на процесуална легитимация, по отношение на жалбоподателите Д. А. М. и Ж. В. М., но това, обаче, не оказва влияние върху правилността на изложените в определението съображения за просрочие на касационната жалба.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ЗЗДт заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Съобразно ал. 2 от с.з. директорът на дирекция "Социално подпомагане" е задължен да изпрати жалбата в съда в първия работен ден, следващ получаването и. По аргумент от чл. 152, ал. 3 АПК към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.
По прицип са правилни аргументите на тричленният състав, че бабата и дядото на детето не следва да участват в производството по делото, но това не води до недопустимост на тяхната касационна жалба.
В случая, в съответствие с изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК и на чл. 154, ал. 1 АПК, първоинстанционния съд с определение № 701 от 25 април 2025 год., постановено по адм.дело № 151/2025 год. по описа на Административен съд гр. Ловеч, е конституирал в качеството на заинтересовани страни Д. А. М., Ж. В. М. и А. Д. М.. С обжалвания пред тричленен състав на Върховен административен съд, съдебен акт оспорената заповед е била отменена. Поради това именно за лицата Д. А. М., Ж. В. М. и А. Д. М. настъпва правния ефект на постановения съдебен акт. След като те са били надлежно конституирани в процеса пред първоинстанционният съд, те са придобили процесуалното качество на страна и в това си качество имат гарантирано от закона право на жалба срещу неблагоприятното за тях съдебно решение, каквото безспорно е процесното. Доколко процесният административен акт засяга заинтерисованите страни и дали правилно са били конституирани в процеса от състава на Административен съд гр.Ловеч е вече предмет на произнасяне по същество, до който етап обаче, в настоящото производство няма да се стигне.
По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховен административен съд приема, че Д. А. М. и Ж. В. М. като страни в процеса пред първоинстанционният съд са легитимирани да оспорят постановеното решение от Административен съд гр.Ловеч , но това тяхно право не е реализирано, доколкото касационната им жалба е подадена след изтичане на определения в закона преклузивен 14-дневен срок за обжалване по чл. 211 АПК.
В определението предмет на съдебен контрол правилно е прието, че частният жалбоподател А. Д. М. е редовно уведомен за съдебно решение № 850 от 27 май 2025 год., постановено от Административен съд гр. Ловеч, по адм. дело № 151/2025 год. на 09 юни 2025 год., на която дата М. е получил съобщението за изготвянето му. На същата дата А. Д. М. е получил и 2 бр. съобщения, адресирани до заинтересованите лица Д. А. М. и Ж. В. М., със задължение да им ги предаде. Това обстоятелство се установява от приложените разписки за връчване на решението ( лист 148 – лист 150 от адм. дело № 151/2025 год. по описа на Административен съд гр.Ловеч). Правилно е изчислен и срокът за обжалване на решението, който в случая е изтекъл на 23 юни 2025 год. (присъствен ден). Касационната жалба е подадена на 02 декември 2025 год., тоест след изтичане на срока, регламентиран в императивната норма на чл. 211, ал. 1 АПК, поради което тричленният състав на Върховен административен съд е обосновал правилен извод, че е просрочена. Просрочването на оспорването съставлява процесуална пречка за допустимостта на съдебното производство, за която съдът е длъжен да следи служебно и чието наличие осуетява възможността за успешно провеждане на съдебната защита.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни релевираните доводи в частната жалба, че връчването на съобщението за изготвеното решение на личния адрес на заинтересованите страни не е редовно, тъй като следвало да бъде изпратено на съдебния адрес на процесуалните представители на жалбоподателите Д. А. М., Ж. В. М. и А. Д. М..
По силата на чл. 138 АПК, съдебните книжа се връчват по реда на чл. 137 АПК, т.е. на адреса на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. В случая, връчването на съдебното решение е редовно осъществено на 09 юни 2025 год. на адреса на който е бил призован за последен път жалбоподателят А. Д. М.. Действително в хода на първоинстанционното производство Д. А. М., Ж. В. М., както и А. Д. М., са били представлявани от процесуални представители, по отношение на които са представени три броя пълномощни (лист 119 – лист 120 и лист 131 от адм. дело № 151/2025 год. по описа на Административен съд гр.Ловеч), в които са били посочени и съдебни адреси на пълномощниците.
Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В този смисъл макар и посочени съдебни адреси, както в депозираните писмени бележки в първоинстанционното производство и в представените пълномощни, така и в проведеното съдебно заседание, от процесуалните представители на страните не е изрично заявено искане за получаване на съобщенията на този адрес. Ето, защо не може да се възприеме тезата на частните жалбоподатели, че в случая е следвало да се приложи субсидиарно, по силата на чл. 144 от АПК, правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК и съобщенията да се връчват на пълномощника му, при липсата на изрично заявено искане за това. При тези данни по делото за съда не възникнало задължението да връчи съобщението за изготвеното съдебно решение именно на тези адреси, поради което няма пречка съобщението за съдебния акт да бъде връчено на жалбоподателите на адреса, на който са били призовани за последен път.
По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила при изложените по-горе коригиращи мотиви.
Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5619 от 26 май 2026 год., постановено по адм. дело № 3893/2026 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение.