Производство по чл.229, ал.1, т.1 от АПК.

Постъпила е частна касационна жалба от министъра на образованието и науката, представляван от процесуалния си представител – държавен експерт с юридическо образование С. Спасов, срещу Определение от 26.05.2026 г. по адм. дело № 2803/2026 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлено искането на министъра на образованието и науката за конституиране като заинтересована страна в производството по делото.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се настоява за отмяната му. Твърди се, че правният интерес на министъра на образованието и науката произтича от факта, че оспорваният акт е внесен на заседание на Министерски съвет от него като компетентен орган при уреждането на обществените отношения в тази област. Изтъква се, че именно поради това, при евентуално наличие на благоприятни или неблагоприятни последици от акта, те ще бъдат в правната сфера на министъра на образованието и науката.

Писмен отговор в срока по чл.232 АПК е депозиран от Министерски съвет на Република България, представляван от процесуалния си представител А. Петков, който счита частната жалба за основателна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок срещу съдебен акт от категорията по чл.229, ал.1, т.1 АПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С атакуваното определение от 26.05.2026 г. първостепенният съд е отхвърлил искането на министъра на образованието и науката за конституиране като заинтересована страна в производството по адм. д. № 2803/2026 г. по описа на Върховния административен съд. Приел е, че министърът на образованието и науката няма правен интерес да встъпи като страна наред с административния орган, като обстоятелството, че оспореният административен акт е приет от Министерски съвет по предложение на министъра на образованието и науката, не сочи наличието на благоприятни последици от акта за същия министър, съответно за наличие на правен интерес за участие в процеса. В този смисъл е обосновал, че министърът е част от състава на колегиалния орган, постановил оспорения акт и именно Министерски съвет е конституиран в производството като ответник.

Настоящият състав на касационната инстанция намира този извод за законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от АПК всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Правният интерес обаче не може да възникне предварително и по принцип, а във всеки конкретен случай се поражда в зависимост от въздействието, което подзаконовият нормативен акт оказва в правната сфера на искателя. Служебно се конституират само страните по делото – оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. С оглед наведените от частния жалбоподател мотиви, че именно той е вносител на оспорения акт и съответно е орган, отговорен за уреждане на обществените отношения в областта на образованието и науката, следва да се посочи, че съгласно чл.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Министерски съвет издава постановления, когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност (чл.6 от ЗНА). Видно от § 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Постановление № 226/12.07.2021 г., постановлението е прието на основание чл.17а, ал.1 и 2 от Закона за висшето образование. Съгласно посочените разпоредби със закон е предвиден издателят на акта – Министерски съвет, който е бил и конституиран по делото.

Правилно тричленният състав е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.189, ал.2 АПК. Обстоятелството, че оспореното постановление е прието от Министерски съвет по предложение на министъра на образованието и науката, не сочи наличието на правен интерес за последния да встъпи по делото като страна наред с издателя на акта – Министерски съвет, в който същият министър участва като част от състава на колективния орган. По отношение на наведеното в частната жалба възражение, че именно на министъра е възложена държавната политика в областта на образованието и науката, следва да се посочи, че това не обосновава автоматично наличие на правен интерес.

Мотивиран така и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 26.05.2026 г. по адм. дело № 2803/2026 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлено искането на министъра на образованието и науката за встъпване като страна по делото наред с административния орган – издател на акта.